Р Е Ш Е Н И Е
№. 08.01.2018г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
18 декември
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
4097, по описа за 2017 година.
Производството
по делото е образувано по предявен иск за обявяване относителната
недействителност на договор за цесия, увреждащ кредитора и намира правното си
основание в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София,
представлявана от ст. комисар Свилен
Цветков, чрез пълномощника си юриск.
Стефка Тенева, твърди в исковата
молба, че е постъпило съобщение
от 27.06.2017г. за прехвърляне на парично вземане от М.Г.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, изпратено от П.И.С., чрез транспортно-логистична компания Еконт
Експрес, офис Казанлък. Към съобщението, вх. № М - 764/28.06.2017г. по описа на
ГД „ИН" София, били приложени в оригинал: договор за цесия от 27.06.2017г.,
собственоръчно изготвен от М.Г.Х. и опис на документи. Съгласно представения договор, М.Г.Х., ЕГН **********
прехвърлил свое парично вземане от ГД „ИН", в размер на 200 лева, както и
разноски в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от
04.03.2014г. за сумата от 1 лев на П.И.С., ЕГН **********.
Твърди се, че към
настоящият момент е налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело №
1116/2015г. по описа на Административен съд Пловдив (Решение №
1636/22.08.2016г. по адм.дело № 1116/2015г. на Административен съд Пловдив,
поправено с решение № 2277/29.11.2016г. на същия съд), по силата на който
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София била осъдена да
заплати на М.Г.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Доживотен затвор без
замяна" в Затвора Стара Загора, сума в размер на 200 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени му в периода от
06.10.2010г. - 19.06.2014г., при престоите му в Затвора Пловдив - зона с
повишена сигурност (ЗПС), при втори пост като чужда делегация, общо за 58 дни.
Решението влязло в законна сила на
16.06.2017г. С Решение № 7663/16.06.2017г. по административно дело №
1982/2017г. на Върховен административен съд на Република България,
първоинстанционното решение било оставено в сила и е уважено искането на Х. за
присъждане на разноски, в размер на 300 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, платени, съгласно представен договор за правна помощ и
съдействие от 13.10.2016г.
Безспорно било и
следното: М.Г.Х., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Доживотен затвор без
замяна" в Затвора Стара Загора бил осъден да заплати на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" гр. София, както следва: сума в размер на 200
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1720 по описа
за 2007г. на Районен съд Стара Загора; сума в размер на 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 769 по описа за 2008г. на Районен
съд Стара Загора; сума в размер на 450 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по по адм. дело № 3945 по описа за 2014г. на Административен съд
София - град; сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по адм. дело № 77 по описа за 2014г. на Административен съд Стара Загора;сума в
размер на 200 лева. представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело №
275 по описа за 2016г. на Административен съд Стара Загора. Посочените административни производства били образувани и
водени лично от М.Г.Х.. Същият бил надлежно уведомяван със всички съдебни книжа
и бил отлично запознат със задълженията си към ГД „ИН" София. Последните
възникнали преди извършване на увреждащото действие, от страна на М.Г.Х.,
действителни са и не били погасени, чрез някой от предвидените в закона правни
способи. По всички водени до настоящият момент административни производства от М.Г.Х.
срещу ГД „ИН", позовавайки се на липса на парични средства, редовно
депозирал молби за освобождаване от разноски - не заплащал държавни такси, не
внасял депозит за призоваване на свидетели, по негови молби, т.е. М.Г.Х.
съзнателно намалявал имуществото си. С извършените разпоредителни действия, М.Х.
увреждал интересите на ГД „ИН" София. Налице било знание за увреждащия
характер на извършената сделка спрямо ГД „ИН" София и втория ответник - П.И.С..
Ищецът твърди, че М.Г.Х. е сключил на 13.10.2016г. договор за
правна помощ и съдействие с П.И.С., в качеството й на адвокат. Съгласно същият,
М.Г.Х. е платил на адв. П.И.С., сума в размер на 300 лева. Парична сума в размер на 300 лева (като заместима
движима вещ) била предмет на договор за цесия от 27.06.2017г. Съгласно
договора, М.Г.Х. прехвърлил на П.И.С., в лично качество сума в размер на 300
лева - присъдени, като разноски с Решение № 7663/16.06.2017г. по административно
дело № 1982/2017г. на Върховен административен съд на Република България. Към
момента на извършване на транслативната сделка, Решение № 7663/16.06.2017г. по
административно дело № 1982/2017г. на Върховен административен съд на Република
България не е било връчено на М.Г.Х.. Последният узнал за същото, чрез втория
ответник. След подписване на 27.06.2017г. на изготвения договор за цесия от Х.,
П.И.С. изпратила документи по приложен опис до ГД „ИН" София, на 27.06.2017г.
в 15:30ч. от гр. Казанлък, чрез Еконт Експрес, офис Казанлък.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
обяви за относително недействителен сключения във вреда на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" гр. София, договор за цесия от 27.06.2017г.,
между М.Г.Х. и П.И.С..
Ответникът М.Г.Х. е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда доводи, за недопустимост на
исковата молба, които всъщност касаят съществото на спора. Твърди, че по всяко
от визираните в исковата молба съдебни производства е присъствал и се е
защитавал лично, като счита, че по нито едно от описаните граждански и
административни съдебни производства процесуалният представител на ГД”ИН” не е
представял нито един документ, доказващ направени и заплатени разноски за юриск.
възнаграждение. Сочи ТР № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС, с което се
признавало, че юрисконсулт също има право на възнаграждение, но не подчертавали,
че заплащането му е със средства от бюджета на съответния орган. Според
ответника, въпреки липсата на доказателства за реално заплатени разноски на
юрисконсулта по съответните производство, всички съдебни състави по описаните в
исковата молба дела присъждали разноски за юрисконсултсто възнаграждение на
ГД”ИН”, с което спомагали за обогатяване на ГД”ИН”.
Ответникът счита предявеният иск за неоснователен, тъй като в конкретния случай имало привиден кредитор,
при който нямало увреждане. Липсвали трите кумулативни предпоставки, обуславящи
основателността на иска.Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
така предявения иск.
Ответницата П.И.С. е депозирала писмен
отговор, с който прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията
на ищеца в размер на 200 лв., представляващи разноски по гр.д. № 1720/2007г. по
описа на СтРС, както и за вземането в размер на 50 лв., представляващи разноски
по гр.д. № 769/2008г. по описа на СтРС. Навежда доводи за неоснователност на
претенция. Счита, че вземането на другия ответник от ищеца е за неимуществени
вреди и е несеквестируемо и като такова не представлява изпълнимо притезание. Счита
също, че не са налице предпоставките на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да
отхвърли предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител, който
поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът Х. се явява лично, като претендира за отхвърляне на исковата претенция,
като неоснователна. Ответницата С. се явява лично и с пълномощника си, като
моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира за направените по делото
разноски - за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът по
настоящото дело се явява кредитор спрямо ответника М.Х. по отношение за сумата
от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1720 по
описа за 2007г. на Районен съд Стара Загора; за сумата от 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 769 по описа за
2008г. на Районен съд Стара Загора; за сумата от 450 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по по адм. дело № 3945 по описа за 2014г. на
Административен съд София - град; за сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 77 по описа за 2014г. на
Административен съд Стара Загора; за сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по адм. дело № 275 по описа за 2016г. на Административен съд
Стара Загора. За посочените суми има издадени изпълнителни листи.
С
договор за цесия от 27.06.2017 г.
ответникът Х. е прехвърлил възмездно в полза на ответницата П.С. паричното си
вземане присъдено по силата на Решение № 1636/22.08.2016г. по адм.д. №
1116/2015г. по описа на ПАС, поправено с Решение № 2277/29.11.2016г. по адм.д.
№ 1116/2015г. по описа на ПАС, както и паричното си вземане, присъдено с
Решение № 7663/16.06.2017г. по адм.д. № 1982/2017г. по описа на ВАС, дължими от
ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, суми - в размер
на 200 лв., представляващи обезщетение по адм. д. № 1116/2015г. по описа на
ПАС, и 300 лв., представляващи адв.
възнаграждение по адм.д. № 1982/2017г. по описа на ВАС, ведно с
принадлежностите по тези вземания, за
сумата от 1 лев.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка по делото, съдът стига до следните правни изводи:
Исковата
претенция с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за признаване по отношение
на ищеца относителната недействителност на сключения между ответниците договор
за цесия е допустима – налице е правен интерес от предявения иск, обусловен от наличието
на присъдено с влязъл законна сила съдебен акт, по което ответникът Х. е
длъжник, а ищецът по делото – кредитор.
По правило Отменителният /Павлов/ иск е за
защита на лице, чиито интереси са увредени от сделка на негов длъжник и в полза
на ищеца е предвидена възможност при доказване на увреждането и знанието у
трето лице за това увреждане спрямо кредитора, да се върне в патримониума на
длъжника прехвърлената вещ, за да може кредиторът да реализира правата си, като
недействителността на сделката се разпростира, както по отношение на приобретателя,
така и по отношение на длъжника. Кредиторът, предявил Отменителния иск, следва
да установи наличието и кумулативната даденост на няколко обективни и
субективни елементи от сложния фактически състав, предвиден в ал. 1 на чл.135
от ЗЗД, а именно наличие на вземане на кредитор, извършване на правни действия
от страна на длъжника, увреждане чрез тях интересите на кредиторите и знание за
увреждането от длъжника и третото лице, с което той е договарял.
От
данните по делото, съдът приема за установено наличието на първия фактически
елемент от състава на конститутивния иск. Безспорно по делото е установено, че
ищецът е кредитор на М.Х. по вземания, присъдени по посочените по- горе дела.
Налице е безспорно действие на
разпореждане на длъжника с негово имущество в полза на трето лице – договор за
цесия от 27.06.2017г.
Елемент
от фактическия състав на павловия иск е извършването на действие, което уврежда
кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното
отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Увреждащо е всяко правно или фактическо
действие на длъжника, с което се
осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се
удовлетвори от длъжниковото имущество, като е без значение дали длъжникът
притежава друго имущество. Упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид
обезпечение на кредитора, което той може да получи както и след като разполага
с изпълнителен титул, така и преди да се снабдил с него. В случая,
с договора за цесия, длъжникът
– отв. Х. се лишава от имущество, като
по този начин затруднява удовлетворението на кредитора – ищеца по делото.
Атакуваната от ищеца сделка е възмездна /продажба
на вземане/, поради което необходимо условие за успешното предявяване на
Павловия иск е длъжникът да е знаел за
увреждането, т.е. да е съзнавал по време на извършване на правното действие, че
с него ще затрудни удовлетворяването на кредитора. Знанието на третото лице не
се предполага, тъй като не е налице хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД –
ответницата С. не е от кръга на лицата, визирани в посочената разпоредба. С
оглед на това, за ищеца е налице необходимостта от пълно и пряко доказване, че
към момента на сключване на договора за цесия от 27.06.2017г. ответницата С.
е знаела за увреждането.
Видно от приложеното към делото адм.д. №
1116/2015г. по описа на ПАС, в материалите на същото се съдържа договор за
правна защита и съдействие № 021147/ 10.10.2016г., по силата на който
ответникът Х. е упълномощил отв. С. да оказва правна защита и съдействие при
изготвяне на молба за очевидна фактическа грешка по адм.д. № 1116/2015г. по
описа на ПАС. С молба, депозирана на 06.07.2017г. отв. С., в качеството си на
пълномощник на отв. Х. / по приложено пълномощно/ е депозирала пред Пловдивски
административен съд молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото
в сила решение по посоченото адм.дело, като такъв е бил издаден.
Договор за правна защита и съдействие се
съдържа и в материалите на приложеното адм.д. № 1982/2017г. по описа на ВАС, по
силата на който отв. Х. е предоставил на отв. С. представителна власт по повод
изготвяне на писмен отговор по касационна жалба срещу решението, постановено по
адм.д. № 1116/2015г., по описа на ПАС. Упълномощеният представител – отв. С. е
изготвила писмения отговор по жалбата, като същият е депозиран на 14.10.2016г.
С оглед посочените по- горе
писмени доказателства, съдът приема за установено, че знанието у отв. С. за
вземането на ищеца към ответника Х., дължимо по присъдено обезщетение по адм.д.
№ 1116/2015г. по описа на ПАС е налице. От. С. е действала като пълномощник на
отв. Х. по това дело, като освен, че е депозирала молба за очевидна фактическа
грешка, депозирала е такава и за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязло в сила решение, както и писмен отговор по касационна жалба против същото
решение. Няма как при извършването на тези процесуални действия отв. С. да не е
знаела за присъденото в полза на отв. Х. вземане по влезлите в сила решения по
посоченото дело. Още повече, че молбата
за издаване на изпълнителен лист, въз основа на влязлото в сила решение е
подадена от отв. С.. Освен това, изготвянето на писмен отговор по касационна
жалба неимоверно изисква запознаване с обжалваното решение. Извършените от отв.
С. процесуални действия предхождат датата на сключване на договора за цесия.
Ето защо, съдът счита, че договорът за цесия в частта, в която е продадено
вземане, присъдено с решения по адм.д. № 1116/2015г. по описа на ПАС, се явява
относително недействителен, при наличието на всички изискуеми предпоставки
по чл. 135 ЗЗД.
Относно останалата част от прехвърленото
вземане – по решение постановено по адм. д. № 1982/2017г. по описа на ВАС,
претенцията се явява неоснователна. Липсват данни, от които да се изходи, че
отв. С. е узнала за присъденото със съдебно решение вземане в полза на отв. Х..
По това дело отв. С. е имала процесуални правомощия само и единствено по
изготвянето на писмен отговор по касационна жалба. Недоказани останаха
твърденията на ищеца, че отв. С. лично е уведомила отв. Х. за постановения
съдебен акт по адм. д. № 1982/2017г. по описа на ВАС, по силата на който в
полза на отв. Х. са присъдени разноски в размер на 300 лв. Ето защо, в тази
част претенцията по чл. 135, ал.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне, като
недоказана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с
уважената част от иска, следва да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 120 лв., съобр.
разп. на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ /при определен размер на юриск. възнагр. от 300
лв./.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъде осъден ищецът да заплати на
адв. Н.А.И.-Г. ***, процесуален представител на ответницата П.И.С., разноски в
размер на 180 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.135,ал.1
от ЗЗД, спрямо Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21,
ЕИК *********, представлявана от Свилен
Цветанов, договор за Цесия от 27.06.2017
г., с който М.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***, е прехвърлил възмездно на П.И.С.,
ЕГН **********,***, паричното си вземане,
представляващо присъденото му обезщетение с влязло в сила решение №
1636/22.08.2016г. , поправено с Решение № 2277/29.11.2016г., двете постановени
по адм.д. № 1116/2015г., по описа на ПАС, в размер на 200 лева, ведно с всички принадлежности.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21, ЕИК *********, представлявана от Свилен Цветанов,
против М.Г.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
и П.И.С., ЕГН **********,***, иск по чл.
135, ал.1 от ЗЗД по отношение на прехвърленото с договор за цесия от
27.06.2017г. от М.Г.Х. в полза на П.И.С. парично вземане, представляващо
присъдени разноски по влязло в сила решение№ 7663/16.06.2017г., постановено по
адм.д. № 1982/2017г. по описа на ВАС, в размер на 300 лв., ведно с
принадлежностите му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, и П.И.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, бул.
Ген. Н. Столетов 21, ЕИК *********,
представлявана от Свилен Цветанов, сумата
от 120 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
гр. София, бул. Ген. Н. Столетов 21, ЕИК
*********, представлявана от Свилен Цветанов, да заплати на адв. Н.А.И.-Г.
*** и Методий 5, ет.1, офис 7, сумата от
180 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: