№ 2288
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330205480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №4047327
от дата 08.08.2020г. ,с който на С. К. М. ЕГН********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят С. М. обжалва процесния електронен фиш. Излага
подробни съображения в депозираната жалба.Твърди, че същият е
неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна излага своето становище за допустимостта и
неоснователността на жалбата. Като подробно излага доводи в тази насока. В
съдебно заседание, редовно призована, не се представлява. Чрез писмено
становище прави се искане за юрисконсултско възнаграждение ,което да бъде
присъдено при решаване на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
1
На 08.08.2020г. в 09.45 часа в гр.Пловдив бул.“ Асеновградско шосе
номер 1 с посока север с МПС „ Фиат Пунто „ лек автомобил с рег.№****
при разрешена скорост от 50 км/час е превишил скоростта с 21
км/ч.Нарушението е установено с ARH CAM S1.
Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от
13.03.2015г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение
на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и
съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с
посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС
(съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата
разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.
Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
2
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което
именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –22.06.2021г.,
мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24,
както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.И това категорично оборва възражението на
жалбоподателя в тази насока.
Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на
процесното нарушение-08.08.2020г.. на правилата за движение по пътищата е
налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването
на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както
и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
технически средства.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512 б се
установява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 е от одобрен
тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства със
срок на валидност -07.09.2027г.Както и е преминал проверка съгласно
протокол №57-С-ИСИС /30.09.2019г.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-25443 /10.08.2020 г.) се установява, че на дата 08.08.2020г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 е заснела статични изображения с, с
начален час на работа 09.00 ч. и краен час на работа 18.00 ч. и с място на
контрол бул.Асеновградско шосе №1 посока север .Същият е попълнен
съгласно изискванията на чл.10 от Наредбата .
От справка за собственост на МПС с рег. № рег.№**** се установява,
че същото е собственост на С. К. М. .Тъй като съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено
МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по
чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго
лице, трябва да посочи кое е това лице.По делото няма ангажирани
доказателства досежно това въпросния автомобил да е управляван от трето
лице на въпросната дата ,поради което и правилно е определен субекта на
административно –наказателната отговорност-а именно нейния собственик .
Не е налице и противоречие между фактическото и юридическото
3
формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не буди съмнение
досежно волята на административно-наказващия орган.
Досежно направеното възражение за връчване на електронните
фишове,съдът счита ,че това не касае нарушаване на чл.34 от ЗАНН .Тъй като
конкретния фиш,който се обжалва е връчен една година след издаването му ,
а не е издаден една година след самото нарушение.Поради,което и съдът не се
съгласява с този довод и не счита,че има нарушение на самата процедура по
връчването му.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –гр.Пловдив бул.
Асеновградско шосе 1 в посока север , датата – 08.08.2020.; точният час на
извършване на нарушението –09.45 часа; регистрационният номер на МПС
**** ;собственика.; описание на нарушението – управление на лек автомобил
с превишена скорост от 71 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата –
100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Съдът не се съгласява с доводите на жалбоподателя за отмяна на ЕФ, а
именно ,че мястото на нарушението не е правилно отразено и не съвпада с
описаното и отразеното на снимковия материал.Не е правилно и
възражението на жалбоподателя,че няма отразена локация ,тъй като видно от
приложената снимка в преписката на същата е отразено изрично локация-
Пловдив Асеновградско шосе №1 ,както и номера на снимката е отразена и
4
същата съвпада както с часовия диапазон ,така и с цифровия такъв фиксиран
в Протокол по чл.10 и няма как да не счете ,че същата е съотносима към
конкретния случай,както и че да обори ,че това не е посочения лек
автомобил,където ясно се вижда и регистрационния номер.Не на последно
място и от служебно изисканата информация от съда,се установява,че адреса
гр.Пловдив ул.Асеновградско шосе 1е в регулацията на гр.Пловдив и се
стопанисва от Община-Пловдив,поради което и е валидна забраната по чл.21
ал.2 от ЗДВП за населено място.
В този ред на мисли съществено процесуално нарушение не е допуснато,
тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания.
По-конкретно не е препятствана възможността му да узнае за какво деяние с
неговите признаци от обективна и субективна страна е наказан, както и за
участието му като деец в него.
По разноските:
В писменото становище по делото ,въззиваемата страна чрез
ст.юристконсулт Белова прави искане за присъждане на направените
разноски по делото за юристконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на
спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт,като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна . Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
150 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. В производството
въззиваемата страна не е защитаван от юрисконсулт,но е дал писмено
становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени действия
в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят – С. К. Моллов .Разноските следва да бъдат
присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш налагане на глоба Серия К
№4047327 от дата 08.08.2020г. ,с който на С. К. М. ЕГН********** е било
5
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
извършено от него нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. К. М. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6