РЕШЕНИЕ
гр.София,30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет пи първи септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10158 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.05.2019 г. по гр.д. №74840/18 г., СРС, ГО, 141 с-в ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, бул. „******, да заплати на Ц.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска е правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 30.11.2013 г. на път П-64, км. 24 +500 м. между с. Горна Махала и с. Долна Махала, ведно със законната лихва върху сумата от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 503.20 лв., разноски в производството съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, бул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 66 лв., разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Определеният
размер бил занижен.Според вещото лице,при счупване на предното стъкло на
автомобила при сблъсъка на коня с него,освен описаните в заключението телесни повреди на
ищцата,могло да се направи извод,че са налице и наранявания в областта на
лицето,прорязвания.Според вещото лице възстановителният период бил 15-20 дни,но
би могъл да достигне и един месец с оглед усещанията на всеки човек.Свидетелят
установявавал,че е нарушено емоционалното състояние на ищцата.Счита,че
справедливото обезщетение следва да е в претендирания размер.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
отхвърлителната част и вместо
това да постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло. С въззивната жалба се
претендират разноски.
По въззивната жалба не е
постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации
на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
Доказани са всички елементи от фактическия състав на чл.49 и чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорност за вреди на пострадалия от противоправно поведение на лице,при или по повод на изпълнение на работата му,възложена от отговорния по чл.49 ЗЗД.
Определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 1 700 лв. е съобразно принципа за справедливост,визиран в чл.52 ЗЗД.
Първоинстанционният съд, в обжалвания съдебен акт, е съобразил вида и характера на претърпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания, отчел е преживените от него негативни емоции, степента и интензитета на болките, взел е предвид обществената и икономическата конюнктура към момента на настъпване на процесното ПТП.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания) и е постановил решението в съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата Ц.И.И. е получила следните увреждания: повърхностна травма на окосмената част на главата: контузия на главата, което й е причинило главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, смущения в походката, уморяемост, нарушаване на физическия комфорт на лицето във всекидневието, както и емоционален стрес - нежелание за общуване, страх от шофиране. Вещото лице е посочило, че в първите 8-10 дни оплакванията на ищцата са били най-интензивни, с постепенно отзвучаване за 2-3 седмици. Според заключението възстановителният период от получените травми е около 15-20 дни. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че, за да определи периодът на възстановяване, се е базирала на представената медицинска документация – от консултацията с неврохирург се установявало, че ищцата е претърпяла контузия на главата, както и охлузвания, рани, тъй като предното стъкло на колата е било разбито от коня. Вещото лице е уточнило, че прага на болка на различните лица е различен, но, доколкото по делото няма данни да е извършвана нова консултация с неврохирург, то тя е приела, че оплакванията следва да са отшумяли за период от около 15-20 дни.
От показанията на разпитания по делото свидетел Х.А.Г.се установява, че след удара на управлявания от Ц.И.И. автомобил с връхлетелия на пътя кон, ищцата е била неадекватна, в шок, имала е кръв по лицето и косми от коня. Установява се, че първите една-две седмици след инцидента тя е имала болки, преживяла е емоционален стрес, притеснявала се е за външния си вид, изпитвала е притеснение да шофира. Според свидетеля, физическите болки и страдания на ищцата са продължили повече от месец, но в тази част показанията на свидетеля противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Спорде вещото лице по СМЕ периода на възстановяване е около 15-20 дни , предвид наличната медицинска информация, както и характера на уврежданията - те са от такова естество, че обичайно травмите отшумяват за период около 15-20 дни.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид възрастта на ищцата към датата на настъпване на инцидента /50 години/,броя, вида и характера на получените травматични увреждания, които са в областта на главата и лице, но не са от естество да оставят трайни белези у ищцата, че интензитетът на увреждането не е бил голям,че не са проведени продължително лечение, оперативни намеси или последващи физиотерапевтични процедури,че липсва допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалата и усложнения от причинените травми, както и пълното физическо възстановяване на ищцата към настояща дата,относително краткия период, необходим за пълното възстановяване на ищцата, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер по време на регенерацията, преживеният стрес по време и след инцидента.
Съдът е взел предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м. ноември 2013 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
При съобразяване на всички посочени
обстоятелства съдът правилно е приел, че сумата от 1 700 лв. съставлява
справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди , с
който същите да бъдат съразмерно компенсирани.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 31.05.2019 г. по гр.д. №74840/18 г., СРС, ГО, 141 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.