Р Е Ш Е Н
И Е
№ 240 31.01.2024г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 285 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от главен юрисконсулт И. Драгиева като пълномощник на ГЛАВНИЯ
СЕКТЕТАР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ с адрес: гр.София,
ул.“Ген. Й.В.Гурко“ №5 срещу решение №349/05.10.2023г. по а.н.д.№696/2023г. по
описа на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със
спазена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН и доказано деяние. Моли се за отмяна
на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
с.з. адв.В.С. като пълномощник на ответника Е.Г.И. оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
районния съд е правилно и обосновано и моли да се остави в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ДАИ-0000104/01.06.2023г. на главния секретар на ИА
„Автомобилна администрация“, с което на Е.Г.И. за нарушение на чл.11в, т.2 във
вр. с чл.21, изр.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ на основание чл.178в,
ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че обвинението в АУАН е за това, че на 12.01.2023г. в психологическа
лаборатория №286 в гр.Дупница, ул.“Марков камък“ №1 към Удостоверение за
регистрация №0112/14.11.2014г. на „Групова практика за първична извънболнична
дентална помощ д-р Иван Ибришимов“ ООД деецът е допуснал до психологическо
изследване лицето Г.В.У., ЕГН **********, който не е включен в списък на
лицата, записани за явяване на психологическо изследване на 12.01.2023г. в
лабораторията. Посочените обстоятелства са установено при проверка на същата
дата, за което е изготвен Протокол №387/12.01.2023г. Приложени са 2бр. списъци
на лицата записани за психологическо изследване на 12.01.2023г. от 09.00ч и
11.00 часа, между които У. не фигурира. АУАН е съставен на 04.04.2023г. на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, като му е връчен на
20.04.2023г. С писмо от 17.03.2023г. деецът е поканен за съставяне на АУАН. Същият
се е явил на 29.03.2023г., но АУАН не е съставен поради отсъствие на служител от
органа и е указана дата за съставяне на 03.04.2023г.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност
на актосъставителя и АНО, но нарушаване на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН
поради съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя при покана за съставяне на
дата, различна от уведомяването. Отделно от това, съдът е констатирал и непълен
реквизит относно нарушената законова разпоредба, т.к. са посочени норми от
Наредба без изписване на пълното й наименование. Като следващо нарушение съдът
е установил липса на идентичност в описанието на деянието между протокол №387,
АУАН и издаденото НП досежно причината за присъствието на лицето У.. Според
съда, липсата на записано качество на нарушителя като психолог в съдържанието
на НП и на доказателства за това нарушават изискванията за законност на НП.
Съдът е записал за служебно знание от писмо на дружеството, че нарушителят е
назначен на трудов договор от 15.10.2014г. с анекс от 01.05.2018г. като
„Ръководител звено“, поради което не е доказано, че същият е нает по трудов
договор като психолог. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и е
осъдил ИА „Автомобилна администрация“ да заплати на жалбоподателя 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
От
изводите на районния съд за отмяна на оспореното НП касационният съд споделя отсъствието
на съставомерното за отговорността качество на дееца като „психолог“ в
съдържанието на НП. Посочената като нарушена норма на чл.11в, т.2 във вр. с
чл.21, изр.1 от Наредба №36/15.05.2006г. въвежда изискване психолозите,
работещи при лицата, притежаващи Удостоверение за регистрация да допускат до
психологическо изследване само лица, регистрирани за провеждане на
психологическото изследване посредством специализирания програмен продукт и
включени в списъка за съответната дата. Санкционната норма на чл.178в, ал.3,
т.1 от ЗДвП въвежда качество на дееца като психолог, който при провеждане на
психологическото изследване допусне до изследване лице, извън списъка от
графика за провеждане на изследването. Следователно, фактическият състав на
отговорността предвижда като съставомерно качество на дееца длъжността „психолог“.
В съдържанието на АУАН словесната част на обвинението включва това качество. Не
така обаче стои въпроса с обвинението в НП, т.к. обвинението срещу И. е като
физическо лице, а не като служител към дружеството на длъжност „психолог“. Отсъствието
на съставомерното за отговорността качество на дееца в словесното обвинение на НП
не може да бъде санирано. Възможността за отстраняване на нередовности е
уредена в чл.53, ал.2 от ЗАНН но само по отношение на АУАН, какъвто не е
конкретния случай. Непълното обвинение представлява неясно обвинение, нарушава
правото на защита на дееца и е основание за отмяна на НП.
За
пълнота на мотивите касационния съд ще посочи, че не споделя останалите изводи
на районния съд за незаконосъобразност на НП. Действително, процедурата по
чл.40, ал.2 от ЗАНН е нарушена, т.к. поканата за съставяне на АУАН е връчена
редовно на дееца и в указания срок същият се е явил при органа /на
29.03.2023г./, но поради отсъствие на служител АУАН не е съставен, като е
определена нова дата за съставяне на 03.04.2023г. На тази дата обаче АУАН не е
съставен. Същият е съставен на 04.04.2023г. Поради изложеното, формално липсва
редовно уведомяване на дееца за датата, на която е съставен АУАН. В същото
време обаче АУАН е връчен на дееца, който е физическо лице на 20.04.203г. срещу
подпис и същият е запознат с обвинението, поради което не е нарушено правото му
за защита, включително да депозира възражения и представя доказателства в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Изложеното налага извод за нарушение, което няма
съществен характер за административнонаказателното производство. Подобен е
извода и по отношение констатацията на районния съд за непълно наименование на
Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. Наредбата е посочена с нейния номер, дата на
издаване и орган-издател поради което при полагане на обикновена грижа за
своите работи жалбоподателят може да се запознае с нормативното съдържание на
посочените от органа норми от Наредбата. Констатираната от районния съд липса
на идентичност в описанието на деянието между протокол №387, от една страна и
АУАН и НП, от друга досежно причината за присъствието на лицето У. е въпрос по
съществото на спора. Изявлението на съда за служебно знание относно писмо на
дружеството за датата на назначаване на дееца и длъжността е необосновано, т.к.
не почива на надлежно събрани в рамките на съдебното производство писмени
доказателствени средства по арг. от чл.106 във вр. с чл.105, ал.2 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН, като съдът не е уведомил страните за този факт и същите са лишени от
правото на становище и сочене на доказателства. Този порок обаче не променя
крайния изход на делото пред касационната инстанция.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ИА „Автомобилна администрация“ дължи заплащане
на ответника на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция в размер на 300лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №349/05.10.2023г. по а.н.д. №696/2023г. по описа на РС
– Дупница.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати
на Е.Г.И. деловодни разноски пред
касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. /триста
лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.