Определение по дело №270/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20192200600270
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 23.05.2019г.

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАЯ ЙОРДАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                                                                                                             СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

  като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД №  270 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

С протоколно определение от проведено на 04.04.2019г. разпоредително заседание по НОХД № 855 / 2018г. на РС – Сливен на основание чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по същото дело и последното върнато на РП – Сливен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.   

Срещу така постановеното определение е подаден  протест от  прокурор от РП – Сливен. В протеста си прокурорът твърди, че не е съгласен  с така постановеното определение и счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Съдът не посочил конкретно кое  от нарушенията, визирани в ал. 4 на чл. 249 от НПК е допуснато. Счита, че на обвиняемия  било ясно, че обвинението е за престъпление по чл. 183 от НК – неплащане на издръжка за детето му Денислав А., родено от свид. И.. Погрешното  посочване на „непълнолетното” дете било техническа грешка, която по никакъв начин не пречела на обвиняемия да разбере в какво престъпление е обвинен, нито нарушавала  правото му на защита. Обвиняемият  бил наясно, че има само едно дете с такива имена и майка свид. И. и това изключвало дори хипотетична опасност у него да възникне съмнение за предмета на задълженията за издръжка. Прокурорът твърди още, че било абсолютно без значение  дали детето е малолетно или непълнолетно, тъй като издръжката се дължи до навършване на пълнолетие и фактът дали детето е малолетно или непълнолетно  дори не било нужно да се  изписва в обвинителния акт. Счита, че незаконосъобразно съдът е проявил прекален формализъм и не е налице нарушение на процесуалните правила, още по – малко такова, което  да  е от категорията на отстранимите съществени, налагащо  прекратяване на  съдебното производство и връщане  на делото на прокурора, поради което атакувания  съдебен акт следвало да бъде отменен като незаконосъобразен. Моли въззивния съд на основание чл. 345 от НПК да отмени протестираното определение  на СлРС и да укаже на първоинстанционния  съд да изпълни задълженията си по чл. 252 и сл.  от НПК.

Частният протест е подаден от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустим.

Сливенският окръжен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в частния протест доводи и съобрази закона, прие СЛЕДНОТО:

Първоинстанционното съдебно производство пред РС – Сливен е образувано след внесен  обвинителен акт от РП – Сливен, с който обв.  Т.М.А. е обвинен  в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – затова, че в периода от 19.06.2016г. до м. май 2018г. в гр. Сливен, след като е осъден /с решение № 1131 / 22.12.2017г. по гр.д. № 3459 / 2017г.  на СлРС, влязло в сила на 24.01.2018г./ да издържа свой низходящ – непълнолетното дете Д.Т.А., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на  две и повече месечни вноски, а именно общо 23 месечни вноски в размер на  2 680 лв..

С протоколно определение от проведено на 04.04.2019г. разпоредително заседание на основание чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и последното - върнато на РП – Сливен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушено право на обвиняемия  да научи за какво престъпление е привлечен в това качество /чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК/, тъй като в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, както и в постановлението за привличане на обвиняемия от досъдебното производство било посочено, че детето Д.Т.А. е непълнолетен, а същият и към настоящия момент е малолетен. Това нарушение било съществено и отстранимо, но не в хода на съдебното производство.

Определението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно. Въззивният съд не счита, че са налице съществени отстраними нарушения на процесуалните правила  по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия, в случая да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Още повече и страните по делото в проведеното разпоредително заседание не са правили възражения за нарушени права. Т.М.А. е привлечен в качеството на обвиняем за посоченото по – горе престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Веднага след приличането му в това качество е дал е обяснения, в които се е признал за виновен; изказал е съжаление, че не е плащал  издръжка на детето си Д.Т.А.; заявил е че знае за кой период дължи издръжка и какъв е нейния размер. В обстоятелствената част на изготвения обвинителен акт са отразени фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. Дали детето, на което се дължи издръжка е непълнолетно или малолетно, не е съставомерен признак за престъплението, за което се води наказателното производство и може въобще да не бъде посочвано в обвинителния акт /съответно и в постановлението за привличане на обвиняем/. В обвинителния акт много ясно е посочен инкриминирания период, номера на решението, с което обвиняемият е осъден да плаща издръжка,  по кое дело е постановено решението, кога е влязло в сила, трите имена и датата на раждане на детето, на което обвиняемият не е платил дължимата издръжка, броя на неплатените месечни вноски  и общия им размер. Така формулираното обвинение дава ясна възможност обвиняемия да научи с какво обвинение е предаден на съд, поради което не е налице съществено нарушение на правото на защита по смисъла на разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. Налице са основанията за прилагане на чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК – за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 345, ал. 2 НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от проведено на 04.04.2019г. разпоредително заседание по НОХД № 855 / 2018г. на РС – Сливен, с което на основание чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП – Сливен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.    

ВРЪЩА делото на  Районен съд – Сливен  за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: