Решение по дело №1737/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1773
Дата: 5 октомври 2021 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20217180701737
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1773

 

гр. Пловдив, 5 октомври 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                               ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1737 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

И.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва Решение №630 от 18.05.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330202461 (2461) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., IХ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление (НП) с №21-1030-001488 от 02.03.2021г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“), при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на жалбоподателя И. са наложени два броя глоби в общ размер от 40,00 лева, като процесното НП е отменено в частта му, с която на И., на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер от 20,00 лева заради извършено нарушение по смисъла на чл.190, ал.3 от ЗДвП, и е потвърдено в частта му, с която на И., на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер от 20,00 лева заради извършено нарушение по смисъла на чл.70, ал.3 от ЗДвП.

Претендира се отмяна на решението в частта му, с която е потвърдена частта от процесното НП, с която на И. е наложена глоба в размер от 20,00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, заради извършено нарушение по смисъла на чл.70, ал.3 от ЗДвП, поради неправилност и незаконосъобразност, и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено процесното НП в разглежданата му част.

Ответникът- Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност на жалбата.  

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 10.02.2021г., около 09:40ч., е извършена проверка от служители в ОД на МВР- Пловдив на място, в гр. Пловдив, на път II-86, км.7 + 150. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът И. управлява собствения си лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ГЛ 450 4 МАТИК“, с рег.№****. Прието е за установено, че И. управлява автомобила си без да са включени “дневните“ или късите светлини на автомобила. Прието е за установено, че И. управлява автомобила без да е заплатена глоба в срока за доброволното ѝ плащане, наложена му с фиш (електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система), серия К №4076846, връчен му на 29.10.2020г.

За установеното в рамките на проверката Д.Н.Ж.- мл. инспектор в Група “Сигма“ на Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) в Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№798089 от 10.02.2021г., с който деянията на И., изразяващи се в управление на моторно превозно средство (МПС) през деня без да са включени “дневните“ или късите светлини на превозното средство (автомобила), както и управлението на автомобила без да е заплатена наложената му глоба с фиш (ЕФ), Серия К №4076846, в срока за доброволно плащане, се квалифицират като административни нарушени по смисъла на чл.70, ал.3 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Видно от процесния АУАН, И. вписва възражение със следното съдържание: “Светлините светеха – оспорвам наложената глоба“.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП в частта му, с която на касатора И. е наложена глоба в размер от 20,00 лева заради извършено нарушение по чл70, ал.3 от ЗДвП, предвид констатираните правилност и законосъобразност на постановлението в разглежданата му част.

Доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че в рамките на извършената на 10.02.2021г. проверка И. управлява МПС без да са включени светлини за движение през деня (“дневни“) или без да са включени къси светлини е установено. Съответно, налице е от обективна страна съставомерно деяние по смисъла на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Освен това, адмнистративнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо, като потвърждава процесното НП в разглежданата му част, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона и решението на съда е правилно. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая обаче, обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път, че от нарушението не са настъпили вредни последици, както и че същото е извършено през светлата част на денонощието (09:40ч.) не позволяват формирането на извод, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не е налице маловажен случай на административно нарушение, както приема и районният съд.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №630 от 18.05.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330202461 (2461) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., IХ-ти наказателен състав, в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление с №21-1030-001488 от 02.03.2021г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, в частта му, с която на И.В.И., ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер от 20,00 лева заради извършено нарушение по смисъла на чл.70, ал.3 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:    1/П/………………

 

2…/П/……………