МОТИВИ
към
решение по НАХД №
1572 по описа на Варненския Районен съд за 2018 година, I състав.
По отношение на подсъдимия Г.Е.М. от Варненската районна
прокуратура е възведено обвинение по чл.313, ал.1 от НК: за това, че на 16.03.2012г. в
гр.Варна потвърдил неистина в писмена декларация към заявление №
3699/16.03.2012г., в която посочил, че обичайното му пребиваване /повече от 185
дни в календарната година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз и
не притежава валидно свидетелство, издадено от друга държава - членка на
Европейския съюз, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение
по пътищата „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация...."; чл.159, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата „...Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца
на свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя условията
и реда за: 1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство"; и чл.13, ал.1,т.6 от Наредба 1-157/2002г. на МВР за реда и
условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина
„Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз
основа на служебно изпратен от съответните области отдели на ДАИ оригинален
протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: ,,...декларация, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз, и че
не е притежател на валидно свидетелство, издадено от друга държава-членка на
Европейския съюз...", се подава пред орган на властта - Началника на
„Пътна полиция" ОД МВР-гр.Варна за удостоверяване истинността на изложените
в тях обстоятелства.
В съдебно заседание
представител на РП-Варна не се явява.
В съдебно заседание подсъдимият – редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Р.Енев ат АК
Варна.
Защитникът на подсъдимото лице пледира за минимално
административно наказание на подзащитния му по реда на чл.78 А от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс.Г.М.
от 01.06.2011г. се регистрирал в полицейската служба на Ф.Р.Германия в гр.Крефелд,
като при регистрацията си посочил, че до 01.06.2011г. бил адресно регистриран в
Република България. До 18.08.2011г. подс.М.
пребивавал на адреса, където се регистрирал, като от тази дата се преместил да
живее в гр.Мьонхенгладбах „Крефелд Щрасе" №25. При преместването си се
регистрирал в местната полицейска служба. На този адрес бил до 02.07.2012г.,
когато се преместил отново, този път в гр.Крефелд, „Хюлзер Щрасе" №37 и се
регистрирал на този адрес.
Въпреки,
че подс.М. живеел преимуществено в друга държава
страна членка на Европейски съюз, той на 16.03.2012г. се явил в сектор ПП ОД
МВР гр.Варна, като поискал да му бъде издаден документ за самоличност на
български гражданин - свидетелство за управление на МПС. Документите -
заявление с платена такса, той подал пред свид.Димитричка Стефанова системен
оператор в група „РОПСС" при сектор „Пътна полиция" ОД МВР гр.Варна.
Освен тези документи подс.М. следвало да попълни и
декларация, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни в календарната
година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз и не притежава
валидно свидетелство, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз.
Тази декларация се подавала съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация...."чл. 159, ал.1,т.1 от Закона
за движение по пътищата, Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца на
свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя условията
и реда за: 1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство"; във връзка с чл.13, ал.1,т.6 от Наредба И57/2002г. на МВР за
реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина „Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се
извършва въз основа на служебно изпратен от съответните области отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето
представя:,,...декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава
членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от друга държава - членка на Европейския съюз...".
Подс.
Г.М. подписал лично и подал пред свид.Стефанова посочената декларация и след
обработка на документите, които получили вх.№3699/16.03.2012г. му било издадено
свидетелство за управление на МПС с №********* получено от него на 23.03.2012г.
На 24.07.2012г. от полицейските
власти на Ф.Р.Германия било регистрирано пътно нарушение от подс. Г.Е.М.
-надвишаване на допустимата скорост на движение извън населено място с 22км./ч.
при допустима скорост 100км./ч. При извършена проверка от немските власти се
оказало, че свидетелството за управление на МПС получено от подс.Г.М.
е издадено в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване",
съгласно чл.12 от Директива 2006/126/ЕО. При констатиране на това
обстоятелство, компетентните власти на Ф.Р.Германия изпратили към българските
полицейски органи писмо отнасящо се и до подс.М.. От
страна на служители при сектор ПП ОД МВР гр.Варна била извършена проверка, като
била издадена и Заповед на Началник сектор „ПП" ОД МВР гр.Варна за
изземване на издаденото свидетелство за управление на МПС №********* от подс.Г.Е.М.. Материалите по преписката били изпратени в РП
гр.Варна и след извършена проверка било образувано наказателно производство.
В хода на
разследването е била назначена съдебно-графическа експертиза, като видно от
заключението вещото лице е, че подписът в графа „Декларатор" в Декларация
от 16.03.2012г. за реда и условията за издаване на СУМПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина е положен от лицето Г.Е.М. ЕГН **********
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –свидетелски
показания и приетите писмени материали по делото.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК –
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият, М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на 16.03.2012г. в
гр.Варна потвърдил неистина в писмена декларация към заявление №
3699/16.03.2012г., в която посочил, че обичайното му пребиваване /повече от 185
дни в календарната година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз и
не притежава валидно свидетелство, издадено от друга държава - членка на
Европейския съюз, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение
по пътищата „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация...."; чл.159, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата „...Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца
на свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя
условията и реда за: 1. издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство"; и чл.13, ал.1,т.6 от Наредба 1-157/2002г. на МВР за
реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина „Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се
извършва въз основа на служебно изпратен от съответните области отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя:
,,...декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на
Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от
друга държава-членка на Европейския съюз...", се подава пред орган на
властта - Началника на „Пътна полиция" ОД МВР-гр.Варна за удостоверяване
истинността на изложените в тях обстоятелства.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно физическо лице. Подсъдимият не е осъждан. Подсъдимият не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава осма от
НК.
Изпълнителното деяние се изразява в
декларирането на неверни отбстоятеслтва пред надлежен орган на властта - сектор
“Пътна полиция” при ОД МВР - гр. Варна.
Изпълнителното деяние е довършено –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че живее
постоянно извън пределите на РБългария, но е декларирал, че не пребивавав в
друга страна членка на ЕС и не е притежател на на валидно свидетелство за управление на МПС издадено от друга страна
членка на ЕС и е поискал да му бъде издадено ново такова.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства – съдът не установи.
В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди. С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78А от НК, съдът намери, че
подсъдимият М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание “глоба”. За постигане целите на
наказанието предвидени в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да се наложи
наказание около минимума предвиден от закона.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието, прецени, че наказанието, което следва да бъде наложено на
Г.Е.М., следва да е глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: