Р
Е Ш Е
Н И Е №
52
гр. Силистра, 30.05.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра в публичното съдебно
заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав –
съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията АД № 47/2022 г. по описа на съда, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл. 145 и сл. от АПК във връзка с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.Г.И., чрез адв. Б., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0362-000013 от
14.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР –
Силистра, Районно управление – Тутракан, с която е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от три
месеца“, на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), за това, че собственикът на автомобила предоставя собственото си МПС на
друго лице, което използва процесното МПС за други цели, а не в съответствие с
неговото предназначение - за превоз на хора и товари.
Чрез жалбата се въвеждат бланкетни оплаквания за
нарушаване на процесуалните правила, на материалния закон, липса на
компетентност на издателя на акта и противоречие с целта на закона. Моли се за
отмяна на акта.
След приключване на делото на второ четене в 9.10
часа, а именно – в 10 часа и 15 минути, в деловодството на съда е постъпила
писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която се извлича
теза, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при деянието липсвала умисъл,
както и че собственикът на автомобила нямал отношение към деянието на водача.
Ответникът – полицейски инспектор Д.Р.Към Областна
дирекция на МВР-Силистра, Районно управление - Тутракан, чрез главен
юрисконсулт В.А. оспорва жалбата като неоснователна и претендира за отхвърляне
на оспорването и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа доводите и възраженията в жалбата, извърши преценка на
относимите спрямо предмета на делото доказателства, в рамките на служебната проверка по чл. 168 от АПК за всички
отменителни основания по чл. 146 от АПК, Административен съд Силистра приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.01.2022 г. контролни органи на РУ-Тутракан при
ОД на МВР Силистра извършвали специализирана полицейска операция по план, тематично
свързан с противодействие на битовата престъпност, престъпления свързани с НВ и
незаконната миграция на територията на РУ-Тутракан. Около 14.30 часа
забелязали, че в гр.Главиница,до кръстовището образувано с ул. “Г.С. Раковски“,
автомобил марка „БМВ“ е започнал маневра, поднасяйки задната част на автомобила
в ляво и в дясно, като преминавал от лента в лента на пътното платно.След
спиране на автомобила и проверка на документите било установено, че водач на
МПС е Г. Г. Наим с ЕГН: ********* ***, а автомобилът с марка „БМВ“ с рег.№ ***
е собственост на жалбоподателя Г.Г.И.. Преценено е, че с така осъщественото
управление на МПС се създават предпоставки за пътно-транспортно произшествие и
опасност за жителите на района и за имуществото им, поради това, че извършеното
деяние се намира в жилищен район и в близост има търговски
обекти и при неовладяване на автомобила може да се стигне до непредвидими последици
както за гражданите, така и за тяхното имущество.
Тези обстоятелства били отразени в АУАН серия „АД“ с
бланков №175530 за допуснатото нарушение по чл.104б,т.2 от ЗдвП, който бил
връчен и получен от уличеното лице без възражения.
Въз основа на
административната преписка, включваща и следните документи: АУАН Серия „АД“ бл. №
175530/14.01.2022 г.;докладна записка с per. №
362р-781/18.01.2022 г.;докладна записка с per. №
362р-1126/25.01.2022 г.;справка от АИС - АНД - картон на водача Г.Г.И.;справка
АИС – Регистрация;справка от АИС - АНД -картон на водача - Г. Г.И. и служебна
бележка, касаеща правоспособността на Д.Р.да изпълнява длъжността „полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Тутракан, била издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0362-000013 от 14.01.2022 г. С последната е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от три
месеца“, на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ спрямо собственика на процесния автомобил за това, че предоставя
принадлежащото му МПС на друго лице, което го използва не по предназначение –
вместо за превоз на хора и товари, за самоцелно експериментиране способностите
на автомобила в населено място, преминавайки по платното от лена в лента и
създавайки опасност от ПТП.
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя.
По делото са представени и Заповед №
342з-1245/04.12.2018 г. на директора на ОД на МВР Силистра, Заповед № 342з-1315
от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Силистра и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която издателят
на акта е оправомощен да прилага ПАМ от процесния вид / т.1.3.4 от Заповедта,
л.15-гръб/.
На първо място
следва да се отбележи, че административната отговорност по ЗАНН – чл.22 и чл.23
от ЗАНН чрез налагане на принудителна административна мярка – временно спиране
от движение на МПС е различна от административно-наказателната отговорност по
ЗАНН за извършено нарушение,която се налага с наказателно постановление. Двете
отговорности обикновено се реализират успоредно, но всяка от тях възниква от
специален фактически състав. При принудителната административна мярка по чл.
171,т.2,б“м“ ,изр.последно от ЗДВП мярката „временно спиране от движение на
МПС“ се налага и когато чуждо МПС се управлява от водач, който използва
автомобила не за придвижване на хора и/или товари, а за експерименти за
способностите на автомобила в населено място и извън формат за използване на
автомобила за атрактивни, спортни или друг вид мероприятия. Във фактическия
състав на посочената норма не се включва изрично терминът „предоставя“ за
управление притежаваното МПС на друго лице. Достатъчно е осъществяването на
резултат-управление на МПС от водач в нарушение на изискването за целево
използване на МПС, и вината, под каквато и да е от четирите й форми-пряк
умисъл, евентуален умисъл, непредпазливост и самонадеяност, не се изследва, тъй
като е налице допустителство.Т.е. отговорността е обективна.
На следващо място, дори и вината да се изследваше като
елемент от фактически състав на правна норма, законодателят не обвързва
нарушението само с една от формите на вина – умисъл /пряк и евентуален/, а
допуска и други форми на вина – небрежност /непредпазливост и самонадеяност/. В
случая,налице е вина, защото собственикът на автомобила не е проявил дължимата
грижа, като не е опазил същия от ползването му от друго лице.
Като не е положил дължимата грижа за оперативно
управление на притежавания от него ресурс – МПС, жалбоподателят е извършил
нарушение, за което не се изисква пряк или евентуален умисъл, а е достатъчна
небрежност.
Нарушението е съществено, защото са застрашени важни
обществени и лични интереси – опасността от извършване на пътно-транспортно
произшествие.
В обобщение, налице са материалните предпоставки,
съставляващи хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП,
поради което административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си
за налагане на процесната ПАМ.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се препраща към
фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН от 14.01.2022 г.,
съставен против водача на МПС, които мотиви обезпечават възможността за
възприемане съдържанието на волеизявлението.
Административният орган не е завишил
срокът на мярката, а е наложил същата в рамките на минималния срок от 6 месеца.
На следващо място деянието – допускане
притежаван автомобил да се управлява не за целите , за които е предназначен, е
обществено опасно, тъй като е достатъчно да се създадат предпоставки за ПТП, за
което е достатъчен фактът на управление на МПС по нерегламентиран начин.
Компетентността на издателя на акта следва
от приложените три заповеди, с които се определя обхватът на правомощията на
ответника – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР
Тутракан при ОД на МВР-Силистра.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на
отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на
оспорването.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Г.И., чрез адв. Б., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0362-000013 от
14.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР –
Силистра, Районно управление – Тутракан, с която е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение на МПС за срок от три
месеца“, на основание чл. 171, т. 2, б.„м“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), за това, че собственикът на автомобила предоставя.
ОСЪЖДА Г.Г.И., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на ОД на МВР- Силистра разноски в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:…………………..