РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Враца 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.06.2021 г. /осми
юни две хиляди двадесет и първа година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 73 по описа на АдмС – Враца
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална дирекция по горите – Берковица, депозирана чрез директора *
С. К., против Решение № 260027 от 07.12.2020 г., постановено по АНД № 193 по
описа на РС – Козлодуй за 2020 г., с което е отменено издаденото от касатора НП
№ 396/21.07.2020 г.
В касационната жалба са изложени подробни съображения
за неправилно формирани от решаващия съд изводи, досежно допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при реализиране
отговорността на наказаното лице. Твърди се, че АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити, правилно са посочени, както нарушените
разпоредби, така и санкционната такава, а АНО е издал НП след преценка на
фактическата обстановка и безспорна доказаност на нарушението, вината и
самоличността на нарушителя. Иска се отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.
Ответникът по
касационната жалба, П.В.К., чрез процесуалния си представител * Ц. К., в
представено по делото писмено становище, намира жалбата за неоснователна, а
оспореното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и отправя искане
към съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, тъй като е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и прави
искане оспореното решение да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК ,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение №
260027/ 07.12.2020 г., постановено по АНД № 193/2020 г. на Районен съд –
Козлодуй, с което е отменено издаденото от Директора на Регионална дирекция по
горите – Берковица НП № 396/21.07.2020 г. С последното на ответника в
настоящото производство – П.В.К. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и
на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и на основание
чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лева и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е определено да заплати сума в
размер на 275,86 лева, представляваща паричната равностойност на липсващите
вещи, предмет на нарушение – 6,00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид акация.
За да постанови този резултат, съдът е посочил, че АУАН е съставен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушена е
императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, която изисква АУАН
да се предяви на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го
подпише, със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си,
а при отказ да го подпише, това обстоятелство се удостоверява с подписа на един
свидетел, имената и адресът на който се отбелязват в акта. Липсват и
доказателства, че е връчен препис от акта на нарушителя, разписката за връчване
не е подписана от него, с което е нарушена и ал. 5 на чл. 43 от ЗАНН. Съдът е
приел, че с тези действия на актосъставителя съществено е опорочено
административнонаказателното производство, тъй като е нарушено правото на
защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да разбере от фактическа
и правна страна нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши със законосъобразни актове.
Няма спор, че нарушителя следва да е наясно с всички факти от състава на
административното нарушение, за което се ангажира отговорността му. Съставянето на АУАН, предявяването на същия и
връчването на препис от него, представляват отделни последователни действия в
административнонаказателното производство, като за всяко от тях са предвидени
съответните правила. Така, чл. 40 от ЗАНН визира съставянето на акта, разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН - урежда предявяването му, което се установява с подписа на лицето,
сочено като нарушител, а разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН предвижда начина на връчване на препис от АУАН на нарушителя. В конкретния случай АУАН не е бил
предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му, като същевременно
липсват доказателства, че е предявен при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Точно поради това, законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване
на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде удостоверен с
подписа на един свидетел, което не е сторено. Нормата на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на
нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр
от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не
случайно и към АУАН е предвидена разписка, касаеща връчването на препис от него,
която следва да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е
положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на
свидетел. В конкретния случай и това не е сторено, с което остава недоказан
факта на връчване на препис от АУАН. В случай, че сезирания да се произнесе по
преписката наказващ орган констатира, че в стадия по установяване на
административното нарушение актът не е бил предявен и връчен на нарушителя,
следва незабавно да укаже извършването на съответните процесуални действия по
реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Процесуалното му бездействие е довело до
съществено ограничаване възможността на нарушителя да участва в извънсъдебната
фаза на производството, нарушава правото му на защита и всякога е абсолютно
съществено нарушение на процесуалните правила и отменително основание по
смисъла на чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, както правилно е постъпил и въззивният
съд.
Нарушаването от страна на администрацията на императивни законови
разпоредби, въведени като гаранция за упражняване на правото на защита на
уличеното в административно нарушение лице, прави невъзможно и следователно
безпредметно изследването на въпроса извършено ли е в действителност твърдяното
нарушение, с оглед на което наведените доводи в касационната жалба са
неоснователни.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че НП е незаконосъобразно.
Като е достигнал до същия извод, Районен съд – Козлодуй е постановил един
правилен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна,
извън посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие
с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие са в минимален размер от 300 /триста/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260027/07.12.2020 г., постановено по
АНД № 193/2020 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото от
Директора на Регионална дирекция по горите – Берковица НП № 396/21.07.2020 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица да заплати на П.В.К. сумата
от 300 /триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.