№ 347
гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000253 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Образувано по частна жалба на З. Ш. Ю. от с. Долни Луковит, общ. Искър,
обл. Плевен чрез пълномощника адв. С. Ж. против Определение № 293/12.08.2022
год. на Плевенски окръжен съд по т. д. № 128/2022 год., с което производството
по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване с
влязъл в сила акт на наказателното производство по ДП № 118/2021 год. по описа
на ОД на МВР – Плевен (пр. пр. № 1155/2022 г. по описа на ОП – Плевен),
образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1 б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Вярно е, че има
образувано досъдебно производство, но това не е достатъчно, за да бъде спряно
гражданското дело. Необходимо е да има пълна идентичност между описаното в
исковата деяние и посочения деец с деянието на лицето, срещу което е образувано
ДП или на което е повдигнато обвинение. В случая по ДП лицето Т. Н. А. не е бил
привличан в качеството на обвиняем. Съдът е следвало да отправи запитване и
служебно да изследва въпроса дали ДП е образувано срещу това лице и дали той е
привлечен като обвиняем. Едва при положителен отговор би могло да се направи
извод за идентичност между предмета на двете производства. Няма информация
от Прокуратурата за какви нарушения е образувано ДП. От определенията на
ПлОС по т. д. № 87/2022 г. и на ВТАС по в. ч. т. д. № 175/2022 г. също не става
ясно какъв е предметът на ДП и дали има идентичност с този на гражданското
дело, нито дали информация от тези дела е изискана и приложена по настоящото.
1
Недопустимо е постановяване на съдебни актове по служебно известни само на
съда писмени доказателства по други дела. Ищцата не е страна по т. д. № 87/2022
г. по описа на ПлОС и няма достъп до материалите по него. Идентичността между
дееца, нарушенията по ЗДвП и пострадалия не може да се предполага или да се
установява с доказателства, които не са приобщени към делото. Съдът неправилно
е тълкувал мотивите на Тълкувателно решение № 5/2006 г. по тълк. дело №
5/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на съдебна практика, на която
обжалваното определение противоречи, както и на Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
„Гражданска отговорност при използване на МПС и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка. Счита, че обжалвания акт
пряко нарушава ЕКЗПЧОС. Наличието на основание за спиране забранява на съда
да постанови крайния си съдебен акт преди приключване на преюдициалните
производства, но не и да извършва процесуални действия и да събира
доказателства (да извърши размяна на книжата, да разпита свидетели, да изслуша
експертизите, които са необходими дори и при постановена присъда, която е
задължителна само по въпросите по чл. 300 ГПК). Моли съда да отмени
обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Прави искане за отправяне на
преюдициално запитване до съда на ЕС за даване на тълкувателни указания по
приложение правото на ЕС.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по т. д. № 128/2022 год. по описа на ПлОС са
предявени от З. Ш. Ю. иск против „ДЗИ-Общо застраховане“ АД – гр. София за
заплащане на сумата 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от смъртта на Ш. Ю. Д. - неин баща, настъпила на 02.01.2022 г.
вследствие увреждания, получени в ПТП на 20.12.2021 год., причинено виновно
от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач
Т. Н. А., ведно със законната лихва от 18.05.2022 год. до окончателното
изплащане, който иск е съединен с иск против Т. Н. А. за сумата 1 500 лв. –
частично от общо 7 600 лв., представляваща законна лихва върху главницата от
200 000 лв. за периода 02.01.2022 г. до датата на изпадане на застрахователя в
забава – 17.05.2022 г.
В исковата молба е описан механизмът на произшествието и са изложени
твърдения за извършени от ответника Т. Н. А. нарушения на правилата за
2
движение по ЗДвП, които правят деянието противоправно. Посочено е също, че
във връзка с ПТП е образувано ДП № 118/2021 год. по описа на ОД на МВР –
Плевен (пр. пр. № 1155/2022 г. по описа на ОП – Плевен).
Същото досъдебно производство е записано и в Констативния протокол за
ПТП с пострадали лица рег. № 316000-848/11.01.2022 г.
С обжалваното в настоящото производство определение първостепенният
съд спрял производството по делото на осн. чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до
приключване на ДП № 118/2021 год. по описа на ОД на МВР – Плевен (пр. пр. №
1155/2022 г. по описа на ОП – Плевен) с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът е приложил по делото преписи от Определение № 203/14.06.2022 г. на
ПлОС по т. д. № 87/2022 г. и Определение № 230/21.07.2022 г. на ВТАС по в. ч. т.
д. № 178/2022 г.
Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.
Съгласно съдебната практика (Определение № 728/11.12.2019 год. на ВКС
по ч. т. д. № 2522/2019 год., II т. о., ТК; Определение № 77/13.02.2020 год. на ВКС
по ч. т. д. № 2985/2019 г., I т. о., ТК), съдът спира гражданското дело на осн. чл.
229 ал. 1 т. 5 от ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни
обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, които обаче не могат
да бъдат установени в рамките на гражданското производство. Престъпните
обстоятелства следва да се разкриват от доказателствата по делото и да е
несъмнено, че имат значение за правилното решаване на спора. Само твърдение за
образувано досъдебно производство във връзка с деликта не представлява
основание за спиране на исковото производство (В този смисъл: Определение №
60274/21.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 836/2021 г., I т. о., ТК).
В случая съдът е спрял производството по делото на осн. чл. 229 ал. 1 т. 5 от
ГПК само въз основа на факта, посочен в исковата молба и в констативния
протокол за ПТП, че е образувано ДП, както и предвид служебно констатираното
обстоятелството, че производството по друго търговско дело, образувано по
претенция на други лица за вреди от същото ПТП, е спряно на осн. чл. 229, ал. 1 т.
5 ГПК. По делото не са събрани доказателства за деянието, за което е образувано
досъдебното производство, нито за извършителя. Такива данни не могат да се
извеждат от доказателства по други дела или от констативния протокол за ПТП, в
който досъдебното производство е посочено само като номер. Гражданският съд
може да спре образуваното пред него производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК само когато от доказателствата, представени пред него, се установява, че
3
конкретното вредоносно деяние осъществява фактическия състав на престъпление
и неговото установяване не може да бъде изследвано самостоятелно от
гражданския съд по арг. от чл. 124, ал. 5 от ГПК. В случая, само въз основа на
посоченото в исковата молба и в протокола от ПТП, без да са изискани конкретни
данни от разследващите органи за какво деяние и срещу кого е образувано ДП, не
може да се приеме, че в хода на гражданското производство са разкрити
престъпни обстоятелства от значение за спора, които да обосновават наличието на
хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Едва след като по делото бъдат
приобщени доказателства за тези факти, съдът следва да извърши конкретна
преценка налице ли е тъждественост на делинквента, деянието и неговата
противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното от дееца
престъпно деяние, за което е образувано наказателното производство. При това,
както е прието в Определение № 63/14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2700/2021
г., I т. о., ТК: „пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие и
на образувано наказателно производство в досъдебната фаза, когато деецът и
извършеното от него престъпление са идентични на тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която
престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от
гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, като в този случай производството
трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК“.
Отделно от това, исковата молба и книжата към нея не са разменени с
ответниците и същите не са заели становище по предявените искове, по
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, в т. ч. и относно деянието -
кои от тях оспорват и кои признават.
Действително, производство по чл. 432 КЗ, образувано по искови претенции
на други наследници на пострадалото в същото ПТП лице, е спряно на осн. чл.
229, ал. 1, т. 5 КЗ до приключване на същото ДП. От извършената служебна
проверка се установява, обаче, че определението на ВТАС по в. ч. т. д. № 178/2022
г., с което се потвърждава съдебния акт на ПлОС за спиране на производството, не
е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред ВКС и към настоящия момент няма
произнасяне по основателността на жалбата.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, в т. ч. за изискване на доказателства от разследващите органи за какво
конкретно деяние е образувано ДП № 118/2021 год. по описа на ОД на МВР –
Плевен (пр. пр. № 1155/2022 г. по описа на ОП – Плевен) и срещу кое лице.
4
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 293/12.08.2022 год. на Плевенски окръжен съд
по т. д. № 128/2022 год. по описа на същия съд.
Връща делото на ПлОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5