Р Е Ш
Е Н И Е
№ 193
Гр. Перник, 17.11.2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурора К. Тренчев от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 174/2023 година по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.А.В., ЕГН **********
подадена чрез адв. К.С. ***, против Решение № 282 от 10.07.2023 г. на Районен
съд – Перник, постановено по АНД № 248 по описа на съда за 2023 г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-1158-004245 от 13.01.2023 г., издадено от Началник
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Перник, с което на В.А.В., за
извършено административно нарушение по чл. 103 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1
от с.з., в качеството му на собственик на л.а. джип „***“ с рег. № РК *** ВМ,
са наложени административни наказания, глоба в размер на 100 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и неправилно приложение на
закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на ***та съдебна
инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното
постановление. Претендира съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не депозира отговор.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат С., редовно упълномощен с пълномощно представено в
съдебно заседание, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното
решение на първоистанционния съд. В условията на алтернативност, моли за
постановяване на решение с което да се намали размера на наложеното наказание
до предвидения в закона минимум. Претендира съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, за представител изпраща гл.
юрисконсулт В., която оспорва касационната жалба и пледира решението на Районен
съд - Перник да остане в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.
В проведеното съдебното заседание представителят на
Окръжна прокуратура - Перник предлага на съда да остави в сила решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата
на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред *** инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане
на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
С НП № 22-1158-004245 от 13.01.2023 г., Началник
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Перник, е наложил на В.А.В. административни
наказания, глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 (три) месеца, за това, че на 20.12.2022 г., в 23:20 часа, в с.
Л. движейки се по ул. „***“, водачът на лек автомобил "***" с рег. №
РК *** ВМ собственост на В., при подаден му ясен сигнал за спиране със стоп
палка, от униформен полицейски служител, не се е подчинил, а заобикаляйки
служебния автомобил е продължил движението си по улиците на селото до навлизане
по черен път в гориста местност, осуетявайки извършването на проверката.
Собственика на автомобила В. е установен от контролните органи, около 00:05
часа слизайки пеша по ул. „***“. В декларация по реда на чл. 188, ал. от ЗДвП
не е посочил кой е управлявал личният му автомобил. С оглед на изложеното срещу
В., в качеството му на собственик на превозното средство е издадено наказателно
постановление, за деяние квалифицирано като административно нарушение по чл.
103 от ЗДвП, с предвидено съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказание.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд – Перник, който с Решение № 282 от 10.07.2023 г., постановено по АНД № 248
по описа на съда за 2023 г., го е потвърдил.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел,
че производството по налагане на административно наказание е протекло без
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка в АУАН и НП
е достатъчно конкретизирана, не е налице противоречие между изложеното в акта и
НП. По същество, след преценка на събраните и приобщени по повод спора писмени
и гласни доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено по
делото, като доказано, че на посочените дата и място В.А.В. не е изпълнил подаден му ясен сигнал от
органите на МВР за спиране, с което е осъществил вменения му
административнонаказателен състав по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
установеното по реда на чл. 103 от ЗДвП, административно нарушение. Наложените
в кумулация административни наказания глоба и лишаване от право да управлява
МПС, районният съд е приел за законосъобразни по вид и размер.
Решението е правилно.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени
писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция
възприема установена от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която
напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
При анализ на всички приети доказателства, настоящият
състав приема, че съдебното решение е правилно и не е налице основанието за
неговото касиране по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с което
излага следните правни съображения:
Съдът е събрал доказателствата по реда и със
средствата, предвидени в НПК, в изпълнение на задължението си да вземе всички
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина – чрез всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 13 и чл. 14 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН). Въз основа на това Районен съд – Перник правилно е
установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства,
относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са
формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в каквато
посока се преценяват доводите в жалбата. Мотивиран така, настоящият касационен
състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд
Перник за законосъобразно, в това число правилно и обосновано.
Необходимо е да бъде посочено, че решаващият съд е
изпълнил вмененото му то закона задължение да извърши цялостна проверка за
законосъобразност на издаденото наказателното постановление, както и да изложи
аргументите си по всеки един довод на жалбоподателя защо обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. Обстоятелството, че изводите,
които съдът е направил, анализирайки събраните доказателства, не съвпада с
този, който жалбоподателят счита, че следва да бъде направен от така събраните
доказателства не е порок на съдебното решение и не е основание за отмяната му
като неправилно.
Настоящият съдебен състав намира за правилна и
преценката на районния съд, основана в доказателствата по делото, за съответно
приложен от наказващия орган материален закон. Изведената в акта и НП правна
квалификация за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, напълно съответства на обстоятелствено предявеното
фактическо административнонаказателно обвинение, състоящо се в установено и съответно
доказано в производството по издаване на НП, респективно и в производството
пред районния съд, че на посочените дата и място и при сочените обстоятелства,
касаторът – водач на пътно превозно средство, при подаден му ясен сигнал за
спиране от контролните органи, не се е подчинил, като въобще не е спрял, с
което не е изпълнил нареждането. За извършеното административно нарушение е
предвидено налагането в кумулация на две административни наказания –
"глоба" от 50 до 200 лв. и "лишаване от правоуправление" за
срок от 1 до 6 месеца. В случая са наложени наказания над минималните размери,
при изложени подробни мотиви, както и при наличие на данни за проява на
отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, обуславящи налагането на
по-тежко наказание, поради което настоящият състав изцяло споделя доводите на
районния съд, с които е приел, че наказанията са правилно определени по вид и
размер, с което успешно се постигат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното, като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци.
При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци
и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и
при правилно приложение на материалния закон, предвид на което същият следва да
бъде оставен в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на
чл. 63д, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на ответната
страна по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималният размер за съответния вид дело, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на ОД на
МВР - Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно предвидения в
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 10.07.2023 г. на
Районен съд – Перник, постановено по АНД № 248 по описа на съда за 2023 г.
ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на ОД на МВР – Перник, деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/