Определение по дело №178/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивната жалба на А. Кр. Г. срещу решение № 41/02.03.2010г., постановено по Г.д. № 240/2009г. по описа на районен съд-Златоград. С обжалваното решение първостепенния съд е отхвърлил предявения от С.А.Ц. от Г.Н., У. „В. К.” № ***, ЕГН *, срещу СОУ „СВ. СВ. К. И М.Г.Н., представлявано от Директора В.С.Б., иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 14/29.09.2009 г.на Директора на СОУ „Св. Св. К. и М., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С.А.Ц. за длъжността „възпитател в среден курс на обучение”, считано от 29.09.2009 г., както и акцесорните искове за възстановяване на С.А.Ц. на заеманата преди уволнението със Заповед № 14/29.09.2009 г. длъжност – „възпитател в среден курс на обучение” в СОУ „Св. Св. К. и М.Г.Н. и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за шест месеца, считано от 29.09.2009 г. в размер на 3 586, 14 лева, ведно със законна лихва, считано от 29.09.2009 г.С решението ищеца е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 597, 51 лева.

Недоволен от така постановения съдебен акт жалбоподателя чрез процесуалният си представител го обжалва по съображения за незаконосъобразност. Като се изключат обидните квалификации на първа страница от въззивната жалба, по-нататък се твърди, че уволнението било порочно, тъй като било допуснато процесуално нарушение при извършване подбор по чл. 329 КТ, като на ищеца били присъдени нула точки по показателя "Получена оценка за работата на лицето през годината".

Излагат се фактически твърдения, че ищцовите искания за събиране на доказателства били "орязани" /има се предвид оставени без уважение/ от съда, като се посочват 7 доказателствени искания, които не били уважени.

Твърди се още, че ответникът следвало да докаже, че учениците в занималнята са намалени по брой, или че групитев занималнята са уедрени, поради което има обективно основание за съкращаване на възпитател. Такова доказване не било проведено. Според въззивния жалбоподател не съществувала длъжност "възпитател в среден курс". Нямало и длъжностна характеристика за такава длъжност. Ето защо това либа фиктивна длъжност, подборът следвало да се осъществи между всичките 4 възпитатели, а не само между двама от тях. Поради липса на подобна длъжност не било обективно възможно да се извърши правилен подбор по чл. 329 КТ, а ищецът бил назначен на длъжността "възпитател".

Във въззивната жалба се посочват и нарушения на материалния закон-нормите на чл. 328, ал.1,т.2 и чл. 329 КТ.

В допълнение на въззивната жалба се конкретизират отново оплакванията за нарушения на нормата на чл. 329 КТ като се посочва, че в случая е ирелевантен факта, че двама от възпитателите са били в начален курс на обучение. Важното било, че те изпълняват еднакви /сходни или близки/ длъжности с тази която се съкращава, а отделни длъжностни характерискики да възпитател начален и среден курс нямало. Сходството се определяло възоснова на длъжностните характеристики за съответните длъжности. При това положение ответника следвало да докаже различие в длъжностите. Подборът бил опорочен и при обсъждане на втория основен критерии по чл. 329 КТ-ниво на изпълнение на възложената работа. Двата елемента на критерия имали еднакво правно значение и следвало да се прилагат кумулативно, но това изискване не било спазено от ответника като изискване за правилен подбор, при което той бил опорочен.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановявване на друго такова, с което да се уважи исковата претенция изцяло.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба в който се сочи, че същата е неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, като се претендират и разноски в тази инстанция.

В отговора в хронологична последователност са обсъдени възраженията на жалбоподателя за неправилност на постановеното решение. Счита се, че доказателствените искания са несвоевременно направени, по отношение на тях е настъпила поетапна преклузия, а част от тях са неотносими към предмета на спора, тъй като уволнението има за правно основание съкращение в щата, а не поради намаляне обема на работа. Сочи се, че некоректно жалбоподателя твърди, че нямало разлика между длъжността "възпитател" за начален и среден курс, такава разлика имало и тя се изразявала в специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, свързана с подготовката и образователния ценз на заемащия длъжността.

В съдебно заседание за жалбоподателя А.Г. поддържа въззивната жалба на посочените отменителни основания.

За въззиваемия А.М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

След преценка на изложеното във въззивната жалба, като взе предвид и доводите на страните в съдебно заседание и защитата по същество въззивния съд направи следните фактически и правни изводи:

Ваззивната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК при наличие на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е основателна и съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е било направено твърдение в исковата молба за допуснато нарушение на нормата на чл. 329, ал.1 КТ. Касае се по-конкретно за допуснатата оценка 0т. по показател "Оценка за работата на лицето през годината". В частност, добавено е пояснение, че ищеца не е атестиран, тъй като не е бил на работа". В отговора на исковата молба, в защитата , а и впоследствие пред въззивната инстанция ответника чрез процесуалният си представител поддържа тезата, че получената оценка е изцяло в правомощията на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.

В мотовите на решението си си по този довод районния съд е приел inter alia: ".................... Съдът намира така извършения подбор за законосъобразен. След като се съкращава длъжност, която се заема от повече от едно лице, работодателят е длъжен да извърши подбор. При извършване на подбора от ответника са съобразени критериите по чл. 329 от КТ – професионална квалификация и качество на работа. Преценката по тези критерии, най-вече на качество на работа, е оценъчна дейност, която законодателят е възложил на работодателя и е негово суверенно право и в този смисъл тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора. Тази негова преценка е по целесъобразност и единствено той може да я направи, тъй като има всекидневни наблюдения върху работата на всички. /Решение № 326/18.03.2008 г. по Г. д. № 1243/07 г. на ІІІ Г.О. на ВКС/. Съдът контролира дали подборът е извършен съгласно законово определените критерии, но не и преценката на работодателя за качеството на работа."

Решаващия състав намира, че правилно принципно това становище не може да се възприеме в конкретния случай. Касае се за неправилно проведена процедура на подбор, тъй този показател- "оценка за работата през годината" спрямо Ц.не е стоял в полезрението на назначената комисия. В случая не просто е определена стойност "нула точки", която при нормални обстоятелства не следва да се коментира, тъй като е въпрос на изключителна преценка на работодателя. В случая този критерии не е бил елемент на оценка при подбора по съображения, че....лицето не е било на работа. Факт е обаче, и това не се оспорва от страните, че Ц. не е бил на работа именно поради уволнение, което впоследствие е признато от съда за незаконно. Следователно неприсъствието му на работа поради незаконно уволнение не може да му се вмени във вина и от това обстоятелство той да инкасира неблагоприятни последици. Не без значение е и факта, че законодателят е въвел критерия в КТ по друг начин- "....тези които работят по добре". Това означава, че незаконосъобразно комисията не е оценила ищеца по този критерии на база показаната успеваемост докато е бил на работа. Изложеното сочи на опорочаване на проведения подбор, а оттам и на уволнението като цяло. Предвид това главният иск е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен само на това основание, тъй като останалите доводи наведени във въззивната жалба, а и в исковата молба са ирелевантни и не следва да се обсъждат.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ: Същия е основателен. Ангажирани са пред районния съд доказателства, че за претендирания шестмесечен период, считано от 29.09.2009г. ищецът е останал без работна заплата в резултат на уволнението. От назначената СТЕ се установява, че размерът на обезщетението е 3 586,14 лв, в какъвто размер е и претенцията в петитума на исковата молба. Ще следва и този иск да бъде уважен.

По отношение претендираните разноски за две съдебни инстанции съдът приема, че ще следва те да бъдат възложени на ответника.

Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 41/02.03.2010г., постановено по Г.д. № 240/2009г. по описа на районен съд-Златоград и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ***/29.09.2009 г.на Директора на СОУ „Св. Св. К. и М., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С.А.Ц. за длъжността „възпитател в среден курс на обучение”, считано от 29.09.2009 г.,

ВЪЗСТАНОВЯВА С.А.Ц. на заеманата преди уволнението със Заповед № 14/29.09.2009 г. длъжност – „възпитател в среден курс на обучение” в СОУ „Св. Св. К. и М.Г.Н.

ОСЪЖДА СОУ „Св. Св. К. и М.Г.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.Ц. обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за шест месеца, считано от 29.09.2009 г. в размер на 3 586, 14 лева, ведно със законна лихва, считано от 29.09.2009 г., КАКТО И деловодни разноски в две съдебни инстанции в размер на 712 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: