О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
21.05.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №3560/20г., намира следното:
Производството е образувано по частна жалба
на Й.Г.К. чрез адв.Д.П. Адвокатско дружество „Г.и П.“ с адрес гр.София, р-н
„Средец“ ул.“*******срещу Определение от 29.11.19г., постановено от съдия по
вписванията при СРС по молба вх.№79858/29.11.19г., с което е отказано вписване
на наследство №1574 от 29.11.2019г. в
регистъра на отказите.
Жалбоподателката твърди, че отказът на
съдията по вписванията е незаконосъобразен и неподкрепен с представените му
доказателства. Твърди се, че не се е съобразил с указанията на ВКС, дадени с ТР
№7 от 25.04.2013г. по тълкувателно дело №7/12г. и с промените в Правилника за
вписванията, одобрени от МС с Постановление №230 от 25.04.2013г. и
Постановление №345 от 30.10.2014г. относно документите, които се изискват за
вписване на завещание с предмет недвижим имот за вписване в съответната служба
по вписванията. Твърди, че е представила всички изискуеми документи от закона.
Сочи, че обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно
чл.32а от ПВп има строго формален характер. Изразява несъгласие с извода на
съда, че отразените в удостоверението за
данъчна оценка на имота непогасени задължения е следвало да бъдат заплатени,
тъй като вписването на препис от обявено саморъчно завещание не е акт на
разпореждане, а има изцяло оповестителен характер. Оспорва вторият мотив на
съда за отказ от извършване на вписването, поради непредставяне на данъчни
оценки на останалите имоти, отразени в завещанието. Твърди, че имотите, за
които не е представила данъчна оценка не фигурират в патримониума на завещателя
от 2005г., когато той ги е прехвърлил на други лица. Иска се отмяна на
постановения отказ.
Частната жалба е подадена в срок против
подлежащ на обжалване акт и от субект с наличието на надлежна активна
процесуална легитимация, поради което е допустима, а по същество е неоснователна
по следните съображения:
С молба от 29.11.19г. нотариус М.Й.В.рег.№292
с район на действие СРС е поискал на осн.чл.112 б.и от ЗС и чл.4б.к от
Правилника за вписванията вписване на препис от обявено саморъчно завещание на З.И.К.,
б.ж. на гр.София, починал на 02.02.2005г. в гр.София. В молбата е посочен като
предмет апратамент №6, находящ се в гр.София, Столична община, представляващ по
КККР самостоятелен обект в сграда с идентификатор68134.902.829.1.6, адрес на
имота гр.*******. Била е представена данъчна оценка на имота, която е в размер
на 78 633,40лв., с отбелязавене за изискуеми задължения.
С определението си съдията по вписванията е
приел, че следва да бъде постановен отказ от вписване на обявеното саморъчно
завещание с два мотива – налице са непогасени задължения за първия имот -
апартамент и втория, че за другите два обекта – идеални части от два магазина,
описани с граници, съседи и площ и идеални части от мястото на ул.“*******не са
представени удостоверения за данъчна оценка.
С молба вх.№39788/08.05.2020г.
жалбоподателката чрез адв.П. е представила като нововъзниклано доказателство
нова данъчна оценка на процесния обект, както и доказателства за заплатен данък
към МТД към СО, р-н Лозенец. В данъчната оценка за имота няма отбелязване за
непогасени задължения за процесния имот.
С оглед на така установеното съдът приема от
правна страна следното.
Съгласно разпоредбите на чл.112, б.„и“ от ЗС
и чл.4, б."к" от ПВ, подлежащи на вписване актове са и преписите от
обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.
В
разпоредбата на чл. 4, б. "к" от ПВп, сред изрично указаните като
подлежащи на вписване актове са и преписите от обявените завещания с предмет
недвижим имот и права върху недвижим имот. В чл.6, ал.1 от ПВп са посочени реквизитите, на които трябва да
съответства съдържанието на подлежащите на вписване актове. С разпоредбата на чл.8 от Правилника,
законодателят е очертал кръга на лицата, легитимирани да искат вписването. Като
по смисъла на цитираната подзаконова норма тази възможност е предоставена
изрично в правомощие на нотариуса,
извършил подлежащото на вписване действие, както и в право на всяко, имащо
интерес от вписването лице.
Вписването има оповестителен характер и се извършва в службата по вписванията по
местонахождението на недвижимия имот - чл.7 от Правилника за вписванията. Тази
правна уредба позволява на наследниците
да извършат проверка в съответната служба по вписванията за налични
саморъчни завещания и своевременно да узнаят за тях. Предхождащите действия по
обявяване на завещанията може и да не
бъдат узнати, тъй като те могат да бъдат извършени от всеки нотариус, без оглед
на връзката между района на неговото действие и недвижимите имоти, предмет на
завещанията - арг. от чл. 570, ал. 2 от ГПК. Ето защо вписването на едно саморъчно
завещание създава по-голяма гаранция за узнаването му от наследниците, на които
то би могло да се противопостави в случай на оспорване. Особено, когато в него
изрично са изброени завещаните недвижими имоти и не се създава проблем за
определяне на местно компетентната служба по вписванията.
Цитираните по горе норми на чл.4-8 ПВп, очертават параметите на дължимата от
съдията по вписванията формална проверка на подлежащия на вписване акт.
Т.е., съдията по вписванията може да откаже исканото вписване, само ако
актът не подлежи на вписване, ако не е съставен в предвидената от закона и
Правилника за вписванията форма, ако
няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота и
ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване. На друго основание,
вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. В този смисъл се следва
съобразяване и със задължителната практика на ВКС, проведена с ТР
№7/24.ІV.2013г. по тълк. д. № 7/2012г.
Разпоредбата на чл.32а от Правилника за
вписванията недвусмислено определя формулировка за компетентността на съдията
по вписванията досежно дължимата проверка за съответствие на представения за
вписване акт с изискванията на закона. Oбхвата на проверката, която следва да
извърши съдията по вписванията е от строго формален характер. Съобразно
посоченото по – горе съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия.
С представената по делото декларация, Й.Г.К.
е декларирала, че завещателят З.И.К. е оставил след смъртта си по завещание
апартамент №6, находящ се в гр.София Столична община,
представляващ по КККР самостоятелен обект в сграда с
идентификатор68134.902.829.1.6, адрес на имота гр.*******.
От доказателствата по делото се установява,
че с подадената молба, съдията по вписванията е бил редовно сезиран от нотариус
М.Й.В., рег. №292 на Нотариалната камара, с искане за вписване на препис от
саморъчно завещание на З.И.К. с ЕГН **********, починал на 02.02.2005г.,
съхранявано и обявено по н.д. №4/2005г. по описа на бивш нотариус Е.К., обявено
на 29.08.2005 г., с което З.И.К. завещава в полза на сина си Г.З.К., цялото
свое имущество, като в завещанието са описани различни групи имоти и е
посочено, че изброяването е примерно. Г.З.К.е починал на 29.08.2019г. и е
оставил единствен наследник дъщеря си Й.К.. В приложение към молбата са
подадени четири броя заверени преписи от обявеното саморъчно завещание и
протоколи, схема на самостоятелен обект в сграда, удостоверение за данъчна
оценка, декларация на наследника на заветника – Й.К., доказателства за внесена
държавна такса, в размер на 78,64лв.
Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК,
на която се позовава съдията по вписванията, прехвърлянето или учредяването на
вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими
имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти
като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека
или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя,
че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени
данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Настоящият
състав взема в предвид представеното нововъзникнало обстоятелство за заплащане
на съществуващи задължения, касаещи процесния имот. Това обаче не е достатъчно,
за да обоснове основателност на жалбата. Съдът споделя извода на съдията по
вписванията, че не са представени, изискуемите данъчни оценки на останалите
имоти, посочени в завещанието, чието обявяване се иска да бъде вписано. Именно
поради строго формалната преценка за редовност на акта, който следва да бъде
вписан е следвало да бъдат представени удостоверения за данъчна оценка и на
останалите имоти. Съдията по вписванията не разполага с възможността да
преценява чия е собствеността на имотите, описани в завещанието. Твърденията на
молителката в жалбата си, че останалите имоти са били продадени са неотносими
към действията, които тя е предприела за вписване на обявения завещателен акт.
Следва да се отбележи, че въпреки посочването в жалбата, че се представя
извлечение от Имотния регистър, такова не е представено. Факт е, че към молбата
за вписване не са били представени част от изискуемите документи, а именно
данъчни оценки за всички посочени в завещанието имоти.
Ето защо настоящият въззивен състав приема,
че постановеното определение на съдията по вписванията е правилно и
законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 29.11.19г.,
постановено от съдия по вписванията при СРС по молба вх.№79858/29.11.19г.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок,
считано от връчването пред ВКС на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при обосноваване
на предпоставките на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.