О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1125/17.6.2019г. град Варна
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година,
в закрито заседание в състав председател съдия Георги Митев,
като разгледа ЧНД № 2274/2019 г. по описа на съда,
установи следното:
Производството е
образувано на основание чл.243 от НПК.
На 11.05.2016 г. е
образувано досъдебно производство/ДП/ № 849/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД
на МВР Варна срещу Виновното лице по чл.209 ал.1 от НК за това, че на
16.12.2015 г. по време на телефонен разговор, проведен между него и намиращия
се в гр.Варна Д.Н.П., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Д.Н.П.
заблуждение, че въпреки че употребяваните авточасти, които били изпратени на Д.П.,
били с различни каталожни номера от тези, които Д.П. заявил при поръчката, така
изпратените употребявани авточасти са съвместими с частите на управлявания от Д.П.
автомобил, вследствие на което на 16.12.2015 г. в гр.Варна причинил на Д.П.
имотна вреда в размер на 2 041 лева.
По досъдебното
производство няма привлечени в качеството на обвиняеми лица.
На 19.04.2019 г. с
постановление на прокурор Ж.Кехецикян от Районна
прокуратура гр.Варна наказателното производство по досъдебното производство е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1
т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление от общ характер.
На 09.05.2019 г. Д.Н.П.
депозирал жалба до Районен съд Варна, в която се твърди, че постановлението на
ВРП е незаконосъобразно и необосновано, а от гледна точка на европейското
законодателство не отговаря на логичната практика и моли съда да отмени постановлението
на Районна прокуратура Варна и материалите по делото да бъдат върнати на ВРП
със задължителни указания за прилагането на закона.
Съдът, след като се
запозна с материалите по досъдебното производство, в изпълнение на задължението
си за контрол по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство,
установи следното:
Досъдебно
производство № 849/2016 г. по описа на
Трето РУ при ОД МВР Варна е започнато и водено по чл.209 ал.1 от НК.
Поводът за започване
на досъдебното производство е жалба от Д.Н.П. срещу С.А.З.до Районна
прокуратура гр.Варна, заведена на 27.01.2016 г. В жалбата се твърди, че при
търсене на авточасти втора употреба в интернет сайтове, се свързал по мобилен
телефон с В.на 14.12.2015 г., на когото поръчал желаните от него авточасти, В.му
казал, че частите ще му бъдат изпратени от негова колежка А.Б.от Велинград. На
16.12.2016 г. му се обадили от куриерска фирма Европът
и Д.му доставил поръчаните части. При проверка П. установил, че номерата на
доставените авточасти не съответстват на тези, поръчани от него и се обадил по
телефона на В.. В.му казал, че частите са съвместими и ако има проблем ще му
върнат парите. А.Б.също потвърдила, че ако частите не станат ще ги подменят или
ще му върнат парите. П. заплатил на куриера Д.сумата от 2041 лева. На
17.12.2016 г. П. изпробвал частите, но те не станали. На 19.12.2015 г. се свързал
по телефона с Б., която му
казала да върне частите. На 21.12.2015 г. П. изпратил обратно авточастите на Б., но тя не ги приела и
не му била възстановена сумата. Като търсел Б.на нейния мобилен телефон се
обадил мъж, който се представил като М.и му казал, че проблема може да се
разреши единствено от С.А.З.. П. се свързал със З. и последния обещал да реши
проблема, но до момента на подаване на
жалбата нямало никакъв резултат. Копие от жалбата П. подал и до директора на
Главна дирекция Борба с организираната престъпност при МВР, която от там
изпратили на Районна прокуратура гр.Варна по компетентност.
Към досъдебното
производство са приложени:
1. Незаверено
копие от Товарителница № **********/л.118 от ДП/ с подател А.Б.и получател Д.П.
за колет със съдържание A B S и помпа хидравлична за основна цена 2000 лева и цена на куриерската услуга
41 лева, начин на плащане – в брой от получателя. Върху товарителницата е
отбелязано, че Д.П. е получил пратката на 16.12.2015 г. в 16:40 часа от куриер Д.и
е отбелязал върху бланката като забележка единствено „Без букси“.
2. Незаверено
копие от Фактура № ********** от 17.02.2016 г./л.134 от ДП/ от Европът 2000 АД Пловдив за Търговска база ООД Варна – Д.П.,
получена от него пратката на 17.02.2016 г., стойност 48,62 лева – според него с
този документ е получил обратно върнатите от него части.
3. Разпечатка от
Търговски регистър при Агенцията по вписванията/л.185 от ДП/ за Динипо ЕООД, от която е видно, че управител и едноличен
собственик на капитала е Д.Н.П..
4. Протокол за
установяване на годността на устройство хидравлична електрическа помпа за
автомобил Мерцедес S 350 от
07.03.2016 г./ л.241 от ДП/– със заключение за неизправна електронна част.
5. Протокол за
установяване годността на устройство ABS за автомобил Мерцедес S 350 – с дата 20.04.2016 г./л.188 от ДП/, със заключение – негодно
устройство.
6. Писмо рег.№
10274 от 24.06.2016 г./л.175 от ДП/ на БТК ЕАД Дирекция Сигурност, с което
уведомяват разследващия полицай, че не може да бъде изготвена справка за
проведените разговори на мобилен номер 0888 603225/ползван от П./ за периода
14.12.2015 г. -21.12.2015 г. поради изтичане на 6-месечния срок за съхранение
на данни.
В хода на досъдебното
производство са извършени по няколко разпита на всички свидетели:
В протоколите за
разпит на свидетел/л.126,129,130,135 от досъдебното производство/ Д.П. посочва,
че е провеждал разговорите от мобилен
телефон с номер 0888 603 225 на името на Динипо
ЕООД, на което бил собственик и управител. В един от своите разпити/л.126/
твърди, че при получаване на частите и установяване на несъответствие с каталожните
номера се обадил по телефона на В.И. и последния го уверил, че тези части са съвместими, при друг разпит/л.135/
посочва, че при получаването на частите не е говорил с никого по телефона. При
няколкократното предявяване на материалите от досъдебното производство един път
твърди/л.239/, че бил въведен в заблуждение чрез куриера Д., втория път/л.242/ –
че В.го въвел в заблуждение/не посочва какво/, В., Д.Р., Б.и З. го въвели в тотална заблуда, а третия път/л.245/ – че е вкаран е в
престъпна схема, организирана и ръководена от З..
Според свидетелските
показания на В.Д.И., разпитан четири пъти
в качеството на свидетел/л.137,139,140 и 142 от ДП/, баща му е собственик на
фирма, занимаваща се с продажба на авточасти втора употреба и имали публикувани
обяви. През месец декември 2015 година му се обадил Д.П., казал му, че търси да
купи хидравлична помпа и спирачен модул за лек автомобил Мерцедес и му
продиктувал номерата, И. му казал, че ги няма тези части, но ще се свърже с негов колега. Свързал
се с негов колега Д. от фирма Велинсофт от
гр.Велинград, той му казал, че има такива налични части и тогава Иванов му дал
телефона на П..
Св.С.А.З./л.145, л.147
от ДП/ твърди, че той е подготвил частите на П. по поръчка на В.И. и на посочен от него
адрес на П. ***, обадил му се П. около 15 дни след доставката и му казал, че
частите не стават за автомобила му и му ги върнал, но тъй като бил изтекъл
срокът за рекламация и връщане, отказал да получи обратно пратката. Частите
били собственост на Авторециклираща компания Велинсоф ЕООД гр.Велинград с МОЛ Д. А., З. бил вещо лице към
фирмата, частите са изпратени от А.Б., която работи във фирмата. До изпращане
на пратката не е контактувал с П., вида, марка, водел и каталожни номера били
дадени от В.И..
Според разпита на А.И.
Б.работила във Велинсоф ЕООД гр.Велинград, тя е
изпратила пратката на адрес посочен от В.И..
Д. И. Р. - собственик на Авторециклираща компания Велинсоф
ЕООД гр.Велинград свидетелства/л.154,155,157 от ДП/, че В.му се обадил и
попитал дали имат такива части, проверил и установил, че имат, обадил се на В.и
му казал, той дал адрес и се разбрали да бъдат изпратени с наложен платеж с
опция за преглед, той е опаковал пратката а А.Б.я изпратила, платил 20 %
комисионна на В.И.. По-късно получили
кашон с неустановено съдържание и без опция за преглед от П. *** с наложен
платеж, отказал пратката, защото не знаел какво има вътре и наложения платеж
бил за голяма сума
При разпитите като
свидетел Д.Р. Р. /л.158, л.160,
л.162, л.169 от ДП/ – куриер в Европът, твърди, че е занесъл пратката, П. сравнил номерата
на получените части с неговите и казал, че са същите като неговите, Р. също видял, че
номерата отговарят – съвпадали с номерата на неговите части като букви и цифри.
П. закачил частите с неговите букси и станали, говорил с някой по телефона,
като потвърдил, че ще вземе частите, поискал да му изпратят букси и се разбрали
в товарителницата да се отбележи забележка „без букси“, направили това
отбелязване, след което му платил.
Разпитана е като
свидетел Р.П.С., която работела като администратор в Европът/л.163
от ДП/.
Р.П.Н.- управител на
сервиз Мерцедес в с.Оброчище свидетелства/л.165 от ДП/, че извършил диагностика и изготвил протокола
за устройството ABS на автомобила
на П..
С.С.Р.–
управител на Инди клуб ООД в разпита си/л.166 от ДП/
потвърждава, че в сервиза извършили монтаж на хидравлична помпа на автомобила
на П., но същата не работела - имало проблем в електрическата ѝ част, за
което изготвили протокол.
При извършената очна ставка между Д.П. и Д.Русев/л.167
от ДП/ П. твърди, че номерата не съответствали, говорил с В.и той му казал, че
частите са съвместими, липсвали буксите, а според Р. при проверка на номерата П. поискал да закара частите в лаборатория за
проверка, Р. се обадил на
телефона от товарителницата и говорил с някаква жена, тя му казала, че няма
такава уговорка и ако клиентът желае да вземе частите трябва да плати наложения
падеж, а ако не желае – да не ги получава и да им се върне пратката. П. говорил
с още някой и платил наложения платеж.
В изпълнение на
задължението си за произнасяне по обосноваността и законосъобразността на
постановлението на Районна прокуратура Варна, въз основа на събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът прави следните правни изводи:
1. Отношенията
между жалбоподателя Д.П., В.Иванов, Д. Р., А.Б. и С.З. са по повод
осъществена сделка – покупко-продажба от разстояние на употребявани части за
лек автомобил – устройство ABS и хидравлична помпа,
доставени от куриерска фирма Европът с куриер Д.Р. П. по телефона
казал на В.Иванов какви части желае, тъй като ги нямал Иванов се свързал с Д. Р., който имал исканите
части, те били подготвени от Стоян З. и изпратени от А.Б., доставени от
куриерска фирма Европът с куриер Д.Р. и платени от П..
2. Не е
установено точно какви номера на части са поръчани, между кого е била уговорена
цената на частите, условията за доставката и възможността за връщането на частите.
3. П. твърди, че
при получаването на авточастите е установил несъответствие между номерата на
частите, поръчани от него и номерата на получените авточасти, свързал се по
телефона с В.И., който го
уверил, че частите са съвместими и по този начин бил въведен в заблуждение.
Това твърдение не се потвърждава от В.Иванов, а също така и от Д.Р.. Не е изготвена
разпечатка на проведените телефонни разговори между мобилните номера на лицата,
тъй като е изтекъл 6-месечния срок за съхраняване на данните от мобилния
оператор.
4. Въпреки
твърдението, че е установил несъответствието на номерата на получените
авточасти, П. е извършил диагностика на получените части няколко месеца
по-късно – съответно на 07.03.2016 г. на помпата и на 20.04.2016 г. на
устройство ABS, при която е
установена тяхната негодност.
5. П. въпреки
всичко е направил опит да се възползва от правото си по чл.50 ал.1 от Закона за
защита на потребителите за отказ от договора и връщане на стоките. Но няма
представени от него доказателства дали той е уведомил търговеца за отказа си от
договора, кога е станало това, както и няма представени доказателства кога
точно е върнал частите, за да се прецени дали е спазен преклузивния
14-дневен срок по закона. След като върнатите от него части не били приети от
продавача, П. е имал възможност да уведоми Комисията за защита на потребителите
и да потърси съдействие за връщане на платената от него сума.
6. Не са събрани
доказателства св.В.И. или някой от
другите участници по веригата да е предприемал действия, които да осъществяват
от обективна страна състава на чл.209 ал.1 от НК и да възбудят или да поддържат
заблуждение у свидетеля П..
7. Обект на
престъплението “измама” е гарантираното право за разпореждане въз основа на
свободно и съзнателно взето решение. Обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост – в конкретния случай върху
парични суми не са накърнени. Не е засегнато правото на свидетеля П. свободно
да се разпорежда със сума пари, като той отлично е знаел рисковете при
закупуването на авточасти втора употреба, но въпреки това е платил цената и по
този начин е финализирал договора за покупко-продажба
от разстояние. Св.В.И. или някой от другите свидетели не е въздействал върху П. пряко и непосредствено,
формирайки у него неправилна представа относно условията за разпореждане с
парите.
8. Деянието по
чл.209 от НК не е осъществено и от субективна страна, за която се изисква пряк
умисъл и специална цел – набавяне за себе си или другиго имотна облага. Св.В.И. или някой от
другите свидетели не е предприемал никакви действия, с които да възбуди или да
поддържа заблуждение у П. относно разпореждането с паричните суми и при
приемането им не е преследвал користна цел. Предприети са действия и поръчката
е изпълнена.
Отношенията между
свидетелите произтичат от сключения между тях
договор за покупко-продажба от разстояние. В случая не е налице
престъпление по чл.209 от НК, жалбоподателят П. има възможност да реализира своите
права по гражданско-правен път.
Относно посоченото в
жалбата възражение, че не са извършени правни действия – данъчна проверка на А.Б.,
проверка на фирмите на С.З., данъчна проверка на В., каква е връзката между В.и З. съдът счита, че
тези обстоятелства са ирелевантни за конкретния
случай и исканията за извършване на посочените процесуално-следствени действия
са неоснователни.
Съдът счита, че
постановлението на Районна прокуратура Варна за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 849/2016 г. по описа на Трето РУ при
ОД МВР Варна е обосновано. Задълбочено са анализирани и обсъдени всички
доказателства, събрани на досъдебното производство. Изводът за липса на
престъпление по чл.209 от НК е аргументиран и подкрепен от доказателствата по
делото и се споделя от съда.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение жалбата
на Д.Н.П. като неоснователна.
Потвърждава
постановлението на Районна прокуратура Варна от 19.04.2019 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 849/2016 г. по описа
на Трето РУ при ОД МВР Варна.
Да се изпратят
съобщения на ВРП и Д.Н.П..
Определението подлежи
на протест и обжалване в седемдневен срок от съобщаването му пред ВОС.
Досъдебно производство
№ 849/2016 г. по описа на Трето РУ при ОД МВР Варна след влизане в сила на определението да
се върне на Районна прокуратура Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :