Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261702
15.12.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2076 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* против И.А.Б., ЕГН **********, с която е
предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.
500, ал.2 КЗ.
Ищецът твърди, че на .. в с. Б. било реализирано ПТП
по вина на ответника като водач на МПС „БМВ 520 И“ с ДК № ..., който – без да
притежава свидетелство за правоуправление, движейки се с несъобразена скорост,
загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил в лявата част МПС „Мерцедес Спринтер“ с ДК № ..., като причинил
материални щети. Бил съставен протокол за ПТП и АУАН.
Към датата на произшествието била налице валидна
застраховка ГО за МПС „БМВ 520 И“ при ищеца, съгл. ЗП № ….
След уведомяване от собственика на увреденото МПС била
образувана преписка по щета. Извършени били проверки и оценки, след което
установено, че стойността, необходима за възстановяване на МПС, е общо 574,78 лева, която била изплатена като обезщетение по
банков път.
Твърди, че поради липса на притежавана правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, на осн. чл. 500, ал.2 КЗ, възникнало регресно
вземане в размер на платеното обезщетение.
Въпреки поканата за плащане, такова не постъпило.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8983/14.10.2019 г. по ч.гр.д. №
16415/2019 г. на ПРС, връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Моли
за уважаването й. Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, макар книжата да са връчени лично на страната. В съдебно заседание се
явява лично и признава иска. Моли за разсрочване на задълженията, тъй като е
материално затруднен. Не претендира разноски.
С оглед направеното признание на
иска, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл.
237 ГПК.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е
настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по
нея носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на
обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки
автомобил без свидетелство за правоуправление.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да установи, че към датата на ПТП е
притежавал валидно СУМПС за кат. МПС, което е управлявал, както и такива
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, а при установяване на горните факти от ищеца – следва да докаже, че е
погасил търсената сума.
Ответникът изрично признава предявения иск по
основание и размер.
Като писмени доказателства по делото са приети
приложените документи към исковата молба.
С оглед признанието на
иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани
допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на
страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на
насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки го на това основание. Сумата следва да се установи за
дължима, ведно със законната лихва като последица.
По искането за разсрочване:
Ответникът е направил искане за разсрочване
изпълнението на решението, поради затруднено финансово положение. Моли за
постановяване изплащане на сума в размер на по 60 лева месечно до окончателното
погасяване на задължението. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
241, ал.1 ГПК и молбата за разсрочване следва да бъде уважена, с оглед
представените доказателства /трудов договор и док. за отглеждане на малко
дете/. Задължението следва да бъде разсрочено и ответникът следва да плаща
месечно сумата от 60 лв.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.41/ и доказателства за
сторени такива в размер на 25 лева – ДТ, като се претендира и юрк.
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство
/25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи минималното от 100
лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото и 50 лева за заповедното.
За исковия процес се дължат общо 125 лева, а за зап.
пр. – 75 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.А.Б.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* сумата от 574,78 лева – главница, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица № .., за причинени
имуществени вреди на МПС, вследствие на ПТП, реализирано на … в с. Б. по вина на Б., като водач на МПС „БМВ 520 И“ с ДК № ...,
управлявал, без да притежава свидетелство за правоуправление, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 11.10.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8983/14.10.2019 г. по ч.гр.д. №
16415/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
следните суми: общо 125 лева /сто двадесет
и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 16415/2019 г. на ПРС.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение суми за
главница, законна лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА
И.А.Б., ЕГН ********** да плаща на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
сумата от 60 лв. /шестдесет лева/ месечно.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова сметка ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:
IBAN: ….
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП