№ 270
гр. Монтана, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630201027 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-001671/10.08.2023г. на
Началник Група в Сектор ПП при ОДМВР Монтана, на М. П. М. от
гр.Монтана са наложени административни наказания – глоба в размер на 1
500.00 (хиляда и петстотин) лева и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и отнемане на
20 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде изменено, като се намалят
наложените наказания към минимума, предвиден в санкционната разпоредба.
Поддържа, че при определяне вида и размера на наказанията
административно наказващия орган не е извършил задълбочена преценка на
чл.27 ЗАНН, при индивидуализиране на наказанията и произволно без да
излага мотиви е определил същите към средните размери.
Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност,а така също във връзка с оплакванията в жалбата,приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на НП, от страна имаща правен интерес да атакува
издадения акт. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт серия GA № 973972/21.06.2023г. за
това,че на същата дата, около 20.20 часа в гр.Монтана, по ул. Болярска с
посока на движение към ул.Н.Й.Вапцаров, управлява МПС лек автомобил
Фолксваген Голф без поставени на определените за това места
регистрационни табели, с рама № ххх, след употреба на алкохол над 0.50
промила. Водачът е спрян от автопатрул на РУ Монтана, като пробата за
алкохол е извършена в 20.24 часа на 21.06.2023г., с техническо средство
Алкотест 7510 с фабр.№ ARPM -0827, което отчита 0.62 промила алкохол в
издишания от водача въздух в техническото средство. Същият не приема
показанията на техническото средство, издаден му е талон за изследване с №
090469. От извършеното химическо изследване с Протокол № 23/ А-75 от
23.06.2023г. на НТЛ при ОДМВР Монтана е видно, че в кръвта, иззета от
жалбоподателя М. се констатира наличие на етилов алкохол с крайна
концентрация от 0.82 промила.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като деянието
е извършено повторно.
По същество жалбоподателят оспорва единствено размера на
наложените санкции, които били определени на средните размери, без да
бъдат изложени мотиви от наказващия орган за тази индивидуализация по
чл.27 от ЗАНН.
Административното нарушение се установява по един несъмнен и
категоричен начин, както от писмените доказателства, така и от гласните
такива – показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели, чийто
показания ценени поотделно и съпоставени помежду си описват точно и
обективно случилото се на процесната дата и място.
Твърдения депозират свид.И. Б. И. и С. Н. С., служители на ОДМВР
Монтана. Поддържат, че автомобила, управляван от жалбоподателя, бил
спрян от автопатрул на РУ Монтана, т.к. бил без поставени регистрационни
2
табели. При разговор с водача го попитали дали е употребил алкохол, при
което същия заявил, че е употребил малко количество. Водачът бил
изпробван с техническо средство, което отчело 0.62 промила, като заявил, че
ще даде кръвна проба и бил издаден талон за медицинско изследване.
От приложение Протокол на НТЛ при ОДМВР Монтана се установява,
че в представената за изследване кръв, взета от лицето М. П. М. се констатира
наличие на етилов алкохол с крайна концентрация от 0.82 промила.
Полицейските служители са очевидци, същите са спрели за проверка и
съответно извършили такава за алкохол на жалбоподателя, те са възприели
лично неговото поведение и реакции, същите не са страни в производството,
не познават жалбоподателя и не се намират в никакви отношения с него,
поради които причини съдът няма основание да се съмнява в техните
показания. Същите подробно, последователно и логично обясняват как е
протекла проверката и действията, които са извършили.
Показанията на разпитаните свидетели се подкрепят от писмените
доказателства – протокол за химическо изследване, талон за изследване на
кръвна проба, лист за преглед на пациент, протокол за медицинско
изследване съгл. Приложение №4 към чл.14, ал.2, справка за
нарушител/водач.
По горните факти не е налице спор между страните, жалбоподателя не
отрича, че е употребил алкохол и е управлявал МПС след употребата му.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, по безспорен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв
начин не са нарушени правата на последния.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити,посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон.Издадено е от компетентен орган – Началника Група в
сектор ПП Монтана, който видно от приложената заповед на МВР /л.26-28 от
делото/ е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице, да издава
наказателни постановления.
Наложените административни наказания са определени в средните
размери, установени в разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДП. Наложени са
такива в размер на глоба от 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС
3
за срок от 24 месеца.
Деянието, извършено от нарушителя е „повторно“ по см. на
санкционната разпоредба и съобразно §6, т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач.“ Видно от приложената справка за нарушител на л.23 и 24 от делото,
жалбоподателя е наказан по административен ред с НП № 23-0996-
000599/30.03.2023г., влязло в законна сила от 25.04.2023г., за извършено
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, за което му е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от правоуправление за 12 месеца. В
двугодишния срок от влизане в сила на горното НП, на 21.06.2023г.
жалбоподателя е извършил процесното деяние.
Съдът намира, че наказващия орган при индивидуализиране на
наказанията е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно степента
на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е
извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя, налице ли са
налагани до момента наказания за други нарушения по ЗДвП и всички други
обстоятелства, които са правно релевантни – смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Индивидуализирани наказанията са определени
в средните размери, имайки предвид, че нарушението е извършено повторно
от жалбоподателя, което е индиция, че наложените до този момент наказания
в минималните размери не са изиграли своята функция да поправят и
превъзпитат нарушителя. Два месеца след като е наказан за деяние от същия
вид, жалбоподателя отново управлява автомобил след употреба на алкохол.
По мнение на настоящия състав ако бъдат намалени наложените санкции на
минимума, предвиден в текста на закона, това не би въздействало
положително на нарушителя, за да го възпира да извършва други нарушения
за в бъдеще от същия вид.
Наложените наказания в тези размери, по убеждение на съда, ще
изиграят своята функция – по отношение на нарушителя, като ще окажат едно
поправително и предупредително въздействие, а също така и по отношение на
останалите участници в движението – предупредително и възпитателно,
4
имайки предвид и факта, че в последните години тези нарушения на ЗДвП,
касаещи управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични
вещества са чувствително завишени, както и случаите на причиняване на
телесни повреди или смърт на други лица.
В хода на проверката за законосъобразност на административните
актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на
нарушения, както в процедурата по съставяне и връчване на
административните актове, така и на изискванията за тяхното
съдържание, които да са основания за отмяната на обжалваното
постановление. Ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-
001671/10.08.2023г. на Началник Група в Сектор ПП при ОДМВР Монтана, с
което на М. П. М. от гр.Монтана ЕГН **********, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин)
лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и отнемане на 20 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – град Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5