ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. ХАСКОВО, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600046 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест на младши прокурор при РП - Хасково, против
протоколно определение от 21.12.2021г. с което в проведеното на същата дата
разпоредително заседание по НОХД № 441 / 2021г. по описа на РС - Харманли, на
осн.чл.249 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдебното производство е прекратено и делото
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, нарушили правото на защита на подсъдимия,
посочени в мотивната част на протестираното определение.
В протеста се излагат съображения за неправилност и необоснованост на определението,
иска се отмяната му и връщане делото на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия. В тази насока се твърди, че обвинителният акт отговарял
изцяло на изискванията на чл. 246 от НПК и съдържал описани в достатъчна степен
фактическите твърдения, относно времето, мястото и начина на извършване на
престъплението по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК по повдигнатото против
подсъдимият обвинение. По тези факти подсъдимият се защитавал като разбрал
обвинението и правото му на защита не било нарушено, а по обвинението съдът следвало да
се произнесе с актът си по същество.
Становище по протеста не е постъпвало от подсъдимия и защитникът му.
Хасковският Окръжен съд като се запозна с обжалваното определение, материалите по
делото и съобрази доводите в протеста намира, че протеста е допустим, но не изцяло
основателен поради следното:
Съдебното производство по НОХД № 441/2021г. по описа на РС – Харманли, е
1
образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Хасково – ТО – Ивайловград, с който
против подсъдимият И. К. Н. от гр. Х., е повдигнато обвинение за престъпление по чл.183
ал.4 вр. ал.1 и чл.28 ал.1 от НК – за това , че в периода от месец април 2011г. до месец май
2021г. в гр.Х., след като е осъден с Определение № 92/2010г. по гр.д. № 168/2010г. по описа
на РС Харманли да издържа свой низходящ – ****** си С.И. Н., чрез ***** му Ж.Г.Х.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 113 месечни вноски по 100 лв. всяка, общо в размер на 11300 лв., като деянието е
извършено повторно.
В проведеното от първата инстанция разпоредително заседание по делото на 21.12.2021г.,
в което е постановено и определението предмет на настоящата проверка, подсъдимия и
пострадалата редовно призовани не се явили, но изпратили първия свой защитник, втората
свой повереник. Съдът правилно изслушал явилите се страни и повереника по въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК, в отсъствието на подсъдимия и пострадалата, доколкото повдигнатото
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 ал.1 т.7 от НК и присъствието на
подсъдимия на осн.чл.247г ал.1 т.2, вр. чл.269 ал.1 от НПК не е задължително, както и това
на пострадалата с оглед разпоредбата на чл.247г ал.2 от НПК и липсата на уважителни
причини за неявяването й. В разпоредителното заседание, съдът се произнесъл единствено
по въпросите по чл.248 ал.1 т.1, т.2 и т.3, като правилно не е споделено възражението на
защитата за наличието на основания по чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, за прекратяване на
наказателното преследване поради изтекла давност по чл. 80 ал.1 т.5 от НК за периода 2011
г. - 2016 г. включен в обвинението.
По отношение на оплакванията в протеста, то настоящата инстанция споделя изводът на
първата за допуснато в обстоятелствената част на обвинителният акт нарушение, довело до
неяснота на обвинението и нарушило правото на защита на подсъдимия да разбере
обвинението. Това е така защото повдигнатото обвинение касае период от 121 месеца,
инкриминираните неплатени месечни вноски за издръжката са 113, а от обстоятелствената
част на обвинителният акт по никакъв начин не става ясно на какво се дължи посочената
разлика от 8 месеца и дали за нея е платена издръжката или не и респективно за какъв
период тя е дължима. Това е така защото в акта се съдържат веднъж твърдения за платена от
подсъдимия сума през 2011г. в размер на 500 лв. , после че за инкриминирания от
обвинението период не платил нито една вноска по издръжката, а след това, че за целия
перод платил на детето и майка му общо 1500 лв. -2000 лв. При това положение е неясно
цитираните като платени суми, попадат ли в задължението за издръжка, за кой период се
отнасят и касаят ли повдигнатото обвинение, предвид разликата от 8 месеца. Ноторно е, че
времето на извършване на престъплението е задължителен елемент от състава на същото и
съгласно разпоредбата на чл. 246 ал.2 от НПК то следва да е посочено в обстоятелствената
част на обвинителният акт, чрез излагане на съответните фактически твърдения, а липсата
на такива е винаги съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249
ал.4 т.1 от НПК, засягащо правото на защита на подсъдимия и възможността му да разбере
обвинението, като в този смисъл т.р. № 2/02 г. на ОСНК на ВКС не е загубило актуалността
2
си. Тези доводи на първоинстанционният съд са правилни и се споделят от настоящата
инстанция.
Не се споделя обаче посоченото в мотивите на определението, за наличието и на неяснота
досежно квалификацията „повторност“ по см. на чл. 28 от НК, чрез включване в
обвинението и на месеците април и май на 2011г., доколкото присъдата формираща
квалификацията по чл.183 ал.4 от НК е влязла в сила на 11.05.2011г. /неправилно посочена в
определението 2021г./ В тази насока протеста е основателен и такова нарушение в
обвинителният акт няма, защото цитираната присъда която е за същото такова
престъпление, касае период за неплащане на издръжка предхождащ този по настоящото
обвинение и няма пречка в случай, че след осъждането престъпното състояние продължи, за
последващия период да се ангажира наказателната отговорност на дееца, а за това влизането
в сила на първата присъда, е без значение. То е от значение единствено за квалификацията
по чл.183 ал.4 вр. ал.1 и чл.28 от НК - т.е за „повторността“ и за да се направи преценка за
наличието или липсата й, при продълженото престъпление каквото е това по чл.183 ал.1 от
НК, определящ е момента на завършването му - т.е довършването, защото престъплението е
едно .
Ето защото и доколкото предвид изложението в първата част на настоящите мотиви,
протестираното определение като краен резултат е правилно, то следва да бъде потвърдено,
като при връщането на делото се съобрази изложеното от настоящата инстанция.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.12.2021г. постановено по НОХД №
441/2021г. по описа на РС-Харманли.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3