СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
03.12.19г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно
заседание на 07.11.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 16911/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от „Е.К.“
ЕООД против П. Н. и Л. Н. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 240 от КЗ за сумите: по 25 000 евро – за всеки от ответниците
/частични претенции от цяла такава в размер на сумата общо 123 333, 33
евро/.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 13.04.07г. е бил
сключен договор за паричен заем /за сума в размер на 185 000 евро/ между:
„Е.К.“ ЕООД /заемодател/ и К. К. /заемополучател/. С анекс /сключен на
31.12.07г./ към този договор – страните са уговорили, че предоставеният заем
следва да бъде върнат на дружеството до 31.12.12г. С договор от 31.12.12г.
ищецът е опростил задължението на заемополучателя със сума в размер на
61 667 евро. С изрично волеизявление /обективирано в писмен документ/ - К.
К. е признал /към 14г./, че дължи на /има към/ дружеството непогасена главница
в размер на 123 333, 33 евро. На 22.01.16г. К. К. е починал и е оставил
наследници – ответниците /както и М. Н./.
Исковете са основателни:
От една страна:
Описаната фактическа
обстановка /установена на база – събраните в процеса писмени доказателства,
които не бяха оспорени от процесуалният представител на ответниците/
удостоверява предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от КЗ,
а именно:
Дружеството /ищецът/ е
предоставило /в заем/ на К. К. /наследодател на ответниците/ парична сума,
която към момента е в размер на 123 333, 33 евро /главница/. Падежът на
задължението /за връщане на получената сума/ е настъпил на 31.12.12г. /въпреки,
че по делото не е заявено възражение за изтекла давност - от посочената дата до
завеждане на делото – на 29.12.17г. е изтекъл по-къс срок от визираният такъв в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД; давността в случая се явява спазена и предвид
посоченото по-горе признание на заемополучателя от 14г./. Липсват доказателства
/съответно и твърдения/ процесната сума /главница/ да е била върната на
дружеството /от заемополучателя или от неговите наследници/.
От друга страна:
По делото липсват
категорични доказателства предоставената в заем сума /в размер на общо
185 000 евро, опростена в последствие до размера на 123 333, 33 евро/
да е била получена реално /лично/ от К. К. /този факт е релевантен в случая,
предвид естеството на договора за заем, а именно – същият е „реална сделка“/. Събраният
по делото доказателствен материал /писмен и експертен – преценен в съвкупност,
съответно и в контекста на твърденията на самото дружество – ищец/ не позволява
да се направи категоричен /еднозначен/ извод, че процесната сума е била
преведена по сметка на „К.Г.Ню Йорк“ ЕООД във връзка именно със сключеният
договор за заем. В тази връзка:
Действително –
визираната в заемния договор сума съвпада с тази по банковият превод
/последният, извършен – след сключване на договора за заем/. Този договор обаче
/в това число – анексът към него, договорът за опрощаване на дълга и
декларацията за признаване на последния/ не препращат нито пряко, нито косвено
към направеният превод в полза на посочената фирма /поради това – този превод
не може да бъде съотнесен пряко към задължението по процесното заемно
правоотношение/. Освен това /в същата връзка/ - липсват доказателства тази
парична транзакция да е била направена със съгласието /с разрешението/ на
заемополучателя - липсва документ, който
да удостовери изрично волеизявление на К. К. в такава насока /на практика
фактическото отбелязване в платежното нареждане, че преводът е направен „за
сметка“ на К. К. не може да санира липсата на изрично волеизявление – съгласие на
заемополучателя/.
Въпреки това обаче –
председателят на състава приема в случая, че процесният банков превод /направен
в полза на „К.Г.Ню Йорк“ ЕООД/ следва да бъде свързан с правоотношението по
договора за заем /т.е. този превод удостоверява, макар и косвено - реално
получена от заемополучателя сума/. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че – К. К. няколко пъти във времето е потвърждавал дълга си към ищеца /и чрез
сключването на анекса към основния договор, и чрез договора за частично
опрощаване на дълга, и чрез признанието на последния – всички писмени доказателства
в тази връзка съдържат неоспорен подпис на заемополучателя/. Изброените
документи на практика потвърждават /макар и косвено/ извода, че заемополучателят
действително е получил /чрез друго лице – посочената фирма/ процесната сума
/иначе същият не би потвърдил многократно във времето задължението си към
ищеца/.
На последно място:
Процесната главница в
случая /непогасеният дълг/ следва да бъде разпределен между всички наследници
на заемополучателя /в това число и М. Н./ - доколкото опрощаването на дълга е
направено преди смъртта на К. К.. Това обстоятелство в случая не съставлява
пречка за уважаване на исковете в пълните им заявени размери - предвид това, че
претенциите са заявени частично /същият факт обаче следва да бъде съобразен в
рамките на евентуален следващ процес срещу ответниците – когато се претендира
останалата част от дълга, евентуално и лихви/.
Претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в случая надвишава минимума по Наредба № 1 /поради
това – заявената сума следва да бъде редуцирана до размера на 3 464 лева –
при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.Н. ЕГН **********
и Л.П.Н. ЕГН ********** да платят „Е.К.“ ЕООД сумите: по 25 000 евро /за
всеки от ответниците/; законната лихва върху тези суми от 29.12.17г. до
цялостното им изплащане и 8 676 лева – съдебни разноски /при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: