№ 105
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502531 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3005 от 03.04.2020г., постановено по гр.дело № 13525/2016г. на
Софийския градски съд, ГО, 12 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл.
226 от КЗ(отм.) на Ф. Г. Ф. и на П. Г. Ф., предявени против ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД и Ф. Ф. и П. Ф. са осъдени да платят на застрахователното дружество разноски по
делото в размер 8 130 лева.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от Ф. Г. Ф. и П. Г. Ф., чрез
пълномощника адв. М. Я.. Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно и
необосновано, тъй като съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото
доказателства-изслушаните по делото САТЕ и показанията на свидетелите, поради
което е направил погрешен извод, че е налице „случайно събитие”, изключващо
отговорността на водача на МПС, съответно на застрахователя по ГО. Смятат, че по
делото е категорично установено, че в момента, в който водачът на лекия автомобил е
възприел пресичащата пътното платно пешеходка не е реагирал своевременно и не е
намалил скоростта, което обосновава извод за нарушение на правилото на чл.20, ал.2
ЗДвП. Оспорват извода на съда, че нарушавайки правилото на чл.113 ЗДвП загиналата
изключително е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Сочат, че са
налице предпоставките на чл. 226 КЗ(отм.), поради което искат да бъде отменено
решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
уважени в пълен размер. Претендират и разноски.
В срока по члц. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник „ОЗК-Застраховане”
АД, чрез пълномощника адв. С. С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна.
1
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ф. Г. Ф. и П. Г. Ф., с
която против ЗАД ОЗК-Застраховане АД са предявени искове с правно основание чл.
226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в
размер по 80 000 лева на всеки от ищците, причинени от смъртта на майка им Д. Х. И.,
загинала при ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.11.2011г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2011г. на автомагистрала Хемус, в
района на пътен възел за село Невша, община Ветрино, л.а. Алфа Ромео, управляван от
К. А. А., блъснал пресичащата платното за движение пешеходка Д. И., вследствие на
което същата починала. Сочи се, че причина за настъпването на инцидента е
поведението на водача на автомобила, който нарушил правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Твърди се, че във връзка с инцидента било образувано ДП № 1171/2011г. по описа на
УП-Ветрино към РУП-Провадия.
Ищците твърдят, че приживе отношенията между тях и майка им били топли и
сърдечни, изпълнени с обич и разбирателство. Сочат, че майка им била много
грижовна и отговорна и че изключително тежко понасят смъртта й смърт.
Твърдят също, е към 02.11.2011г. за л.а. Алфа Ромео с рег. № ******** е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради
което искат осъждането му, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД ОЗК-Застраховане АД
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а. Алфа Ромео, твърденията
за настъпило застрахователно събитие, описания в исковата молба механизъм на ПТП,
твърденията, че вина за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата,
като твърди, че същата се е намирала на абсолютно забранено за пешеходци място и е
пресичала неправилно пътното платно. Оспорва размерите на предявените искове, като
твърди че същите са завишени. Прави възражение за изтекла погасителна кратка 3 –
годишна давност на вземанията за лихви върху обезщетенията.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 02.11.2011г. около 18,20 часа на
автомагистрала Хемус при км 373, в района на пътен възел за с. Невша, в платното за
движение към гр.Варна е настъпило ПТП с участието на л.а. Алфа Ромео 156 с рег. №
********, управляван от К. А. А. и пешеходката Д. Х. И., вследствие на което
последната е загинала.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред
2
САС. От представените в първонистанционото производство - констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към
него, от събраните гласни доказателства (показанията на водача на л.а.Алфа Ромео и на
свидетеля –очевидец на ПТП) и от заключенията на САТЕ и тройната САТЕ, САС
приема за установен следния механизъм на ПТП: на 02.11.2011г. около 18,20 часа по
автомагистрала Хемус в платното за движение за гр.Варна в дясната активна лента с
около 100 км/час се движи л.а. Алфа Ромео с рег. № ********, управляван от К. А. А..
В същото време в района на пътен възел с.Невша пешеходката Д. Х. И. предприема
пресичане на пътното платно на автомагистралата в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила. В района на км 373+800 -района на пътен възел
с.Нивша автомобилът удря пешеходката с предната си лява част, в следствие на което
тялото пада зад автомобила, забърсвайки прах от задната дясна част и се установява в
аварийната лента. Вещото лице инж. А. А., изготвило първата САТЕ е обяснило, че
мястото на удара е на около 45 метра преди мястото, където е намерено тялото на
пострадалата или на 63 метра преди ориентира в лявата част на активната дясна пътна
лента. Изчислило е, че опасната зона за спиране на автомобила при скорост 100 км/час
е 98,23 метра. Според експерта, при неограничена видимост на водача от други
автомобили и движение на дълги светлини на фаровете, в момента, в който
пешеходката е навлязла в пътното платно от ляво на затревената площ, водачът на
автомобила е имал възможност да предотврати удара, ако пешеходката се е движела с
бавен и спокоен ход; при бърз ход и тичане на пешеходката, ударът за водача е бил
непредотвратим; при къси светлини на фаровете, осветяващи напред до 45 метра, при
опасна зона за спиране 98,23 метра, ударът е бил непредотвратим за водача.
В откритото съдебно заседание инж. А. е посочил, че при движение на къси
светлини безопасната скорост на движение на автомобила е около 60 км/час. Уточнил
е, че от данните в досъдебното производство се установява, че автомобилът се е
движил в дясната пътна лента. Посочил е също, че процесният автомобил има една от
най-добрите спирачни системи.
След проведени разпити по делегация на свидетелката Г. М. М.-очевидец на
ПТП и на водача на л.а. Алфа Ромео-К. А. А., в първоинстанционното производство е
допусната и приета тройна САТЕ, изготвена от вещите лица инж. А. М., инж. Х. Е. и В.
Д.. Според тези експерти л.а. Алфа Ромео се е движил на дълги светлини, тъй като не е
имало други МПС и със скорост 100 км/час; пешеходката е пресичала пътното платно
от ляво на дясно в тъмната част на денонощието, със спокойно тичане и ударът е с
предната лява част на автомобила. Посочили са, че дължината на осветената зона на
дълги светлини е 125 метра. Вещите лица са обосновали извода, че пешеходката се е
придвижвала със спокойно тичане, анализирайки движението на тялото след удара-при
съприкосновение с предната лява част на автомобила, тялото на пострадалата се е
качило до предното стъкло, счупило го е в горния ляв ъгъл, качило се е на тавана,
плъзнало се е по диагонал и се е спуснало по задния капак отдясно, където е забърсало
прахта от автомобила и е изпаднало вдясно от него. Уточнили са, че именно това
движение на тялото след удара, както и изпадането на обувките на пострадалата в ляво,
показват, че пешеходката се е движила със спокойно тичане. Вещите лица са
изчислили, че при скорост на движение на автомобила със 100 км/час опасната зона за
спиране е 86,95 метра. Посочили са, че при изминат път на пешеходката 4,58 метра от
левия бордюр на разделителната линия до мястото на удара и при скорост на движение
на пешеходката 6 км/ч, ударът за водача е бил непредотвратим и същият не е възприел
пешеходката като опасност, навлизаща от ляво на пътното платно, поради което не е
намалил скоростта на движение. Уточнили са, че ако водачът е реагирал веднага,
колата би ударила пешеходката в последните метри при аварийно спиране. Посочили
3
са, че причина за настъпването на ПТП е навлизането на пешеходката на пътното
платно, без да възприеме, когато е била на разделителна тревна ивица, намиращия се
на 76,33 метра от нея в дясно лек автомобил.
В откритото съдебно заседание експертите са обяснили, че водачът се е движил
с допустимата от закона скорост и от момента, в който е възприел опасността, не е
имал възможност да предотврати инцидента, дори и при своевременна реакция.
Посочили са, че водачът би могъл да намали скоростта до 13 км/час, но и в този случай
удар бил настъпил. Уточнили са, че на мястото където е пресичала пешеходката има
изграден мост над магистралата за пресичане на пешеходци. Обяснили са, че фаровете
на водача не са му позволили да възприеме пешеходката, тъй като тя е пресичала от
ляво на дясно, а фаровете, в случай че светеха наляво биха заслепявали водачите от
насрещното платно. Вещите лица са категорични, че пострадалата се е придвижвала с
бърз ход-тичане, като са посочили, че изчисленията в експертизата при бавен ход на
пешеходката са направени само за информация.
Не се спори по делото, че загиналата на 02.11.2011г. Д. Х. И. е оставила за свои
наследници по закон дъщеря си П. Г. Ф. и сина си Ф. Г. Ф..
Установява се, че с постановление от 03.05.2012г. по дп № 1171/2011г. по описа
на УП Ветрино, РУ Провадия при ОД на МВР-Варна, образуваното във връзка с
инцидента досъдебно производство е прекратено, поради това, че деянието, извършено
от водача А. не е престъпление, а случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
О събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства-
показанията на свидетеля Е. Т. М., се установява, че загиналата Д. И. е била общителен
и сърдечен човек, че отношенията между нея и децата й са били близки и
безконфликтни, че ищците и майка им са поддържали непрекъснат контакт и са се
събирали по празници и без поводи. Свидетелят сочи, че ищците тежко понесли
смъртта на майка си и все още не са преодолели неочакваната й загуба.
Не се спори по делото, че към 02.11.2011г. за л.а. Алфа Ромео е имало валидно
сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ,
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45
ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото
лице. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Установи се, че към датата на инцидента е налице валиден застрахователен
договор между ответника „ОЗК-Застраховане” АД и собственика на л.а. „Алфа Ромео”
К. А. А.. Безспорно е и, че на 02.11.2011г. в срока на действие на застрахователния
договор е настъпило ПТП на АМ „Хемус” с участието на застрахования автомобил,
вследствие на което е загинала наследодателката на ищците. Ищците –син и дъщеря на
загиналата, без съмнение попадат в кръга от лица, които имат право на деликтно
обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт. В постановления №
4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. Пленума на ВС е прието, че правото на
обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които
4
поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени
емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени
имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба.
В конкретния случай спорът пред въззивния съд се концентрира върху това
дали поведението на водача на л.а. „Алфа Ромео” е било противоправно- нарушил ли е
той правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП и макар да се е движил в тъмната част на деня с
допустима от закона скорост, била ли е тя съобразена с конкретните пътни условия.
Спори се дали водачът на лекия автомобил е бил длъжен да възприеме като опасност за
движението лицето, пресичащо пътното платно на АМ „Хемус” и следвало ли е да
намали скоростта на движение на автомобила и да спре, защото пешеходката е
представлявала предвидимо препятствие.
Правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП изисква от водачите на МПС да изберат
скорост на движение, съобразена с характера и интензивността на движението, за да
бъдат в състояние да спрат пред предвидимо препятствие. Движението със съобразена
скорост никога не е самоцелно, а се поставя в неразривна връзка с възможността на
водача да спре, когато възникне опасност за движението. При преценката дали има
виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП трябва да
се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на
пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме
дадено препятствие като опасност за движението. Необходимо е да се даде отговор
дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя
съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е
било от обективна и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и
дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. В този смисъл
решение № 185 от 15.07.2013г. по гр.д.№ 889/2012г. на ІV Г.О. на ВКС.
Механизмът на ПТП е изяснен от събраните писмени и гласни доказателства и
от заключенията на САТЕ и тройната САТЕ. Съвкупния анализ на тези доказателства
води до извод, че при предприетото от починалата пресичане със спокойно тичане на
магистралния път, чрез преодоляване на мантинелата в тъмната част на денонощието
при намалена видимост, за водача на лекия автомобил сблъсъкът е бил
непредотвратим. Наличието на пешеходец, пресичащ внезапно с бърз ход – спокойно
тичане, от ляво на дясно, навлизайки в дясната пътна лента, след прескачане на
мантинела и в тъмната част на денонощието не съставлява предвидимо препятствие.
От данните по делото се установи, че водачът А. обективно е могъл да възприеме
пешеходката непосредствено преди тя да попадне в опасната му зона за спиране -
минималното разстояние, което изминава едно превозно средство от момента в който
водачът възприема и реагира на възникнала опасност до окончателното
преустановяване на движението. Дотогава водачът не е имал видимост към
пешеходката и не е бил длъжен да следи за появата й (предвид обстоятелството, че се
движи по автомагистрала, по която е абсолютно забранено движението на пешеходци).
Поради това САС намира, че наследодателката на ищците не е представлявала
предвидимо за водача препятствие т.е. опасност за движението. Тя е станала такава
едва в опасната зона за спиране, където ударът е бил непредотвратим, въпреки
предприетото от водача А. намаляване на скоростта.
Противоправността като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане предполага нарушаване на конкретна правна норма. САС е на мнение, че
такава не може да бъде тази на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като според експертите,
изготвили тройната експертиза дори и при движение със скорост от 13 км/ч
5
автомобилът отново би ударил пешеходщката. Предвид, че събитието е настъпило на
магистрален път, обективно превозното средство не е могло да бъде управлявано с
подобна скорост, тъй като по този начин самото то би се превърнало в опасност за
движението. Следователно, водачът на лекия автомобил не само че не е могъл, но и не
е бил длъжен да съобрази и управлява моторното превозно средство с подобна скорост,
нито е могъл, но и не е бил длъжен да предвиди, че внезапно на пътното платно ще
навлезе пешеходец, преодолял мантинелата и предприел пресичане на трите пътни
ленти с еднопосочно движение от ляво надясно.
Казаното налага да се приеме още, че при конкретния механизъм на настъпване
на събитието следва да се счита за изключена и вината като елемент от деликтния
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, тъй като за водача на лекия автомобил внезапната поява
на пешеходеца пред превозното средство без техническа възможност ударът да бъде
избегнат, съставлява случайно събитие. Заключението на трите вещите лица в частта, в
която е направен извод за причината за настъпването на ПТП, която е изцяло
поведението на починалата, не е оспорено от страните, нито е оборено, напротив -
потвърждава се от останалия събран доказателствен материал по делото. След като
причината за настъпване на вредата е единствено внезапното неправилно пресичане от
страна на пешеходката, която попадайки в опасната зона на автомобила е поставила в
невъзможност водача му да избегне произшествието, то и на това основание
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажира, с оглед функционалната й
обусловеност от тази на деликвента, каквато обаче в случая липсва.
В обобщение, ударът е настъпил в опасната зона за спиране, като водачът е
управлявал автомобила със скорост в границите на разрешената, пешеходецът е станал
опасност за движението в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал
техническа възможност да спре преди удара. Обстоятелството, че ударът е настъпил в
границите на опасната зона за спиране, а те не са определени от движение на
автомобила със скорост над разрешената или несъобразена с пътните условия, е
достатъчно, за да се определи произшествието като случайно събитие. Следователно
поведението на А., макар и вредоносно, не е противоправно, поради което
гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от произшествието не може
да бъде ангажирана. Не следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника-
застраховател на водача, защото неговата отговорност е функционално обусловена от
тази на прекия причинител.
Без съмнение, неочакваната и насилствена смърт на Д. И. е предизвикала
емоционален шок и психологически срив у децата й. Без съмнение същите са
преживели, преживяват и до сега болки и страдания от случилото се, но за настъпилите
за жалбоподателите неимуществени вреди, не следва да бъде ангажирана
отговорността на водача на л.а. Алфа Ромео - К. А., тъй като поведението му не е
противоправно, нито виновно и същият не носи отговорност за непозволеното
увреждане. Ответното дружество, застраховател на водача А., не дължи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно –
лихви за забава и исковете срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за
6
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. САС намира за основателно
своевременно направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателите ищци за прекомерност на претендираното от въззиваемия ответник
адвокатско възнаграждение. От представения във въззивното производство договор за
правна защита и съдействие се установява, че застрахователното дружество е
уговорило възнаграждение в размер по 3 516 лева с начислен ДДС за всеки един от
предявените искове. Налице са и данни, че така уговорените възнаграждения са
платени. На първо място, съдът съобрази, че процесуалните действия, извършени от
адвокатите на ответника-застрахователно дружество се изразяват единствено в
подаване на отговор на въззивната жалба. Съдът отчете и фактическата и правна
сложност на спора пренесен пред тази съдебна инстанция. Отделно от това, този състав
на САС е на мнение, че при общ дължим размер на адвокатското възнаграждение,
съразмерно на уважената/отхвърлена част от исковете при база материален интерес по
делото, формиран от цената на исковете за вземания с общ правопораждащ факт,
нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, тълкувана във връзка с чл. 7, ал. 2 НМРАВ, е
неприложима. Макар в случая да са предявени два осъдителни иска, цитираната
разпоредба следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство
следва да се вземат предвид – характерът на исковете-оценяеми/неоценяеми,
обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на
отделните вземания, характера на съединяването на исковете – субективно и
обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във връзка
с чл. 7 от Наредбата. В случая е реализирана защита срещу искове, подадени от двама
ищци, за претенции, чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване
не предполага разнопосочни действия. Не винаги съединените искове налагат отделна
защита и оттам присъждане на отделни адвокатски възнаграждения. Нужда от
определяне на възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на
искове (оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и
др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях,
независимо от съотношението, в което са съединени.
Предвид изложеното, САС намира, че адвокатското възнаграждение, което
следва да бъде присъдено на въззиваемото дружество е в размер 5 676 лева с начислен
ДДС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3005 от 03.04.2020г., постановено по гр.дело №
13525/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Ф. Г. Ф. и П. Г. Ф. да платят на ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД сумата 5 676 лева –разноски за платено адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС пред втората инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8