Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 202
гр.Пловдив, 04.07.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора..... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 268 по описа за 2018г на
Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 366 от 24.11.2017г по т.д. № 69/2016г по описа на Окръжен съд –
С*З* са отхвърлени като неоснователни предявените два иска, съединени при
условията на евентуалност, а именно: предявеният от „Е.“ ООД ***, ЕИК *, против “Г.у.С.и в.“ ЕАД ***, ЕИК* и „Б.и.“
ЕООД ***, ЕИК * иск за обявяване на недействителен по отношение на „Е.“ ООД,
сключения между “Г.” ЕАД и „Б.и.“ ЕООД,
договор за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., обективиран в
нотариален акт № **. на нотариус **, с район на действие Районен съд-гр.С*З*,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под №** , вписан в Служба по
вписванията - С*З* под вх. рег.№ ***, както и предявеният евентуален иск от
„Е.“ ООД ***, ЕИК **против “Г.у.С.и в.“ ЕАД ***, ЕИК **и „Б.и.“ ЕООД ***, ЕИК
** иск за обявяване на нищожен сключения между “Г.” ЕАД и „Б.и.“ ЕООД договор
за прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., обективиран в нотариален акт
№ ** на нотариус **, с район на действие Районен съд-гр.С*З*, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №**, вписан в Служба по вписванията - С*З*
под вх. рег.№ ***., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащ на закона. Ищецът е осъден да заплати на “Г.у.С.и
в.“ ЕАД *** сумата от 450лв за съдебни разноски и на „Б.и.“ ЕООД *** – сумата
от 20000лв за съдебни разноски.
С определение № 240 от 21.02.2018г, постановено по реда на чл.248 от ГПК,
съдът е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е оставил
без уважение искането на „Б.и.“ ЕООД за присъждане на такива. Определението не
е обжалвано.
Срещу
постановеното от окръжния съд решение е постъпила въззивна жалба от „Е.“ ООД
***, ЕИК ** с оплаквания, че съдът неправилно е разгледал и се е произнесъл по
съединените от него при условия на евентуалност отменителен иск и иск за
нищожност, като независимо от начина им на съединяване от ищеца е бил длъжен
първо да разгледа иска за нищожност и едва ако приеме, че е налице валидна
сделка да се произнесе по отменителния иск, поради което решението е
постановено в нарушение на задължителната съдебна практика. Пак при
противоречие с дадените разрешения от задължителната съдебна практика съдът е
преценил събраните по делото доказателства, както и не е обсъдил безспорни и
важни доказателства и поради това е направил изцяло погрешни изводи. Основното оплакване
на жалбоподателя е по отншение изложените от съд мотиви за недоказаност на
знанието на третото лице за увреждащия характер на сделката, като
жалбоподателят се е позовал на съдебна практика, установяваща доказателствата и
доказателствените средства, с които това знание се установява и посочва, че
съдът не се е съобразил с тях. Моли съда да отмени обжалваното решение и му
присъди разноски. Не прави искания за събиране на доказателства пред въззивната
инстанция.
Ответникът по
жалбата “Г.у.С.и в.“ ЕАД ***, ЕИК ** не е подал отговор на изпратената му жалба. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът по
жалбата „Б.и.“ ЕООД ***, ЕИК ** не е подал отговор на изпратената му жалба.
Претендира разноски по представен списък.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите
на чл.271 от ГПК приема, че постановеното
решение е валидно и допустимо, а след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за установено следното:
Окръжен съд – Пазарджик е сезиран с искова молба от „Е.” ООД, в която посочва, че първият
ответник “Г.у.с.и в.” ЕАД (правоприемник на Д* п* С* и в*" ЕАД) е длъжник
по стотици изпълнителни дела, с взискатели НАП, общини, физически и юридически
лица, , вкл и самия ищец, като задълженията към него са по описаните в исковата
молба изпълнителни дела. На 11.08.2015г, при висящи изпълнителни производства и
висящи съдебни процеси между “Е.”ООД и Г., последният е сключил договор за
прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г, за което е съставен нотариален
акт, по силата на който прехвърля на втория ответник „Б.и." ЕООД
собственото си право на строеж за построяването на трисекционна жилищна сграда
„Блок №5"-пет с РЗП 4553.72кв.м. - четири хиляди петстотин петдесет и три
цяло и седемдесет и две стотни квадратни метра, заедно с изпълнените към
момента строително-монтажни работи, като СМР са предмет на отделен писмен
договор, което право на строеж за цялата трисекционна жилищна сграда „Блок
№5"-пет с РЗП 4553.72кв.м. включва всички самостоятелни обекти и общи
части в трисекционната жилищна сграда „Блок №5" с РЗП 4553кв.м., която
сграда се намира в процес на строеж в УПИ **, в квартал * по ПУП-плана за
регулация на град С*За, представляващ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед 24-300-5-1/12.05.2004г. на началника на СК-С* З*
поземлен имот с идентификатор **, с адрес на поземления имот: гр.С*З*, п.к.6000, квартал
„Г*Д*", улица „Г* С*Т*", с площ на поземления имот: 5424кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване:
високо застрояване /до 10м/, с номер по предходен план **, при съседи на
поземления имот по скица: ***. Три секционната жилищна сграда, блок 5, за която
се продава правото на строеж, се състои от обекти, подробно описани в
нотариалния акт, според утвърдения архитектурен проект от 2008г. и
предварително площообразуване, утвърдено на 26.09.2008г. за сумата от 437
155.20 лева, без включен данък добавена стойност, която сума представителят на
дружеството продавач е заявил, че е изплатена напълно на дружеството продавач
от купувача чрез прихващане на взаимни
задължения, съгласно подписано между страните споразумение от
11.08.2015г. Съгласно цитирано в нотариалния акт удостоверение за данъчна
оценка, изх.№ ДО009407БФ/10.08.2015г., издадено от Община С*З*, отдел „Местни
данъци и такси" данъчната оценка на правото на строеж е в размер на 1
453 289,90лв.
Ищецът твърди, че ответникът „Б.и." ЕООД също е бил кредитор на Г.
ЕАД, чиито вземания са удовлетворени чрез прихващане с процесната сделка и с
това продавачът е намалил значително имуществото си, а ищецът като кредитор
сериозно е бил затруднен да удовлетвори вземането си от длъжниковото имущество.
Въпреки, че ищецът има вземания от минали периоди, предмет на описаните в
исковата молба изпълнителни дела, той не е бил
удовлетворен, а събирането на суми било затруднено поради
свръхзадлъжнялост на Г. ЕАД, поради наличието на публични вземания в размер на
около 11-12 милиона лева, които били привилегировани, а в същото време били
удовлетворени вземанията на „Б* и*"ЕАД, които били възникнли по-късно от
тези на ищеца и по този начин това дружество се превръщало в облагодетелстван
кредитор за сметка на другите.
По отношение на Г. ЕАД били образувани производства по несъстоятелност, по
които били наложени обезпечителни мерки – спиране на изпълнението по всички
изпълнителни дела срещу Г. ЕАД но дружеството продало множество имоти на
избрани кредитори, на цени понякога в пъти по-ниски от данъчните оценки, с
което сериозно увреждал НАП и всички други кредитори.
По изложените обсотятелства счита, че са налице предпоставките за уважаване
на предявения отменителен иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД, а именно: валидно
възникнало задължение; задължението е възникнало преди извършване на
увреждащото действие; увреждащо действие на длъжника, с което той ефективно
намалява актива на своето имущество и знание за увреждането.
На следващо място излага доводи относно наличието на предпоставката знание
на купувача – втори ищец - за увреждането. Счита, че двамата ответника,
сключвайки процесната продажба са знаели за увреждането на „Е." ООД.
Посочва, че намерение за увреждане не е необходимо, а е достатъчно страните да
съзнават увреждащия характер на действието, като в този смисъл посочва съдебна
практика. На следващо място посочва, че не е необходимо да се съзнава кой е
конкретният кредитор, който се уврежда, а е достатъчно страните да знаят, че
има кредитор. Съзнанието за наличие на дълг е достатъчно, за да се приеме, че е
налице знание за увреждане. Според ищеца знанието на купувача за наличие на задължения
на Г. ЕАД към „Е." ООД е видно и от проект за сключване на тристранно
споразумение между него и двамата ответници
по водени тристранни преговори за сключването му. По това споразумение
„Е."ООД се задължава да заличи наложена възбрана върху недвижим имот - ПИ
с идентификатор *, находящ се в гр.С*, който недвижим имот е бил спечелен на
търг от „Б.и." ЕООД, а „Б.и." ЕООД е следвало да заплати на
„Е."ООД сумата в размер на 62 100 лева, като погашение на вземанията му
към Г. ЕАД по изп.д.№557/2012г. по описа на ЧСИ Я*Б* или други задължения по
висящи изпълнителни дела. За целта имало тристранни преговори, инициирани от Г.
ЕАД и проведени в Г. ЕАД. Тристранното споразумение не е подписано, тъй като Г.
ЕАД са предоставили по-добри начини за удовлетворяване вземанията на
„Б.и." ЕООД, а именно прехвърлителните сделки по двата нотариални акта за
имоти в гр.С*З* и получената сума в размер на 377 306 лева от „Б.и." ЕООД
при разпределение по изп.д.№20128380408009 по описа на ЧСИ Б*.
Според ищеца, дружеството “Б.и." ЕООД е знаело за подадените няколко
молби за откриване на производство по несъстоятелност на Г. ЕАД от негови
кредитори, както и е знаел за огромните задължения на Г. ЕАД, вкл. задълженията
към НАП, поради участието на “Б.и." ЕООД като взискател по изпълнителни
дела, по които Държавата е присъединен взискател и е налично удостоверение по
чл. 191 ДОПК.
Твърди, че сключването на процесния договор за прехвърляне на право на
строеж върху поземлен имот не е случайно, не е обикновена сделка, сключена в
рамките на закона, при пазарни и конкурентни принципи, а с подобно действие не
само прехвърлителят, но и поемателят са знаели, че увреждат интереса на ищеца,
тъй като по този начин се премахва възможността на кредитора да бъде
удовлетворен при принудителното събиране на вземането му.
При условията на евентуалност
спрямо главния иск, с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ищецът предявява
срещу двамата ответници иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване на
нищожност на договора за покупко-продажба на право на строеж, поради нарушение
на закона и поради декларирани неверни данни, че Г. ЕАД няма публични
задължения, в нарушение на императивната норма на ч.т.264 а.т.1ДОПК, а също
така поради декларираната от страните цена по договора, различна от действително
уговореното плащане по сделката. Посочва, че построеното е част от
прехвърленото право на строеж, което право на строеж е реализираното частично -
до първа плоча, т.е. е приращение към имота. Извършените СМР не могат да се
продадат отделно като извършена услуга, а трябва да се продадат като част от
правото на строеж, защото са приращение към поземления имот. Счита, че
умишлено, за да се спестят данък придобиване на недвижимо имущество от порядъка
на 25 000 лева и др. разноски, са отделени СМР.
В постъпилия по делото отговор от “Г.у.с.и
в.” ЕАД счита за голословно, при липса на доказателства твърдението на
ищеца, че с с процесната сделка е накърнено правото му да удовлетвори
вземанията си, поради намаляване на имуществото на “Г.” ЕАД. Продължава, че сделката няма увреждащ
характер, тъй като при възмездна сделка следва в резултат на разпореждането с
актив от имуществото на длъжника да се уврежда кредитора поради намаляване на
актива и затрудняването или осуетяването възможността кредиторът да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждането е обективен факт, който е в
тежест на доказване от ищеца, като обстоятелството че с възмездна сделка
длъжникът се разпорежда с имущество, не води автоматично до извода, че сделката
уврежда кредитора. Продължава, че „Г." ЕАД е дружество със сто процента
капитал, собственост на държавата, с капитал в размер на 1 7 617
3000лв, който е образуван от непарична вноска на държавата в началото на 2012г
и притежава достатъчно активи на значителна стойност, които може да продаде,
без продажбата да застрашава интересите на кредиторите, тъй като макар и
дълготрайни, тези активи са ненужни за осъществяване на основната дейност на
дружеството и не представляват средства за производство/машини и съоръжения/, а
земя и сгради, които не са свързани с основната дейност на дружеството.
Стойността на имуществото на дружеството е значително по-висока от размера на
задълженията му. Счита, че искът по чл. 135 от ЗЗД не би следвало да бъде
уважен, тъй като дори и да е извършена разпоредителната сделка, длъжникът
разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към
кредитора. Също така счита, че не е налице увреждане, когато длъжникът има
друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да
се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без
затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е
предявен отменителния иск.
На следващо място ответникът посочва, че с процесния договор за прехвърляне
на недвижим имот Г. ЕАД изпълнява задължение към него като кредитор, чието
вземане е възникнало преди вземането на ищеца и правилно е извършено прихващане
между насрещните вземания поради наличието на еднородност на престациите.
Счита, че сделката няма увреждащ характер и поради факта, че продажбата на
правото на строеж е извършена след провеждането на търг с тайно наддаване,
съгласно разпоредбите на Правилника за реда за упражняване на правата на
държавата в търговски дружества с държавно участие в капитал приет с ПМС № П2
от 23.05.2003 г (ПРУПДТДДУК), като е изготвена пазарна оценка на правото на
строеж от лицензиран оценител, дадено е разрешение от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и е проведен търг с тайно наддаване по реда на
чл.15е и сл. ПРУПДТДДУК, обявен публично, в който ищецът е можел да участва.
В случай, че съдът приеме наличието на увреждащ характер на атакуваната с
Павловия иск сделка, ответникът твърди, че не са налице останалите елементи от
фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, а именно- субективното отношение
на страните по сделката. От страна на “Г.” ЕАД липсва знание за увреждане на
ищеца. Посочва, че „Г." ЕАД притежава достатъчно активи на значителна
стойност. От друга страна посочва, че ищецът е наложил възбрани върху стотици
имоти на Г. ЕАД, към които може да насочи принудителното си изпълнение по
изпълнителните дела, по които е взискател и по този начин да удовлетвори
вземанията си. Стойността на имотите, собственост на Г. ЕАД е 176 173 000лв,
както и множеството възбрани, наложени от ищеца върху имоти, собственост на Г.
ЕАД, навеждат на извода, че със сключването на процесната сделка Г. ЕАД не е
знаело, че уврежда ищеца.
Наличието на знание за увреждане, ищецът не установява и у купувача и
спорва твърденията му, че не е необходимо купувачът да съзнава кой е
конкретният кредитор, който се уврежда. Знанието на купувача, че длъжникът има
неизплатени задължения към други кредитори, не е достатъчно, за да обоснове
субективната страна на фактическия състав на заведения иск, а с представените с
исковата молба доказателства не се установява, че „Б.и." ЕООД е знаел за
вземанията на „Е. ООД”. Счита за абсурдни твърденията на ищеца, че наличието на
висящи дела, включително изпълнителни и за откриване на производство за
несъстоятелност, обуславят знанието на „Б*" ЕООД за увреждането на
„Е." ООД.
Оспорва твърденията на ищеца за водени
тристранни преговори между „Е." ООД, „Б.и." ЕООД и Г. ЕАД. Твърди, че
такива преговори никога не са се водили. Твърди, че Г. ЕАД е водило множество
преговори с „Е." ООД за доброволно погасяване на задълженията си към
ищеца, в това число и за заличаване на всички възбрани, наложени от ищеца върху
имоти, които са собственост на Г. ЕАД, но преговорите обикновено били неуспешни
не заради нежелание на Г. ЕАД да заплати
изискуемите вземания, а защото целта на „Е." ООД била не да събере
вземанията си, а да изкарва на публична продан недвижими имоти собственост на
Г. ЕАД, които да придобива лично или чрез трети лица на безценица, за което
многократно била сигнализирана прокуратурата.
По отношение на иска по чл.26 от ЗЗД ответникът Г. ЕАД зявява, че в
исковата молба липсва яснота относно основанието на иска, както и правния
интерес от завеждането им. Посочено е единствено, че договорът за прехвърляне
на право на строеж е нищожен поради нарушение на закона и поради декларирани
неверни данни, че Г. ЕАД няма публични задължения, като е в нарушение на чл.
264, ал. 1 от ДОПК. Декларацията на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК във връзка
със сключения договор за покупко-продажба на недвижимия имот, предмет на
настоящото производство, не е релевантна към настоящия казус. Не е от
съществено значение за разрешаване на правния спор дали дружеството ответник Г.
ЕАД има публични и общински задължения, този факт не влияе по никакъв начин на
действителността на процесния договор. Не е налице и твърдяното от ищеца
нарушение на привилегията на НАП, тъй като същата няма общо със сключване на
договора между длъжника и трето добросъвестно лице.
Твърди, че не е налице и заобикаляне на закона. Няма изрична забрана да
бъдат сключвани договори между кредитор и длъжник в изпълнителното
производство, както и да бъде извършено прихващане при взаимни задължения, в
случая парични.
В постъпилия по делото пред окръжния съд отговор от “Б.И.” ЕООД, той не оспорва извършеното правоприемство между „Г.у.с.и
в. ЕАД и ДП „С* и В*". Счита за неотносими към спора обстоятелствата за
наличието на стотици образувани изпълнителни дела и големи задължения към НАП,
както и те не обосновават наличието на правен интерес за ищеца да води
настоящия иск. В противен случай, според него, целта на разпоредбата на чл.135,
ал.1 от ЗЗД би се тълкувала превратно и би дала възможност при всяко
удовлетворяване на кредитор останалите кредитори да предявяват отменителен иск
по този ред. Това от своя страна би довело до невъзможност ответникът Г. ЕАД да
уреди отношенията си с кредиторите, дори и частично.
На следващо място не оспорва обстоятелствата, че процесната сделка е
сключена и плащането на цената е чрез прихващане на взаимни задължения, тъй
като към датата на сделката, “Б.И.” ЕООД е имал качеството на кредитор на
продавача.
Оспорва твърденията в исковата молба, че със сделката е намалено значително
имуществото на продавача и това е затруднило ищеца да удовлетвори своето
вземане.
Оспорва твърденията на ищеца, че въпреки наличието на искане в
производствата по делата за несъстоятелност на първия ответник за налагане на
обезпечителна мярка - спиране на всички изпълнителни дела от 2014г до момента
били удовлетворени предпочтително някои кредитори. Посочва, че при справка в
системата на Софийски Градски Съд относно движението на делата, се установява,
че единствено по т. д. 4468/2013 г. по описа на СГС, ТК, VI - 12 - ти състав
е допусната обезпечителна мярка спиране
на принудителното изпълнение по изп. д. 8009/2012 г. по описа на ЧСИ М* Б*, а
не на всички изпълнителни дела. Счита, че ищецът цели злонамерено да насложи
неверни отрицателни твърдения в исковата си молба с цел да създаде едно
предварително негативно отношение на съда към ответника Г. ЕАД.
Не оспорва качеството на кредитор у ищеца, което се установява от
представеното Удостоверение от ЧСИ М* Г* по изп. д. 20138620400018, но според
него той има специична място, тъй като по занятие се занимава с изкупуването на
вземания, които трети лица имат от Г. ЕАД, като им заплаща многократно по-ниска
цена от размера на вземането. Впоследствие, с така придобитите вземания, ищецът
злоупотребява с новото си положение на „кредитор" и претендира заплащането
на вземанията, многократно увеличени с изтекли лихви, разноски по събирането на
тези вземания, като недобросъвестно отказва да се договори с ръководството на
Г. ЕАД за уреждане на дълговете им към него. Твърди, че образуваните
изпълнителни дела от негова страна не се движат умишлено като се трупат допълнителни такси по
принудителното изпълнение, с цел да се увреди Г. ЕАД.
Оспорва твърдението за увреждащо действие на длъжника, с което той
ефективно да намалява актива на своето имущество, тъй като сделката е извършена
при съблюдаване на всички законови разпоредби и при отчитане на специфичния
характер на Г. ЕАД, чийто капитал е изцяло държавна собственост и е в размер на
176 173 000лв - следователно разпореждане с актив за сумата от 437 155,20лв без
ДДС не представлява значително увреждане и намаляване на имуществото, от което
ищецът да може да се удовлетвори. Отделно от това, всички цитирани сделки на
стр. 5 от исковата молба са били реализирани в резултат на проведени тръжни
процедури, в които “Е.” ООД е имал възможност да участва.
Оспорва твърдението, че двамата ответници са действали умишлено с цел да
увредят интересите на други кредитори, както оспорва и обстоятелството, че той
е знаел за съществуването на вземания на ищеца към Г. ЕАД, тъй като не е
запознат с броя на изпълнителните дела против Г. ЕАД. Към датата на изповядване
на сделката, “Б.И.” ЕООД е било взискател по едно единствено изпълнително дело
против Г. ЕАД като длъжник, като не е знаел за делата пред СГС, образувани по
молби за откриване на производство по несъстоятелност – по същите липсва постановен
съдебен акт, който да е обявен по партидата на дружеството в Търговския
регистър, за да може да се твърди, че е налице знание и умисъл за увреда на
други кредитори.
Оспорва твърденията на ищеца, че имало тристранно водени преговори за
сключване на споразумение и за поето от него задължение за заплащане на сумато
от 62 100лв на „Е." ООД, кактоо и заявява, че не подписвал подобно
споразумение – от същото можело да се направи дори заключение, че „Е." ООД
е изнудвало Г.у.с.и в. ЕАД да получи определени суми срещу това да поеме
определени ангажименти.
Посочва, че е участвал в извършеното разпределение по изп. д. 8009/2012 г.
по описа на ЧСИ М*Б* въз основа на депозирана молба за присъединяване като
взискател по делото, което няма връзка с отношенията между ищеца и първия
ответник.
Счита за неоснователен и предявения при
условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД за нищожност поради противоречие със закона, изразяващо се в невярно
декларирани факти и обстоятелства от страна на първия ответник по реда на
чл.264, ал. 1 от ДОПК. Стриктното граматическо тълкуване на нормата на чл. 264,
ал. 1 от ДОПК показвало, че сделка между страните е възможна, ако бъде
представена декларация от страна на Продавача, че към датата на нотариалното изповядване
той няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Сочи, че е необходимо да са налице
такива публични вземания и те да подлежат на принудително изпълнение. Законът
не поставял изискване продавачът да няма никакви публични задължения.
Необходимо било те да подлежат на принудително изпълнение, а такова
обстоятелство не се установявало към дата 11.08.2015г.
Съдът, при обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Между страните няма спор за това, че ищецът “Е.” ООД е кредитор на първия
ответник “Г.у.с.и в.” ЕАД ***, което се установява и от приетото по делото
Удостоверение № 4440 от 16.09.2015г на ЧСИ Я*Б*, с район на действие ОС -
Бургас по образувано пред него изп.д. № 557/2012г, с длъжник Г. ЕАД, който е
осъден да заплати на „Е.“ ООД олихвяема сума в размер на 79 354,43лв
главница; законна лихва, считано от 10.02.2010г – 1590,26лв; неолихвяема сума –
65 980,78лв или общо 146 925,47лв; такси в размер на 3592,20лв; общо
задължение по изп.д. № № 599/12г, № 600/12г, № 181/13г, № 310/13г, № 311/13г, №
391/13г по описа на ЧСИ Б* с взискател „Е.“ООД, към 16.09.2015г е в размер на
4542лв; адв. хонорар – 3760лв и такси –
689.10лв. Прието е и Удостоверение на ЧСИ М* Г* за образувано пред нея изп.д. №
18/2013г с взискател „Е.„ООД и длъжник Г. ЕАД за дълг от 492 352,75лв и
дължими такси по чл.26 от Тарифата – 15680,47лв. Представен е и изпълнителен
лист по т.д.№ 8147/2013г по описа на СГС за присъдени суми в размер на
125293,16лв – главница, ведно със законната лихва, 38078,40лв – лихва и 12166лв
разноски.
Между страните не се спори и за
това, че двамата ответници са сключили процесната сделка за продажба на право
на строеж.
Именно в качеството си на кредитор ищецът е предявил два иска против двете
дружества, като в исковата си молба е посочил, че исковете са съединени при
условията на евентуалност с първи иск по чл.135 от ЗЗД и ако той бъде отхвърлен
предявява и иск за прогласяване на нищожност на атакуваната от него сделка.
Извършеното от ищеца съединяване противоречи на задължителната съдебна
практика, че при установена нищожност на договора той не би породил правни
последици, а единствено валидно съществуващ би могъл да бъде обявен за
недействителен по отношение на едно само лице – ищецът, като по отношение на
останалите лица договорът ще запази правното си действие. Поради това е
основателно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е
дължал разглеждане и произнасяне първо по иска за нищожност и след това по
отменителния иск, за което е следвало и да уведоми страните по спора. Това
процесуално нарушение не се отразява на валидността на постановеното по спора
решение, в което е налице произнасяне по същество и по двете претенции, които
са отхвърлени и отнесени за инстанционен въззивен контрол с подадената „Е.“ ООД жалба.
Като основание за нищожност на процесния договор между „Г.у.с.и в.“ ЕАД *** и
„Б.и.“ ЕООД *** за прехвърляне на недвижим имот в гр.З* З* от 11.08.2015г във
формата на нотариален акт ищецът сочи, че при сключването му от продавача Г.
ЕАД е нарушена императивна законова норма - чл.264 от ДОПК, която според ищеца
не позволява на дружеството да извърши разпоредителната сделка, ако има задължения
към Държавата. При сключване на договора продавачът е декларирал, че по мисъла
на чл.264, ал.1 от ДОПК няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а
според ищеца той е имал задължения и то в значителен размер. След като е имал
задължения продавачът – ответник е сключил сделката в нарушение на закона,
декларирале неверни данни и сделката е нищожна. Изводите на дружеството за
полседиците от нарушаване на изискването за подаване на декларация по чл.264 от ДОПК са неправилни. Действително нормата е с императивен характер, но същата не
забранява на задължено лице да извършва разпоредителни сделки. Ако са налице
задължения от негова страна към Държавата и въпреки това извърши прехвърляне на
недвижимо имущество то Държавата разполага с осигурени различни възможности да
защити своя интерес, като е предоставено на нейната преценка как точно да
защити правата си, но в нито една от възможните хипотези на разпореждане при
нарушаване на чл.264 от ДОПК, Кодексът не предвижда като последица нищожност на
извършената сделка, чието прогласяване да се иска от всяко трето лице. На второ
място цитираната разпоредба изрично дефинира какви точно следва да са тези
задължения – не задължения по принцип, а конкретно – непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски. Ето защо съдът намира, че дори процесната сделка да е
извършена при нарушение от представляващия Г. ЕАД на разпоредбата на чл.264 от ДОПК не влече след себе си нищожност, а правни последици, които не са предмат
на настоящото производство. Нищожността на сделка настъпва при нарушаване на
такова изискване на закона, което не позволява самото извършване на сделката, а
в случая и двете договарящи страни са разполагали с надлежни права да правят и
приемат изявления за разпореждане с конкретното вещно право. По същите мотиви
съдът намира, че не противоречи на действаща правна норма и уговореното между
продавача и купувача плащане на цената по сделката – чрез прихващане на взаимни
задължения, с което задълженията на Г. ЕАД намаляват като се удовлетворяват
вземанията на „Б.и.“ ЕООД.
Неоснователно е и възражението за нищожност на сделката поради неправилно
определена оценка на правото на строеж. Същата се изготвя от независим
оценител, определен по реда на чл.14, ал.2 от Правилника за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала
(Правилника), от едноличния собственик на капитала – в случая Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да е предвидена възможност за
съдебен контрол на оценката. Едновременно с това по делото е приета цялата
нотариална преписка по изповядване на сделката, от която е видно, че е спазена
специалната процедура по даване надлежно разрешение за разпореждането.
Представен е Протокол № ТЗ-75/29.06.2015г на Министерство на регионалното
развитие и благоустройство е видно, че е дадено разрешение от министъра на
изпълнителния директор и прокуриста на Г. ЕАД да предприеме действия за
извършване на процесната сделка чрез търг по реда на чл.14, чл.15 и чл.15е от
Правилника с начална тръжна цена не по–ниска от определената от независим
оценител стойност от 524 588лв и средствата от продажбата да се използват
приоритетно за погасяване на задълженията на дружеството. С отговора си по
делото ответникът Г. ЕАД е представил Заповед № 028/2 от 30.06.2015г, с която
на основание чл.15а от Правилника е назначена комисия, която да организира и
проведе търг с тайно наддаване при закрито заседание на 22.07.2015г – продажба
на правото на строеж за построяване на
трисекционна жилищна сграда „Блок 5" с РЗП 4 553,72 кв. м., заедно с
изпълнените до момента СМР, което право на строеж включва всички самостоятелни
обекти и общи части в сградата, която сграда се намира в процес на строеж в УПИ
**по ПУП - план за регулация на гр. С*З*, съставляващ по кадастралните регистри
и кадастралната карта на града поземлен имот с идентификатор № ** апортиран в
капитала на Г. ЕАД. Представен е и съставен от комисията Протокол № 124 от
22.07.2015г за провеждане на търга и класиране на явилия се кандидат „Б.и.“
ЕООД. От тези писмени доказателства съдът намира, че ищецът не установява
сключване на процесната сделка при нарушени законови изисквания по определяне
на оценката.
По всичко изложено съдът намира за недоказан предявения иск за нищожност и
като го е отхвърлил първоинстанционният съд е постановил законосъобразно
решение. Същото следва да бъде потвърдено в тази част.
Предвид наличието на действителна сделка по покупко-продажба между страните
съдът следва да се произнесе по предявения отменителен иск на основание чл.135от ЗЗД. Същият дава право
на кредитор да поиска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а ако действията са
възмездни, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Цитираната разпоредба поставя на първо място изискването защитата
да се търси от кредитор на длъжника, а както вече се посочи ищецът установява
качеството си на кредитор по отношение първия ответник – продавач Г. ЕАД.
На второ място ищецът дължи доказване на знание у длъжника за увреждането
му с извършената сделка, като ищецът твърди, че със същата се намалява
длъжниковото имущество и възможността за удовлетворяването му. Продавачът е
знаел за задълженията си към ищеца, който е образувал изпълнителни производства
против своя длъжник Г. ЕАД, вкл. е подал молба за откриване на производство по
несъстоятелност пред СГС. Следователно към момента на процесната сделка Г. ЕАД е знаел,
че дължи на ищеца суми, за които са предприети действия по принудителното
им събиране от ищеца и като се е разпоредил със своето вещно право е увредил
ищеца. В същия смисъл е и трайната съдебна практика, подробно посочена във
въззивната жалба. За доказаното знание за увреждане у длъжника е без значение
обстоятелството, че той разполага с достатъчно друго имущество на значителна
стойност, от което ищецът да бъде удовлетворен, тъй като всяко разпореждане със
секвестируемо имущество намалява възможността на кредитора да се удоволетвори.
Все в този смисъл е неоснователно и възражението на ответника „Б.И.” ЕООД, че
след като Г. ЕАД има капитал от 176173000лв, изцяло собственост на Държавата,
извършено разпореждане с един негов актив за сумата от 437 155,20лв без ДДС не
представлява значително увреждане и намаляване на имуществото му, респ. не е
налице увреждане на ищеца. За наличие у прадавача на знанието за увреждане е
без значение и обстоятелството, че правото на строеж е продадено при провеждане
на тръжна процедура, в която ищецът е имал право да участва – ищецът като
кредитор има право да получи удовлетворение на задълженията си, което става
чрез погасяването им, а участието му в тръжна процедура първо предполага
извършване на допълнителни разходи и второ - дори да я спечели ще има за
последица придобиване от него на вещно право и задължение за заплащане на
цената му. Наличието на нормативно разписана тръжна процедура, която продавачът
е длъжен да спазва, касае неговата вътрешна организация по подготовка на
разпоредителната сделка, за която освен тези специални изисквания важат и
общите разпоредби на ЗЗД, вкл. уредените хипотези на чл.135 от ЗЗД, на които
продавачът следва да подчинява поведението си.
Следващият елемент от фактическия състав на отменителния иск е установяване
на знание у купувача по сделката „Б.и.“ ЕООД за увреждането на ищеца.
Последният твърди знание, което посочва, че установява с косвени по делото
обстоятелства, като е правилно становището му, че тези обстоятелствата по
„знание за увреждане“ на купувача могат да се установят и с поредица косвени
доказателства, подлежащи на доказване с всички доказателствени средства –
правилно е извършеното от него позоваване на съдебна практика на ВКС в този
смисъл.
Така жалбоподателят сочи, че той и „Б.и.“ ЕООД са били взискатели по
изпълнителни дела с длъжник Г. ЕАД - № 8009/2012г на ЧСИ М* Б* и № 123/2013г на
ЧСИ С* Я*. Това твърдение на ищеца остава недоказано в процеса, като
присъединяване пред ЧСИ Б* е извършено от ищеца след датата на процесната
сделка, а по отношение второто изпълнително дело ищецът не е представил
доказателства да е присъединен по представена по делото до ЧСИ молба без дата
на приемането ѝ от съдебния изпълнител. Присъединяване пред нея не се
установява и от разменените между тях писма по електронен път, които са оспорени
с отговора на ответника „Б.и.“ ЕООД, без ищецът да ангажирал доказателства за
установяването им. Липсват представени
доказателства молбата да е приета от ЧСИ С*Я*.
Следващто твърдение на жалбоподателя е, че против Г. ЕАД са били образувани
стотици изпълнителни производства по представената по делото справка, както и
били налице множество подадени от кредитори молби пред СГС за откриване на
производство по несъстоятелност. Тези обстоятелства установявали знание у
„Б.и.“ЕООД за увреждане с процесната сделка, тъй като той зниел, че има
множество кредитори. Тези факти не установяват знание, което следва да бъде
доказано конкретно до даден кредитор или до индивидуализирани вземане, за което
има знание, без оглед личността на кредитора. Съдът намира, че за „Б.и.“ЕООД не
е съществувало задължение да провери кои лиц са кредитори по всички
изпълнителни дела и неизвършването на това действие не сочи на недобросъвестно
търговско поведение. По отношение на производствата по несъстоятелност е
правилно възражението му, че в нито едно не е постановен акт, подлежащ на
обявяване в ТР по партидата на Г. ЕАД,
за да се счета той известен на третите лица, вкл.и на него.
Следващото твърдение на жалбоподателя е за провеждани през м.юли 2015г
тристранни преговори между него, Г. ЕАД и „Б.и.“ЕООД преди датата на сключване
на процесната сделка, които установяват знание у купувача за качеството
„кредитор“ на жалбоподателя. във връзка
със заличаване на наложена от възбрана върху недвижим имот на продавача по
сделката в гр. С*. От тези факти ищецът извежда извода, че третото лице –
купувач е знаело, че чрез прехвърлянето на имота по сделката уврежда интересите
на ищеца.
В приетото по делото копие от нотариално дело № 342/2015г. по описа на
нотариус С* Ч*, съставено за изповядване на процесната сделка, е представено
сключено на 03.07.2015г споразумение в гр.С* между „Б.и.“ ЕООД и Г. ЕАД, л.386
от делото, в чл.3, ал.4 от което ответникът „Б.и.“ ЕООД заявява, че е запознат,
че върху ПИ ** е наложена възбрана от
„Е." ООД по и.д. № № 173/2011г. и и.д. № 292/2011 г. по описа на ЧСИ И* К*
и в тази връзка страните по споразумението се съгласяват да бъде сключено
тристранно споразумение между Г. ЕАД, „Б.и.“ ЕООД и „Е." ООД, по силата на
което „Б.и.“ ЕООД да заплати за своя сметка от името на Г. ЕАД на „Е." ООД
сумата в размер на 80 000лв, за да бъде заличена възбраната върху
горепосочените имоти.
Към исковата молба „Е." ООД представя проект на съставено тристранно
споразумение между трите дружества, разменено по електронен път като прикачен
файл към съобщения от дата 29.07.2015г от между него и Г. ЕАД от имейл адресите
на дружествата. Първоначално Г. ЕАД с отговора на исковата молба отрича
воденето на тристранни преговори, като след приемането по делото на техническа
експертиза, извършила проверка на електронните пощи на двете дружества и
установяваща, че на 29.07.2015г между тях е разменено като прикачен файл
тристранното споразумение, Г. ЕАД депозира становище по делото от 09.01.2017г,
в което заявява, че са водени преговори „в конкретната ситуация с уреждане
взаимоотношенията между Г. ЕАД и „Б.и.“ ЕООД“ по отношение на имоти, върху
които са били наложени възбрани „Е." ООД. Съдържанието на размененото по
електронен път споразумение съответства на договореното преди това в
двустранното споразумение от 03.07.2017г и поради това съдът намира, че е
продължение на уреждане на отношенията с договорки между трите дружества.
На следващо място съдът намира, че признание за водените преговори между
трите дружества се съдържа и в подадения по делото отговор на исковата молба от
„Б.и.“ ЕООД, който заявява, че „Е." ООД „заема специфично място“ сред
кредиторите на Г. ЕАД, като след това от изложените от него обстоятелства се
установява подробно познаване на отношенията между „Е." ООД и Г. ЕАД, на
действията на „Е." ООД именно в качеството му на кредитор и то за
продължителен период от време.
От всички тези обсоятелства съдът намира, че купувачът по процесната сделка
„Б.и.“ ЕООД е знаел за качеството на „Е." ООД за кредитор, предприел
множество действия по принудително събиране на вземанията си, вкл. е водил
преговори с него за уреждане от негово име на задължения на длъжника Г. ЕАД.
всички тези действия предхождат сключването на процесната сделка, поради което
съдът намира, че към датата на продажбата на правото на строеж от първия на
втория ответник „Б.и.“ ЕООД, последният е знаел за увреждането на ищеца, като
друг, конкретен кредитор, по смисъла на чл.135 от ЗЗД.
Установяването на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл.135 от ЗЗДводят до остователност на предявения иск, който следва да бъде
уважен. Първоинстанционното решение в обратния смисъл като незаконосъобразно в
тази част следва да бъде отменено.
Останалите въведени от ищеца пред окръжния съд възражения, свързани
конкретно със знанието на третото лице са преклудирани, поради което по тях
съдът не дължи произнасяне.
Тъй като апелативният съд разгледа и се произнесе по отнесените пред него два иска то
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 5059лв за въззивно обжалване и за втория иск на основание чл.18, ал.1
във вр чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. От него с въззивната жалба е внесена държавна такса за разглеждане на един
иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, но след като съдът го е намерил за
неоснователен дължи произнасяне и по иска с правно основание по чл.135 от ЗЗД,
а с двата иска се защитават различни интереси по смисъла на чл.72, ал.2 от ГПК,
в която смисъл е и определение № 494/05.08.2011г по ч.гр.д. № 267/2011г на ВКС,
IVг.о. и решение № 126/10.07.2017г по описа на ПАС
на в.гр.д. № 207/2017г.
С оглед изхода на делото
на основание чл.78
във вр чл.273 от ГПК всяка от страните има право на претендираните разноски
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете – по делото и двата иска
са с предмет ограничено вещно право и цената на всеки от тях е в размер на
1011770,90лв – данъчната оценка на вещното право, съгласн приетото по делото
удостоверение за данъчна оценка. По отношение на разноските пред окръжния съд
ищецът е претендирал такива по списък в общ размер от 73044,48лв - с оглед
уважаването на единия от предявените искове той има право по съразмерност на
разноските за един иск, т.е. на 36522,24лв, дължими поравно от двамата
ответници – всеки от тях му дължи сумата от по 18261,12лв. На ответника Г. ЕАД са присъдени разноски в
размер на 450лв, като с оглед уважаване на единия иск на него по съразмерност
му се дължи сумата от 225лв – до този присъден размер решението на окръжния съд
следва да бъде потвърдено като правилно, а в останалата част искането на Г. ЕАД
за разноски е неоснователно.
Пред окръжния съд ответникът „Б.и.“
ЕООД ***, ЕИК ** е претендирал разноски в размер на 20 000лв за заплатена
възнаграждение за адвокатска защита, като искането му е оставено без уважение
от окръжния съд с определение № 240 от 21.02.2018г, постановено по реда на
чл.248 от ГПК, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските.
Това определение е влязло в сила като необжалвано. Пред настоящата инстанция се
представят доказателства за плащане на същото адвокатско възнаграждение, като
за основание на плащането на сумата от 20000лв е посочен номера на договора за
правна помощ, представен в първоинстанционното производство, а там
възнаграждението вече се е претендирало като разноска. Този въпрос не може да
бъде пререшаван от въззивния съд, тъй като е налице влязъл в сила акт, с който
въпросът за дължимите пред окръжния съд разноски е разрешен – определение №
240. Пред настоящата инстанция ответникът по жалбата не установява да е
извършил нови, различни разноски и такива не следва да му се присъдят.
Във въззивната инстанция
се дължат разноски на жалбоподателя и на ответника по жалбата Г. ЕАД, като и
двете страни са заплатили възнаграждение за адвокатска защита в размер на
9900лв. При това положение съдът намира, че всяка от страната признава, че това
е именно дължимото за защита възнаграждение и направеното в обратния смисъл
възражение е неоснователно – в този смисъл определение № 374/20.11.2017г по гр.д. № 687/2017г на ВКС, III г.о.
Така
жалбоподателят претендира разноски във въззивното производство в размер 9900лв
за адвокатско възнаграждение, от което по съразмерност му се дължат 4950лв,
както и ДТ от 5058,86лв за един иск или общо в размер на 10008,86лв – дължими
от двамата ответника по равно – по 5004,43лв.
Ответникът Г. ЕАД има право на 4950лв за разноски по
съразмерност, дължими от жалбоподателя.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 366 от 24.11.2017г по т.д. № 69/2016г по
описа на Окръжен съд – С*З* В ЧАСТТА,
с която е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен предявения от „Е.“ ООД с ЕИК **със седалище и адрес на
управление *** против “Г.у.С.и в.“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление *** и „Б.и.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***
иск за обявяване на нищожен сключения между “Г.” ЕАД и „Б.и.“ ЕООД, договор за
прехвърляне на право на строеж от 11.08.2015г., обективиран в нотариален акт №
**. на нотариус С* Ч*, с район на действие Районен съд-гр.С*З*, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №* , вписан в Служба по вписванията - С*З*
под вх. рег.№ ***., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащ на закона, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е ОСЪДЕНО
„Е.“ ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление *** да заплати на “Г.у.С.и
в.“ ЕАД, с ЕИК**, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 225лв,
представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ решение № 366 от 24.11.2017г по т.д. № 69/2016г по
описа на Окръжен съд – С*З* в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за
недействителен по отношение на „Е.“ ООД ***, ЕИК ** сключения на 11.08.2015г между
“Г.у.С.и в.“ ЕАД ***, ЕИК **и „Б.и.“ ЕООД ***, ЕИК **договор за прехвърляне на
право на строеж за построяване на трисекционна жилищна сграда „Блок
5" с РЗП 4 553,72 кв. м., което право на строеж включва всички
самостоятелни обекти и общи части в сградата в УПИ ** по ПУП - план за
регулация на гр.С*З*, съставляващ по кадастралните регистри и кадастралната
карта на града поземлен имот с идентификатор № **, за което е съставен нотариален
акт № **г на нотариус С* Ч*, с район на действие Районен съд-гр.С*З*, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №* , вписан в Служба по вписванията - С*З*
под вх. рег.№ **.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД
***, ЕИК * да заплати на “Г.у.С.и в.“ ЕАД ***, ЕИК ** сумата от 4950лева, за извършени съдебни разноски
пред въззивната инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА “Г.у.С.и
в.“ ЕАД ***, ЕИК ** да заплати на „Е.“ ООД ***, ЕИК ** сумата от 23265,55лева, за извършени съдебни разноски в
първоинстанционното и въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Б.и.“
ЕООД ***, ЕИК** да заплати на „Е.“ ООД ***, ЕИК ** сумата от 23265,55лева, за
извършени съдебни разноски в първоинстанционното и въззивното производство по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД
***, ЕИК ** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 5059лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство пред АС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: