О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1194
гр.Пловдив,19.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на деветнадесети юни,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1233 по
описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274-277 във вр.с чл.577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е.Г.Х. чрез пълномощника й адв.О.Д. против определение от 26.03.19г.на съдията по
вписванията И.Ч. при Служба по вписванията с район на действие Районен
съд-Пловдив,с което е отказано на осн.чл.32б и чл.13 от ПВ заличаване на вписана искова молба под акт № 205,т.26 от
2001г.на Агенция по вписванията,Служба по вписванията гр.Пловдив,поискано с
молба вх.рег.№ 7815/26.03.19г.от адв.Д..
Жалбоподателката моли
да бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания акт изцяло и се върне
преписката на съдията по вписванията при РС-Пловдив за заличаване на вписаната
искова молба.
ПдОС,след като взе
предвид представените по делото доказателства и обсъди доводите,изложени в
частната жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок по чл.175,ал.1 от ГПК от легитимирана страна против
обжалваемо определение по чл.577 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество,същата е основателна по следните съображения:
С молба вх.№ .№
7815/26.03.19г.по входящия регистър на
СВ-Пловдив на адв.Д. като
пълномощник на Е.Г.Х. е поискано
заличаване на вписването по партидата на В. Г. И. на искова молба,подадена от В. Г. И. и Е.Г.Х. против „Кармен“ЕООД,вписана под акт № 205,т.26,вх.рег.№ 20459/03.12.01г.в
СВ-Пловдив,с която искова молба са предявени искове за неплатен наем на
недв.имот и обезщетение за ползване на имота без основание,както и иск по
чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да освободи и предаде владението на описания в исковата
молба имот-апартамент,находящ се в гр.П.,ул.“В.А.“№ 4,бивша собственост на В. И.,наследодателка на молителката.
В молбата се
твърди,че по вписаната искова молба е образувано гр.д.№ 6013/01г.на ПдРС,18-ти
гр.с.,приключило с решение №
66/07.02.02г.,което решение не може да бъде представено поради това,че делото е било архивирано през 2003г.и
след изтичането на 5 год.срок за
съхранение е било унищожено.В тази връзка се представя съдебно удостоверение от
20.03.19г.на ПдРС,Служба Архив,в което са посочени горните обстоятелства,както
и че резултата от решението е: Уважава частично.Представя се и заверено копие от нотариално заверена
декларация на Е.Г.Х.,в която се удостоверява изявлението й,че въз основа
на искова молба,вписана под акт № 205,т.26,вх.рег.№ 20459/03.12.01г.в
СВ-Пловдив е образувано гр.д.№ 6013/01г.на ПдРС,18-ти гр.с.с ищци В. Г. И. и Е.Г.Х.
и ответник „Кармен“ЕООД,като производството е приключило с решение №
66/07.02.02г.и с това решение частично е уважен иска за неплатените наеми,а
искът за освобождаване на имота и връщане на владението върху него е уважен
изцяло,като владението е върнато и до настоящия момент деклараторката упражнява
фактическата власт върху имота.
За да постанови
обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил мотиви,че съгл.чл.13 от ПВ
заличаването на вписването на искова молба се извършва въз основа на съдебен акт,с който се постановява
заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.Посочил
е,че текста на чл.13 от ПВ касае случаите,в които гражданското производство е
приключило без да се стига до разрешение на спора,а към настоящата преписка не
били представени писмени доказателства,обосноваващи наличието на посочените
предпоставки за заличаване на вписаната
искова молба.Представеното съдебно удостоверение,от което било видно,че гр.д.№
6013/01г.е унищожено и има решение,с което иска е частично уважен,не
представлявало акт,визиран в чл.13 от ПВ.Нямало представени доказателства,че по
вписана ИМ под № 205,том 26/2001г.е образувано гр.д.№ 6013/01г.на ПдРС,18-ти
гр.с.,поради което не можело да се извърши заличаване на исковата молба.
Настоящият
въззивен състав намира жалбата за
основателна.
В частната жалба
се излагат съображения,че исковата молба
въобще не подлежала на вписване,тъй като макар формално да бил посочен чл.108
от ЗС като основание за единия от предявените искове,връщането на владението
върху имота произтичало от разпоредбата на чл.233 от ЗЗД,който иск бил
облигационен,а не вещноправен.Така наведените доводи са ирелевантни за настоящото
производство.Те биха имали значение в производството по допускане на
вписването,което обаче веднъж извършено,може да бъде заличено само при
наличието на условията на чл.13 от ПВ,която норма е императивна и не може да се
тълкува разширително.
Заличаването на
вписването е допустимо само в хипотезите на цитирания чл.13 от ПВ и те са-
изричен съдебен акт,постановяващ заличаване на вписването и определение,с което
се прекратява производството по делото,по което е вписана исковата молба.В
настоящия случай се твърди,че е налице изричен съдебен акт-решение №
66/07.02.02г.,постановено по гр.д.№ 6013/01г.,образувано
по вписаната искова молба под акт № 205,т.26,вх.рег.№ 20459/03.12.01г.в
СВ-Пловдив.Заличаването на вписването на исковата молба става,като в партидната книга се отбележи съдебният акт,с
който се постановява заличаването.Тази разпоредба обаче касае случаите,когато
производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло
в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен.В случая,видно от съдебното
удостоверение и декларацията на молителката,искът за предаване на владението е
бил уважен.А в тези случаи съгласно чл.115,ал.2 от ЗС ищецът има на
разположение шестмесечен срок за вписване на решението,постановено по вписаната
искова молба.След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
В настоящия случай
следва да се отчете именно разпоредбата на чл.115,ал.2 от ЗС,като настоящият
въззивен състав приема,че към молбата са представени достатъчно
доказателства,от които да се заключи,че унищоженото гр.д.№ 6013/01г.е
образувано въз основа на вписаната под акт № 205,т.26,вх.рег.№
20459/03.12.01г.в СВ-Пловдив искова молба.
При съпоставка на
данните по представеното съд.удостоверение от Архива на ПдРС и на представеното
копие от исковата молба е налице съответствие относно периода,в който е била
депозирана исковата молба с посочените в удостоверението страни и дата на
образуване на делото.Следователно може да се приеме,че цитираната искова молба
се съотнася именно към посоченото в удостоверението от Архива на ПдРС гр.д.№
6013/01г.
Вярно е,че от
съдебното удостоверение не става ясно какъв е конкретният резултат от изхода на
правния спор по посоченото гр.д.№ 6013/01г.,но данни в тази насока може да се
почерпят от нотариално заверената декларация на молителката,че искът за
предаване на владението е бил уважен.След като делото по исковата молба от
м.декември 2001г. е архивирано,то е налице влязъл в сила съдебен акт,който е
бил положителен за ищците по него и
съответно резултатът следва да намери отражение по реда на чл.115,ал.2,пр.1 от
ЗС.Така следва да се приложи и правната последица на чл.115,ал.2,пр.2-ро от
ЗС,а именно: да се приеме,че вписването на исковата молба е изгубило действието
си и с оглед на това да се отбележи заличаването й.
Водим от горното и
на осн.чл.577,ал.3 от ГПК ,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ отказа на съдията по вписванията при ПдРС,постановен с определение от 26.03.19г.,да
се извърши заличаване на вписана искова молба под акт № 205,т.26,вх.рег.№ 20459/03.12.01г.в
АВ-Пловдив,поискана с молба вх.№ 7815/26.03.19г.по входящия регистър на
СВ-Пловдив при АВ от адв.Д..
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при ПдРС за извършване на нотариално
действие заличаване на вписана искова молба под
акт № 205,т.26,вх.рег.№ 20459/03.12.01г.в АВ-Пловдив,поискана с молба вх.№ 7815/26.03.19г.по входящия регистър на СВ-Пловдив при АВ от
адв.Д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: