РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Перник, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Лора Р. С.а
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. С.а Гражданско дело №
20221720105984 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 45, във връзка с чл. 52
от ЗЗД, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КМЧП.
Образувано е по искова молба, подадена от „Университетска агенция за
франкофония“ /AUF/ - международна организация, регистрирана в Регистъра
на дружествата на Квебек, Канада, регистрационен № **********, учредена
на 31.10.1961 г., с адрес: гр. Монреал/Квебек/, бул. Едуар-Монпети № 3034,
НЗТ 1 J7, представлявано от ректора С.К. против И. К. И., ЕГН ********** от
гр. ***.
Ищецът твърди, че е международна организация, регистрирана в Регистъра
на дружествата на Квебек, Канада с регистрационен № **********, която
извършва дейност на територията на Република България чрез свое
представителство – „Специализиран институт на франкофонията по
администрация и мениджмънт“/СИФАМ/, с БУЛСТАТ № *********, със
седалище в гр. София.
Сочи, че е бил в трудово-правни отношения с ответника, възникнали по
силата на трудов договор, сключен на *** г. и прекратен на *** г. с налагане
1
на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че ответникът е подал иск
за отмяна на уволнението, който е отхвърлен с решение № 36514/29.06.2018 г.
по гр. д. № 71428/2017 г. по описа на СРС, отменено с решение №
5204/10.07.2019 г. по гр. д. № 1115/2019 г. по описа на СГС, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 351/30.04.2020 г. по гр. д. №
3886/2019 г. по описа на ВКС.
Твърди, че на 18.08.2017 г. ответникът е изпратил непоискано електронно
писмо на френски език до множество квалифицирани и признати специалисти
и преподаватели на ищеца в различните му поделения, както и до негови
партньори, приблизително около 90 на брой, с лични и служебни електронни
адреси, които са част от общия служебен указател на ищеца, до който
ответникът е имал достъп само във връзки с изпълнение на трудовите си
задължения. Твърди, че в електронното писмо ответникът е внушил неверни
и позорни обстоятелства за ищеца, а именно: че чрез свой директор е
осъществявал непрекъснат морален тормоз, че му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, което е неоправдано, незаконно и морално
осъдително, че ще води съдебно производство докрай, за да докаже истината
и ще накара хората да признаят тази истина.
Сочи, че ответникът е използвал неправомерно служебния адресен
указател, като по този начин е разгласил неверни и позорни обстоятелства за
ищеца до множество лица, с които последният е имал изградени
дългогодишни служебни отношения. Твърди, че част от адресатите са
отговорили на изпратеното им електронно писмо, като са изразили
недоволството си от него и възмущението си от информация.
Счита, че в резултат на описаното действие е засегната репутацията и
доброто име на ищеца. То е дало негативно отражение върху облика на
организацията в общността, разстроило е дългогодишните и отношения на
взаимодействие и доверие с множество преподаватели и партньори, довело е
до отлив на студенти.
Ищецът счита, че така причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на репутацията и доброто му име в периода от 18.08.2017 г.
до 19.04.2022 г. могат да бъдат репарирани със заплащане на обезщетение в
размер на 5000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
2
5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
18.08.2017 г. до 18.04.2017 г., изразяващи се в накърняване на репутацията и
доброто име, в следствие на разгласяване на неверни и позорни обстоятелства
чрез изпратено до множество адресати, част от служебната листа с
електронни адреси на ищеца, електронно писмо на 18.08.2017 г. от електронен
адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.04.2022 г. до окончателното плащане.
Исковата молба е връчена на ответника на 26.08.2022 г. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска като
неоснователен.
Не оспорва, че на 18.08.2017 г. е изпращал електронно писмо от
електронния си адрес до множество адресати във връзка с прекратяване на
трудовото му правоотношение с ищеца. Заявява, че не съхранява и не
разполага с копие от него, поради което оспорва автентичността на
съдържанието му, така както е представено от ищеца.
Твърди, че изложеното от него в процесното електронно писмо не съдържа
клеветнически, обидни или позорни обстоятелства за ищеца, а представлява
личната му оценка за определен факт.
Сочи, че изпратените отговори на електронното му писмо, както и
твърдения отлив на студенти, не са в пряка причинна връзка с действията му,
поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му за
тези претърпени от ищеца негативни последици.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител – адвокат
И. П. поддържа иска. Излага съображения за неговата основателност,
подробно доразвити в писмено становище. Искането към съда е да уважи
заявената претенция и да присъди на ищеца направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника му – адвокат И.,
оспорва иска по съображения изложени в съдебно заседание и доразвити в
писмена защита. Моли съда да го отхвърли.
Съдът, като прецени предпоставките за процесуална допустимост, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намери следното:
3
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, преценени в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Извлечението от Публичния и официален регистър на
предприятията, Квебек, представено на хартиен носител, с превод на
български език, ищецът – Университетска агенция по франкофония е
юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано на 31.10.1961 г., с предмет
на дейност – международно сътрудничество в сферата на висшето
образование.Между правителството на Република България от една страна и
Международната организация на Франкофонията и Университетската агенция
на Франкофонията – от друга е сключена Спогодба относно дейността на
Специализирания институт на Франкофонията по администрация и
мениджмънт/СИФАМ/ в София, ратифицирана със закон, приет от 39-тото
НС на 22.01.2003 г., ДВ, бр. 10/04.02.2003 г.
Съгласно чл. 2 от Спогодбата Специализираният институт на
Франкофонията по администрация и мениджмънт е юридическо лице със
седалище в гр. София.
По силата на чл. 1, т. 2 от Спогодбата във всички отношения той се
представлява от Международната организация на Франкофонията:
Университетската агенция на Франкофонията.
Според чл. 3, ал. 2 от Спогодбата СИФАМ има за цел: да обучава на
френски език висши кадри в областта на управлението на администрацията и
предприятията, допринасяйки именно за развитието на страните от региона на
Централна и Източна Европа, като магистърските програми се определят в
интерес на тези страни; да подкрепя учебни и изследователско-развойни
проекти по проблемите, свързани с развитието на страните от Централна и
Източна Европа, както и да допринася за създаването на екипи от млади
специалисти; да съдейства за разпространението на френския език и на
универсалните ценности във франкофонското пространство.
За постигане целите на СИФАМ, Университетската агенция на
4
Франкофонията в чл. 5 от Спогодбата се ангажира да поддържа дейността му
и да подпомага развитието сред международната франкофонска общност,
както и на неговите преподавателски, изследователски и развойни дейности,
като: доставя на СИФАМ необходимото оборудване; осигурява присъствието
на висококвалифицирани експерти от Република България, от Централна и
Източна Европа и от франкофонското пространство; поема разходите за
възнагражденията на преподавателите и на административния персонал на
СИФАМ, включително полагащите се застраховки от работодателя; спазва
националното законодателство на Република България, свързано с всички
дължими данъци и осигурителни плащания на наетия български и
чуждестранен персонал.
От представения безсрочен трудов договор, изготвен в Монреал на *** г.,
представен на чужд език, придружен с превод на български език, се
установява, че считано от 01.04.2011 г. ответницата е работила по безсрочен
трудов договор при ищеца на длъжност „Ръководител на обученията на
ФИАУ/по късно преименуван СИФАМ/“. Съгласно чл. 2, т. 2.4 от трудовия
договор ответницата се е съгласила, че информацията, до която ще има
достъп, свързана с Агенцията, сътрудниците на агенцията, нейните дейности
и партньори, има стриктно поверителен характер, което предполага никакво
разпространяване от нейна страна, като същото се отнася за всички вътрешни
документи на Агенцията, като тази забрана е с постоянен характер и
спазването и се дължи по време на изпълнение на служебните задължения и
след прекратяването им.
С писмено уведомление за налагане на дисциплинарно наказание от
08.08.2017 г., издадено от главния секретар на Университетската агенция на
Франкофонията на основание чл. 186, чл. 187, ал. 1, чл. 188, ал. 1, чл. 190, ал.
1 и чл. 192 от КТ на ответницата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за три дисциплинарни нарушения, както следва: клевета,
разпространена чрез електронно писмо от 06.07.2017 г. по отношение на
прекия ръководител за извършен тормоз на работното място; неподчинение
на прекия ръководител изразено с електронни писма от 17.05 и от 22.05.2017
г. и неизпълнение на правомерно нареждане на работодателя за ползване на
част от платения годишен отпуск в период от 31.07 – 15.08.2017 г. Писмото е
връчено с разписка, с нотариално удостоверяване, извършено от нотариус с
рег. № *** на Нотариалната камара, на *** г.
5
От приложените копия на решение № 5204/10.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 1115/2019 г. по описа на СГС, което не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 351/30.04.2020 г. по гр. д. № 3886/2019 г. по
описа на ВКС, влязло в сила на 30.04.2020 г. е видно, че ответницата е
предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради незаконното уволнение, които са
отхвърлени, като неоснователни.
По делото е представено електронно писмо, за което няма спор между
страните, че е изпратено на 18.08.2017 г. от ответницата от електронен адрес:
***. От него е видно, че е адресирано до общо 89 броя електронни адреси.
Ответницата е оспорила съдържанието му. Независимо от указаната и
доказателствена тежест, тя не е установила изпратеното от нея писмо да е с
различно съдържание от представеното от ищеца. Затова оспорването и е
останало недоказано. Съдът приема, че текстът на електронното писмо,
изпратено от ответницата на 18.08.2017 г. е идентичен с представения.
В писмото ответницата е посочила следното: „След повече от 7 години в
УАФ току-що бях уволнена вследствие на жалба срещу директора на ВФУАМ
– М.Н. за непрекъснат морален тормоз. Тази жалба беше погрешно счетена за
клевета, въпреки многото представени на УАФ доказателства за обратното.
Няма да крия, че съм дълбоко разочарована от тази дисциплинарната
санкция, която считам за неоправдана, незаконна и морално осъдителна. В
момента завеждам съдебно производство, в което да докажа истината, и Ви
уверявам, че ще го водя докрай просто за да докажа, че си струва усилията да
накараш хората да признаят истината.“
Посочила е също, че с изключение на последните две години, във ВФУАМ
е прекарала много хубави моменти и е споделила прекрасни преживявания, за
което благодари. Посочила е електронният адрес, от който изпраща писмото
за личен такъв, на който адресатите му могат да осъществят връзка с нея.
Ищецът е представил общо 10 броя отговори на така изпратеното писмо.
Това са електронни писма, изпратени в отговор на ответницата, с копие до
останалите получатели, а някои и с копие до ръководството на
ВФАУМ/СИФАМ/, както следва: на 21.08.2017 г. от М.Л.; на 20.08.2017 г. от
6
А.Б. – почетен професор на Националната консерватория за изкуства и
занаяти, бивш председател на секция „Науки за управлението“ на
Националния съвет на университетите, бивш научен съветник на генералния
директор по висшето образование; на 20.08.2017 г. от К.С.; на 19.08.2017 г. от
А.В. – преподавател в Софийски университет; на 19.08.2017 г. от Д.П.. –
експерт по управление на програми; на 19.08.2017 г. от А.Г. – член на УС на
ВФУАМ; на 18.09.2017 г. от Р.Т. – български лекар, работещ във ВФУАМ,
бивша студентка на ВФУАМ; на 20.08.2017 г. от професор М.Е. – отговарящ
за партньорство с Университета в Лиеж; на 22.08.2017 г. от Е.В.Х. - професор
в Брюкселски свободен университет; на 22.08.2017 г. от Ш.И. – межуднароден
технически експерт, ръководител проект, технически съветник на министъра
на висшето образование и научните изследвания на Франция в Чад.
От тях се установява, че електронното писмо на ответницата е изпратено на
електронни адреси, предоставени от ползвателите им за служебна
комуникация със СИФАМ. В отговорите се съдържа отрицателна оценка за
действията и относно: твърденията и за морален тормоз, извършен от на лице
с признати и утвърдени качества, с принос в дейността на института;
изпращането на лично съобщение на множество електронни адреси,
предоставени за служебни цели; отсъствие на копие от писмото до
засегнатите лица; публично разгласяване на спор между нея и институцията-
работодател; неоснователно засягане репутацията на СИФАМ, с неверни
твърдения. В много от тях е изразено негативно отношение за
продължителното отсъствие на ответницата от работа през последните две
години и е подчертана толерантността на ръководителя на СИФАМ към това,
както и на останалите служители, които са изпълнявали задълженията и през
този период. В част от електронните писма се съдържа учтиво настояване
ответницата да не продължава комуникацията си със съответния изпращач и
да заличи адресът му от списъка с контакти.
От приложеното електронно писмо, изпратено на 04.11.2017 г. от професор
А.Б. от Национална консерватория за изкуства и занаяти до ВФУАМ е видно,
че той приема инициираната от ответницата комуникация чрез представения
от него за служебни цели електронен адрес, като риск от злонамерено
използване на името и/или името на институцията, която представлява.
Изразява съмнение в добрата репутация на ВФУАМ и заявява, че се колебае
относно бъдещото продължаване на сътрудничеството с него.
7
Обстоятелствата, установени от обсъдената електронна кореспонденция, се
потвърждават и от показанията на свидетеля Д.И.Т.-Г.. Съдът кредитира
изцяло съобщеното от нея, тъй като то се основава на непосредствени
възприятия, ясно, конкретно и логично е. Настоящият състав не споделя
доводите на пълномощника на ответника, че е налице негативно отношение
на свидетелката към ответницата, поради което показанията и са
заинтересовани и предубедени. От събраните по делото доказателства не
може да се направи такъв извод. Наред с това, показанията на свидетелката
напълно съответстват на събраните писмени доказателства и ги допълват.
Затова съдът няма основание на не се позове на тях.
От събраните гласни доказателства се установява, че свидетелката в
качеството си на заместник – директор на СИФАМ, непосредствено е
възприела негативния отзвук по повод изпратеното от ответницата писмо във
франкофонската общност. Тя съобщава, че още в първия и работен ден след
ползване на платения си годишен отпуск – 21.08.2017 г. с нея, по телефона, са
се свързали партньори, с които са си сътрудничели дълги години, за да
изразят възмущението си от подобно писмо, с което се въвличат в конфликт и
в което се твърдят факти, уронващи престижа на института. Споделили са
виждане, че по този начин се вреди на цялостната дейност на
Университетската агенция за франкофония и се създават съмнения в
правомерното отношение към служителите в българския офис. Изразени са
опасения от закриване на дейността му, както и на дейността на УАФ. Тъй
като колективът на СИФАМ се е състоял от няколко души, възникналият
проблем е намерил сериозен отзвук сред членовете му. Те са изпитали
безпокойство от евентуалното закриване на института и прекратяване на
трудовите им договори. Свидетелката установява, че обсъждането на
причините и последствията от създаденото положение е продължило дълго
във времето, като е имало въпроси относно развитието на ситуацията от лица,
които преподават или си сътрудничат по друг начин с института, или са част
от франкофонската общност и те са продължили до момента, до който
директор на СИФАМ е било лицето, срещу което са били насочени нападките
на ответницата, а именно – 01.09.2019 г.
Гласните доказателства са и в подкрепа на факта, че ответницата е
изпратила електронното писмо на електронните адреси на адресатите му,
8
предоставени от тях на института за служебно ползване. Тя е имала достъп до
тях по силата на трудовото си правоотношение и за изпълнение на
служебните си задължения. Достъпът и до тази служебна информация е бил
прекратен в деня на уволнението и чрез закриване на служебният и
електронен адрес, посредством който е ползвала базата данни на
работодателя.
При установяване на правнорелевантните факти съдът не взема предвид
свидетелските показания, отразени в протокол от проведено открито съдебно
заседание от 12.03.2018 г. по гр. д. № 71428/2017 г. Съгласно чл. 152 от ГПК
протоколът за проведено съдебно заседание е писмено доказателство за
извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Предвид
принципът за непосредственост в гражданското производство, закрепен в чл.
11 от ГПК, отразените в него показания на свидетели не могат да се ползват
като такива в настоящото съдебно производство.
Съдът не се позовава и на представените в съдебно заседание от ответната
страна писмени доказателства, представляващи писма, адресирани до М.-Л. –
директор човешки ресурси УАФ. Те са частни документи, които нямат
достоверна. От тях може да се установи, че са постъпили при адресата им или
че действително са представени във връзка с отразените в тях обстоятелства.
С оглед съдържанието си, те са писмени свидетелски показания, поради което
ползването им като доказателство за фактите, за които са дадени е
процесуално недопустимо.
Съдът счита за неоснователно и твърдението на ищцовата страна, че в
производството по трудовия спор, приключил с влязло в сила решение е
установено, че ищцата не е подлагана на „морален тормоз“. Съгласно чл. 298,
ал. 1 от ГПК съдебното решение формира сила на присъдено нещо по
отношение на страните по делото, по заявеното искане и на разгледаното
основание. Затова приключилият с влязла в сила между страните по
настоящото дело трудов спор ги обвързва по отношение на обстоятелството
законосъобразно ли наложеното на ответницата дисциплинарно наказание –
„уволнение“. По тези въпроси се простира и задължителната сила на
съдебното решение, обвързваща настоящия състав по смисъла на чл. 297 от
ГПК. Констатациите на съда, изложени в мотивите нямат обвързващ характер
и в случай, че фактите, за които те са направени, са предмет на доказване и в
9
настоящия правен спор, съдът следва да ги установи с оглед събраните в това
производство доказателства.
От значение за спора, предмет на делото е верни ли са твърденията за
осъществяван морален тормоз по отношение на ответницата. Това
обстоятелство е в нейна доказателствана тежест. От събраните по делото
доказателства не се установява по време на трудовото и правоотношение с
ищеца, И. И. да е подлагана на негативно емоционално въздействие от
негови служители.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Страни по делото са: ищец - юридическо лице с нестопанска цел,
регистрирано в Квебек, Канада, осъществяващо дейност на територията на
Република България по силата на спогодба с правителството на РБ,
ратифицирана със закон и физическо лице – български гражданин, с обичайно
местопребиваване в република България, поради което е налице частноправно
отношение с международен елемент по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КМЧП.
Доколкото дейността на ищеца във връзка, с която е възникнал правния спор
и обичайното местопребиваване на ответника са в РБ, то най-тясната връзка
на отношението е с тази страна и на основание чл. 2, ал. 1 от КМЧП е
приложимо нейното право. Същият извод следва и от разпоредбата на чл.
105, ал. 2 от КМЧП уреждаща приложимото право при деликт.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил други му. По силата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
От посочените разпоредби следва, че за уважаване на предявения иск е
необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: извършено от
ответника противоправно деяние и настъпили в причинно-следствена връзка с
него неимуществени вреди за ответника.
Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК установяването на тези
обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца.
Чл. 45, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима от ответната страна презумпция за
виновно извършване на установеното противоправно деяние.
10
От събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено,
че ответницата е извършила твърдяното от ищеца деяние – изпратено на
18.08.2017 г. електронно писмо до общо около 90 електронни адреси на
дългогодишни преподаватели и други сътрудници на СИФАМ с твърдение, че
е незаконно уволнена поради подаване на жалба срещу директора на
института за осъществен от последната морален тормоз.
Спорен е въпросът дали то е противоправно.
Ответницата основава правомерността на деянието си на правото и да
изрази мнение.
Правото на изразяване на мнение е конституционен принцип, закрепен в
чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според цитираната
разпоредба всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това
право не е абсолютно. Ограничението му следва от ал. 2 на същата законова
норма, според която то не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго. Затова превратното упражняване на правото на
изразяване, с цел да бъде накърнено доброто име на другиго осъществява
състав на граждански деликт. Той може да се изрази в излагането на факти,
които са позорящи за лицето, за което се отнасят, които сочат на изпълнен
състав на престъпление или които съдържат оценки, засягащи отрицателно
личното възприятие на обекта им за собствените му качества.
В случая, ищецът счита, че деликтът е осъществен чрез твърдения за
морален тормоз на ответницата на работното място, за незаконност,
неморалност, неоправданост и осъдителност на дисциплинарното и
уволнение, както и на основаване на последното на неистински факти. Сочи,
че самото разпространение на позорните обстоятелства също е неправомерно
посредством използване на електронни адреси, предоставени на ответницата
за изпълнение на служебните и задължения.
За да се извърши преценка дали изнесените от ответницата обстоятелства
са изразяване на мнение или са твърдение за факти от естество да уронят
доброто име на ищеца, следва да се държи сметка за цялостното съдържание
на електронното писмо, както и за всички обстоятелства, при които то е
изпратено.
При анализ на пълния му текст, съдът счита, че с него ответницата е искала
11
да съобщила на всички лица, до чиито електронни адреси е имала достъп по
силата на трудовото си правоотношение, че е незаконно дисциплинарно
уволнена, тъй като е подала жалба за осъществен морален тормоз от прекия и
ръководител, която ищецът без основание е счел за клеветническа и
истинността, на която тя ще установи чрез съдебно оспорване. Искала е и да
запази контакт с лицата, с които е работила, поради което е оставила и личния
си електронен адрес за връзка.
Твърдението за осъществен морален тормоз на работното място и за
незаконно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради
оплакване от такъв, са обстоятелства уронващи доброто име на работодателя.
Действително към момента на изпращане на писмото ответницата е считала,
че уволнението и е незаконно, но е била и наясно, че то не е признато за
такова от съд. Затова твърдението и в този смисъл е било невярно.
Не съответства на истината, че дисциплинарното наказание и е наложено,
поради подадена от нея жалба за морален тормоз. Видно от уведомлението на
ищеца, дисциплинарното наказание на ответницата е наложено освен за
отправяне на неоснователно обвинение в психически тормоз на работното
място и за още две дисциплинарни нарушения, които общо са обосновали,
наложеното и най-тежко дисциплинарно наказание. Оспорването на
последното по съдебен ред е било отхвърлено като неоснователно.
Съдът счита за неистинско и твърдението за осъществен на работното
място морален тормоз. При доказателствена тежест на ищцата, тя не е
установила наличието на такъв. Затова изложеното в този смисъл в
електронното писмо също е невярно.
Предвид изложеното, съдът счита, че изнесеното от ответницата в
процесното електронно писмо представлява твърдение за неистински позорни
обстоятелства, извършени от служител на ищеца, заемащ изпълняващ
функции по силата на трудовото си правоотношение. Те са от естество да
навредят на доброто име и на репутацията му, в качеството му на работодател
и партньор за постигане на възложените му цели.
Съдът счита, че начинът на разпространение на позорните обстоятелства
също е противоправен. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република
България всеки има право да разпространява информация. Това право също
не е абсолютно, тъй като то не може да бъде насочено срещу правата и
12
доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала.
В случая, за да доведе до знанието на адресатите, желаната от нея
информация, ответницата е използвала електронни адреси на лица, с които
ищецът е имал дългогодишни служебни отношения и които са му
предоставени във връзка с тези отношения. Ответницата е имала достъп до
тях по силата на трудовото си правоотношение и за изпълнение на трудовите
си задължения. Тя, обаче ги е използвала след прекратяване на трудовото си
правоотношение, в лично качество и за лични нужди – разпространила е
факти, които я касаят лично както и субективната си преценка за тях, сред
кръг от лица, които и са били в служебни отношения с ищеца. Ответницата е
била наясно, че и след прекратяване на трудовото си правоотношение е имала
задължение да не използва и разпространява информация, която и станала
известна по служба, тъй като това следва от разпоредбата на чл. 2, т. 2.4 от
трудовия договор. Използването на информация, придобита при изпълнение
на трудовите функции за лични цели, включително и след прекратяване на
трудовите е противоправно, защото засяга правата както на лицата, които са я
предоставили, така и на работодателя, който дължи ползването и само по
предназначение.
Чрез използването на съхранявани от ищеца електронни адрес, не за
целите, за които са предоставени, ответницата е създала съмнение относно
способността му да ги съхранява надеждно.
Предвид всички изложено, съдът счита, че по делото е установено
извършено от ответницата противоправно деяние, което е основание за
ангажиране на деликтната и отговоронст.
Страните спорят и относно обстоятелството причинени ли са с него
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Настоящия състав счита за необходимо да посочи, че по отношение на
въпросът могат ли юридическите лица да търпят неимуществени вреди и
подлежат ли те на обезщетение, споделя изцяло становището, застъпено в
решение № 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. по описа на ВКС,
решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. по описа на ВКС,
решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. по описа на ВК, решение
№ 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на ВКС. В същите се
13
приема, че доброто име и репутацията на юридическите лица, не подлежат на
парична оценка и са от значение за развитие на дейността на им и за
постигане на целите им. Затова засягането по отрицателен начин на доброто
име и репутацията на юридическите лица представлява неимуществена вреда,
която подлежи на обезщетяване.
В случая, ищецът като международно организация, осъществява дейността
си на територията на Република България чрез СИФАМ. Тя се състои в
обучаване на френски език на висши кадри в областта на управлението на
администрацията и предприятията, в подкрепа на учебни и изследователско-
развойни проекти по проблемите, свързани с развитието на страните от
Централна и Източна Европа, в създаването на екипи от млади специалисти, в
съдействие за разпространението на френския език и на универсалните
ценности във франкофонското пространство/чл. 2, ал. 3 от Спогодбата/.
Затова за ефективното и изпълнение от съществено значение е доброто
сътрудничество с преподаватели от български и чуждестранни университети,
както и изграждане на доверителни партньорски отношения с тях.
От установената по делото реакция на дългогодишни сътрудници и
партньори на ищеца е видно, че разпространеното от ответницата писмо е
разколебало доверието им в УАФ относно спазването на трудовото
законодателство, способността да защитава служебна информация и
наличието на потенциал да осъществява дейността за която е създадена. Един
от преподавателите е отказал сътрудничество за в бъдеще. Установи се също,
че информацията за разпространеното писмото, е породило напрежение и
сред служителите в СИФАМ, което е разстроило утвърдения режим на
работа. Случаят е обсъждан продължителен период от време във
франкофонската общност, а имено до назначаване на нов директор на
СИФАМ – 01.09.2019 г. Не се установи след този период до кР. на процесния
такъв – 18.04.2022 г. да е имало реакции, които могат да се счетат за
негативни оценки към дейността на ищеца.
Не се доказа и твърдението на ищеца, че в причинна връзка с действията на
ответницата е намалял броят на обучаващите се. При тежест на ищеца, той не
е ангажирал доказателства за установяване на това обстоятелство.
Посоченото по-горе безспорно представлява отрицателно засягане на
доброто име и репутацията на ищеца, което е настъпило като пряка и
14
непосредствена последица от деянието на ответницата. То подлежи на
обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
Чл. 52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. Целта на същото е обезщети реално
претърпените вреди, но също така да бъде и превенция срещу противоправно
засягане на доброто име и репутацията. В настоящия случай за определяне на
размера на обезщетението съдът преценява вида и характера на причинените
неимуществени вреди, като взема предвид, че те се изразяват във временно
разколебаване в доверителното партньорство с ищеца, без да е засегната
пряко осъществяваната от него дейност. Това положение не е продължило
през целия исков период, а до началото на месец септември 2019 г. Липсват
доказателства на отлив на преподаватели и обучаващи се, което да води до
затрудняване на съществените му функции. Изнесените от ответницата
обстоятелства са разпространени в ограничена общност, затова и негативните
последици за образа на ищеца се свеждат до оценката основно на лицата,
включени в нея. От друга страна тези лица, с оглед общите им интереси и
цели с ищеца, имат продължителни и сериозни набдюдения върху дейността
му, поради което значителна отрицателната промяна във възприемането му не
би могла да настъпила в резултат на подобно еднократно действие.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че претендираното
обезщетение в размер на 5000 лв. е прекомерно и надхвърля репарационната
и превантивната си функция. Причинените репутационни вреди на ищеца
според съда, настъпили в периода 18.08.2017 г. – 01.09.2019 г. справедливо и
достатъчно ще се обезщетят със сумата от 800 лв., която ответницата следва
да бъде осъдена да му заплати. Искът до този размер е основателен и следва
да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. и за
периода от 02.09.2019 г. до 18.04.2022 г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно 32 лв. – заплатена
държавна такса.
Ответникът не е поскал разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, Съдът
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, във вр. с чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 52 от ЗЗД
И. К. И., ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Университетска
агенция за франкофония“ /AUF/ - международна организация, регистрирана в
Регистъра на дружествата на Квебек, Канада, регистрационен № **********,
учредена на 31.10.1961 г., с адрес: гр. Монреал/Квебек/, бул. Едуар-Монпети
№ 3034, НЗТ 1 J7, представлявано от ректора С.К. сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
уронване на доброто име и репутацията, в резултат на разпространение на
неверни и позорни обстоятелства чрез изпращане на 18.08.2017 г. до
множество адресати от служебната листа на ищеца, на електронно писмо от
електронен адрес: ***, настъпили в периода от 18.08.2018 г. до 01.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 800 лв. до
пълния предявен размер от 5000 лв. и за периода от 02.09.2019 г. до
18.04.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. К. И., ЕГН ********** от
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Университетска агенция за франкофония“ /AUF/ -
международна организация, регистрирана в Регистъра на дружествата на
Квебек, Канада, регистрационен № **********, учредена на 31.10.1961 г., с
адрес: гр. Монреал/Квебек/, бул. Едуар-Монпети № 3034, НЗТ 1 J7,
представлявано от ректора С.К. сумата от 32.00 лв. /тридесет и два лева/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част
от иска.
Присъдените суми да се заплатят по банкова сметка, с IBAN:
FR7630003030500005005614658, BIC/SWIFT:SOGEFRPP
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16