ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 01.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д. №349 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка
с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Ай Тръст” ЕООД срещу Разпореждане от 27.05.2020г.
по ч.гр.д. №644/2020г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлена част
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В
жалбата се излага, че неправилно и стеснително първоинстанционния съд бил
тълкувал закона, че при забава на потребител кредитора имал право на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. Претендираната от заявителя
договорна лихва била възнаградителна лихва за ползването на отпуснатата заемна
сума. Изводите на съда, че при забава на плащането кредитора има право само на
лихва за времето на забава били нелогични и неправилни. В чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК като част от съдържанието на договора за кредит бил включен и лихвения процент
по кредита. Изводите на съда за отхвърляне претенцията за възнаградителна лихва
били изцяло в противоречие със закона и изключвали една от целите на договора
за потребителски кредит, а именно
възможността заемодателят да получи възнаграждение под формата на
възнаградителна лихва за ползване от заемателя на заемната сума. Възнаградителната
лихва калкулирала риска от бързото отпускане на кредита, както и възможното
необходимост от принудително изпълнение, поради неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума в срок. Неправилно първоинстанционният съд бил отхвърлил
и претенцията за административни разноски. Същите се дължали на заемодателя за
всички извършени действия и заплатени за това разноски при питите на
дружеството извънсъдебно да събере вземането си, тази разноски се извършвали от
заемодателя единствено в случай на опит от негова страна за събиране на
дължимото му се вземаме при просрочие от страна на клиента. Неоснователен бил
извода на съда, че претендираното възнаграждение за поръчителя целяло да
заобиколи разпоредбата на чл.33 ЗПК. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените
суми.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.
№644/2020г. на Габровски районен съд е образувано по постъпило заявление по
чл.410 от ГПК от "Ай Тръст” ЕООД срещу длъжника Н.М.Х., за парични
вземания по договор за потребителски кредит.
С
Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2245/27.05.2020г. Габровски районен съд е отхвърлил искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
70,06лв.-административни разходи, 256,05лв.-възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и 275,48лв.- договорна лихва от 01.08.2018г. до
31.08.2019г. поради вероятно противоречие със закона и добрите нрави на
клаузата за ГПЛ в договора за потребителски кредит, която била нищожна и
влечала нищожност на целия договор, при което потребителят връщал само чистата
стойност на кредита, но не дължал лихва и други разходи. Първоинстанционният
съд приел и че доколкото договорът бил сключен при действието на ЗПК, то
нормите му следвало да бъдат съобразени от съда и по-специално императивното правило
на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава,
като когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Приел и че с
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и
административни услуги се целяло заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и се
въвеждали допълнителни плащания.
Обжалваното
разпореждането е неправилно в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение претенцията за договорна лихва,
като в тази част следва да бъде отменено, а в останалата си част е правилно и
следва да бъде потвърдено. Съображенията на въззивният съд са следните :
Видно
от съдържанието на процесния договор за кредит претендираната договорна лихва
за периода 01.08.2018г.-31.08.2019г. има характер на възнаградителна лихва,
като тя е възнаграждението, което заемополучателят дължи на заемодателя за
предоставените му парични средства. С разпоредбата на чл.33 ЗПК законодателят е
целял да избегне кумулирането при забава на плащанията на законна лихва и
наказателна лихва, а не да ограничи получаването на възнаграждение за
предоставените средства от страна на кредитора за сметка на законната лихва
върху просрочените вноски. поради изложеното в тази му част разпореждането
следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за издаване
на заповед за изпълнение за претендираната договорна лихва.
Съобразно отразеното в т.12 от заявлението и
изложението в частната жалба между страните е уговорено заплащане на претендираното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в полза на заявителя за това, че по силата на договор за
поръчителство, той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията на втория към трето лице-кредитор. Въззивният съд намира, че при
сключване на договора за поръчителство като част от договора за потребителски
кредит, е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК и ЗЗП, респективно че
договора е недействителен по отношение на длъжника. Сключеният договор за
поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и
което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника
не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Следователно сключването процесния договор не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Освен това договора
води до значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото
състояние на длъжника, доколкото заплащането възнаграждение от 85,91лв. на
месец, води до акумулиране на задължение от 1288,65лв. за срока на кредита,
чиито размер е 1200лв. На следващо
място обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се
дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Изложеното налага извода,
че претендираното вземане, се основава на
неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По отношение на претендираните административни разноски, съставляващи направените
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, съдът
счита, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателят. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а сцх.дикф
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани именно с
процедурата по управление на кредита, поради което клаузата в договора, която предвижда
дължимостта им е в противоречие с императивната разпоредба
на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Въззивниятсъд намира за
правилен извода на съда, че с процесното вземане, се
заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава
потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната
лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост,
е изцяло свързана със забавата на длъжника.
Поради
гореизложеното обжалваното разпореждане в частта, в която със същото е
отхвърлена претенцията на заявителя за сумите от 256,05лв.-възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и 70,06лв.-административни разходи е
правилно и следва да бъде потвърдено.
В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена и част от заплатената
държавна такса по частната жалба в размер на 5лв., както и сумата от 5,51лв.-
разноски за държавна такса за присъдената договорна лихва, които следва също да
бъдат включени в разноските по заповедта за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2245/27.05.2020г. Габровски районен съд в частта, с което е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от "Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление ***
за издаване на заповед за изпълнение против Н.М.Х., с ЕГН ********** *** за сумата
от 275,48лв. (двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) -
договорна лихва за периода 0.08.2018-31.08.2019г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на " Ай Тръст” ЕООД, с ЕИК *********, адрес на
управление *** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Н.М.Х., с ЕГН ********** *** за сумите сумата от 275,48лв.
(двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) - договорна лихва
за периода 0.08.2018-31.08.2019г., 5,51лв.- направените разноски в заповедното
производство и сумата от 5лв.-разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2245/27.05.2020г. Габровски районен съд в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: