РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300503092 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на длъжника Т. М. П. с ЕГН
********** от *** и на длъжника "ТОП СТАНДАРТ" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, против отказа на ЧСИ Петко Илиев с
рег. № 821, район на действие – ОС – Пловдив, да прекрати изпълнителното
производство по изп. дело № 385/2012 г., обективиран в съобщение изх.№№
22706, 22707 от 22.08.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното действие на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, тъй като по изпълнителното дело в
продължение на повече от две години не са били извършвани никакви
валидни изпълнителни действия. Моли се за отмяна на обжалваното
действие, като се иска и да се прогласи настъпилото прекратяване по право на
изпълнителното производство.
Взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *** е взел
становище за неоснователност на жалбите.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на
жалбите и за тяхната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе
предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери
следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни – длъжници по
1
изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочени
са против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6
от ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са
основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за
цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил
интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство и кога ще стане това. Следва да се съобрази момента на
постановяване на това тълкувателно решение и обстоятелството, че до
26.06.2015 г. са прилагани указанията, дадени в Постановление № 3/1980г. на
Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече
докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането. В решение № 170/17.09.18г. по гр. д. № 2382/17г. на ВКС, ІV
г.о. е указано, че последващите тълкувателни решения нямат обратно
действие, за разлика от първоначалните такива, и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, а това е
26.06.2015 г. и от този момент ще тече двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК.
С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти,
прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата
като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така
съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
2
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Производството по изп. дело № 385/2012 г. на ЧСИ Петко Илиев е
образувано на 13.03.2012 г. по молба на взискателя „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против солидарните длъжници „МИГТОН - НЕТ“
ЕООД, "ТОП СТАНДАРТ" ЕООД и Т. М. П. въз основа на изпълнителен лист
от 07.03.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 3391/2012 г. на ПРС, а предмет на
изпълнение е парично задължение. Въз основа на определение №
1236/27.06.2012 г. по т.д.№ 530/2012 г. на ПОС, изпълнителното производство
по отношение на имуществото на длъжника „МИГТОН - НЕТ“ ЕООД е било
спряно от ЧСИ на 13.07.2012 г.
Жалбоподателите поддържат, че към 19.08.2022 г., когато са подали
молби за прекратяване на изпълнителното производство, по изпълнителното
дело против тях не са предприемани никакви изпълнителни действия,
прекъсващи давността, в продължение на повече от две години.
Видно от копието на изпълнителното дело, на 19.08.2022 г.
жалбоподателите са поискали от ЧСИ Петко Илиев да постанови
прекратяване на производството поради неизвършването на изпълнителни
действия повече от две години. До жалбоподателите – длъжници са били
изпратени съобщения с изх.№№ 22706, 22707 от 22.08.2022 г. относно отказа
на ЧСИ Петко Илиев да уважи молбите им, като прекрати изпълнителното
производство.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира така
постановеният отказ за прекратяване на изпълнителното производство за
незаконосъобразен.
Видно от хронологията на изпълнителното дело, по същото по
отношение на длъжника "ТОП СТАНДАРТ" ЕООД последно са извършвани
действия, прекъсващи давността съгласно посочените по-горе разяснения в т.
10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на
11.10.2018 г., изразяващи се в постъпването на суми от извършена публична
продан на недвижим имот.
3
В случая следва да се има предвид и действието на чл. 3, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението. С § 13 на Закон за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е
предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Процесуалните
срокове, съгласно цитираните закони, са спрели да текат от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. - за два месеца и седем дни.
Предвид отчитане на това спиране в случая перемпция би настъпила
при непоискване на изпълнителни действия до 18.12.2020 г. /двугодишен
период от датата на последното действие, което последно е прекъснало
давността, удължен с два месеца и седем дни, за срока на действието на
закона/.
По отношение на длъжника Т. М. П. последно е поискано от
взискателя да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение на
06.11.2018 г., а запорно съобщение е било изпратено от ЧСИ на 16.11.2018 г. -
при отчитане на това спиране перемпция по отношение на този длъжник би
настъпила при непоискване на изпълнителни действия до 23.01.2021 г.
/двугодишен период от датата на последното действие, което последно е
прекъснало давността, удължен с два месеца и седем дни/.
Следващото действие, което е прекъснало давността по отношение на
двамата длъжници, е подаването на молба от взискателя на 27.01.2021 г., с
която същият е поискал от ЧСИ предприемане на нови изпълнителни
действия. Към този момент обаче перемпцията е била настъпила по
отношение на двамата длъжници, поради което следва да се приеме, че
изпълнителното производство е било прекратено по право. Ето защо частният
съдебен изпълнител е следвало да констатира това прекратяване.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата на
длъжниците е основателна. Обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство е незаконосъобразен, поради което следва да се
отмени, като на съдебния изпълнител ще се дадат указания за изготвяне на
постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
По посочените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, район на
действие – ОС – Пловдив, да прекрати изпълнителното производство, на
основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК по отношение на длъжниците Т. М. П. с
ЕГН ********** и "ТОП СТАНДАРТ" ЕООД, ЕИК ***, по изп. дело №
385/2012 г., обективиран в съобщение изх.№ 22706 от 22.08.2022 г. и
съобщение изх.№ 22707 от 22.08.2022 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, район на действие – ОС
– Пловдив, че следва да издаде постановление за прекратяване на изп.д. №
20128210400385.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5