№ 14
гр. Смолян, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любен Д. ХаджиИв.ов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИв.ов Гражданско дело №
20225400100076 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република Б. във
вр. с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/.
Образувано е по искова молба на Г. М., гражданин на Република
Ирландия /Г. М., според по-точната транскрипция на името по декларацията
му за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗННД, л. 67, т. ІІІ
от ДП № 63/20г. на НСС/, чрез адв. Д.У. и адв. П.М. срещу прокуратурата на
РБълария, чрез главния прокурор на РБ. И.Г., с която се претендират сумите
от 27 000лв., частичен иск от 48 733 евро имуществени вреди и 27 000лв.
частичен иск от 70 000лв., неимуществени вреди, причинени от неефективно
и забавено разследване на престъпление, вследствие на което бил ограничен
достъпът му до съд за защита на накърнените му плава, в нарушение на чл. 6,
§ 1 от КЗПЧОС.
Твърди се в молбата, че на 28.02.2006г. между П. Д. ООД и ищеца Г.М.
бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по
силата на който дружеството се задължило да построи със собствени сили и
средства и да прехвърли на купувача-ищец апартамент № 3, в комплекс Ф. Н.
3, к.к.П., на ниво + 2-ри етаж и на + 3-ти етаж, състоящ се от стая с
1
обособени в нея кухненски кът, трапезария и холово пространство, спалня с
баня и тоалетна, тераса, със застроена площ от 50.88кв.м., ведно с 9.01 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята
в завършен вид.
Според чл. 2 от договора, продавачът се задължил да построи и
продаде на купувача имота, при спазване на условията и реда за държавно
приемане и разрешаване на ползването, съобразно действащото
законодателство. Според чл. 3 от договора, продажната цена била 49 110 евро
без ДДС. Приемането на владението от страна на купувача ставало писмено
/чл.5/, като за целта продавачът изпращал на купувача писмена покана с
обратна разписка за приемане на имота, в която се давал срок от 7 до 14 дни
да се приеме обекта. В случай, че купувачът не се явял в този срок се считало,
че бил приел владението. В договора било уговорено, че продавачът трябвало
да предаде на купувача имота с приемо-предавателен протокол в деня на
подписване на нотариалния акт. Приемането можело да стане и
неприсъствено, според чл. 5, ал. 2 от договора. В чл. 11 от договора било
уговорено, че продавачът не отговарял за забава, ако тя се дължала на факти,
които не зависели от него, от актове на администрацията и от други
обстоятелства, за които продавачът нямал вина.
В ал. 3 на чл. 11 страните уговорили, че продавачът трябвало да
уведоми купувача писмено за тези обстоятелства. Според чл. 14, договорът
имал действие до сключването на окончателен договор във форма на
нотариален акт и приемане на имота с двустранен приемо-предавателен
протокол. Записано било още, че за валидно връчени се считали
съобщенията, изпратени на адресите, посочени в самия договор, а в случай,
че страната променяла адреса си, без да е уведомила писмено другата страна,
съобщенията се считали за валидно връчени. В чл. 16 били посочени адресите
за кореспонденция, като за купувача бил посочен адрес в Ирландия и телефон
за връзка. Предварителният договор обвързвал страните с произтичащите от
него права и задължения. Представител на П. Д. ООД в Ирландия, М.У.,
оказал съдействие за сключване на предварителния договор.
Твърди се в молбата, че в изпълнение на задълженията си по
предварителния договор ищецът извършил следните плащания: на
16.05.2006г. - 14 733 евро; на 14.11.2006г. - 10 000 евро; на 19.01.2007г. -10
2
000 евро; на 22.01.2007г. - 10 000 евро и на 11.03.2007 г. - 4 000 евро, които
плащания били установени по воденото досъдебното производство.
Ищецът поддържа, че през 2008г. му било обещано от Н.К., един от
управителите и съдружник в П. Д. ООД, че имотът щял да му бъде
прехвърлен и в тази връзка пристигнал в Б..
В периода 2008г. – 2014г. ищецът настоявал да се сдобие с нотариален
акт за апартамента, но това не се случило. К. не бил споменавал, че иска да му
върне парите и да се откаже от договора.
Твърди се в молбата, че през м. март 2014г. ищецът получил покана за
среща с представители на дружеството във връзка с прехвърляне на
собствеността, поради което пристигнал в Б.. Срещата с представителите на
П. Д. ООД – Н.К., К.У. и В.Кр., се състояла на 14.03.14г., като представители
на фирмата му обяснили, че следва да плати още хиляди евро за поддръжка на
апартамента, за да бъде прехвърлен на негово име. На срещата никой от
присъстващите не споменал, че апартаментът вече не бил собственост на
дружеството.
Твърди се в молбата, че по подадена от ищеца жалба през 2014г. било
образувано ДП № 2/2015г. на Окръжен следствен отдел /ОСлО/ при ОП-
Смолян, по което производство били предприети процесуални действия –
разпити на свидетели, назначаване на експертизи и др. Били правени
множество опити за спиране на производството, но те не били успешни.
Разследването вървяло бавно и било протакано без законова причина в
продължение на шест години, според ищеца при ясни факти и обстоятелства,
даващи възможност на прокуратурата за повдигане на конкретни обвинения
срещу конкретни лица.
На следващо място, в молбата /ИМ/ се цитира определение №
80/06.02.18г. по ЧНД № 59/18г на РС-Смолян, което било по идентично
досъдебно производство, касаещо пострадал друг ирландски гражданин Фр.
М. Определението № 80/06.02.18г. било протестирано и потвърдено с
определение № 941/09.08.18г. по ВНЧД №14/2018г. на ОС-Смолян, като
приетото от съда в посочените определения било пряко относимо и
приложимо и към досъдебното производство, образувано по жалба на ищеца,
тъй като и двата случая били идентични.
Твърди се в молбата, че по воденото досъдебно производство ищецът
3
като пострадал от престъпление бил активна страна, но протакането на
разследването и необоснованото му забавяне в ОСлО – Смолян го
мотивирало да изпрати на 31.07.20г. уведомление-молба до главния прокурор
на РБ., с която било направено искане досъдебното производство да бъде
прехвърлено на Национална следствена служба /НСС/, с цел приключването
му в разумен срок и преди изтичане на давността за наказателно преследване.
Молбата била уважена и производството било прехвърлено на НСС, като
производството било преобразувано в ДП № 63/20г. на НСлС-София.
Твърди се още, че на 04.03.21г. било издадено постановление за
прекратяване на наказателното производство, като погасено по давност.
Постановлението било обжалвано от ищеца, но с определение № 46/08.04.21г.
по ЧНД № 191/21г. на РС-Смолян било потвърдено. Последното било
обжалвано пред ОС-Смолян и с определение № 42/14.05.21г. по ВЧНД
№61/21г. на същия съд, обжалваното определение, а с това и постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, отново било
потвърдено.
Твърди се в молбата, че с тези си бездействия прокуратурата
причинила имуществени вреди на ищеца в размер на 48 733евро, която сума
представлявала заплатената от него по предварителния договор цена на
описания по-горе апартамент. Вредата била изцяло доказана, а размерът й бил
установен от приложените по досъдебното производство документи.
Според ищеца, необосновано дългото протичане на разследването –
повече от шест години, доказвало, че прокуратурата не била изпълнила
задължението си по чл. 22, ал. 2 НПК, т.е. да осигури провеждането на
ефективно разследване в предвидените срокове. На следващо място,
досъдебното производство освен необосновано дълго протакано, било водено
и неадекватно – при ясни факти и обстоятелства, посочени от РС-Смолян и
ОС-Смолян в определенията по ЧНД №59/18г. на РС-Смолян и ВЧНД
№14/18г. на ОС-Смолян, които следвало да се установят при разследването,
както и по отношение на точно определени лица, да се води разследване
срещу неизвестен извършител, което да се прекрати поради изтичане на
давността в хода на разследването, било явно нарушение на чл. 6, § 1
КЗПЧОС.
Освен посочените имуществени вреди, ищецът Г.М. бил претърпял и
4
неимуществени вреди, които предявява в размер на 27 000лв., частичен иск от
70 000лв.. Те се изразявали в чувство на страх и безпокойство, че е изгубил
спестяванията си, които били в голям размер и чрез които извършил всички
плащания на цената по предварителния договор и нямало да може да
възстанови, а и нямало да получи собственост срещу тях; чувство на
незащитеност от извършеното престъпление; чувство за липса на
справедливост и безнаказаност на извършителите на престъплението и
незачитане както на националното законодателство, така и на европейското
право; стрес и негативни емоции; липса на доверие в прокуратурата, като
компетентен разследващ орган; липсата на доверие в Б., като правова
държава.
В заключение, моли съда да постанови решение, с което да осъди
прокуратурата на РБ. да му заплати сумата от 27 000лв., частичен иск от
48 733евро, представляващи претърпени имуществени вреди, и сумата от
27 000лв., частичен иск от 70 000лв., представляващи неимуществени вреди
от прекратяване на ДП №63/20г. на НСС-София.
В срок е постъпил отговор от ответника, прокуратурата на Република
Б., чрез юриск. М.Станоева.
Ответникът счита, че искът следвало да се квалифицира по чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ, доколкото в исковата молба многократно било посочено, че
търпените вреди били вследствие неоправдано бездействие, изразяващо се в
забавяне и протакане на разследването, необосновано дългото протичане на
същото, неприключването му в разумен срок. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ
предоставяла самостоятелен ред, по който всеки гражданин можел да търси
отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени
му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Според втората алинея на чл.
8 ЗОДОВ, абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ била изчерпването на административната процедура за обезщетение
на вреди по реда на гл. ІІІ „а“ на ЗСВ, по която нямало постигнато
споразумение. В случая, по делото липсвали данни да е изпълнено това
изискване.
Доколкото ищецът основавал исковете си на бездействие на
прокуратурата, довело до изтичане на предвидената в закона давност за
5
процесното престъпление, и административната процедура по гл.ІІІ „а“ от
ЗСВ не била изчерпана, иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ се явявал
недопустим.
Следвало да се има предвид, че посочената с уточняващата молба на
ищеца съдебна практика била относима, но направените въз основа на нея
изводи за неприложимост на ЗОДОВ по отношение на ищеца и на
предявените от него искове, били абсолютно неправилни. Посоченото в
цитираните съдебни актове било именно в подкрепа на изложената от
ответника теза за правна квалификация на исковете по ЗОДОВ и
недопустимостта на същите, поради неизчерпване на административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. ІІІ „а“ от ЗСВ.
Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ имала действие от датата
на влизането й в сила /ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г./. От влизането й в сила
занапред по заварени висящи наказателни производства обезщетението за
вреди от забавени процесуални действия, можело да се търси само по реда на
ЗОДОВ. В случая постановлението за прекратяване на досъдебното
производство било влязло в сила на 14.05.2021г. с постановяване на
окончателното решение по инстанционен контрол, с оглед на което
единствено приложима правна квалификация на предявения иск за вреди от
забавени действия на правозащитния орган, била нормата на чл. 2б от
ЗОДОВ.
В допълнение към изложените доводи за недопустимост на исковата
молба, ответникът излага следните съображения за неоснователността на
същата.
На първо място, ищецът претендирал обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени му от бездействието на прокуратурата на
Република Б., изразяващо се в „неадекватно водене на разследването,
неповдигане на обвинение/обвинения/ и неприключване на разследването в
разумен срок“, като същият квалифицирал исковите си претенции по чл. 49
във вр. чл. 45 ЗЗД.
За ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
прокуратурата по чл. 49 ЗЗД, следвало да е бил осъществен деликт от лицето,
на което било възложено изпълнението на работата, при и по повод на която
се твърдяло, че са били причинени вредите. Фактическият състав на
6
непозволеното увреждане /деликт/ по чл. 45 ЗЗД включвал пет елемента, при
изискване за кумулативната им наличност - деяние, противоправност на
деянието, вина, вреда и причинна връзка между деянието и настъпилата
вследствие на него вреда. Същите подлежали на пълно и главно доказване от
ищеца, с изключение на вината, която се презумирала съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД. В конкретния случай не се установявало наличието на елементите на
този фактически състав.
Действията на прокурора, респ. действията на разследващите органи по
процесното досъдебно производство, не можели да се квалифицират като
противоправни. Това били действия, извършени своевременно и при
изпълнение на функциите и правомощията на прокуратурата, предвидени
включително в Конституцията на РБ.
Видно било от приложените по делото писмени доказателства, както и
от ДП № 63/2020г. на НСлС /образувано и водено като № 2/2015г. на ОСлО-
Смолян при ОП – Смолян/, че по наказателното производство своевременно
били извършени необходимите процесуално-следствени действия, в това
число разпити на свидетели и събиране на писмени доказателства. Сроковете
за извършване на разследването били удължавани правомерно, според
регламентирания в чл. 234 НПК ред.
Следвало да се има предвид, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, били посочени две основания. От една страна
действително прокурорът приел, че бил изтекъл давностният срок за
наказателно преследване за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК /измама/. Като типично резултатно престъпление, измамата
се считала за довършена с настъпването на имуществена вреда за въведения в
заблуждение или за трето лице. Обвързването на момента, в който следвало
да са реализирани субективният и обективният състав на престъплението, с
началото на срока на погасителната давност за наказателно преследване, бил
еднопосочно и трайно решен в съдебната практика, поради което изложените
в исковата молба разсъждения относно началният момент на давността, били
напълно неправилни. Актът на имуществено разпореждане бил осъществен на
20.10.2008г., когато било последното плащане по сключения предварителен
договор. Предвид липсата на данни давността да е била спирана или
прекъсвана, давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК бил изтекъл на
7
20.10.2018г. и в този смисъл наказателното производство било правилно
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
Следвало да се има предвид, че макар да не било посочено в исковата
молба, наказателното производство било прекратено на първо място на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на достатъчно
доказателства, от които да се направи обоснован извод за извършено
престъпление от общ характер, в частност на такова по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с
чл. 209, ал. 1 от НК /измама/. Или то. подлежало на прекратяване независимо
от продължителността на срока за водене на разследването, поради което
оплакванията в исковата молба, свързани с прекратяването на наказателното
производство по давност поради твърдяното необосновано дълго протичане
на разследването, били неоснователни.
По жалба на ищеца постановлението било обжалвано и преминало
проверка за законосъобразност, като с определение № 46/08.04.21г. по ЧНД
№ 192/2021г. на РС - Смолян, било потвърдено като правилно и
законосъобразно. Последното било обжалвано от Г.М. и било потвърдено с
окончателното определение № 42/14.05.21г. по ВЧНД № 61/2021г. на ОС –
Смолян, или отсъствието на противоправност на действията на прокурора,
свързани с прекратяване на наказателното производство, било по
законоустановения ред, по чл. 243 от НПК.
Посоченото от ищеца като пряко относимо и приложимо поради
идентичност на случаите определение № 80/06.02.2018 г. по ЧНД № 59/2018г.
на PC – Смолян, не следвало да се взема предвид, тъй като актовете на съда
имали действие за страните, по отношение на които били постановени, с
оглед установената по конкретното дело фактология. На следващо място,
постановлението, с което досъдебното производство било прекратено, било
надлежно обжалвано по съдебен ред и потвърдено като законосъобразно,
поради което прилагане по аналогия на друг съдебен акт не било необходимо.
Ответникът поддържа, че имуществените вреди, които ищецът твърди,
че бил претърпял, не били причинени от прокуратурата и не били следствие
от неприключване на разследването в разумен срок, нито от прекратяването
на досъдебното производство с постановление, както се твърди, а били във
връзка с гражданскоправни отношения на ищеца и П. Д. ООД по сключен
между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот, което
8
предхождало по време действия или бездействия на прокуратурата.
Неправилно било твърдението, че ако прокуратурата не била бездействала,
ищецът нямало да претърпи посочените имуществени вреди, които били в
пряка и непосредствена причинна връзка с извършеното от прокуратурата,
предвид обстоятелството, че имуществените вреди били претърпени преди
сезирането и намесата на прокуратурата като правозащитен орган.
Освен посоченото, вътрешно противоречиви се явявали твърденията в
исковата молба, че с бездействията си прокуратурата причинила имуществени
вреди на ищеца в размер на общо 48 733евро, която сума представлявала
заплатена от него по предварителния договор покупна цена за апартамента по
предварителния договор. С горното ищецът сам признавал, че намаляването
на имуществото му било в резултат на сключената сделка с българското
дружество.
Според ответника, отделно от посоченото по-горе, ищецът имал
възможност да защити правата си по гражданско-правен ред, но не го бил
сторил. Твърдението, че искал да предяви тази вреда като граждански иск и
претенция в досъдебното производство и наказателното дело, но предвид
липсата на повдигнато обвинение, това не се случило, било несъстоятелно,
тъй като през цялото време пред ищеца съществувал гражданскоправен ред,
по пътя на който е могъл да упражни правата си извън наказателния процес.
Следователно, имуществената вреда на ищеца в крайна сметка се дължала на
неговото лично бездействие за навременно упражняване на
инструментариума от гражданскоправни средства, с които разполагал,
вследствие на което към настоящия момент бил изтекъл давностният срок.
Ответникът счита, че не било доказано и наличието на претърпени от
ищеца вреди. Отделно от това, част от сочените като вреди емоционални
преживявания /чувство на страх и безпокойство, че ищецът ще загуби
спестяванията си, чувство на незащитеност на ищеца от извършеното
престъпление, чувство на липса на справедливост и безнаказаност на
извършителите на престъплението/ дори да се установяло, че били
претърпени, представлявали субективни възприятия на това лице,
некореспондиращи с реалната фактическа обстановка. По надлежния ред
било установено, че липсват данни за извършено престъпление /измама/, с
оглед на което субективното убеждение на ищеца за наличието на такова не
9
можело да обоснове претърпени вреди.
Предвид на изложеното, не бил изпълнен фактическият състав на
непозволеното увреждане, от което следвало, че за твърдените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, прокуратурата на Република Б. не
отговаряла.
Ответникът поддържа, че предявеният иск за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Предявеният иск бил неоснователен както по основание, така и по размер.
Претендираният от ищеца размер за обезщетение за неимуществени вреди
бил в колизия с понятието за справедливост, защото същият надвишавал дори
размера на претърпяната имуществена загуба. Според трайната съдебна
практика, размерът на обезщетението, по смисъла на чл. 52 ЗЗД не бил
абстрактно понятие, а бил свързан с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следвало да се докажат от ищеца. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост се вземали под внимание всички обстоятелства, които
обуславяли тези вреди, както и значението им за размера на вредите.
На следващо място, ответникът оспорва твърденията на ищеца относно
необосновано дългото протичане на разследването. Счита същите за
противоречиви и недоказани.
В исковата молба били изложени единствено твърдения относно
незаконосъобразността и бездействието на прокуратурата във връзка с
разследването. Следвало да се има предвид, че наказателното производство
било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, поради липса на
доказателства за извършено престъпление. Прокурорското постановление, с
което производството било прекратено, било потвърдено като
законосъобразно по съдебен ред.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Главните правопроизводящи факти, на които ищецът Г.М. основава
иска си, не са спорни между страните. Спорът е правен, относно това дали
разследването на сигнала на ищеца за извършено престъпление е било
неефективно, както и забавено необосновано дълго, в резултат на което
същият бил лишен от достъп до независим и безпристрастен съд в разумен
срок, в нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, както и дали от това нарушение са
10
били причинени имуществени и неимуществени вреди в претендирания
размер.
На 28.02.06г. между ищеца Г.М. и П. Д. ООД, представлявано от В.Кр.,
бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот,
апартамент с площ от 50.88кв.м., в жилищен комплекс Горски кът,
местността К., к.к. П., за цена от 49 110 евро без ДДС, според чл. 1 и чл. 3 от
договора /т.І, л. 15 от ДП №63/20г. на НСС-София/.
Страните договорили продавачът да построи и предаде на купувача
недвижимия имот, подробно описан в чл. 1 от договора, при спазване на
условията и реда за държавно приемане и разрешаване на ползването на
строежите /чл.2/, като продавачът се задължавал да осигури приемането на
сградата с разрешение за ползване до 20.12.06г., както и да предаде
владението на купувача с приемо-предавателен протокол в деня на
подписване на нотариалния акт за продажба /чл.7/.
С чл. 3, ал. 3 от договора продавачът се задължил да извърши още:
почистване и поддръжка на паркоместата на вилното селище; поддръжка на
тревните площи и алеи в имота; почистване на общите части на вилното
селище; подсигуряване на транспорт до други места по желание срещу
допълнително заплащане; заплати на обслужващия персонал – охрана,
камериерки, администратори на рецепция, шофьори и градинари и локален
СОТ, срещу годишна такса от 6 евро за всеки квадратен метър собственост на
купувача. Или ясно е от текста на клаузата, че такова задължение продавачът
може да има единствено след като изпълни задължението си да прехвърли
собствеността на купувача, респ. оттогава възниква и задължението на
купувача да плаща т.нар. такси за поддръжка.
От своя страна купувачът се задължавал да плати продажната цена на
вноски, както следва: първа вноска – при подписване на предварителния
договор, 17 680евро, представляващи 30% от продажната цена, но не по-
късно от 10 дни от подписването му, като същата представлява задатък по чл.
93ЗЗД; втора вноска – при завършване на кота 2.70 /първа плоча/ в размер на
9 822евро, или 20 % от продажната цена; трета вноска при завършване на
покривната конструкция, в размер на 14 733евро, 30% от продажната цена;
четвърта вноска – при подписване на окончателен договор във формата на
нотариален акт, 9 822евро, 20% от продажната цена, като от нея се приспадат
11
2000евро, внесени като капаро при подписване на договора - /чл.4/.
Или плащането на продажната цена е било уговорено с относително
определен срок – в зависимост от завършването на отделни етапи от
строителството /първа плоча, покривна конструкция/, както и от сключването
на предварителния договор и в крайна сметка от сключването на
окончателния договор във формата на нотариален акт, но не по-късно от
получаване на разрешение за ползване от 20.12.06г.
По този начин определянето както на падежите на отделните вноски,
така и крайния срок на договора посредством механизма на обвързването им с
етапите на строителството и разрешението за ползване, поставя тежестта за
крайното изпълнение върху продавача, тъй като от него зависи както
построяването на обекта, така и снабдяването с разрешение за ползване.
Оттам и след завършване на обекта във вида по обяснителната записка на
идейния проект, продавачът се задължавал да покани купувача писмено с
обратна разписка да приеме имота /чл.5, ал. 1/ за което се давал срок от 7 до
14 дни.
Последицата от неявяване на купувача да приеме имота страните
обвързали с т.нар. фингирано приемане без забележки /чл.5, ал.2/. От този
момент възниквало задължението на купувача да плати последната четвърта
вноска от цената, като след плащането, и по-точно в деня на плащането,
продавачът се задължавал да сключи окончателния договор във формата на
нотариален акт, като предаде владението с приемо-предавателен протокол
/чл. 6 и чл.7/.
Продавачът П. Д. ООД е получил разрешение за ползване на
продавания обект на 22.05.07г., видно от удостоверение № 61/22.05.07г.
/л.181, т.ІІ от ДП №63/20г./, или продавачът към този момент е бил в забава
повече от 60 дни от срока за получаването му 20.12.06г., като няма данни
след това да е изпратил писмена покана с обратна разписка до купувача за
сключване на окончателен договор.
Междувременно, веднага след сключването на предварителния
договор от 28.02.06г. ищецът Г.М. е започнал да извършва плащания по него,
както следва: 1. На 16.05.06г. – 14 733 евро по сметка на П. Д. ООД в
Райфайзенбанк АД-Смолян /л.19, т. І от ДП №63/20г./; 2. На 14.11.06г. –
10 000евро по сметка на П. Д. в Райфайзенбанк АД-Смолян /л.20, т. І от ДП
12
№63/20г./; 3. На 19.01.07г. – 10 000евро по сметка на Н. Д., баба на втория
управител на П. Д. ООД Н. К. /л.21, т.І от ДП №63/20г./; 4. На 22.01.07г.
10 000 евро по сметка на Н. Д. в Инвестбанк АД; 5. на 12.03.07г. 4 000 евро по
сметка на Н. Д. в Инвестбанк АД /според писмо изх.№9142-1575/01.04.15г. на
същата банка, т. ІІ, л. 87 от ДП № 63/20/ тази сметка по безсрочен влог в евро
е била открита на 20.09.06г. и закрита на 25.10.07г./
На 20.10.08г. ищецът Г.М. е платил в брой на Н. К., като управител на
П. Д., сумата от 12 337евро, последна вноска за посочения апартамент 3 във
ваканционния комплекс Ф. Н. /т.І, л.28 от ДП №63/20г./, като сумата, която
щяла да бъде включена в нотариалния акт щяла да бъде 24 333евро /според
разписката/.
По такъв начин, на 20.10.08г. ищецът Г.М. е бил платил изцяло цената
на апартамента № 3 във ваканционния комплекс Ф. Н., П. от 49 110 евро, без
ДДС, или 50 082 евро с ДДС /доколкото П. Д. ООД е било регистрирано по
ДДС от 10.04.06г. до 01.03.12г., според справката от 22.10.20г., т. ІІІ, л.21-22
от ДП №63/20г./, поради което и на основание чл. 6 от предварителния
договор от 28.02.06г. е имал право да му бъде прехвърлен имотът, с
окончателен договор във формата на нотариален акт.
Факт е, че за подписването на разписката на 20.10.08г. Г.М. е бил в Б. и
е нямало пречки да сключи окончателен договор във формата на нотариален
акт, което не е било извършено.
Вярно е, че в досъдебното производство е приложено предизвестие от
П. Д. ООД до Г.М., датирано 01.10.08г. /т. ІІ, л. 175-175 от ДП № 63/20г./, в
което се говори за начислени неустойки в размер на 1 353 евро върху сумата
от 12 377 евро, представляваща неплатена вноска и върху сумата от
9 872евро, представляваща втора вноска по договора, която била изплатена 3
месеца след определения срок. Посочено било в предизвестието, че за
дружеството възниквал интерес от разваляне на предварителния договор, като
с получаването му ще счита договора за едностранно развален, като в този
случай дружеството щяло да задържи първата вноска от 14 733 евро като
капаро и неустойката от 1 353евро.
Доколкото не е доказано изпращането и получаването на това
предизвестие /което не е и подписано от представител на дружеството/ от
Г.М. на адреса му, посочен в договора, според чл. 16, ал. 2 от него, нито
13
писмено, нито чрез електронна кореспонденция, нито по друг начин, не може
да се обоснове и извод, че предварителният договор от 28.02.06г. е бил
надлежно развален.
Ищецът Г.М. е продължил да търси сключване на окончателен
договор, като на 07.12.12г. е упълномощил адвокат Ст. М. от АК-Смолян да
го представлява при подписване на нотариален акт /т. ІІІ, л.64-66 от ДП
№67/20г./, а през 2014г. отново осъществили среща със съдружниците в П. Д.
ООД, сред които Н. К., с цел сключване на окончателен договор, според
показанията на св.М.. На тази среща според свидетеля М., Н. К. поискал от
Г.М. допълнително 24 000евро за финализиране на сделката, които били пари
за мебели за обзавеждане и такси за поддръжка. Тъй като парите за мебели
били вече преведени по сметка на роднина на К., а такси за поддръжка не
можело да се дължат, тъй като М. не бил собственик, по думите на свидетеля
М., в този момент той и М. разбрали, че са били обрани.
Акцентът върху гражданскоправния елемент в случая не е самоцелен, а
е предназначен да отграничи въпроса за гражданския спор между ищеца Г.М.
и дружеството П. Д. ООД за неизпълнения предварителен договор, от
обстоятелствата, свързани с ефективното и адекватно разследване на
престъпление, за което той впоследствие е подал сигнал до разследващите
органи.
Именно наличието или липсата на ефективно и адекватно разследване
на извършено престъпление от конкретни лица, при точно определени
обстоятелства от обективна и субективна страна, е в основата на настоящия
спор.
От извода за наличието или липсата на ефективно и адекватно
разследване в разумен срок, съответно могат да се правят изводи за наличие
или липса на нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС относно достъпа до съд,
респ. дали това нарушение е в причинна връзка с претендираните от ищеца
Г.М. имуществени и неимуществени вреди.
На 26.05.14г. чрез адв. П.М. ищецът Г.М. е подал жалба до началника
на РУ на МВР-Смолян, като е описал подробно горните факти /т. І, л.9-14 от
ДП №63/20г./.
По жалбата била заведена полицейска преписка с вх. № ЖГС-
134/2014г., вх. №314-59/2014г. на РУП-Смолян, по която били снети писмени
14
обяснения от Н. К. и В. Кр., както и били събрани писмени доказателства –
платежни документи за извършени преводи от Г.М., извлечения от имотния
регистър относно статута на недвижимия имот, дружествени договори и
решения на управителните органи на П. Д. ООД за преобразуване и апортни
вноски на имота в други дружества. Проверката е приключила на 02.12.14г. с
мнение на разследващия за липса на престъпление и с изпращане на РП-
Смолян по компетентност /т.І, л.2-5 от ДП № 63/20г./
С постановление от 29.12.14г. по пр.пр № 598/14г. на районен
прокурор при РП-Смолян, е било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, български гражданин с местожителство в гр. Смолян,
който при условията на продължавано престъпление през периода 28.02.06г.
до м. март 2008г. в Република Ирландия и в гр.Смолян, с цел да набави
имотна облага за себе си и за П. Д. ООД-Смолян, представлявано от В.Кр., е
възбудил и поддържал заблуждение у Г.М., че ще му бъде продаден от П. Д.
ООД-Смолян недвижим имот апартамент № 3, в комплекс Ф. Н., П.,
подробно описан в постановлението, за което предложил предварителен
договор за сумата от 49 110евро, без ДДС, със заплащане на продажната цена
на апартамента на четири вноски и го е мотивирал да даде сумата от
48 733евро, която Г.М. заплатил по банков път, като на 16.05.06г. заплатил
14 733евро, на 14.11.06г.- 10 000евро, на 19.01.07г. – 10 000евро, на 22.01.07г.
– 10 000евро и на 11.03.07г. – 4 000евро, като поначало не е имал сериозно
намерение да изпълни това си задължение по продажба на гореописания
имот, в резултат на което причинил на Г.М. имотна вреда в размер на
48 733евро, или 95 313 лв., като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
НК /т. ІІ, л.2-3 от ДП №63/20г./.
По това досъдебно производство са били извършени следните
следствени действия: разпити на свидетели – Н.К. на 24.02.15г. / т.ІІ, л.40-42/,
В.Кр. на 06.04.15г., К.У. на 24.03.15г. /т.ІІ, л. 47-48/, съдружници, а първите
двама и управители в П. Д. ООД ; Н.Д. на 13.05.15г., баба на Н.К. /т. ІІ, л.50-
51, 52-53/, Г.М. на 16.01.17г. пред съдия /т. ІІ, л.60-63/, Ф.М. на 16.01.17г.
пред съдия /т.ІІ, л.64-66/, С.Ил. на 30.03.17г. по делегация /т.ІІ, л.76-79/,
извършена е била проверка на движението на сметката на Н.Д. в Инвестбанк
АД /т. ІІ, л. 87/.
15
С протокол от 30.10.17г. /т. ІІ, л. 114-116/ е било извършено
предявяване на материалите по разследването на пострадалия Г.М. чрез адв.
Д.У. и адв. П.М., при което същите поискали преразпит на св. С.Ил. и разпит
на св. Д.У., който обявил за продажба имотите на П. Д. ООД в Ирландия,
както и св. Р.Ф..
Св. Ил. бил разпитан на 30.03.17г. и 22.11.17г. /т.ІІ, л. 120, 125-128/, а
св. Д.У. бил обявен за общодържавно издирване /т. ІІ, л.147/, а до
установяване на адреса му наказателното производство било спряно с
постановление от 08.10.18г. /т.ІІ, л. 152-153/ и възобновено на 19.11.18г.,
поради установяване на адреса на свидетеля. Със същото постановление за
възобновяване от 21.11.18г. /т.ІІ, л.159/ районният прокурор е дал указания на
разследващия да се приобщят към делото удостоверение № 61/24.08.17г. за
въвеждане в експлоатация на обекта, водената кореспонденция между
дружеството и Г.М., решението на общото събрание на П. Д. ООД от
21.11.11г. за едностранно прекратяване на всички сключени договори с
чуждестранни граждани, считано от м. 08.2011г., както и платежен документ
за платени от Г.М. 4 000евро по сметка на дружеството, а с постановление от
07.06.19г. /т.ІІ, л.161-162/ тези указания са били допълнени – за преразпит на
св. Н.К., В.Кр. и К.У. относно сроковете на плащане на дължимите вноски на
Г.М. и извършените плащания, предизвестието за прекратяване на
предварителния договор от 01.10.08г. и плащането на последната вноска на
20.10.08г. на Н.К., причините за несключването на окончателен договор след
плащане на последната вноска, бил ли е завършен и обзаведен апартаментът
към този момент и предадено ли е било владението му на Г.М., уведомен ли е
бил последният за плащането на допълнителни суми и в какъв размер; как е
била определена сумата от 24 000лв., поискана от М. за доплащане през
2014г., както и кой е бил служителят на дружеството, който се е занимавал с
изчисляването на такси за поддръжка, текущи ремонти и др.; защо е била
искана тази сума, при положение, че апартаментът бил апортиран в други
дружества; откога било решението на етажната собственост на сградата за
определяне на такса за поддръжка на общите части; защо на 20.11.11г. било
взето решение за прекратяване на предварителния договор с М., след като
към този момент купувачът бил изплатил всички вноски, а и вече му било
изпратено предизвестие за прекратяване на договора /01.10.08г./; кое било
лицето, водило кореспонденция с М.. Дадени са били указания за разпит на
16
счетоводителя на П. Д. ООД – Цв.П. - Пр. относно платените от М. вноски и
осчетоводяването им и за разпит на св. М. относно упълномощаването му от
М. за сключване на окончателен договор.
Указанията от 21.11.18г. са били изпълнени, останалите указания от
07.06.19г. не са били изпълнени.
След 21.11.18г. са налице следните постановления за удължаване
срока на разследването, през които периоди няма данни за активни
следствени действия: 22.11.18г. /т.ІІ, л.203/, на 24.01.18г. /т.ІІ, л.204/,
25.03.19г. /т.ІІ, л.205/, 22.05.19г. /т.ІІ, л.206/, 28.06.19г. /т.ІІ, л.207/, 21.08.18г.
/т.ІІ, л.208/, 23.12.19г. /т.ІІ, л.209/, 22.04.20г. /т.ІІ, л.212/, 26.06.20г. /т.ІІ, л.213/.
С постановление от 14.10.20г. /т.ІІІ, л.2-3/ на главния прокурор, поради
особена фактическа и правна сложност разследването е било възложено на
следовател от НСС-София.
В рамките на разследването, извършено от следователя при НСС-
София са били извършени справки за дружествата П. Д. ООД, В. гр. ООД, П.
груп ООД, Ямбол-Инв. 2012 ЕООД /т. ІІІ, л.14-22/27-28/, със съдружници
Н.К., В.Кр., К.У., Р.Ф., справка за имота 67653.1.908.10.59 /т. ІІІ, л.25/, бил
извършен преразпит на свидетелите Н.К. /т.ІІІ, л.36-40/, В.Кр. /т. ІІІ, л.43-46/,
К.У. /т.ІІІ, л.47-50/, разпит на св. адв. С.М. /т.ІІІ, л.53-57/.
При разпита на св. Н.К., същият представил покана до Г.М., чрез адв.
С.Ил. за сключване на окончателен договор в периода 14-26 април 2008г.,
връчена на С.Ил. на 09.04.08г. /т.ІІІ, л.42 и 41/, като в поканата било
посочено, че след изтичане на срока дружеството щяло да счете, че е налице
отказ за закупуване на имота. Тези доказателства са в съответствие със
съставената разписка за получаване от Н.К. на 12 237 евро на 20.10.08г., или
след като поканата е стигнала до знанието на ищеца Г.М., същият е пътувал
до РБ., платил е последната вноска за имота на 20.10.08г. и е очаквал
подписването на окончателен договор.
На 12.02.21г. е било извършено предявяване на материалите от
разследването на поверениците на Г.М., адв. Д.У. и адв. П.М. /т. ІІІ, л.81-86/, с
протокол от същата дата.
При това действие, адв. М. е направил искане за разпит на
Цв.Праскова-Пампорова относно счетоводното записване на плащанията,
извършени от Г.М., както и за извършване на справки от НАП относно
17
извършвани ревизии в П. Д. ООД в периода 2006-2011г.
Исканията са били оставени без уважение с постановление от
19.02.21г. на ОП-Смолян /т. ІІІ, л. 88-89/, а на 04.03.21г. наказателното
производство е било прекратено, поради липса на данни за извършено
престъпление и изтекла давност, чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК /т. ІІІ, л.93-95/.
Това постановление е било потвърдено с определение № 46/08.04.21г. по ЧНД
№192/21г. на РС-Смолян и определение № 42/14.05.21г. по ВЧНД №61/21г. на
ОС-Смолян.
При това положение, продължителността на разследването е била от
29.12.14г. до 14.05.21г., или около 6 години и пет месеца.
Независимо от относителната фактическа и правна сложност на
случая, не може да не се отбележи следното: 1/разследването е било
образувано, водено и приключено единствено в насоката, посочена от
подателя на сигнала Г.М., чрез пълномощниците му адв. Д.У. и адв. П.М., за
измама в големи размери по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 НК. За разлика от гражданско-правната измама, която се
определя като умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице, с цел да
бъде то мотивирано да сключи определена сделка, предметът на доказване за
престъплението измама е изисквал да се установи, че у пострадалия М.
умишлено е била създадена невярната представа, че ще му бъде продаден
недвижим имот /апартамент/ посредством сключването на предварителен
договор за продажба, с цел извличане на имотна облага, както и
причиняването на имотна вреда за купувача в полза на дружеството-продавач
или другиго, в период от около 9 месеца, от 16.05.06г. до 11.03.07г., при
условията на продължавано престъпление, като още при сключване на
предварителния договор деецът не е имал намерение да го изпълни. В този
смисъл е постановлението за образуване на наказателно производство,
образувано срещу неизвестен извършител.
В хода на разследването са били събрани доказателства, че
пострадалият Г.М. е узнал за имота, след като посетил рекламно изложение,
организирано от св. Д.У. в Ирландия. Посетил е Б. и след като не е останал
доволен от предлаганите имоти в к. Слънчев бряг, сключил предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент в к. П., ваканционен комплекс Ф.
Н., с посредничеството на св. Д.У..
18
Този механизъм на сключването на предварителен договор с
юридическото лице П. Д. ООД, чийто предмет на дейност е строителство с
цел продажба на недвижими имоти, при това масово, във ваканционен
комплекс, след международна реклама, като дружеството е било
представлявано от конкретно определено физическо лице с посочени в
договора лични данни, В.Кр., прави слабо вероятно наличието на измамлива
цел в момента на сключване на предварителния договор.
Това е така, защото в контекста на засилената активност на
предприемачите в строителството в периода 2006-2007г., е трудно да се
обоснове, а още по-малко да се докаже, че неизвестно лице от гр. Смолян е
сключило предварителен договор с чуждестранен гражданин, за да набави за
строителя-продавач П. Д. ООД, който се стремял към масови продажби, респ.
избягване на негативната публичност или за другиго имотна облага, или да
причини вреда на купувача;
2/ Отделно от това, след като са били събрани доказателства, че част
от паричните преводи са били получени от близък родственик на единия
управител Н.К., по банкова сметка на баба му Н.Д. – тези на 19.01.07г. от
10 000евро, на 22.01.07г. 10 000 евро, на 12.03.07г. – 4 000евро, както и лично
от него в брой 12 337 евро на 20.10.08г. срещу разписка, необяснимо е защо
не е бил разследван въпросът за паричните потоци към дружеството продавач
П. Д. ООД, т.е. дали Н.К. е изтеглил сумите с пълномощно от баба си, тъй
като евровата й сметка е била закрита през м. 10.2007г., както и дали тези и
получените в брой 12 337евро от него, са били внесени в П. Д. ООД.
Това е могло да бъде извършено както с назначаване на съдебно-
икономическа експертиза, така и с оставените без уважение искания за
проверка на счетоводството на дружеството и ревизии на НАП, тъй като
безспорно продавачът е бил регистриран по ЗДДС;
3/ На следващо място, събирането на тези доказателства е щяло да
бъде решаващо и за установяване на наличието на умишлени действия от
Н.К., свързани с отказа на сумата да се върне /своене/ и/или да се сключи
окончателен договор. Тези пропуски на разследването са попречили
извършеното да се квалифицира правилно като обсебване по чл. 206 НК или
длъжностно присвояване, чл. 201 НК /към първата квалификация е насочил и
следователят от НСС-София в заключителното мнение/.
19
Поради всичко изложено, налице е неефективно разследване, тъй като
при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, подкрепени с
убедителни писмени и гласни доказателства, не са били събрани
необходимите допълнителни както обвинителни, така и оправдателни
доказателства /поискани от защитата на пострадалия/, които да обосноват
безспорен извод за наличие или липса на престъпление, в нарушение на чл.
13 и чл. 14 НПК.
Обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство на
основание липса на престъпление /измама/ и изтекла давност по чл. 24, ал. 1,
т. 1 и т. 3 НПК, е било потвърдено при обжалването пред съда, означава
единствено, че то се ползва със стабилитет и неотменимост, но влязлото в
сила определение на въззивния съд няма силата на пресъдено нещо на влязла
в сила присъда или решение на съда. Така или иначе с него
наказателноправният ред за защита на правата на пострадалия, е бил
преграден.
Тук е мястото да се отбележи, че главният проблем в протеклото
наказателно производство, не по-малко значим от неефективното
разследване, е необоснованото му забавяне. Действителна е фактическата и
правна сложност на случая, но тя не е изключителна. Става дума наистина за
неизпълнение на договор, но в тези чисто граждански отношения са били
налице и обстоятелства, които при обективно, всестранно и пълно
разследване, проведено и довършено в разумен срок, е следвало да намерят и
своя наказателноправен отговор, като държавата дължи това на пострадалото
лице.
Основателни са доводите на ищеца, че наказателното производство е
продължило необосновано дълго – около шест години и пет месеца, през
които поради това, че образуваното наказателно производство е било срещу
неизвестен извършител и давността не е била спирана или прекъсвана, същата
е изтекла по време на разследването. Вярно е също, че сроковете за
разследване в рамките на досъдебното производство са били удължавани 37
пъти от 25.02.15г. до 14.12.20г. /т. ІІ, л. 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12 ,15, 16, 17, 18,
19, 20, 21, 22, 23-24, 25, 27-28, 208, 209, 210, 211, 212, 213, т. ІІІ, л. 4, 7, 75/.
Във времето на тези удължавания за продължителни периоди не са били
извършвани никакви процесуално-следствени действия, например от
20
29.08.16г. до 17.01.17г., на която дата е бил разпитан пострадалия Г.М..
Указание за изготвяне на международна поръчка за разпит на същия по
делегация били дадени едва с постановление от 25.08.16г., т.е. повече от
година и половина след образуване на досъдебното производство на
29.12.14г. /т.ІІ, л.13-14/ като още в т. 8 от постановлението за образуване е
било дадено указание за разпит на същия чрез международна правна помощ/,
след което пострадалият пътувал до Б. и бил разпитан пред съдия на
17.01.17г.
Няма извършени процесуално-следствени действия и в периода
30.03.17г., когато е бил разпитан св. С.Ил., до 30.10.17г., когато материалите
от разследването са били предявени на поверениците на пострадалия, адв.
Д.У. и адв. П.М., както и в периода 07.06.19г. – 14.10.20г., от указанията на
прокурора за допълнително разследване до прехвърляне на разследването в
НСС-София. Тези периоди на бездействие на националните власти нямат
връзка с поведението на пострадалия, затова необосновано дълго са забавили
разследването.
Вярно е обаче и обстоятелството, че до голяма степен забавянето на
разследването и изтичането на давността са били способствани от това, че
сигнал/жалба за престъпление пострадалият М. е подал едва на 26.05.14г., при
положение че последното плащане по договора е било на 20.10.08г., т.е. след
повече от пет години. Затова причина за изтичане на давността е и неговото
поведение, а не само това на националните власти. Тук не може да се говори
за неинформираност или незапознатост с националното законодателство на
РБ.. През цялото време М. е търсил контакт с адвокати за защита на правата
си, първоначално адв. С.Ил., впоследствие адв. С.М. /който в показанията си
на досъдебното производство твърди, че е посочил на М. риска от изтичане на
давността/, накрая адв. Д.У. и адв. П.М..
Затова не може да се приеме тезата, че тъй като се е стремял към
сключване на окончателен договор след 2008г., през 2012г. и 2014г., ищецът
М. не е допринесъл за забавяне на производството.
Относно вредите. Твърдението, че неефективното и забавено
разследване е причинило имуществени вреди на пострадалия М.,
представляващи цената на платения от него апартамент от 48 733евро, е
неоснователно.
21
Това е така, защото липсва пряка и непосредствена причинна връзка
между действията и/или бездействията на националните власти и
настъпването на тези вреди. Те са били причинени от отказа на П. Д. ООД,
чрез управителите Н.К. и В.Кр., да продадат имота по предварителния
договор, респ. да възстановят платената цена на купувача /включително
получените от Н.К. суми/, задължение, което поради изтичане на давността е
в сферата на добросъвестността и естествените задължения.
Относно неимуществените вреди.
Показанията на разпитаните свидетели М. и К.М. /дъщеря на ищеца/ са
еднопосочни и безпротиворечиви, че в периода 2014-2020г. по време на
продължителното досъдебно производство ищецът М. развил тревожност, че
е изгубил спестяванията си, стресова реакция от безплодното очакване, че
разследването в РБ. ще завърши с повдигнати обвинения или с
възстановяване на парите, а след прекратяване на производството от
прокуратурата, с усещане за липса на доверие и липса на справедливост.
Съдът приема тези показания за достоверни, обективни и
съответстващи на останалите събрани писмени доказателства. Затова не
намира, че същите са заинтересовани или пристрастни, въпреки че св. М. се
намира в същото положение на пострадал като ищеца М., а другият свидетел
е дъщеря на ищеца, чиито впечатления от състоянието му са били преки и
непосредствени.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Относно правната квалификация на спора.
Искът е за обезщетение, произтичащо от нарушени основни права, по
смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС /по-долу Конвенцията/, поради неефективно и
необосновано забавено разследване на престъпление, от което е пострадал
ищецът М..
Няма спор, че макар част от международното право, след
ратификацията си Конвенцията е част от вътрешното право на РБ., с оглед на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията и като източник на право е непосредствено
приложима в случая.
Отделни са съображенията, че поради обстоятелството, че ищецът е
гражданин на Европейския съюз /като гражданин на Република Ирландия
22
/Ейре//, който е осъществил две от основните свободи по ДФЕС, правото на
свободно движение, макар да се е завърнал в държавата-членка по произход,
но е вложил средства в Република Б. чрез трансфер на капитали, по делото е
налице трансграничен елемент, който обосновава приложение и на правото на
ЕС в случая. Това е така, още повече поради обстоятелството, че в рамките на
процесното разследване приложимият национален процесуален закон НПК е
транспонирал Директива 2012/29/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от
25.10.12г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защита на жертвите на престъпление за замяна на Рамково решение
2001/220/ПВР на Съвета за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, причинени от необосновано дълго протичане на разследване по
досъдебно производство, ЗИД на НПК, ДВ бр. 63 от 2017г, в сила от
05.11.17г., която е била задължителна за разследващите и прокуратурата.
Поради всичко това, приложимият закон не е чл. 2б ЗОДОВ /тъй като
искът е за вреди освен от забавено, а още и от неефективно разследване, нито
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, а искът е процесуално допустим.
Предвид на задължението на съда при приложението на вътрешно
правна норма, каквато е чл. 6, § 1 от Конвенцията, да осигури
съответстващото й тълкуване с правото на ЕС, предвид на чл. 51, т. 1, чл. 52,
т. 3 във вр. с чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, включително да предостави по-широката защита на
основните права, ако такава се предвижда от правото на ЕС, тълкуването на
приложимия чл. 6, § 1 от Конвенцията е съобразно с правото на ЕС и
практиката на СЕС, освен с практиката на ЕСПЧ.
Установените по делото факти сочат на неефективно и необосновано
дълго протекло разследване, в резултат на което възможността за наказателно
преследване е била погасена по давност в хода на разследването, както и
възможността за предявяване на граждански иск в наказателното
производство.
Вярно е, че според практиката на ЕСПЧ чл. 6, § 1 от Конвенцията не
гарантира правото на трети лица /в случая управителите и/или съдружниците
в П. Д. ООД – Н.К., В.Кр., К.У./ да бъдат наказателно преследвани или
осъдени за престъпление. Така наред с много други източници, Перез срещу
Франция /Perez v. France/, №47287/99, §70, ЕСПЧ, 2004-1.
23
От друга страна, чл. 6, § 1 от Конвенцията гарантира правото на достъп
до съд. Това право не е теоретично и илюзорно, а практически установено и
ефективно, вж. Кутич срещу Хърватия /Kutic v. Croatia/, № 48778/99, §25,
ЕСПЧ, 2002-ІІ.
В случаите, когато граждански искове, подадени в контекста на
наказателното производство /какъвто не е конкретният случай/, не са били
разгледани заради прекратяване на производството, съдът е взел предвид
наличието на други способи, чрез които жалбоподателите са могли да
защитят правата си. В случаите, когато жалбоподателите са разполагали с
достъпни и ефективни способи за обезвреда, съдът е постановявал, че
правото им на достъп до съд не е нарушено. Вж. например Ернст и други
срещу Белгия /Ernst and others vs. Belgium/, № 33400/96, §53-55, 15 юли 2003 и
Форум Меритайм срещу Румъния /Forum Maritime S.A. v. Romania/, №
63610/00 и № 38692/05, §91-93, 4 октомври 2007г.. Съдът също така е
постановил, че фактът, че производствата продължават дълго време не се
отнася до достъпа до съд /вж. Матос е Силва , Лда и др. срещу Португалия
/Matos et Silva vs Portugal / 16 септември 1996, § 64, Доклади, 1996-ІV и по-
скорошното Буонфардиечи срещу Италия /Buonfardieci v.Italy/ реш. №
39933/03, §20, 18 декември 2007г.
При все това, по други дела Съдът е установил нарушения на чл. 6, § 1
от Конвенцията когато прекратяването на наказателното производство и
произтичащото от това неразглеждане на гражданския иск, подаден в неговия
контекст, се дължи на пропуски от страна на властите, и по-специално на
прекомерни закъснения, които водят до изтичане на давностния срок за
наказателно преследване, вж. Анагностопулос срещу Гърция / Anagnostopulos
v. Grece/, № 54581/00, §31 и 32, 3 април 2003; и Гоусис срещу Гърция /Gousis
v.Grece/ № 8863/03, §34 и 35, 29 март 2007г.
В Анагностопулос Съдът постановява, че когато вътрешният правен
ред предоставя на страните по делото способ за обезвреда – като предявяване
на граждански иск в рамките на наказателното производство, държавата е
длъжна да гарантира, че те ще се ползват от основните гаранции, предвидени
в чл. 6, ал. 1.
Според Съда, не може да се очаква от жалбоподателя да изчака
погасяването на наказателната отговорност на твърдения извършител на
24
престъплението, на което той е жертва много години след подаване на
първоначалния си граждански иск и още повече време след оспорваните
събития, за да подаде нов иск пред гражданските съдилища /вж.
Анагностопулос, §32/. Такова действие, от една страна би било изключително
трудно да се осъществи с оглед на необходимостта да се съберат нанови
всички доказателства, и второ, малко вероятно е да приключи благоприятно
за жалбоподателя с оглед на последвалите правни промени.
Този извод не се променял от факта, че жалбоподателят е могъл от
самото начало да предпочете отделно граждански дело. Предпочитанието му
за предявяване на иск в контекста на наказателното производство не е било
неоправдано при конкретните обстоятелства. След като той е избрал това
правно средство за защита, той има право неговият иск да бъде решен и не се
изисква от него да опита, за целите на чл. 35, ал. 1 от Конвенцията, другото
правно средство за защита, съгласно българското законодателство. /вж.
Крумпел и Крумпелова срещу Словакия/Krumpel and Krumpelova v. Slovakia/
№ 56195/00, §39-48, 5 юли 2005г./
С оглед на изложеното по-горе, Съдът заключава, че жалбоподателят
не е имал ефективен достъп до съд за разглеждане на гражданския си иск и че
това не може да бъде поправено от възможността за предявяване на нов иск
пред граждански съд и постановява, че е налице нарушение на чл. 6, § 1 от
Конвенцията, като съдебната практика на ЕСПЧ е цитирана по решенията
Динчев срещу Б., решение от 28 януари 2009г. и Атанасова срещу Б. от 02
януари 2009г.
Тъй като става дума за нарушение на основни права, те имат същото
съдържание /посочено по-горе в практиката на ЕСПЧ/ и в правото на ЕС и
практиката на СЕС, според чл. 52, т. 3 от Хартата на основните права на ЕС.
Затова са неоснователни възраженията, че липсвало нарушение, че
бездействието на прокуратурата да гарантира ефективно разследване в
разумен срок не било противоправно, както и че липсвала причинна връзка
между това бездействие и причинените на ищеца неимуществени вреди. За
този стандарт Francovich и Bonifaci, дело С-6/90 и С-9/90 на СЕС относно
фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушение на правото на ЕС.
В конкретния случай както забавата на разследването, както и
25
прекомерният формализъм при прилагането на националния процесуален
закон /НПК/ при разследването, свързано със събирането на доказателства, са
създали непропорционални ограничения, които са лишили претендираното
основно право на достъп до съд от съдържание.
Съдът счита в тази връзка, че с оглед началата на справедливостта
обезщетение от 6 500лв. е в състояние да репарира в достатъчна степен
понесените от ищеца неимуществени вреди /така Динчев срещу Б., Атанасова
срещу Б. и др./ Посочи се по-горе, че продължилото 6 години и пет месеца
неефективно разследване, в хода на което е изтекла давността за наказателно
преследване, е продължило необосновано дълго, а неефективността му е
ограничила достъпа до съд. Едновременно с това поведението на ищеца,
свързано със сезиране на органите по разследването почти 6 години след
последното плащане, значително е затруднило както ефективното събиране на
доказателства, така и значително е съкратило давностните срокове, което не е
резултат от действията на националните власти. Затова определеното
обезщетение следва да се редуцира на 4 000лв., които ответникът се осъди да
заплати за понесените от ищеца неимуществени вреди, а предявеният иск за
имуществени вреди да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 11 ГПК дължимите
разноски в размер на 257,87лв. следва да се заплатят на ищеца от държавата
от бюджета на съдебната власт от сметка на Висшия съдебен съвет,
съразмерно с уважената част от иска.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република Б. във вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи иска на Г. М., гражданин на Република Ирландия,
роден на 22.11.55г., паспорт № PG *******, издаден на 22.08.21г., съдебен
адрес адвокат П. М. от АК-Смолян и адв. Д. У. от АК-София, съдебен адрес
26
гр. Смолян, бул. Б. № 9, ет. 5, офис 504, да се осъди прокуратурата на
Република Б., ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. В. № 2, представлявана
от главния прокурор Ив. Г. да му заплати сумата от 27 000лв., частичен иск от
48 733евро, представляващи имуществени вреди, произтичащи от
неефективно и забавено разследване по досъдебно производство № 63/20г. по
описа на Национална следствена служба – София /образувано и водено като
ДП № 2/2015г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура –
Смолян/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА прокуратурата на Република Б., представлявана от Ив. Г.,
да заплати на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република Б. във вр.
с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните права
да заплати на Г. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неефективно и забавено разследване по досъдебно производство № 63/20г. на
НСС-София, изразяващи се в чувство на страх и безпокойство, че ще изгуби
спестяванията си, чувство на незащитеност от извършено спрямо него
престъпление, на липса на справедливост и безнаказаност на извършителите
му за нарушения на българското законодателство и правото на ЕС, стрес и
негативни емоции, липса на доверие в прокуратурата и Република Б. като
правова държава, в размер на 4 000лв. частичен иск от 70 000лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения иск от 4 000лв. до предявения
от 27 000лв., частичен от 70 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 11 ГПК държавата чрез бюджета на
съдебната власт от сметка на Висшия съдебен съвет, да заплати на Г. М.
направените по делото разноски от 257,87лв., съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
27