Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3640 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Ц.П.В. се твърди, че на 08.11.2017 г., около 09.40
часа, на път Е-79, км 107+000 е настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Лагуна“ с
рег. № ********управляван от Р.И.Р., който се движел с несъобразена с пътните
условия скорост и на десен завой и мокра пътна настилка напуснал пътното платно
и се преобърнал в крайпътен отводнителен канал. Твърди се, че вследствие на
удара пострадала ищцата като пътник в автомобил. Същата постъпила по спешност в
МБАЛ „Света Петка“ АД – гр. Видин, където й била извършена хирургическа
интервенция по фиксация на фрактура на шиен прешлен С2. Твърди се, че освен
тази фрактура, ищцата получила психологически шок и множество мекотъканни
наранявания. Твърди се, че пътният
инцидент причинил на ищцата множество болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Рено Лагуна”, да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Ш..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000175
на ОД на МВР - Монтана, от който се установява, че на 08.11.2017 г., около 09.40
ч. на път Е-79, км 107+000 е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. № *******– Р.И.Р., който при несъобразена скорост с пътните
условия на десен завой и при мокра пътна настилка губи контрол над МПС-то,
излиза вдясно и се преобръща в крайпътен отводнителен канал. От ПТП-то
пострадала Ц.П.В., пътник в лекия автомобил с диагноза – счупени прешлени.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причините за
настъпване на ПТП са от субективните действия на водача с органите за
управление като същият е имал техническата възможност да управлява с максимално
разрешената скорост за извън населено място от 90 км/ч, която е по-ниска от
критичната скорост за преодоляване на хоризонталната крива, при което
автомобилът не би загубил устойчивост.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата е
получила при процесното ПТП счупване в основата на зъба на втори шиен прешлен
като по отношение на травмата е проведено консервативно лечение с поставяне на
шийна яка. Вещото лице е посочило, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване от подобен вид увреждания е
около 6 месеца. Обективиран е извод, че през периода на лечение, ищцата е
търпяла болки и страдания като през първите три месеца болките са били с
по-голям интензитет. Посочено е, че през периода на имобилизацията, ищцата е
имала затруднения в хигиенно-битовото си самообслужване. Посочено в
заключението е, че е търпяла физически и битов дискомфорт, както и че
уврежданията са вследствие на ПТП-то. Вещото лице е обективирало извод, че при
инцидента ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.
В съдебно заседание от 07.10.2019 г. са събрани и показания на свидетелите С.А.А.,
фактически съжител на дъщерята на ищцата и Р.И.Р., внук на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 20.11.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. констатациите в протокола за
ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпилите
вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от
събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав кредитира като
обективни и логически последователни при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от нанесените й тежки травматични увреждания, които са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение болки и
страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента
и вида на увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот
справедливо би било да
се присъди сума от 30 000 лв. т.е. заявеният иск като основателен и доказан
следва да се уважи изцяло.
Стореното възражение за съпричиняване с оглед изводите на СМЕ, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на предвидения в
чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 21.02.2018 г. като размерът
й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на
влязъл в сила съдебен акт. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
същата следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба в съда,
така както е заявено искането в нея.
По разноските: В съдебно заседание от 07.10.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА / стр. 126 в делото/.
Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по
сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските възнаграждения,
визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото
възлиза на сума в размер на 1 430 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 500 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Ц.П.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 803 – адв. П.Ш. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 08.11.2017 г.
на път Е-79, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2018
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 500 лв.
– дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на
адв. П.Ш. сумата от 1 430 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: