№ 5333
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100511541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.08.2022г., постановено по гр.д. № 63856/2019г. на СРС,
ГО, 45 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу “К.Д.” ЕООД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за
сумата от 995, 56 лева, представляваща главница за неплатена цена на
доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода 01.10.2017г. до
30.04.2018г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. “****,
апартамент на две нива № 24-24 А, абонатен номер 379876, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.06.2019г. до окончателно изплащане на
сумата и за сумата в размер на 27, 10 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за отопление на имота за периода от 07.03.2019г. до
12.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35247/2019г. по описа на СРС, ГО,
1
45 състав.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва:
за разликата над уважената сума от 995, 56 лева до пълния предявен размер от
3 967,61 лева; за сумата в размер на 20, 90 лева, представляваща главница за
такси за дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г. и за
сумата в размер на 2, 30 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 31.08.2017г. до
12.06.2019г., както и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над
сумата от 27,10 лева до пълния предявен размер от 471, 74 лева, за периода от
01.12.2017г. до 06.03.2019г. – обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва върху главното парично вземане за доставена топлинна
енергия.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове,
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва
приетото за установено обстоятелство, че ответното дружество не е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, тъй като процесният
имот не е бил обитаван поради недостатъчна степен на завършеност. Сочи, че
от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в
жилището има монтирани топломери и два водомера за топла вода. След края
на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите, а монтираният в абонатната станция общ топломер е годно
средство за търговско измерване. На следващо място, изложени са
съображения, че между страните по делото не е сключен договор за продажба
на топлинна енергия и доколкото ответникът е небитов клиент, следва да
заплати стойността на доставената в имота топлинна енергия, с която се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество. По тези съображения е направено
искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат в цялост.
Въззиваемата страна “К.Д.” ЕООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част
2
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. Поддържа доводи, че имотът е необитаем от момента на
придобиване на собствеността, за което обстоятелство по делото били
събрани гласни доказателствени средства. С оглед изложеното е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на
предявения иск.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца,
с източник – неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част
е правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в
кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от
3
двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между
обедняването и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са
последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да
произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се
решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е
пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този
смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на
ищеца. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след
покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с
която неоснователно се е обогатил ( в този смисъл р ешение № 4/23.01.2009 г.
по гр. д. № 5382/2007 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. ; т. 4 и т. 5 от П ПВС №
1/28.05.1979 г.; ТР № 82/28.02.1975 г. по гр. д. № 74/1974 г. по описа на ОСГК
на ВС и др. ).
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено
от установяването на следните елементи – 1/. имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на
правата на обеднелия ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е
да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на
процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански
нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно
правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно
основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/,
стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
4
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил
ответника да плати сумите.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда
до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на
обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между двете страни. Следователно, основателността на предявения иск се
предпоставя от установяването на следните факти: 1/. реално доставена
топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално ползване, в
смисъл на обитаване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна
топлинна енергия.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване
на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай,
че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010г. по
гр.д. № 941/2009г. на ВКС, ГО, ІV ГО/. В настоящия случай ищецът твърди,
че ответното дружество е спестило разходи за доставената и ползвана от него
в собствения му имот топлинна енергия. По делото не е спорно
обстоятелството, че ответникът притежават правото на собственост върху
топлоснабдения имот за исковия период.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се
регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
5
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012г.
/респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Безспорно е между страните, че собственик на процесния недвижим
имот за исковия период - апартамент на две нива № 24-24 А, находящ се в гр.
София, ул. “****, е “К.Д.” ЕООД.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело
6
№ 2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа
на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергиая по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването
е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на
топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и
небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент"
се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент,
който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови
нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди.
Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на
нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
7
и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент"
означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация,
като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а
"небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо
електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва
производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов
клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не
неговото предназначение. В този смисъл въззивният съд приема, че нуждите,
за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на
правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие
по повод доставката на топлинна енергия, т.е. не е възможно по отношение на
този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди. Доколкото в частност няма
спор между страните, че доставяната в процесния имот топлинна енергия не е
била ползвана от ответника във връзка с осъществявана стопанска/търговска
дейност /противното не се и установява от данните по делото, а следва да се
има предвид и функционалното предназначение на обекта – апартамент, както
и изричното оспорване от страна на ответника, че фактически е ползвал имота
за исковия период, тъй като същият е бил негоден за обитаване/, то се налага
извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди по аргумент от
нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Този извод се основава и на събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. А.С. –
домоуправител в сградата, в която се намира процесният имот. В това си
качество той има непосредствени възприятия относно релевантните за спора
обстоятелства. От неговите показания се установява, че апартаментът от 15
години е в състоянието, в което е построен – единствено със замазка на
стените, както и че същият не се обитава от настоящия му собственик, нито
от друго лице.
Предвид гореизложеното, при наличието на възможност за
топлопреносното предприятие да защити правото си с искове за реално
изпълнение на договорно основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД
за плащане на претендираната сума като резултат от неоснователно
8
обогатяване следва да се отхвърли - по делото се доказва наличието на
основание за извършеното разместване на имуществени блага - договор
между страните, възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ, поради което
предявеният въз основа на извъндоговорен източник иск е неоснователен /чл.
59, ал. 2 от ЗЗД/.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите крайни изводи, макар
и по други съображения, поради което решението в обжалваната му част
следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.08.2022г., постановено по гр.д. №
63856/2019г. по описа ана СРС, ГО, 45 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на „К.Д.”
ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** на
основание 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 840 /осемстотин и
четиридесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10