РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Враца, 11 .04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 17.03.2022г.
/седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 75 по описа на съда за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.124, ал.1 от Закона
за държавния служител /ЗДСл /.
Образувано е по жалба на М.И.М. ***, против ЗАПОВЕД № 3/07.02.2022г. издадена от Кмета
на Община Враца, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл. е
прекратено служебното му правоотношение на длъжност „**“, **, **“ считано от 08.02.2022
г.
В жалбата са изложени пространствени аргументи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради издаването ѝ в нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби, включително, че не е мотивирана. Изложени са твърдения, че
атакувания акт не е издаден от компетентен, какъвто се явява кмета на общината,
като орган по назначаването, а от зам.-кмета, извън кръга на неговите
правомощия. Посочва се, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която
жалбоподателят е заемал, тъй функциите, отговорностите и задачите, изпълнявани
от него са възложени със заповед на друга длъжност, а именно *** и липсва
фактическо основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Иска се
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, на основание чл.122 от
ЗДСл. да бъде възстановен на същата длъжност и на основание чл. 104, ал.1 от
ЗДСл. да му бъде изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на шест брутни основни заплати от неполучено служебно възнаграждение, за сумата
от 11502 лева, явяваща се главница по иска, вследствие незаконосъобразното
съкращаване, ведно с лихва върху сумата, считано от 08.02.2022 г. до
приключване с влязъл в сила съдебен акт по спора.
В съдебно заседание и допълнително представени по делото писмени бележки с
вх. №923/22.03.2022 г., оспорващият поддържа и доразвива изложените в жалбата
съображения.
Ответникът – Кмет на Община Враца, чрез ** Б.С. в съдебно заседание и
писмени бележки вх. № 911/22.03.2022 г. оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата по закон писмена форма и съдържа посочените в чл.108, ал.1 от ЗДСл.
реквизити, при правилно приложение на материалния закон и спазена
административна процедура съобразно целта на закона. Сочи, че е налице реално
съкращаване на длъжността „**“ в **, вследствие на изменение на структурата на
администрацията, прието с решение на Общински съвет – Враца, в резултат на
което отделеното като самостоятелно звено в администрацията вече не съществува
и съответно не е налице и длъжността, заемана от оспорващия в предишните
години. Задачите, които отделят длъжността „**“ в ** не са трансформирани в
нито една от длъжностите в новото длъжностно разписание, в сила от 04.02.2022
г., а длъжността *** не се отъждествява със съкратената длъжност, тъй като са
различни изискванията за заемане на двете длъжности, преките права и произтичащите
отговорности. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските по чл.
80 ГПК.
По делото са приобщени представените от жалбоподателя и приложените с
административната преписка по оспорения акт писмени доказателства.
Съдът като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 4/27.02.2017 г. на Кмета
на Община Враца, оспорващият, който е с ***, е бил назначен на длъжността „**“
в **, **, считано от 27.02.2017 г., от която дата е възникнало и служебното му
правоотношение и която длъжност заема до издаването на оспорената в настоящото
производство заповед за прекратяване на служебното му правоотношение.
По делото е представена Заповед № 193/04.02.2022 г. на За Кмет на Община
Враца, съгласно Заповед № 165/03.02.2022 г., с която на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА и в изпълнение на Решение № 462 по Протокол № 28/28.09.2021 г. на
Общински съвет Враца за одобряване на промяна в структурата на ***, влязло в
сила на 01.02.2022 г./приложени по преписката/, считано от 04.02.2022г. са
обединени *** и *** в *** и е съкратена длъжността „**“ **, като от обща
численост на двете звена 12 щ. бр., стават 11 щ. бр., както следва:
-
Директор – 1 щ. бр.
-
Главен юрисконсулт – 4 щ. бр.
-
Старши юрисконсулт – 3 щ. бр.
-
Юрисконсулт – 1 щ. бр.
-
Главен експерт обществени поръчки – 1 щ. бр.
-
Младши експерт обществени поръчки – 1 щ. бр.
Във връзка с обединението на двете звена с докладна записка от Зам.-кмета на Община Враца е отправено
предложение до Кмета на Общината, длъжностите „**“ и „**“ да се трансформират в
длъжност „*“, считано от 04.02.2022г. и служителите заемащи тези длъжности, да
бъдат преназначени в обединената дирекция.
В отговор на отправеното със Заповед № 194/04.02.2022 г. на За
Кмет на Община Враца, съгласно Заповед № 165/03.02.2022 г. една щатна бройка на
длъжността „**“ по служебно правоотношение в ** е трансформирана в длъжност „*“,
един брой по служебно правоотношение в същата дирекция и една щатна бройка на
длъжността „**“, по трудово правоотношение в *** е трансформирана в длъжност „*“,
един брой по трудово правоотношение в същата дирекция.
Със Заповед №195/04.02.2022 г. на За Кмет на Община Враца на основание чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на влязлото в сила Решение № 462 по Протокол
№ 28/28.09.2021 г. на ОбС – Враца, както и на описаните по-горе заповеди е
утвърдено новото длъжностно разписание на ***, в сила от 04.02.2022 г.
С Предизвестие № 20 от 04.02.2022 г. на За Кмет на Община Враца, съгласно
Заповед №165/03.02.2022 г., връчено на 07.02.2022 г., оспорващият е уведомен, че
след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието служебното му
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. –
съкращаване на длъжността, като при неспазване на срока на предизвестието, на
основание чл.106, ал.4 ЗДСл. ще бъде му
бъде изплатено обезщетение в размер на основната месечна заплата за неспазения
срок на предизвестието.
Последвало е издаване на оспорената в настоящото производство Заповед №
3/07.02.2022 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл.108 ЗДСл. е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността „********“,
считано от 08.02.2022 г.
По преписката е приложен и утвърден от Кмета на Общината Устройствен
правилник на Общинска администрация, ведно с приложение №1 за структурата на
общинска администрация-Враца, съгласно заповед №165/03.02.2022г., както и
предходния, длъжностни характеристика за длъжността „***“ и за длъжността „*“; Утвърдени
длъжностни разписания и поименни разписания за длъжностите в общинската
администрация.
Приложените от жалбоподателя писмени доказателства с представените от него писмени бележки по делото на 22.03.2022г.
съдът намира, че не следва да ги обсъжда по делото. Същите са неотносими към предмета на спора, а от друга
страна са представени след приключване на устните състезания по делото. Представената
от жалбоподателя в с.з. молба от 11.06.2021г. до Кмета на Община
Враца е също неотносима към предмета на
спора.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК, вр.
чл.124, ал.1 ЗДСл., подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано
по същество е неоснователно по следните съображения:
В настоящото
производство в съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като
преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно чл.108, ал.1
от ЗДСл., служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба.
Орган по
назначаването на началниците и служителите в общинската администрация е кмета
на общината, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА назначава и
освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници,
ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и
служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл.46, ал.1,
т.4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания.
В настоящия случай
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от Зам.-кмета
на Община Враца, овластен по силата на Заповед № 169/07.02.2022 г. /л. 51 от
делото/, с която Кмета на Община Враца, поради ползван от него платен годишен
отпуск, на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, го е определил на
дата 07.02.2022 г. да изпълнява функциите „Кмет на Община Враца“, с всички
правомощия по чл. 44, ал. 1, както и с всички права и задължения, произтичащи
от законите на страната. За разлика от делегирането, при което горестоящият
административен орган може да предостави част от правомощията си, предварително
и изчерпателно изброени, на подчинен нему орган, при заместването, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице, като за определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем и върши това от името на замествания
орган. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОСС на ВАС по дело № ТР-4/2002 г.
Предвид изложеното оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия и наведените в жалбата доводи за противното са неоснователни.
Спазена е установената писмена форма и акта съдържа съществените реквизити,
изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал.1, изр. 1 ЗДСл., като са посочени
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. В мотивите на акта административният орган се е позовал на решение
на ОбС – Враца за одобряване на промяна в структурата на Общинска администрация,
както и утвърдено със заповед на кмета на общината, ново длъжностно разписание
и е посочил, че причина за прекратяване на служебното правоотношение е
съкращаване на длъжността, считано от определена дата.
Оспорената заповед е издадена при неспазване на срока на отправеното
предизвестие, но това не представлява съществено нарушение, тъй като от една
страна предизвестието не е съществен елемент от фактическия състав на
прекратяването на служебното правоотношение, а от друга е посочено, че следва
да се изплати обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на
предизвестието, т.е. спазени са изискванията на чл.106, ал. 4 от ЗДСл.
Предвид горното, при издаване на
процесната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, като
същата е издадена при спазване на административно производствените правила и в
съответствие на чл. 59 от АПК. За разлика от общия текст
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ
излагане и на фактическите основания за издаване на административния акт, чл. 108 от ЗДСл изисква посочване само на
правните такива, т. е. мотивирането от фактическа страна по принцип не е абсолютно
необходимо условие за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа
в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е било
необходимо излагането на други мотиви. Тези съображения мотивират съда да
приеме, че не са налице отменителни основания посочени в чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК, които да послужат като
самостоятелно и достатъчно условие за отмяна на атакуваната
заповед.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.,
съгласно който органът по назначаването може да прекрати едностранно служебното
правоотношение при съкращаване на длъжността.
В компетентността на административния орган е правото му да извършва
промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране
на дейността ѝ, при съобразяване с приетата структура и определената
численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата
на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, органът по
назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на
отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни
служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При
осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в
администрацията, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това
волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила
от 04.02.2022 г., въз основа на което отдел „***“ е закрит и длъжността „***“
не съществува.
Понятието „длъжност в администрацията” е дефинитивно определено в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите
в администрацията. Съгласно тази
разпоредба, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която
се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени
изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я
заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностна характеристика.
За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо тази длъжност да не
фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното
разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като двете предпоставки
са в кумулативна даденост или да е намален броят на служителите, които са
ангажирани с нейното изпълнение.
Видно от представеното по делото Длъжностно разписание на ***, в сила от
01.11.2021 г. и това в сила от 01.02.2022 г. към общата администрация е
предвиден отдел „Обществени поръчки“, с Началник отдел – 1 щ. бр., главен
експерт обществени поръчки – 1 щ. бр., старши юрисконсулт – 2 щ. бр. и младши
експерт обществени поръчки – 1 щ. бр. В поименното разписание на длъжностите от
същите дати за длъжността **** името на жалбоподателя. След влизането в сила на
Решение № 462 по Протокол № 28/28.09.2021 г. на Общински съвет Враца за
одобряване на промяна в структурата на Общинска администрация е издадена
Заповед № 193/04.02.2022 г. на кмета на общината, с която *** са обединени в нова
**** и е съкратена длъжността „***“, като след съкращението от обща численост
на двете звена 12 щ. бр., стават 11 щ. бр. В новото Длъжностно разписание на ***,
в сила от 04.02.2022 г., утвърдено със Заповед № 195/04.02.2022 г. на Кмета на
Община Враца, *** не съществува, както и не фигурира длъжността „***“.
Следователно към момента на издаване на оспорената в настоящото производство
заповед, нормативната позиция *** е премахната. За да се приеме, че една
длъжност е реално съкратена по смисъла на чл.106, ал.1, т. 2 от ЗДСл., както
стана ясно по-горе, е необходимо освен да не фигурира като наименование /нормативно
определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, да не
съществува и като съвкупност
от определени функции, задачи, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно.
При съпоставка и
анализ на представените по делото длъжностни характеристики на длъжността „**“
на новосъздадената *** не се установява съвпадение, нито наличие на трансформиране
на функциите, задълженията и отговорностите, присъщи на длъжността "***"
към длъжността "***“ в каквато насока са наведените с жалбата възражения. Напротив,
различни са основните цели на двете длъжности, ръководното ниво, изискванията
за заемането им, областите на дейност, преките задължения и отговорностите,
свързани с организацията на работа, начина на вземане на решения, както и
прякото подчинение.
Тези обстоятелства, установени въз основа на приложените по делото
доказателства, съотнесени към приложимите материалноправни разпоредби формират
извода, че в случая са налице едновременно и двете кумулативни предпоставки за
наличието на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл.,
а именно: длъжността „***“
не фигурира и като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на
общинската администрация в Община Враца и като система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика на
длъжността ***. В последната, представляваща обединение на **** не са запазени съществувалите
преди изменението със Заповед № 196/04.02.2022 г. на Устройствения правилник на
Общинската администрация, експертни длъжности. С влязлото в сила на 04.02.2022
г. длъжностно разписание, утвърдено със Заповед № 195/04.02.2022 г. на Кмета на
Община Враца, всички длъжности в новата дирекция са юрисконсултски, като юридическо
образование с придобита юридическа правоспособност се изисква включително за
ръководителя на дирекцията. В случая не се доказва съществуването и на друга ново разкрита
длъжност в рамките на цялата общинска администрация с идентични функции,
задължения и изисквания, които да са определени в длъжностна характеристика.
В тази връзка настоящият
съдебен състав намира за безспорно установено, че заеманата от жалбоподателя
длъжност не съществува нито като наименование, нито като функционално единство
в новото длъжностно разписание към момента на издаване на процесната заповед.
При това положение следва да се приеме, че посоченото от административния орган
в оспорения акт правно основание за прекратяване на служебното правоотношение -
съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т. 2 от ЗДСл., е било налице
и същото е законосъобразно приложено.
Отделно от това следва да се посочи, че в ЗДСл не е предвидено нормативно изискване
нито за извършване на подбор, нито пък за предлагане на съкратения служител на
други свободни длъжности. Разпоредбата на чл. 82 от
същия закон предвижда възможност, при съответен ценз и квалификации,
служителят да бъде преназначен, но законът не вменява това в задължение на
органа по назначаването, а предоставя възможност за преценка по
целесъобразност, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, обусловена
от отговорността, задълженията и функциите които изпълнява при ръководене и
управление на съответната администрация и както се подчерта по-горе не подлежи
на съдебен контрол.
При условията на чл.169 от АПК съдът не открива
незаконосъобразност при упражняване на дискреционната власт от
админинистративния орган. Съкращаването на определена длъжност и създаването на
нова, без прехвърляне на функции и дейности към последната е вид
преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на
органа по назначаването. След като оптимизирането на работата в администрацията
е предоставено на преценката на административния орган, при спазване на
императивни нормативни разпоредби в съдебното производство е недопустимо да се
преценява правилността на структурната промяна.
Предвид изложеното,
съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на
метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона,
а подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на спора
неоснователно се явява и искането на жалбоподателя на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. да му бъде изплатено обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на шест основни заплати от неполучено
служебно възнаграждение, за сумата от 11502 лева, явяваща се главница по иска,
вследствие незаконосъобразното съкращаване, ведно с лихва върху сумата, считано
от 08.02.2022 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по спора.
На основание чл.
143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, своевременно заявеното от ответника
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и такива му се дължат в минимално предвидения размер от 100.00/сто/
лева, като искането над тази сума следва да се отхвърли, като неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М. ***, против Заповед № 3/07.02.2022 г. на Кмета на
Община Враца, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл. е
прекратено служебното му правоотношение на длъжност „**“, **, ** считано от 08.02.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ искането
на М.И.М. *** на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. да му бъде изплатено обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на шест основни заплати за сумата от 11502 лева,
ведно с лихва върху сумата, считано от 08.02.2022 г. до приключване с влязъл в
сила съдебен акт по спора.
ОСЪЖДА М.И.М. *** да заплати на Община Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/
лева и отхвърля искането за разноски над тази сума.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от решението.
АДМ. СЪДИЯ: