Решение по дело №217/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700217
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   51

 

гр. Сливен  25.03.2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети март,  две  хиляди  двадесет и първа година,  в  състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА    

                                                ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ ИВАНОВА

 ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря  Галя Георгиева  и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от  председателя касационно административно-наказателно дело № 217 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:         

    

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.       

Образувано е по касационна жалба от РИОСВ Бургас, подадена против Решение № 260098 от 28.10.2020 г., постановено по АНД № 1009/2020 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 3 от 18.03.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Бургас, с което на „Съни Транс“ ЕООД, представлявано от у. К.Г.Н., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7000,00 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. второ от ЗУО за нарушение на чл. 35, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения, че не са налице допуснати процесуални нарушения, още по-малко такива от категорията на съществените. Заявява се, че и в АУАН и в НП се съдържа словесно описание на произтичащото от чл. 35, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО задължение, с неизпълнението на което е обвързано основанието за налагане на административно наказани по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.  Депозирано е писмено становище чрез упълномощен п. п. гл. юриск. А. К., която поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. В. М. от ***, която оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа представения отговор на касационната жалба. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд, което следва да бъде отменено и да се потвърди НП.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че:

На 14.01.2020 год. бил съставен АУАН № 3 от същата дата против жалбоподателя за това, че на 07.11.2019 год. в обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, в сградата на РИОСВ - Бургас е извършил следното: установено било, че нерегламентирано транспортира от пристанище Бургас до „Топлофикация Сливен“ ЕАД отпадъци с код 19 12 10 (RDF) без посоченият код да фигурира в издадения от Директора на РИОСВ - Бургас Регистрационен документ № 02 - РД - 333 - 00 от 25.02.2015 год. за извършване на дейност по транспортиране в съответствие с § 1, т. 43 от ДР на ЗУО. В акта било отразено, че транспортирането на отпадъците е извършено с транспортни средства „Скания” с регистрационни номера *** и ***, както и че превозно средство „Скания” с регистрационен номер *** не фигурира в издадения Регистрационен документ № 02 - РД - 333 - 00 от 25.02.2015 год. В акта било посочено, че на 07.11.2019 год. в РИОСВ – Бургас постъпило писмо с вх. № УО-1455/07.11.2019 год. от Директора на РИОСВ – Стара Загора с молба за извършване на проверки на лица, извършили транспортиране на отпадъци по Нотификация IT 022173, във връзка с издадено Решение на МОСВ № УО - 56/27.09.2018 год.; както и в писмото подробно били описани условията, при които следва да се извърши разрешеният внос на отпадъци с код 19 12 10 от И., предназначен за извършване на дейност по оползотворяване с код R 1 (изгаряне) в пещите на „Топлофикация Сливен“ ЕАД. В акта било отразено, че вносът е следвало да се извърши в срок до 08.07.2019 год., като допустимото количество отпадък било до 4 032,000 т. в съответствие с условие 11.2.1. от комплексното разрешително (КР) на „Топлофикация Сливен“ ЕАД; както и че общият брой превози по нотификацията е два транспорта. В акта било посочено, че съгласно т. 6 от Решение № УО-56/27.09.2018 год. отпадъците по нотификацията следвало да се транспортират от пристанище Бургас по шосе до „Топлофикация Сливен“ ЕАД, като транспортирането следвало да се осъществява от транспортно дружество „Дила” ЕООД; както и че „Дила” ЕООД притежава разрешителен документ по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци - № 13 - РД - 251 - 02/23.10.2018 год., издаден от РИОСВ - Стара Загора. В акта било отразено, че при извършена проверка от експерти от РИОСВ - Стара Загора, било установено, че: „Топлофикация Сливен“ ЕАД е извършило два вноса на отпадъци с код 19 12 10 от И. през м. ноември 2018 год. - 2 696,860 т. и през м. май 2019 год. - 1 175,180 т.; не е спазено изискването на т. 6 от Решение № УО - 56/27.09.2018 год., издадено от Министерство на околната среда и водите „Топлофикация Сливен“ ЕАД за предоставено съгласие по Нотификация IT 022173, а именно транспортирането на отпадък с код 19 12 10 е извършено от „Съни Транс“ ЕООД, а не от „Дила” ЕООД, както е посочено в разрешителния документ; както и че нарушението на изискването се доказва с представена Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 1249901/10.05.2019 год. В акта било посочено, че след извършена документална проверка в РИОСВ – Бургас било установено, че на „Съни Транс“ ЕООД е издаден от РИОСВ - Бургас разрешителен документ по чл. 35 ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци - № 02 - РД - 333 - 00/25.02.2015 год., съгласно който отпадък с код 19 12 10 не е посочен като разрешен за извършване на дейности по събиране и транспортиране; транспортирането на отпадък с код 19 12 10 е извършено транспортно средство „Скания“ с регистрационен номер ***, което не фигурира в разрешителен документ по чл. 35 ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци - № 02 - РД - 333 - 00/25.02.2015 год., издаден на фирма „Съни Транс“ ЕООД. В акта било отразено, че при извършване на проверка на мястото на адреса на седалището на дружеството не бил открит представител, поради което бил съставен Констативен протокол № 016747/27.11.2019 год. В акта било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 35, ал. 3 във връзка ал. 2, т. 2 от ЗУО. Актът бил връчен на 20.01.2020 год.

Въз основа на АУАН било издадено процесното НП № 3 от 18.03.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Бурас, с което на „Съни Транс“ ЕООД било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7000,00 лева на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. второ от ЗУО за нарушение на чл. 35, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО

За да отмени Наказателното постановление, мотивите на Районният съд са следните:

Анализирайки фактическата обстановка, решаващият съд е приел,  че са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Съдът е извел доводи, че следва както в акта, така и в наказателното постановление, изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Приел е, че липсва в НП посочване на мястото, където е извършено нарушението, което е нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Посочено е също, че не е спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, поради което административнонаказателната преписка е разгледана и е издадено НП от некомпетентен орган – РИОСВ – Бургас. Изложеното мотивирало районния съд да отмени НП като незаконосъобразно, поради нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и къде е било извършено същото.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно допуснати нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В настоящия случай не е посочено мястото на извършване на нарушението, а само е отразено, че същото се изразява в нерегламентирано транспортира от пристанище Бургас до „Топлофикация Сливен“ ЕАД отпадъци с код 19 12 10 (RDF). Правилно е посочил първоинстанционният съд, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не е спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В случая административното нарушение е било довършено на територията на гр. Сливен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват своята дейност съгласно посочените в приложението седалище и териториален обхват на дейност, като в Приложението към чл. 1, ал. 2 е посочено, че РИОСВ – Стара Загора е с териториален обхват общините Котел, Сливен, Нова Загора, Твърдица. Следователно административнонаказателната преписка е разгледана и е издадено НП от некомпетентен орган – РИОСВ – Бургас.

 По този начин, както правилно е преценил и районния съд, практически е налице неизпълнение на установените в чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изисквания към формата на АУАН и НП. Това ограничава възможността на наказаното лице да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и къде е било извършено същото. Това е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, за да организира адекватно защитата си. Последното, както правилно е приел районният съд, е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от него по делото разноски в размер на 700 лева – платено адвокатско възнаграждение.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260098 от 28.10.2020 г., постановено по АНД № 1009/2020 г. по описа на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „Съни Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Р., общ. Н., обл. Б., представлявано от К.Г.Н. сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща разноски по делото

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: