М О
Т И В
И
към присъдата по НОХД № 140/2017 г. по описа на Районен
съд –
Девня, четвърти състав.
Производството пред Девненски районен съд е
образувано по внесен от Районна Прокуратура – Девня обвинителен акт срещу Д.Д.Д., ЕГН: ********** за това, че:
1. На
16.11.2015 г. в с. В., Варненска област причинил на В.В.В., средна телесна
повреда, изразяваща се в загуба на два предкътни зъба, обусловила трайно
затруднение на дъвченето във фазата на разкъсване и стриване на храната, като
телесната повреда е причинена по начин, особено мъчителен за пострадалия -
престъпление по чл. 131 ал.1 т.5 вр.чл. 129 ал.1 от НК;
2. На
същата дата и място противозаконно лишил от свобода В.В.В., като деянието е
извършено по начин, мъчителен и опасен за здравето на пострадалия -
престъпление по чл. 142а ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК;
3. На същата дата и място противозаконно лишил от
свобода Р. И. Х., като деянието е извършено по начин, мъчителен и опасен за
здравето на пострадалия - престъпление
по чл. 142а ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК.
Приет за съвместно разглеждане
в настоящия процес е граждански иск, предявен от пострадалото лице В.В.В.,
ЕГН ********** срещу подс. Д. за заплащане на сумите от по 70 000 лева,
представляващи обезщетения за причинени му неимуществени вреди за всяко едно от
деянията, съставомерни по чл. 131 ал. 1 т. 5 вр. чл. 129 ал. 1 от НК и по чл.
142 а ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник
по делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.1
от НПК, като протоколите за разпит, експертните заключения и писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство са приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
В хода на съдебните прения представителя
на РП – Девня поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като предлага на същия да
бъде наложено наказание за всяко едно от деянията в минимален размер при превес
на смекчаващите наказателната му отговорност обстоятелства, което да бъде изтърпяно
ефективно от подсъдимия. Гражданския иск намира за доказан по основание, а по
отношение на размера му моли съда да го определи по справедливост.
Гражданският
ищец и частен обвинител се присъединява към становището на прокурора, като моли
за „най – строгата присъда“. По отношение на гражданския иск – предоставя на
съда да прецени.
В пледоарията си по същество защитника на
подсъдимия оспорва обвинението в частта му касаеща причиняване на средна
телесна повреда на пострадалия В., което намира за недоказано. Моли по това
обвинение подсъдимия да бъде оправдан, а за другото престъпление да му бъде
определено наказание с приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, предвид
наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, определено
за минимален срок и отложено с минимален изпитателен срок. Предявения
граждански иск намира за недоказан по отношение на престъплението по чл. 131 от НК, а по отношение на това по чл. 142а от НК намира претенцията за прекомерно
завишена.
В последната си дума подсъдимият изразява
съжалението си за стореното.
След преценка
и анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Д.Д.Д. *** притежавал
кравеферма в с. В., Варненска област, където отглеждал животни.
В началото на м. ноември 2015 г.
при него дошли да търсят работа свид. В.В.В. и Р. И. Х. /починал на 02.01.2016 г./
- и двамата от с. Н. К., обл. Ш.. Уговорката им с подсъдимия била да помагат в
отглеждането на животните срещу сумата от по 20 лева на ден. На 13.11.2015 г. двамата
пристигнали в с. В., Варненска област с лек автомобил „***“ с ДК№В***КР, който
свид. В. владеел и започнали работа. Двамата били настанени в помещение, което
се намирало на територията на кравефермата в сграда, чийто първи етаж бил
обособен като кланица, а на втория етаж живеел подсъдимия със семейството си.
На 16.11.2015 г. в около 06, 00
часа сутринта, свид. В. и Р. Х. отишли при животните, за да ги нахранят. В
около 08, 00 часа подс. Д. извикал в кланицата свид. В. и му казал, че някой е
извършил кражба на инструменти и го попитал дали има нещо общо. След като свид.
В. отрекъл това подс. Д. го хванал, съборил го на земята, със сезал вързал
двата му крака в областта на глезените, след което обхванал с помощта на една
метална плоска кука, на която имало прикрепена верига /предназначена за
транжиране на животни/ левия му крак в областта на глезена и с помощта на
повдигателен механизъм, провесил тялото на свидетеля с главата надолу. Преди
това извадил портфейла му от джоба на дрехата, в който било свидетелството му
за правоуправление на МПС, както и малка сума пари. След като повдигнал
достатъчно нагоре тялото на свид. В., подсъдимият поставил под главата му
казан, който с помощта на маркуч напълнил с вода. След това вързал двете ръце
на свид. В. зад тялото му със сезал и започнал да го спуска надолу, така че главата
му да влезе във водата. Подс. В. задържал за малко свид. В. с глава във водата,
след което издигал тялото му нагоре с помощта на посочения по - горе механизъм.
Това се повторило няколко пъти. След това подсъдимият започнал да нанася удари
на пострадалия с юмруци по тялото му, а след това и с гумен маркуч. След това
започнал да го рита с ритници в областта на главата, като няколко от тях били в
областта на устата му. След известно време подсъдимият свалил на земята свид. В.,
но не отвързал краката и ръцете му, а започнал да го влачи из помещенията на
кланицата. Около обяд той го оставил завързан в едно от помещенията, различно
от това, в което го бил провесил с главата надолу и потапял във водата, и
повикал приятеля му Р.н Х…. По абсолютно идентичен начин, той завързал краката
на Христов с металната плоска халка, на която имало метален синджир, повдигнал
го нагоре с механизма и започнал да му нанася удари с маркуча по тялото. Х. започнал
да вика силно, като виковете му чувал свид. В.. Около час след това, подс. Д.
свалил Х. на земята и го оставил вързан в друго, различно помещение от това, в
което бил свид. В.. След това отишъл при последния, започнал да го влачи по
пода, като го дърпал със сезала, с който бил вързал за краката, вкарал го в
кланицата и отново го закачил на куката и го повдигнал. Продължил да му нанася
удари с помощта на маркуча, както и да го потапя в казана с водата. След това
отново оставил свид. В. в другото помещение завързан, върнал се при Р. Х., като
отново повторил същото. По някое време подсъдимият оставил двамата вързани в
кланицата и излязъл за малко навън, като разпоредил на свой работник - свид. С.А.
да стои пред кланицата и да не пуска никого да излиза навън. Свид. А. разбрал
какво се случва, но тъй като се страхувал, че това може да се случи и с него,
не оказал помощ на никой от двамата пострадали. След като подс. Д. се върнал,
провесил свид. В. отново по същия начин с главата надолу и продължил да го удря
с ритници в областта на лицето и устата, както и с маркуч по цялото тяло. В
един момент той взел нож от кланицата и порязал с него ухото на свид. В. по
задната страна на ушната мида, след това продължил да го удря.
В около 18, 30 часа подс. Д.
чул, че навън спира автомобил, след което свалил свид. В. на земята, отвързал
го и му казал да отиде на горния етаж в една от стаите и да не мърда от там,
докато не го потърси. Свид. В. отишъл в стаята, свалил дрехите си, които били
целите в кръв, измил се и решил да избяга. Отворил вратата, преминал плътно
покрай стената в коридора, забелязал, че няма никого, след което скочил през
прозорец на кошарата и излязъл извън територията на кланицата. Веднага след
това отишъл до близка гориста местност, изчакал да се стъмни достатъчно и
тръгнал пеш към гр. С., където знаел, че съпругата му има роднини. В около 22, 00
часа той стигнал до дома на свид. Х. В. в гр. С..
Първоначално св. В. не могла да
го познае, тъй като свидетеля бил обезобразен и облечен с дрипи, дори го
изгонила, но след това го познала и го пуснала в дома си. Свид. В. останал да
нощува в дома на свид. В., която на следващият ден му дала пари и същият се
прибрал в дома си в с. Н. К., област Ш..
След като свид. В. избягал от
кравефермата, подс. Д. пуснал Р. Х., като му казал, че ако си тръгне няма да му
плати. Х. решил да остане, тъй като нямал никакви пари и работил при подсъдимия
до 28.12.2015 г., когато бил прибран от роднините си, които разбрали от свид. В.,
какво се е случило на 16.11.2015 г. Те посетили кравефермата и настояли пред
подсъдимия да се срещнат със своя роднина. След като се срещнали с Р. Х.
роднините му се уверили, че той е тежко здравословно състояние и си го прибрали
в с. Н. К., въпреки несъгласието на подсъдимия. „
На 17.11.2015 г. свид. В.
посетил спешен кабинет в МБАЛ Ш., където бил прегледан от специалисти и
освободен за домашно лечение.
На 19.11.2015 г. свид. В. бил
прегледан от съдебен лекар в „МБАЛ Ш.“, за което било издадено съдебно
медицинско Удостоверение № 369/2015г. Няколко дни след извършеното
освидетелстване, паднали два от предкътните леви зъби на свид. В., които били
разклатени, непосредствено след нанесения му побой на 16.11.2015 г.
С протокол за доброволно
предаване от 28.12.2015 г. подс. Д. предал на органите на МВР следните вещи -
портфейл, съдържащ СУМПС № *** на В.В.В. ЕГ№ **********, банкнота с номинал от
10 лв. с № БЛ***, банкнота с номинал 5 лв с № *** и сумата от 2,55 лв. на
стотинки, лек автомобил „***“ с рег.№ В***КР, СРМПС - част 2 за посочения
автомобил на името на Т. Р. В. ЕГ№ ********** и контролен талон Ка *** на името
на В.В.В. ЕГ№ **********.
С разписка от 12.01.2016 г.
гореописаните вещи, с изключение на лекия автомобил били върнати на свид. В.В.
от водещия разследването.
Доброволно предаденият лек
автомобил „***“ с ДК№ В***КР бил предаден на 05.12.2016 г. на св. В. с протокол
за отговорно пазене.
На 29.12.2015 г. в помещение -
кланица в с. В., Варненска област, стопанисвано от подсъдимия бил извършен
оглед.
На същата дата в кравефермата
било извършено претърсване, като били намерени и иззети 7 броя метални куки с
ширина 5,5 см и вериги към тях с дължина 60 см, както и 1 бр. метална остра
кръгла кука.
За
установяване характера и степента на телесните увреждания на пострадалите лица
в хода на досъдебно производство са били назначени множество СМЕ, чиито
заключения съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени от лица –
специалисти в своята област.
Видно от заключението на
назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза № П-3/2016 г. по тялото
на свид. В. се установяват следните травматични увреждания:
-фрактура на девето дясно ребро;
-кръвонасядания и охлузване в
теменната област на главата -охлузвания по челото;
-кравонасядания на клепачите на
двете очи и на двете подочия -кравонасядане на дясната скула и буза
-кръвонасядане по лигавицата на горната устна;
-разкъсно - контузна рана по
лигавичната повърхност на долната устна -охлузване по кожната повърхност на
долната устна и лацерации по лигавичната повърхност подлежащо -хематом по
тялото на долната челюст;
-кръвонасядане под брадичката
вдясно -кръвонасядане и лек оток на дясната ушна мида -порезна рана по задната
страна на дясната ушна мида -кръвонасядания по гърдите -драскотина по гърба;
-кръвонасядания по корема и в
дясната хълбочна област -драскотина в дясната поясна област -ожулване и
кръвонасядане по седалището -кръвонасядане на мъдната торбичка в дясно;
-кръвонасядания по предната
повърхност на левите рамо, мишница и предмишница;
-напречно ивицовидно охлузване
по лявата гривнена става;
-оток по гърба на лявата ръка,
ограничени и болезнени движения на пръстите;
-охлузвания по пръстите на
лявата ръка;
-кръвонасядания по външната
страна на дясното рамо, предната и задната страна на мишницата;
-напречно ивицовидно охлузване
по дясната гривнена става -охлузвания по гърба на дясната ръка и пръсти;
-ивицовидно напречно охлузване и
кравонасядане, обхващащо циркулярно десния глезен;
-охлузвания и кръвонасядане по
лявата подбедрица;
-ивицовидно подредени охлузвания
и кравонасядане по левия глезен, обхващащи го почти циркулярно;
-умерено изразен оток по
външната и вътрешната страна на левия глезен;
Посочените механични увреждания
- счупване на ребро, разкъсно - контузна рана, ожулвания и кръвонасядания са
получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар, натиск
или триене с или върху такива предмети. Същите са в различни области на тялото
и по различни плоскости. Възникнали са при не по - малко от 32 отделни
травматични въздействия, нанесени с различна сила. Порезната рана по
дясната ушна мида е от действието на остро оръжие с режещ ръб. Ивицовидните
циркулярни ожулвания и кръвонасядания по китките и глезените са в резултат на
натиск и триене от твърд тъп предмет в тези области на тялото.
В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Многобройността на констатираните механични увреждания свидетелстват за
множество отделни удари, нанесени в различни области на тялото и по различни
плоскости. Установените следи по китките и дланите на пострадалия потвърждават
свидетелските му показания за връзване на крайниците му със сезал. Същите биха
могли да се получат при затягане на сезала и висене на тялото, завързано с
предоставените кука и верига. Големия брой травматични увреждания по тялото,
както и специфичните по китките и глезените, свидетелстват за причиняване на
тези увреждания по мъчителен за пострадалия начин, след привеждане на същия в
безпомощно състояние, с принудителна позиция на тялото.
В хода на разследването е
назначена и допълнителна съдебно медицинска експертиза за изясняване характера
на травматичните увреждания по тялото на свид. В.. От заключението й е видно
следното:
При освидетелстване, извършено от
проф. д-р Р. на 24.08.2016 г. свид. В. е съобщил за загубата на два горни леви
зъба, няколко седмици след инцидента. Състоянието му е било все още тежко и той
не е ходил на зъболекар. Същите данни подробно е обяснил и в разпита си същия
ден по - рано. Загубата на двата зъба е достоверна от медицинска гледна точка,
тъй като при освидетелстването му са описани множество сериозни механични
увреждания по лицето и устата - кръвонасядания и разкъсно - контузии рана по
устните на устата и лигавицата и. Загубата на два предкътни зъба обуславя
трайно затрудняване на дъвченето във фазата на разкъсване и стриване на
храната.
По отношение на лявото коляно -
същото е с видим оток и деформация / в сравнение с лявото коляно/ към момента
на прегледа, като има и начални артрозни промени. Не може да се приеме
категорично, че това са последици само от побоя. Но категорично трябва да се
приеме, че побоя ако не е причинил тези увреждания изцяло, то поне ги е
задълбочил и ускорил, като въздействието е не само травматично, но и
психосоматично. Индиректно доказателство за това е и фактът, че още при
освидетелстването в гр. Шумен, В. е накуцвал. Към 24.08.2016 г. той е ходил с
бастун и също е накуцва с левия крак.
В съдебномедицинското
освидетелстване е обективизирано, че причинените травми на В. са множествени и
на практика са разположени по цялото тяло, главата и крайниците. Самият начин
на причиняването им е силно психотравмиращ. Затова е напълно достоверно
твърдението на В., че вече не е същият човек, че не може да работи това, което
преди е работил, че има страхове и не може да спи.
Разглеждания случай е типичен от
медицинска и съдебномедицинска гледна точка за квалификацията „особено
мъчителен начин за пострадалия“ , тъй като поставянето в позиция висене с
главата надолу е известен от миналото метод на инквизицията. При такива пози
може да настъпи смъртен изход по механизма на механична асфикция, вклъчително и
от имобилизационна асфикция. Затова основателно може да се заключи, че
инцидентът е бил и опасен за здравето на пострадалия. Комбинацията с
поставянето на висящата надолу глава във вода при завързани крайници е
допълвала усещането за ужас и опасност за живота. При завързването на ръцете и
краката реално В. е бил приведен в безпомощно състояние, а висенето му на
метална кука с главата надолу е мъчителна и принудителна поза.
Видно от заключението на
изготвената съдебно медицинска експертиза № III-85/2015 г. при извършения на
29.12.2015 г. преглед на Р. Х. се установяват следните травматични увреждания :
-следи от старо охлузване в
областта на дясната китка, следи от старо охлузване в областта на двата глезена.
Описаните увреждания са получени
по общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети чрез натиск или триене
с/върху такива предмети. Видът на уврежданията съответства същите да са
получени по начина, посочен от пострадалия, а именно при завързване на китките
му със сезал и на глезените с метална верига. Формата и размерите на
уврежданията по глезените отговарят на особеностите на предоставената метална
верига и биха могли да се получат от нея, при посочените от Христов
обстоятелства. Видът на посочените травматични увреждания сочи на един по -
голям период от време между получаването им и освидетелстването на пострадалото
лице и съответства да са получени по времето, съобщено от вето, а именно 1 - 1,
5 месеца преди прегледа. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 02.01.2016 г. Р. И. Х. е
намерен починал пред дома си в с. М., област Шумен. От заключението на
назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза се установява, че
непосредствената причина за смъртта на Х. е тежка черепно мозъчна травма, като
същата може да е получена при падане върху челно - теменната област на главата
от неголяма височина. Установено е наличие на алкохол в кръвта - 3, 57 промила
и в урината 4, 05 промила, съответстващо на тежка степен на алкохолно опиване.
При тези стойности на алкохолно съдържание в кръвта, функциите на ЦНС са
значително подтиснати, координацията - тежко нарушена, което е предпоставка за
падания. Възможни са и смъртни случаи. Алкохолна концентрация над 4 промила е
смъртоносна в над 50 % от случаите. Чрез изготвена съдебно медицинска
експертиза № П-34/2016г. от вещо лице д-р К. се установява, че няма връзка
между нанесените на Росен Иванов през месец ноември 2015 г. травматични
увреждания и настъпилата смърт през месец януари 2016 г.
В хода на съдебното следствие,
по искане на защитата е назначена и извършена колективна СМЕ с участието на
дентален специалист, чието заключение категорично установява наличието на
причинно – следствена връзка между нанесения на пострадалия В. побой от
подсъдимия на 16.11.2015 г. и настъпилия макар и малко п о- късно съставомерен
резултат – силно разклащане на 4 и 5 горни леви предкътници, наложило по –
късната им загуба, довели до трайно затруднение на дъвченето във фазата на
разкъсване и стриване на храната. Вещите лица са категорични, че макар и в
недобро състояние зъбите на пострадалия са били годни да осъществяват своята
дъвкателна функция, като единствено наличието на парадонтоза не би могло да
доведе до тяхната загуба. За този резултат безспорно са допринесли удари със
значителна сила, каквито подсъдимият не отрича да е нанасял на пострадалото
лице, а и това се установява по делото по един несъмнен начин.
Съдът
кредитира гореописаните заключения на назначените по делото експертизи, делото
същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област, същите
дават обосновани отговори на поставените им въпроси и не пораждат никакви
съменния за тяхната правилност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
прие за установена след съвкупен анализ и преценка на всички събрани по делото
гласни, писмени и веществени доказателства, както и на заключенията на изготвените
по делото СМЕ, кредитирани от съда като
компетентни и безпристрастно изготвени. В хода на съдебното следствие
подсъдимият дава кратки обяснения, в които на практика не оспорва описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Признава, че е нанесъл побой над
двамата пострадали, като заяви пред съда, че се срамува да сподели подробности
относно случилото се на 16.11.2015 г. в кравефермата му в с. В., обл.
Варненска. Гореописаната фактология се установява и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, сред които и самия
пострадал, които напълно кореспондират със експертните заключения на
изготвените по делото множество експертизи.
Съдът внимателно анализира показанията на
пострадалия В., доколкото те са дадени от лице, което безспорно е
заинтересовано от изхода на делото и прецени, че следва да им даде вяра изцяло
поради следните съображения:
Процесуалното поведение на пострадалия е
последователно и еднозначно, показанията му са ясни, категорични и логични и не
създават съмнения за опит за въвеждане в заблуждение на съда. Твърденията на
пострадалия са последователни и безпротиворечиви както относно автора на
извършеното спрямо него престъпно посегателство, така и относно начина на неговото
извършване, както спрямо него, така и спрямо другия пострадал /понастоящем
починал/. Показанията му са и добросъвестни, в тях съдът съзира стремеж
единствено да се санкционира виновния и да се овъзмездят донякъде причинените
му болки и страдания. Твърденията на пострадалото лице, че зъбите му са били
налични към момента на извършване на деянието намират пълна подкрепа в
показанията на останалите свидетели по делото, както и в заключенията на СМЕ,
вкл. и колективната такава.
Гореизложените фактически обстоятелства
водят до следните правни изводи:
С деянията си подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131
ал.1 т.5 вр.чл. 129 ал.1 от НК - като на 16.11.2015г. в с. В., Варненска
област, причинил на В.В.В., средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на
два предкътни зъба, обусловила трайно затруднение на дъвченето във фазата на
разкъсване и стриване на храната, като телесната повреда е причинена по начин,
особено мъчителен за пострадалия; състава на престъпление по чл. 142а ал.4 пр.1
вр. ал.1 от НК - като на същата дата и място, противозаконно лишил от свобода В.В.В.,
като деянието е извършено по начин, мъчителен и опасен за здравето на
пострадалия и състава на престъпление по чл. 142а ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК -
като на същата дата и място, противозаконно лишил от свобода Р. И. Х., като
деянието е извършено по начин, мъчителен и опасен за здравето на пострадалия.
От субективна страна съдът счита, че и трите
престъпления са извършени от подсъдимия умишлено - при внезапно възникнал пряк
умисъл – със съзнавани, целени или допускани и настъпили обществено опасни
последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че с действието си може да увреди
сериозно здравето на пострадалия, като това служи като основание на съдебния
състав да приеме за налична тази форма на вина.
Деянията, съставомерни по чл.
142 а ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК по отношение на всеки един от пострадалите В. и
Х. е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не
съществува законово основание за ограничаване свободата на двамата пострадали и
че те не са дали съгласие, свободата им да бъде ограничена, но въпреки това е
сторил това, като е вързал двамата по начин, по който двамата не са били в
състояние сами да се освободят и да се придвижат свободно извън територията на
кравефермата в продължение на почти един ден.
Деянието покриващо признаците на
състава на чл. 131 ал.1 т.5 вр. чл. 129 ал.1 от НК е извършено от подсъдимия при
форма на вината евентуален умисъл, като същият е съзнавал обществено - опасния му
характер и е допускал настъпването на обществено - опасните му последици, а именно - че нанасяйки удари с ритници в
областта на устата на пострадалия това би могло да доведе до избиване на зъбите
му.
Квалификацията на деянието по
чл. 131 ал.1 т.5 от НК се обуславя от безспорно установеното от СМЕ обстоятелство,
че деянието е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалия – същият е
бил поставен в позиция висене с главата надолу, който е известен от миналото като
метод на инквизицията, при което са му били нанасяни множество удари в областта
на тялото, главата, лицето и крайниците както с юмруци, така и с ритници, а
така също и с гумен маркуч. Както е отбелязано и в съдебно медицинската
експертиза при такива пози може дори да настъпи смъртен изход по механизма на
механична асфикция, включително и от имобилизационна асфикция. Комбинацията с
поставянето на висящата надолу глава във вода при завързани крайници е
допълвала усещането за ужас и опасност за живота.
Квалификацията на деянията по
чл. 142а ал.4 пр.1 от НК по отношение на всеки един от пострадалите се обуславя
от обстоятелството, че противозаконното им лишаване от свобода е било извършено
по начин, мъчителен и опасен за здравето им - и по отношение на двамата
пострадали, лишаването от свободно придвижване е било съпроводено с нанасяне на
побой и причиняване на множество леки телесни повреди по смисъла на чл. 130
ал.1 от НК, като в по - голям период от времетраенето му, същите са били
поставени в позиция висене с главата надолу, както бе посочено по - горе -
древен метод на инквизиция, от което могат да настъпят вредни последици за
здравето и живота им.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на слаби емоционални и волеви
задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на сериозността на извършеното
и възможните последствия от негова страна, грубо незачитане на телесната
неприкосновеност и личността на пострадалите лица.
При индивидуализация
на наказанието за стореното от подсъдимия, съдът отчете следните
обстоятелства:
На първо място съдът взе предвид
изключително високата степен на обществена опасност на извършените деяния,
предвид тяхната жестокост, продължителност, средства за осъществяване и последици
за пострадалите лица.
Съдът отчете и данните за
извършителя, който е човек с чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
постоянна трудова заетост. Като съобрази целите на наказанието по чл. 36 от НК,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че
наказанието на подсъдимия за всяко едно от деянията следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК - при превес на смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства. Като такива съдът освен изброените отчете и факта,
че той е баща на две деца, за които полага грижи и изразеното съжаление за стореното.
С оглед на това съдът наложи на
подсъдимия предвиденото в съответната специална норма на НК наказание лишаване
от свобода, определено в минимален размер – две години за престъплението по чл.
131 ал. 1 т. 5 вр. чл. 129 ал. 1 от НК и три години за престъплението по чл.
142а ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Съдът
обсъди и възможността за определяне на наказанието на подсъдимия
при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките
за това. Вярно е, че са налице няколко на брой смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които обаче не са от съответния характер – не са нито
многобройни, нито изключителни такива, за да формират извод за несъразмерна тежест
на предвиденото наказание. Съдебния състав е единодушен, че приложението на
този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с тежестта на
конкретно извършените деяния.
С оглед личността на подсъдимия, а и предвид
изминалия дълъг период от време от момента на извършване на деянията до
осъществяването на наказателната репресия, съдът счете, че изпълнението на така
наложените наказания следва да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК, като
продължителността на изпитателния срок определи отново мотивиран от тежестта на
конкретните деяния. Извод за последното се прави с оглед личността на
подсъдимият, като се отчитат и последствията от едно принудително изолиране на
същия от обществото – както за него самия, така и за хората, за които се грижи
– неговото семейство и работници.
По правилата на чл. 23 ал. 1 от НК съдът
определи общо наказание на подсъдимия, а именно най – тежкото от тях – лишаване
от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1
от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Съблюдавайки института на непозволеното увреждане,
съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които чрез действията си
виновно е причинил другиму, съдът намери предявените
граждански искове от пострадалото лице за доказани по основание. Претендираните морални вреди, които са от категорията на
неимуществените и са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. При определянето
на размера на обезщетението съдът взе предвид характера, интензитета и начина
на причиняване на причинените множество телесни увреждания. Пострадалия е възрастен
човек, който е търпял дълго време болки и страдания и възстановителния му
период е бил доста продължителен. Макар и несъставомерни на пострадалия са били
причинени и множество леки телесни повреди, някой от които ненапълно преодоляни
и до днес. Освен болка и страдания В.
безспорно е изпитал и страх, унижение и други трайни негативни
последствия върху неговата психика, особено от престъплението по чл. 142а от НК, след като е бил вързан, провесен с главата надолу на куки, на които
обикновено се закачат закланите животни, потапян във вода нееднократно,
измъчван и унижаван, за да признае нещо, в което подсъдимият го е заподозрял. Претендираните морални вреди, които са от категорията на
неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта и вътрешното
убеждение на съда.
Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД съдебният състав намери, че сума в размер на 10 000 лева е
справедлив и достатъчен паричен еквивалент за репариране на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 142а ал. 4
вр. ал. 1 от НК. За разликата над тази сума иска бе отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Като
справедливо възмездяване за причинените му болки и страдания в резултат на телесното
увреждане по чл. 131 ал. 1 т. 5 вр. чл. 129 ал. 1 от НК съдът определи сумата от 3 000 лева,
като за разликата над тази сума до претендираните 70 000 лева искът беше
отхвърлен като изключително завишен. При определяне на това обезщетение съдът
взе предвид от една страна начина, по
който е извършено деянието /особено мъчителен за пострадалия/, като
същевременно прецени обстоятелството, че зъбния статус на пострадалия към
момента на извършване на деянието не е бил съвсем изряден.
При този изход на делото съдът
осъди подс. Д. да заплати и направените по делото разноски в неговата съдебна и
досъдебна фаза, като държавната такса върху стойността на уважените граждански
искове присъди с отделно определение, постановено по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4
от НПК.
По този ред се разпореди и с
веществените доказателства по делото, тъй като пропусна да стори това с
присъдата си.
При тези мотиви
и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: