Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Орешарова ч. гр. д. № 47
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ЕАД- длъжник по
изпълнително дело № 20198510402234 на ЧСИ М.П.,
с рег.№ 851
на КЧСИ, уточнена с молба от 16.01.2020год. срещу разпореждане от 15.11.2019год., с което е отказано намаляване на определените в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, платими на
взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер от 200лв. и съответно
срещу таксата по т.26 по ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като
единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са подаване на
молба за образуване на изп.дело, като смята, че и не се е налагало извършването
на каквито и да последващи правни действия. Моли да се отмени постановлението
на ЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело на 200лв. само за образуване на изпълнителното
дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените
действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ. Претендира за присъждане на направени разноски за настоящото
производство.
Постъпило е
възражение от взискателите по изпълнителното дело, чрез адв. С., в което се
излагат съображения за неоснователност на жалбата.
По делото са
депозирани мотиви на ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ, в които е посочено, че не
следва да се намаляват разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по
изп.дело.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в
предвид приложените по изп.дело доказателства,
намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в
срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК,
поради което е
процесуално допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД от 07.10.2019г., подадена
чрез адв.И.,
въз основа на издаден по гр.дело №38319/2017г. на СРС, 27-ми
състав влязло в сила решение на съда за сумата от 360лв.-разноски
по делото в полза на адв. Т.и договор за
цесия от 22.07.2019год. за вземането в
полза на цесионера „Г.С.Ч.“ ЕООД и съобщение за цесията до длъжника от цедента
с дата на получаване 25.07.2019год. В молбата за образуване на изп.дело се
претендира заплащане на сумата от 350лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено
от взискателя.
Към молбата е
приложено копие от споразумение
за адвокатско възнаграждение от 01.10.2019год. и пълномощно, от които се установява, че
между взискателя и адвокат И. е уговорено
представителство за образуване и водене на изп.дело срещу „Т.С.“ЕАД, заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 350лв., което
възнаграждение е заплатено с оглед на приложено платежно нареждане.
На 07.10.2019год.. на длъжника „Т.С.“ЕАД е изпратена покана за доброволно
изпълнение в двуседмичен срок,
съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 360лв., сума по изпълнителния лист, на сумата от 356,91лв.-
разноски по изп.дело, както и такси в
размер на 170,03лв. по Тарифата към
ЗЧСИ. На 09.10.2019год. е отразено, че
поканата за доброволно изпълнение на получена от длъжника.
На 09.10.2019год.
длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е
искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде
намален до 200 лв., в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се ревизират
посочените такси по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.
С разпореждане
от 17.10.2019г. на ЧСИ Петков е намален
размерът на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 350лв. на 300лв.
и с разпореждане от 15.11.2019год. е намален размера от 300лв. на 230лв. и по
съгласие на взискателя, като е отказано да се редуцира адвокатския хонорар по
изпълнителното дело до 200лв. и
съответно таксата по т.26 от ТТР към ЧСИ.
Актът на ЧСИ по разноските от 15.11.2019г. с
оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и при преценка на представените доказателства по изп.дело е
неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:
Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/.
Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ за
образуване на изпълнително дело минималния размер на адвокатското
възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени
в чл.7, ал.2. В случая единственото
което е осъществено от процесуалния представител на взискателите адв.И. е, че е
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на
издаден изпълнителен лист и договор за
цесия, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които са
направили за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело. Независимо, че няма данни по делото, че сумата
по изп. лист е преведена в срока на доброволно изпълнение, в случая не са извършвани
други изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на
изп.дело, още повече, че в молбата за
образуване не е посочен и изпълнителния способ и същата се явява нередовна,
каквато е и допълнителната молба, в която отново не е ясно посочен
изпълнителния способ, чрез запор върху сметка в конкретна банка. Поради което
след като от представителят на взискателите не са извършвани други действия
освен за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение
по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно
след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката
пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът разполага с имущество да заплати сумата по
изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите сметки, по които се
заплащат задълженията на потребителите, необосновано се явява определянето на
разноски в претендирания по изпълнителното дело
размер. В настоящия случай
изпълнителното дело, за което са заплатени направените разноски не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, още повече, че в молбата за
образуване на изп.дело не е посочен и изпълнителен способ и тя е нередовна.
Предвид гореизложеното направеното от страна на длъжника
възражение
по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от
ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 230лева следва да бъдат намалени до
минималния размер, определен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., а именно до размер на сумата 200 лв.
Неоснователни са доводите, изложени в писменото възражение срещу жалбата
от взискателя, че в последствие е посочен способ за изпълнение, както и са
подадени молби, в които е изложено съгласие за намаляване на адвокатското
възнаграждение и които смята, че са отделни действия извън образуване на
изп.дело след като няма пречки взискателя на упълномощи адвокат и да уговори и
заплати адвокатско възнаграждение по свободно договаряне между клиент и адвокат,
както е в случая и в размер и на 350лв, но страната- в случая длъжника при направено
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат и при отчитане на действителната фактическа и правна
сложност по изпълнителното дело, съдът следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази част.
Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ
по т.26 с оглед сумата, която се събира и която такса с оглед и на редуциране на адвокатското
възнаграждение е в размер на 67,20лв. с
ДДС с оглед на чл.26, б.б от ТТР към ЗЧСИ.
С оглед на характера на настоящото производство относно дължимостта на
разноски по изп.дело, не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски, поради което такива не следва да се присъждат на жалбоподателя./В
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение
№489/17.10.2017год., по ч. гр.дело №3926/2017год. и определение
№933/17.09.2018год. по ч. гр.дело №2845/2018год. на ІV г.о. на ВКС/.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№78079/29.10.2019год.
по описа на ЧСИ, подадена от „Т.С.“ЕАД, разпореждане за разноските от 15.11.2019год.
на ЧСИ по изп. дело №20198510402234 на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ, с което е отказано на длъжника намаляване на дължимите на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирани от длъжника и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
на
основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за
заплатено от взискателя по
изп. дело №20198510402234 на ЧСИ М.П., с рег.№851 на КЧСИ, адвокатско
възнаграждение от 230лева на 200 лева и таксата по т.26
от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника на 67,20лв., с включено ДДС.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.