№ 3362
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110160812 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу В. Н. П., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС, по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в
АДРЕС, абонатен № 182073: - сумата от 3117,54 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането; - мораторна
лихва от 534,15 лв. за периода 15.09.2019 г. – 28.06.2021 г.; - сумата от 61,80
лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до
изплащане на вземането; - мораторна лихва от 11,72 лв. за периода 31.07.2018
г. – 28.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 39908/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на потребител на
топлинна енергия дължи незаплатени суми за топлинна енергия (ТЕ) и дялово
разпределение (ДР). Обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете с възражение на ответника срещу издадена в негова полза заповед за
изпълнение. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане
на експертизи и привличане на трето лицепомагач.
В срока за отговор ответникът оспорва качеството си на потребител на
ТЕ, дължимостта на сума за дялово разпределение, както и размера на
исковете. Твърди се, че в процесния топлоснабден имот не се потребява ТЕ за
отопление на имота, а единствено такава за подгряване на вода. В случай че
1
се установи че ответникът има качеството на потребител на ТЕ, оспорва
количеството на доставената в имота ТЕ, респ. нейната стойност. Във
възражението по чл. 414 ГПК ответникът възразява, че редовно е заплащал
дължимите суми за подгряване на вода.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и
настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок
от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на
правото на собственост или на вещното право на ползване.
При съвкупната преценка на приложения към исковата молба
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 31.07.1998 г., в който
ответницата е признала пред съответния нотариус, че е собственик на
процесния имот, както и от молба от 29.07.2019 г. на ответницата, приложена
към нейния отговор, в която молба същата признава, че е собственик на
процесния имот, се извежда, че ответницата е собственик на процесния имот
през процесния период при липса на други доказателства по делото за
прехвърляне на правото на собственост на имота върху трето лице през
процесния период. Поради това е неоснователен доводът на ответницата, че
не била потребител на топлоенергия.
Относно оспорванията на ответницата, че не било доставено
претендираното от ищеца количество ТЕ за претендираните от него размери.
2
Съдът цени като компетентно и обективно изготвено неоспореното от
страните заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според
заключението на СТЕ през процесния период процесният имот е
непрекъснато топлоснабдяван, като ищецът ежемесечно е извършвал отчети
на общите топломери, преминали метрологичен контрол, с отчисляване на
технологичните разходи за сметка на ищеца съгласно съответна методика, а
дяловото разпределение е законосъобразно извършено от третото лице
помагач. Вещото лице по СТЕ е посочило, че общата сума по фактури,
изготвени по прогнозни данни за потребление, не включва просрочени суми
от периоди извън процесния период, като сумите за ТЕ са определени
съгласно приложимата нормативна уредба и актуалните цени на ТЕ за
процесния период.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ)
липсват данни за извършени плащания на процесните суми, а със сумите по
изравнителните сметки не са погасявани задължения извън процесния период.
Видно от обстоятелствената част на същото заключение, както и от устното
изложение при приемането му в открито съдебно заседание, вещото лице е
посочило, че е изготвило заключението само въз основан на документация по
делото и представена му от ищеца, която не включва приетите по делото
изравнителни сметки, представени от третото лице-помагач. От тези
изравнителни сметки за двата отоплителни сезона, образуващи процесния
период, се установява, че ответницата има сума за получаване от 1 995,41 лв.,
както правилно сочи вещото лице по заключението на СТЕ, в чиято
обстоятелствена част изрично е посочено, че същото заключение е изготвено
въз основа на горепосочените изравнителни сметки.
Неоснователен е доводът на ответницата в устните състезания, че съдът
не следвало да кредитира заключението на ССЕ, тъй като вещото лице по това
заключение работило по фактури, неприложени по делото, които поради това
не представлявали доказателства. Не е ограничено правото на защита на
страните, когато вещото лице при изготвяне на своето заключение е работило
въз основа на документи, които не са приложени по делото, които са имали
възможност да поискат назначаване на повторно заключение, но не са го
сторили в предвидените в процесуалния закон срокове, а именно – при
приемането на горепосоченото заключение на ССЕ.
На следващо място, съдът, отчитайки, че вещото лице по ССЕ не е взело
предвид процесните изравнителни сметки, дава вяра на заключението на ССЕ
в частта относно начина на получаване на дължимия резултат за главница за
ТЕ, а именно като разлика между прогнозно фактурирани от ищеца суми за
ТЕ – 2 358,43 лв., и сумата по изготвени от третото лице помагач
изравнителни сметки – 1 995,41 лв. (л. 77), при което изчисление дължимата
сума за главница за ТЕ е 363,02 лв., за който размер същият иск следва да
бъде уважен. Поради това искът за мораторна лихва върху същата главница е
3
съответно основателен до размера от 62,20 лв.
Според заключението на СТЕ главницата за ДР е 367,02 лв., а според
заключението на ССЕ – 61,80 лв., колкото е претендираният размер, за който
и същият иск следва да бъде уважен.
Относно цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната претенция се
явява неоснователна. Ето защо, претенцията за сумата от 11,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата за дялово разпределение за следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските
Само ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ла. 1 ГПК за
заповедното производство, тъй като ответникът не е предявил такава
претенция в срока за възражение по чл. 414 ГПК, а именно съразмерно на
уважената част от исковете – сумата от 16,28 лв.
С оглед изхода на делото и на същото основание ищецът има право на
разноски за исковото производство за сумата от 85,33 лв. – за държавна такса,
депозити за СТЕ и ССЕ и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за сумата
от 347,71 лв. за адвокатско възнаграждение, имайки предвид, че ответницата
изрично е поискала в устните състезания присъждане само на сумата от 400
лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложен към отговора на
исковата молба договор за правна помощ, който размер не е прекомерен с
оглед на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на В. Н. П., ЕГН: **********, адрес:
АДРЕС, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище
и адрес на управление: АДРЕС, за имот, находящ се в АДРЕС, абонатен №
182073, следните вземания:
сумата от 363,02 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата от 62,20 лв. за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
4
28.06.2021 г.;
сумата от 61,80 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
07.07.2021г. до изплащане на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 39908/2021 г. на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД:
по чл. 150 ЗЕ - за главница за топлинна енергия до пълния предявен
размер и за съответния горепосочен процесен период;
по чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия до пълния предявен размер и за съответния горепосочен
процесен период;
по чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 11,72 лв. за периода 31.07.2018 г. – 28.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. П., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 16,28 лв. – разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. П., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 85,33 лв. – разноски по
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на В. Н.
П., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС сумата от 347,71 лв. – разноски по
исковото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5