Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 01.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети ноември през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 16069
по описа за 2017
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІ-55-185064 от 02.08.2017 г. постановено по гр.д. № 48777/2016г. на СРС, 55 състав, са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД, срещу З.П.К., В.З.К., Ш.Х.С.,
и Д.З.К.,съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че тези ответници дължат на „Т.С.” ЕАД, следните суми : З.П.К.
и В.З.К. всеки един поотделно сума в
размер на 588.18 лева за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр.София, ул. „******, за
периода м.05.2013г. - М.04.2015Г., ведно със законната лихва от 05.05.2016г. до
окончателното изплащане, и сума в размер
на 72.13 лева - лихва за забава върху главницата, изтекла в периода
30.06.2013г. - 22.04.2016г., Ш.Х.С. сума
в размер на 441.14 лева за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр.София, ул. „******, за
периода м.05.2013г. - м.04.2015г., ведно със законната лихва от 05.05.2016г. до
окончателното изплащане, и сума в размер на 54.10 лева - лихва за забава върху
главницата, изтекла в периода 30.06.2013г. - 22.04.2016г., и Д.З.К.
сума в размер на 147.04 лева за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот - апартамент № 12, находящ се в гр.София,
ул. „******, за периода м.05.2013г.- м.04.2015г., ведно със законната лихва от
05.05.2016г. до окончателното изплащане и сума в размер на 18.04 лева - лихва
за забава върху главницата, изтекла в периода 30.06.2013г. - 22.04.2016г.,за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 24519/2016г.
на СРС, 55 състав.
С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответниците
да заплати на „Т.С.” ЕАД *** суми така :
З.П.К. и В.З.К. всеки един поотделно сумата 400,00
лева - разноски, от които 113.20 лева по ч.гр.д.№ 24519/2016г. на СРС, 55
състав, и 286,80 лева - в първоинстанционното производство, Ш.Х.С. сумата
300.00 лева - разноски, от които 84.90 лева по ч.гр.д.№ 24519/2016г. на СРС, 55
състав, и 215.10 лева - в в първоинстанционното производство, и Д.З.К. сумата
100.00 лева - разноски, от които 28.30 лева по ч.гр.д.№ 24519/2016г.
на СРС, 55 състав, и 71.70 лева - в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Това
решение е обжалвано в срок от ответниците чрез пълномощниците им-адвокати. С
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението като постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано като несъобразено
със събраните по делото доказателства. Оплакванията с жалбата се свеждат само
до оспорване извода на съда, че страните по спора се намират в облигационна
връзка тъй като ответниците били потребители на топлинна енергия /ТЕ/, който
извод не следвал от договора за ипотека-последният не можел да удостовери право
на собственост върху процесното жилище нито на починалия в хода на делото ответник З.К. / наследодател на другите
ответниците З.П.К. и В.З.К. и Д.З.К. /, нито на ответника З.П.К., тъй като не е
сред способите за доказване право на собственост. По отношение на ответника З.П.К.
се излагат оплаквания, че същитя,
по силата на нотариалната сделка от 29.09.2004 г. е придобил само голата
собственост върху процесното жилище, доколкото със същата сделка правото на
ползване на жилището било учредено на
другия купувач В.З.К., при което З.К. нямал качеството потребител на ТЕ. Отделно, по отношение
на ответника В.З.К. се излагат оплаквания, че същата, макар че по
силата на нотариалната сделка от 29.09.2004 г. да е придобила учреденото й
право на ползване на жилището, тя не го е позвала реално, тъй както съгласно
бракоразводното решение по развода и с ответника Ш.Х.С. от 2006 г., е получила
ползването на друго жилище-семейното такова. Наред с това, по отношение на
ответника В.З.К. и ответника Д.З.К. се излагат оплаквания, че за тях не е
установено по делото да с апридобили по наследство от майка си –първоначален
ответник З.К. , ид.части на майка си съобразно
наследствените им права по закон, тъй като не било доказано по делото, че майка
им З.К. е придобила право на собственост/вещно право на ползване върху
процесното жилище. Други оплаквания по
въззивната жалба за неправилност на решението не са направени . Моли се
въззивния съд да отмени решението и исковете да се отхвърлят, претендирта и
разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.
С
определение № 248497 от 24.10.2017 г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, първоинстанционнrят съд e оставил без уважение искането на З.П.К., В.З.К., Ш.Х.С. и Д.
Здравковаа К. за изменение на решението по същество в частта за разноските,
От ответниците З.П.К., В.З.К., Ш.Х.С., и Д.З.К., чрез
пълномощниците им-адвокати, е постъпила
е частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК на СРС, с искане то да бъде
отменено и решението да се измени съобразно молбата им по чл.248 от ГПК, като
се намали определеното със заповедта по чл.410 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение.
Претендира и разноски
по обжалването с частн ажалба съггласно списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД
и третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не са дали писмен отговор нито по въззивната жалба, нито
по частната жалба, в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК и по чл.276, ал.1 от ПК. Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД
с писмена молба слезд този срок, подадена за
откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за
въззивната инстнация 200лв. за защита от юрисконсулт съгласно представен списък на разноските
за въззивната инстанция по чл.80 от ГПК, прави и възражение за прекомерност
разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, и допустимо.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая с
въззивната жалба ответниците са направили
оплаквания само относно установяване на фактите, от които би произничало
качеството им потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ, и само това очертава обхвата
на възивната проверка за правилност и релевантните факти, които въззивният съд
може да преценява, а те са свързани с установяване дали ответниците притежават
за исковия период право на собственост/вещно право на ползване върху процесното
топлоснабдено жилище.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният
съд е основал решението си на база на оценка на приетите по делото
доказателства, от които е заключил, че ответниците имат качеството потребител
на ТЕ като съсобственици на топлоснабдено жилище, наследственото правоприемство
настъпило в хода на делото, и за наличието
на облигационна връзка между ищеца и ответниците по доставка на ТЕ при договор
при Общи условия, обвързващи ответницата като собственик на жилище в
топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално
доставената ТЕ за жилището, установети от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и писмени доказателства за отчет, представени от третото
лице-помагач, които доказателства не са били оспорени в процеса.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В
допълнение и по повод оплакванията с
жалбата, въззивният съд намира следното :
С доклада по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е
указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на облигационно
правоотношение между страните. С
исковата молба е представен и е приет като доказателство по делото доказателствено
копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху процения
жилищен недвижим имот № 16/31.01.2005 г., видно от коитоипотекарните длъжници
уцчредяват на банката договорна ипотека върху своя собствен имот-процесното
жилище, от който имат следните права : З.П.К. и З.А.К. като съпрузи -1/ 2 ид.ч.
в режим на съпружеска имуществена общност, и В.З.С. и Ш.Х.С. като съпрузи - 1/ 2 ид.ч. в режим на
съпружеска имуществена общност. Този нотариален акт не е бил оспорен в
производството пред СРС относно верността на нотариалното удостоверяване,
направено с него, за правата на ипотекарните длъжници в съсобствеността, и
съдът, съгласно установеното с него и с оглед разпоредбите на чл.586 от ГПК и
чл.167 от ЗЗД, задължаващи нотариуса да провери правата на учредителите в
собствеността, е обвързан да приеме, че учредителите на ипотеката са
собственици на ипотекираното жилище, описано в нотариалния акт, което е и
жилището, предмет на иска по настоящия спор. Относно делът им в съсобствеността
съдът приема отразеното в същия този нотариален акт, още повече преценен той в
съвкупност с бракоразводното решение между В.З.С. и Ш.Х.С. в сила от 14.11.2006 г., сочещо същите
за съпрузи от 11.10.1996 г. следователно и към дата 31.01.2005 г., когато е
учредена ипотеката, и с удостоверението за наследници на З.А.К., сочещо че е
съпруга със З.П.К. и с доказателствената
част на самия нотариален акт за договорна ипотека за представени пред нотариуса
2 бр. удостоверения за граждански брак-едното от 11.10.1996 г. / това е за В. и
Ш.С./ и от 03.10.1971 г. / това е за З. и З.К./. Нотариалните удостоверявания
се ползват с материална доказателствена стойност като официален документ, тъй
като са издадени от лице по силата на възлагане от закона, и при липсата на
други доказателства, които да ги разколебават, възизвнитя съд приема за
доказано, че правата на ипотекарните длъжници в съсобствеността на жилището са
такива, както е посочено в самия нотариален акт за договорна ипотека от
31.01.2005 г. Тази дата предхожда исковия период, и при липсата на
доказателства до изтичане на исковия период някой от съсобствениците-първоначални
ответници, да е изгубил правата си в съсобствеността (освен трансфорация на СИО
в обикновена за В.З.С.-с фамилия К. след развода и Ш.Х.С.), то въззивният съд приема, че
съсобственици на процесното жилище са били през исковия период З.П.К. и З.А.К.-общо на 1/ 2 ид.ч. в СИО, и В.З.К.
и Ш.Х.С.-всеки на по 1/ 4 ид.ч. След
смъртта на З.К. в хода на делото, се прекратява СИО и дяловете на преживелия
съпруг З.К. и на наследниците по закон на починалата, вкл. и на новокондституирания
наследник Д.З.К., според СК и ЗН, в съсобствеността, се определят така
понастоящем : З.П.К. - 4/12 ид.ч.; В.З.К.
- 4/12 ид.ч.; Ш.Х.С. - 3/12 ид.ч. и Д.З.К.
- 1/12 ид.ч.
Въззивният съд не
споделя довода на въззивниците-ответници, че по силата на покупко-продажбата с
н.а. № 126/29.09.2004 г., с който З.П.К. и дъщеря му В.З.С. са закупили от
„Идол“ ЕООД процесното жилище в груб строеж, е било учредено в полза на В.З.С. вещно право на ползване на
цялото жилище. Такъв извод не следва от т.2 на посочения нотариален акт. В тази
част страните по сделката са уговорили, че продавачът ще „предостави владението
и ползването върху целия имот“ само на В.С.,
след издаване на разрешение за ползване на сградата. Тълкуването волята на страните в тази част
сочи на уговорка за изпълнение задължението на продавача да предаде на купувача
вещта, предмет на сделката, на купувача или определено от него лице, съгласно
чл.187, вр. чл.чл.75, ал.1 от ЗЗД, и в състояние, годно за употреба по
предназначение, според отлагателното условие. В този смисъл страна по
уговорката по т.2 от н.акт е и продавача „Идол“ ЕООД. Продавачът прехвърля на
двамата купувачи правото на собственост без ограничения, т.е. продавачън не си
запазва за себе си вещното правото на ползване върху имота/част от него –
такава воля на страните не е отразена в н.акт.
За разлика от учредяване вещно право на ползване, страни по сделката
биха били само З.К. и дъщеря му В.С./К./ и само между тях двамата е следвало да
се постигне уговорка З.К. да придобие само т.нар. гола собственост и да учреди
той-З.К., в полза на дъщеря си В.С., вещно право на ползване върху придобитата
от него 1/ 2 ид.ч. от правото на
собственост, която е придобита и в режим на СИО, но такава уговорка не е
обективирана в н.акт. Ето защо В.С./К./ не се легитимира като носител на
вещното право на ползване на цялото жилище, и не може само тя да отговаря за
задълженията за плащане цената на ТЕ като потребител. Качеството потребител
имат за исковия период и четиримата ответници по спора, според изложеното
по-горе, тъй като се легитимират като съобственици- на собствено основание като
купувачи, също и по силата на наследяване за З.К. и В.К., и само по
наследяване-за Д.К., на съсобственика за исковия период З.К..
Поради липсата на други оплаквания по въззивната жалба относно установените
факти и
правни изводи в
мотивите на първоинстанционното решение за наличие и на останалите предпоставки за
основателност на исковете, които оплаквания да задължават въззивния съд да се произнесе по тях, и след като
при извършената проверка от въззивният съд не се установи нарушение от
първоинстанционния съд на императивни правни норми, приложими по спора,
въззивният съд приема, че решението е правилно и следва да се потвърди.
По частната жалба
срещу определението по чл.248 от ГПК
Частната жалба е основателна. В заповедното
производство разноските по чл.78, ал.8 от ГПК са определени според препращащата
норма към ЗАДв и Наредба № 1/2004г. за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според разясненията
по т.12 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производствопо чл.422 от ГПК
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
и в исковото производство. Към момента на приключване на устните прения пред
СРС е в сила вече изменената норма на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8/2017г.,
която препраща вече към Закона за правната помощ и Наредбата за плащането на
правната помощ, съобразно чл.26 от която в заповедното производство
възнаграждението е от 50 до 150лв. Възнаграждението по чл.78, ал.8 от ГПК се
определя от съда, независимо от наличието или липса на възражение от насрещната
страна за прекомерност. Ето защо разноските за заповедното производство следва
да се намалят от 300лв. общо на 50лв. общо. Това налага отмяна на определението по чл.248
от ГПК, и постановяване от въззивния съд на изменение на решението в частта за
разноските, като дължимите от ответниците разноски за заповедното производство,
се определят на общо 89,62 лв. / 39,62 лв. д.такса и 50 лв. юрк.възнаграждение/
и се разпределят между ответниците така : в тежест на З.К. се възлага
сумата 29,87 лева, в тежест на В.К. се
възлага сумата 29,87 лева, в тежест на Ш.С. - сумата 22,41 лева, в тежест на Дабрина К. – 7,47 лева.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, направените от въззивниците-ответници
разноски остават в тяхна тежест..
Съгласно чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на
разноски пред въззивната инстанция, които се определят от съда, а не от
страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от
юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата.
В случая
обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете за отговор
по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира уважаване на исковете и
възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита по делото,
за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за разноски
на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.
По частната жалба
ответниците нямат право на възстановяване на разноски.
Производството по чл.248 от ГПК
има за цел да отстрани
необсъждане от съда на вече представени доказателства за разноски, или
допуснати грешки при преценката на
доказателствата или при определяне на размера /основанието на
възнагражденията на страните. Формирана и съдебна практика на Върховния касационен съд, според която в производството по разноските
страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство-относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение ( в
този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г.о. ВКС).
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-185064 от 02.08.2017 г. постановено по гр.д. № 48777/2016г. на СРС, 55 състав, с
което са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД, срещу З.П.К., В.З.К., Ш.Х.С., и Д.З.К., искове.
ОТМЕНЯ определение по чл.248 от ГПК № 248497 от
24.10.2017 г. постановено по същото гр.д. № 48777/2016г. на СРС, 55 състав , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА : ИЗМЕНЯ решение №
ІІ-55-185064 от 02.08.2017 г. постановено по
гр.д. № 48777/2016г. на СРС, 55 състав, в частта за разноските по чл.78, ал.1
от ГПК, така :
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.П.К., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 316,67 лева - разноски, от които 29,87
лева по ч.гр.д.№ 24519/2016г. на СРС, 55
състав, и 286,80 лева- в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.З.К., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 316,67 лева - разноски, от които 29,87лева по
ч.гр.д.№ 24519/2016г. на СРС, 55 състав, и 286,80 лева - в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ш.Х.С., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 237,51 лева - разноски, от които 22,41 лева по ч.гр.д.№ 24519/2016г. на СРС, 55
състав, и 215.10 лева - в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.З.К., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 79,17 лева - разноски, от които 7,47лева
по ч.гр.д.№ 24519/2016г. на СРС, 55 състав, и 71.70 лева - в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД,
ЕИК ******, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за
въззивната инстанция по чл.78, ал.3 от ГПК и по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.първо от ГПК.
В частта относно
определението по чл.248 от ГПК за разноските, съдебният
акт има характер на определение, което също не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4
от ГПК
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.