№ 241
гр. Перник, 09.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретар Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 420/2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.
64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на община
***, представлявана от кмета В.С.***
против решение от 18.08.2021г. на
В.К.**-ръководител на Управляващия орган на „Оперативна програма “Околна среда
2014-2020г“, в частта, в която не са верифицирани разходи по искане за
окончателно плащане № 6 от 09.07.2021г. на стойност 96 379.56лв., както следва: общо в размер на
61 290.21лв., от които за сумата от 53763.34лв. на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ по договор с изпълнител „***“ООД за окончателно
плащане и 7526,87 за сметка на
безвъзмездната финансова помощ по дейност № 3 „Организация и управление, мерки
за информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на
обществени поръчки“-14% от допустимите разходи по проекта преки разходи.
Отказано е верефициране на средства в размер на 61 290.21лв.
Оспорващата община, чрез кмета
поддържа, че решението е незаконосъобразно поради неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се,
че в процесното решение липсват както фактическо описание, така и правна
квалификация за недопустимост по чл. 57 и сл. от ЗУСЕСИФ. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че разпоредителното волеизявление на органа е мотивирано
единствено с текста на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, която е обща норма
и не може да послужи за конкретен мотив за направения отказ за верифициране.
Поддържа също, че са извършени всички СМР предвидени за техническата
рекултивация по проекта, същите са надлежно приети от нарочна комисия, съставен
е акт № 15 и е извършено окончателното плащане в съответствие на закона. Счита,
че в чл. 3, ал. 1, б. „а“ , трето предложение и чл. 4, ал. 8 от Договор № 120
от 04.08.2020г. с изпълнител „***“ООД е налице нищожна клауза,
касателно изискването на разрешение за ползване веднага след завършване на
техническата рекултивация и обвързването му с окончателно плащане. Сочи, че не може да се издаде разрешение за
ползване на етап техническа рекултивация, защото разрешението за строеж е за
целия обект. По тези съображения се иска отмяна на оспорваното решение и
пръсъждане на направените в производството разноски.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си адв. А.А.
поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи. Позовава се, че плащането е
извършено законосъобразно. Същото почива
на годно правно основание, направено е след съставен акт образец № 15 и е извършено по търговска сделка.
Строително монтажни дейности са извършени реално и в съответствие с договора за
възлагане на обществена поръчка сключен между община ***, в качеството му на
възложител и „***“ООД, в качеството му на изпълнител. Налице са допустими
разходи, който е следвало да се верифицират. Позовава се на новонастъпило
обстоятелство, а именно разрешение №
ДК-07-ПК-30 от 20.09.2021г., издадено от началник РНСК-П.** за въвеждане в
експлоатация на строеж: „Закриване и рекултивация на съществуващо депо за
твърди битови отпадъци на територията на
община ***“ –І-ви етап техническа рекултивация. Пледира жалбата да се уважи
като основателна и да се отмени решението, с което е постановен отказ за
верификация на разходите, както и да се присъдят направените по делото
разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – ръководител на управляващия орган на Оперативна
програма „Околна среда 2014-2020г.“ чрез пълномощник, правоспособен юрист
оспорва жалбата като неоснователна. В открито съдебно заседание П.С.*** пледира
жалбата да се отхвърли, тъй като окончателното плащане е в нарушение на
договора за възлагане на обществена поръчка,
което е основание да се откаже верификация на исканите разходи. Не
заявява претенция за присъждане на разноски.
Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1, във вр. с чл.
146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между Община *** и ръководител на Управляващ орган на „Оперативна програма
“Околна среда 2014-2020г“ е сключен административен договор № Д-34-17 от
22.04.2020г., по процедура BG16М1ОР002-2.0100
„Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушаване правото
на ЕС по дело С-145/14“, по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма
околна среда 2014-2020г“., за изпълнение на проект ИСУН № BG16М1ОР002-2.0100-0026 „Закриване и
рекултивация на съществуващо депо за твърди битови отпадъци на територията на
община ***“.
Във връзка с изпълнението на административния договор, Община *** провежда
обществена поръчка и сключва договор №
Д-120 от 04.08.2020г. за обществена поръчка за строителство с „***“ООД. По
силата на договора възложителят в лицето на Община *** е възложил, а
изпълнителя „***“ООД приел да извърши
строителство за закриване и рекултивация на съществуващо депо за ТБО на
територията на община ***, съгласно съгласуван и одобрен по съответния ред
инвестиционен проект и дейности отразени в технически спецификации. Договорени
са срокове и цени за изграждане на техническа рекултивация и биологична
рекултивация. В чл. 2 от договора е
посочена цена, а в чл. 3 е договорен начин на плащане.
За строежа главен архитект на община Р.** издал разрешение за строеж № 20
от 12.12.2019г., влязло в сила на 02.01.2020г..
На 07.05.2021г. е подписан акт № 3 между възложител Община ***, изпълнител
„***“ООД и строителен надзор „**“ЕООД за реално изпълнени работи, който са
изцяло завършени и подлежат на заплащане. Извършената работа е посочено
поименно и е остойностена. Дължимата стойност е 108 253.26лв..
На 07.05.2021г. е извършена планирана проверка на място. Целта на
проверката е установяване на допустимост на разходите и установяване на
съответствието на актуваните количества спрямо реално изпълнените в Акт № 3. В
доклад от проверка на място комисията е приела, че извършените и отчетени СМР
по договора могат да бъдат платени.
На 10.05.2021г. е съставен акт образец № 15 за установяване годността на
строежа, свързана с техническата рекултивация, устойчивост на сметището и
мониторинг.
Въз основа на горното „***“ООД е издал на получателя на услугата Община *** фактура № ********** от 31.05.2021г.,
с посочено в нея основание за плащане-съгласно акт № 3 от 07.05.2021г. с
данъчна основа 90 211.05лв., и посочен на отделен ред ДДС в размер на 18
042.21лв или със сума за плащане 108 253.26лв. От платежно нареждане от
09.06.2021г. е видно, че Община *** е заплатила изцяло фактурираната услуга.
На 09.07.2021г. в системата на ИСУН е регистрирано искане за плащане № 6.
Същото е посочено като окончателно плащане, като общата стойност на отчетените
разходи, съгласно финансов отчет е 129 417.01лв., а исканата сума е в
размер на 96 379.56лв.
След постъпване на искането за плащането в периода от 12.07.2021г. до
13.07.2021г. проверяващия орган Управляващ орган на ОПОС в присъствието на
представители на бенефициента е направил
проверка на място по цялостното изпълнение на дейностите по АДБФП № Д-34-17 от
22.04.2020г. Констатациите от проверката са обективирани в доклад от проверка
на място от 21.07.2021г. В раздел ХІІ са констатирани 5 проблеми със
извършените СМР и липса на разрешение за
ползване на обекта, което е основание за
окончателно плащане по договор № Д-120 от 04.08.2020г. Дадена е препоръка в
срок до 06.08.2021г. да се представят доказателства за предприетите действия по
изпълнение на препоръките.
Докладът е изпратен чрез ИСУН на 27.07.2021г.
От кмета на община *** е депозирано обяснение. В него се сочи, че е
допусната явна техническа грешка с изписаното: „след издаване на разрешение за
ползване“ в чл. 3, ал. 1, б. „а“ в
договор № Д-120 от 04.08.2020г.. Такова разрешение се издава след приключване и
на биологичната рекултивация, която се извършва в срок от 36 месеца след
приемането на техническата рекултивация.
С решение от 18.08.2021г. е
отказано извършване на верификация и плащане на средства в размер на 61
290.21лв., представляващи неверифицирана сума в размер на 53 763.34лв.- разходи
на общината по договор № Д-120 от 04.08.2020г.
с изпълнител "“***“ООД и представляващи окончателно плащане по този
договор, както и е намален размера на верифицираната сума със
7 526.87лв.за сметка на безвъзмездната
финансова помощ по дейност № 3 „Организация и управление, мерки за информация и
комуникация и подготовка на документация за възлагане на обществени
поръчки“-14% от допустимите разходи по проекта преки разходи. Отказано е
верефициране на средства в размер на 61 290.21лв /53763.21+7526.87/, от
общо поисканите в размер на 96 379..56лв., с искане № 6/09.07.2021г. за окончателно плащане средства.
Предмет на съдебен контрол е този акт.
В хода на съдебното производство се изслуша съдебно икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице Я.А., вписана в списъка на специалсти за съдебен район
П.**. Заключението й като неоспорено от страните се цени. Въз основа на него се
приема, че цената за техническа рекултивация по договор № Д-120 от 04.08.2020г.
за обществена поръчка за строителство е 274 400.81лв. Към настоящия момент
са издадени и заплатени четири фактури в общ размер на 273 283.99лв..
Последното плащане е направено на 09.06.2021г. за сумата от 108 253.26лв., след
подписан акт, образец № 15 от 10.05.2021г.
В хода на съдебното производство пълномощника на жалбоподателя представи
заповед № 6/24.08.2021г. за изменение на разрешение за строеж № 20 от
12.12.2019г. за обект: „Закриване и рекултивация на съществуващо депо за ТБО на
територията на община ***“, по силата на което се разрешава поетапно изграждане
на обекта на два етапа. Първи етап: „Техническа рекултивация“ и Втори етап:
„Биологична рекултивация“, както и Протокол за установяване на годността за
ползване на строежи и от 16.09.2021г., съгласно който държавна приемателна
комисия приема строежа: „Закриване и рекултивация на съществуващо депо за ТБО
на територията на община ***, І-ви етап“. Представя и разрешение за въвеждане в
експлоатация № ДП-07-ПК-30 от 20.09.2021г на началник РДНСК-П.**, с което е
въведен в експлоатация строеж: „Закриване и рекултивация на съществуващо депо
за ТБО на територията на община ***, І-ви етап-техническа рекултивация“.
Така описаната фактическа обстановка
се възприе от документите от административната преписка и от събраните в хода
на производството писмени доказателства. Всички те като неоспорени от страните,
подредени хронологично се ценят като
годни доказателства.
Въз основа на тях и съобразявайки разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, Административен съд Перник извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК и формира следните правни изводи.
І. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е допустима, като подадена срещу акт, притежаващ белезите на
индивидуален административен акт по чл.
21, ал. 1 от АПК, засягащ права и законни интереси на оспорващия,
който като негов адресат има и правен интерес от обжалването. Жалбата е
подадена в законоустановения преклузивен срок. С оглед на това същата е
допустима за разглеждане.
ІІ. По основателността на жалбата.
След извършената проверката по чл.
168 от АПК съдът намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.
60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи (УО) извършват авансови,
междинни и окончателни плащания въз основа на искане от бенефициента. Съгласно чл. 9,
ал. 5, изр. 2 и 3 от
ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице.
Правомощия на ръководител на управляващия орган по ЗУСЕСИФ може да се
упражняват и от овластено от него лице. В случая не се спори, че Управляващият
орган на Оперативна програма "Околна среда" за програмен период
2014-2020 г. и по която е одобрен за изпълнение проект BG16M1OP002-2.010-0026
"Закриване и рекултивация на общинско депо
за неопасни твърди битови отпадъци
на Община ***" по процедура BG16M1OP002-2.010 "Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело
С-145/14" по приоритетна ос "Отпадъци"
на ОПОС 2014-2020, съфинансирана в размер до 85% от Европейския фонд за
регионално развитие на ЕС е Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“
в МОСВ. В чл. 9,
ал. 5 от ЗУСЕСИФ се предвижда,
че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. Ръководител на администрацията, в която е
структурирана посочената дирекция, е Министърът на околната среда и водите.
Видно от приложената Заповед № РД-ОИ-25/14.05.2021 г. /л. 3/ Министърът на
околната среда и водите оправомощава изпълняващата длъжността-заместник
министър, и главен директор на ГД
"Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ, В.К.** за ръководител на УО на ОПОС, като й възлага
да изпълнява функциите на такъв. Не се спори, че именно въпросният служител
В.К.** заема конкретната длъжност към датата на издаване на процесното решение,
като и също е безспорно, че процесното Решение от 18.08.2021 г. изхожда именно
от това длъжностно лице, удостоверено чрез поставен от нея подпис, с оглед определянето й за Ръководител на УО на ОПОС
2014-2020 г. Делегирането на тези правомощия е законово допустимо /по арг. на чл. 9,
ал. 5 ЗУСЕСИФ/, като съдът
намира, че то е извършено редовно. Това обосновава извод за валидност на
процесния административен акт. Същият е валидно издаден и не страда от
отменително основание посочено в чл. 146, т. 1 от АПК
Оспорваното решение е издадено в изискуемата сe съгласно чл.
64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ писмена
форма. Доколкото има изложени основания и посочени правни разпоредби се приема,
че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира и допуснати нарушения на административно
производствените правила. Актът е едностранно властническо волеизявление,
защото чрез него органът упражнява властническата си компетентност по
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
установена в закона - чл. 56,
ал. 4 и чл. 98
(2) Регламент № 1083/2006 във вр. с чл.
60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Управляващия орган е сезиран с искане за
окончателно плащане № 6 от 09.07.2021г., изхождайки от чл. 60, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ. След постъпването му е извършена проверка на документите, представени
към искането за плащане, както е извършена и проверка на място, с оглед
предмета на административния договор, в съответствие на чл. 62, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ. Изготвен е на 21.07.2021г. доклад от проверка на място на проекта, в
който са направени констатации свързани с извършени строителни работи, които не
са в съответствие с проекта и липса на издадено разрешение за ползване,
разписани в договор № Д-120 от 04.08.2021г. между община *** и “***”ООД. Даден
е срок до 06.08.2021г. да се представят доказателства за направените
констатации. Докладът е връчен чрез ИСУН на 27.07.2021г. на Община *** и на 04.08.2021г. са депозирани
обяснения от Кмета на община ***, по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Следва
да се отбележи, че в производството по верифициране, регламентирано в глава,
Раздел ІІ "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", липсва
разпоредба, която задължава УО преди да постанови акт за отказ от верифициране
да предоставя възможност на бенефициента да предоставя бележки, възражения или
да ангажира доказателства. Действително в чл.
63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е дадена възможност на УО да изисква
допълнително представяне на документи, както и на разяснения от бенефициента,
но дали ще се ползва от тези правни възможности е изцяло в преценката на УО,
тъй като нормата не е императивна. По изложените съображения съдът счита, че
производството по издаване на обжалваното решение е съобразено с приложимите
процесуални правни норми на ЗУСЕСИФ и АПК, без да са допуснати процесуални
нарушения, които да рефлектират върху законосъобразността на административния
акт. В този смисъл съдът отхвърля като неоснователно възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
оспореното решение. С оглед на изложеното се приема, че не са налице нарушения
на административно производствените правила, който да доведат до самостоятелна
отмяна на акт в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорвания акт е материално незаконосъобразен. Доводите
за това са следните:
Производството по верифициране на
разходи е уредено в част от Глава
пета, Раздел втори от ЗУСЕСИФ.
Съгласно разпоредбата на чл.
62, ал. 1, изр. 1 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и
при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Според нормата на ал.
2 на чл. 62 от ЗУСЕСИФ чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от
ЗУСУЕСИФ определя за допустими само разходите, за които са осъществени
едновременно няколко условия, посочени в 7 точки.
В случая, УО е посочил като
основания за отказ от верификация нормите на чл.
57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ и
чл. 64,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.
62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО извършва верифициране на
разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за
допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57
и чл. 58
от ЗУСЕСИФ, а според чл.
59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните
правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка
оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на
Министерския съвет. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за
допустими по смисъла на чл.
57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Според чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ за
допустими се считат разходи, които са за реално доставени продукти, извършени
услуги и строителни дейности. В случая изхождайки от съдържанието на оспореното
решение по отношение на основанието, посочено в чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ органът не е изложил никакви мотиви от
фактическа и правна страна. Посочената разпоредба стой изолирано и не се
подкрепя от доказателствения материал по делото. Недопустимо е съдът вместо
органа да конкретизира фактите и за първи път да ги подвежда към относимите
правни основания за издаване на обжалвания административен акт. При това
положение не е налице основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, което да
доведе до отказ на верификация на сумата от 53 763.34лв.
Следващото посочено основание за отказ на верификация е по чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ,
съгласно което разходите са извършени законосъобразно, съгласно приложимото
право на Европейския съюз и българското законодателство. То кореспондира с
отказа от верификация на основание чл.
64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, за
които разход не е потвърдена допустимост. По разбиране на съда това е
самостоятелно основание различно от чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ при което е
достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на
нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в
размер, съответен на размера на неверифицирания разход.
За отказа от верификация по чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е необходимо органът да посочи
конкретната правна норма, в нарушение на която самият разход е направен. Такава
нарушена правна норма не е посочена.
От доказателствата по делото се приема, че между Управляващия орган и Община
*** е сключен административен договор № Д-34-17 от 22.04.2020г., по процедура BG16М1ОР002-2.0100 „Рекултивация на депа за
закриване, предмет на процедура по нарушаване правото на ЕС по дело С-145/14“,
по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма околна среда
2014-2020г“., за изпълнение на проект ИСУН № BG16М1ОР002-2.0100-0026 „Закриване и рекултивация на
съществуващо депо за твърди битови отпадъци на територията на община ***“,
изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 на стойност 334 905.84лв..
В чл. 2.2.2 от административния договор са посочени следните основни
дейности: 1. Дейност-Подготовка и изпълнение на проекта; 2. Дейност: Техническа
рекултивация на депото; 3. Дейност: Организация и управление, мерки за
информация и комуникация и подготовка на документация за обявяване на
обществени поръчки.
В чл. 2. 3 е предвиден срок за изпълнение на договора от 20 месеца, считано
от влизането му в сила.
В чл. 3.10 от договора е разписано,
че бенефициентът се задължава да извърши
биологична рекултивация със собствени средства в период на дълготрайност 5
години след окончателното плащане по този договор. При неизпълнение се дължи
връщане на 5% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по проекта.
Съгласно дадени насоки биологичната рекултивация е недопустима за
подпомагане по мярката.
В изпълнение на Дейност 2 от проекта " Техническа рекултивация на
депото" бенефициерът е провел процедура за избор на изпълнител за
извършване на строителство и е сключил с изпълнител „***“ООД договор № Д-120 от
04.08.2020г. за обществена поръчка за строителство. В него страните са приели
рекултивацията на депото да се извърши
на два отделни етапа, при цени съответно за техническа рекултивация от
274 400.81лв. и за биологична рекултивация от 6 489.17лв., с предвидени
различни срокове за изпълнение.
По подаденото от бенефициера искане за плащане № 6 експерти на Управляващия
орган са извършили проверка на място на 12-13.07.2021 г. Констатациите от
проверката са изложени в доклад от проверка на място от УО, като раздел ХІІ са констатирани 5 проблеми с
извършените СМР, както и липса на
разрешение за ползване на обекта, като
са посочили, че то е основание за окончателно плащане по договор № Д-120 от
04.08.2020г. Изведен е извод, че не са регистрирани в регистъра за нередности –
нередности свързани с наложени финансови корекции, няма активни сигнали за
нередности, както и при проверката не са установени факти и обстоятелства
водещи до съмнения за нередност и/или пораждащи съмнения за нарушения, попадащи в хипотезата на чл.
70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Въз основа на констатацията, че липсва разрешение за ползване на обекта,
органът е обосновал, че разходът от 53 763.34лв. е недопустим поради
несъответствие с чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ,
който изисква разходът да е извършен
законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство. Според УО този разход е извършен в противоречие на чл. 3, ал.
1, б. “а”, трето тире от договора, където е разписано, че окончателно плащане
се извършва след издаване на разрешение за ползване. Прието е, че бенефициентът
е трябвало да направи частично плащане в размер на 80% от стойността на
договора за техническа рекултивация или 219 520.65лв., което е 80% от
274 400.18лв. С оглед на това не е верифицирана разликата между сумата на
изпълнените СМР-та и максимално допустими за извършване на “междинното плащане”
без издаване на изискуемия документ-разрешение за ползване.
Настоящият състав не споделя тезата на УО за постановения отказ. На първо
място административният договор не поставя условия и не обвързва окончателно
плащане с разрешение за ползване. Такова условие не е заложено и в насоките за
кандидатстване по процедура “Рекултивация на депа за закриване, предмет на
процедура по нарушение на права по дело С-145/14. При липса на регламентирано изискване чрез
нормативен или административен акт или чрез договора за безвъзмездна помощ и
неговите приложения за допустимост на разходите при съобразяване с издадено
разрешение за ползване и при съответност на разходите на одобрения проект не е
налице соченото от органа правно основание за отказ от верификация – чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Липсата на посочена правна норма, която
да е нарушена с извършеното плащане възпрепятства и цялостната съдебна проверка. В случая техническа рекултивация е завършена,
за което е съставен акт, обр. 15 от 10.05.2021г., съгласно Наредба № 3/2003г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за установяване годността на строежа. На
31.05.2021г. кмета на общината е одобрил протокол за приемане на техническата
рекултивация, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ПП на ЗОЗЗ и раздел 5 от
наредба № 26 от 02.10.1996г. за рекултивация на нарушени територии, подобряване
на слабопродустивни земи и
оползотворяване на хумусния пласт. С тези действия индикаторите заложени в
проекта за завършена рекултивация са изпълнени изцяло. Изработеното е прието от възложителя на
31.05.2021г. и за него възниква задължението да плати възнаграждение за
изработеното. Услугата е надлежно
фактурирана, с посочено основание за плащане и дължима стойност. Налице е
търговска сделка, при която плащането е
дължимо след издаване на данъчен документ. Плащането е извършено не по-късно от
60 дни, съгласно чл. 303а от ТЗ. Разходът е направен за дейност, която е
допустима за подпомагане, изхождайки от т. 13.3 от насоки за кандидатстване и е
в срока на действие на процедурата. Не е спорно, че в случая е поискана
веритификация за извършени разходи по
същинската рекултивация, които са
допустими разходи по процедурата. С оглед на това се приема, че окончателното
плащане по договора за обществена поръчка е напълно законосъобразно и не
противоречи на българското законодателство. Въз основа на горното се приема, че
разписаното в чл. 3, ал. 1, б. “а”, трето тире от договорът за строителство, че
окончателно плащане се извършва след издаване на разрешение за ползване не води
до недопустимост на разхода в условията на чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Въпреки, че съставът е с резерви по
отношение на протеклото производство по
изменение на разрешението за строеж, обективирано в заповед № 6 от
24.08.2021г. на главния архитект, то същият е длъжен да зачете
разрешение за въвеждане в експлоатация № ДК-07-Пк-30 от 20.09.2021г.,
издадено от началник на РДНСК-Перник. От него се установява, че строежът
“техническа рекултивация-етап І-ви” е въведен в експлоатация. Същото
представлява новонастъпило обстоятелство и съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК е от значение за изхода на спора. Въз основа
на него се приема, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и
разрешението за строеж, както и че
изграденото по проекта е завършено и отговаря на строителните правила и
нормативи. Липсата му към датата на проверката, респ. към момента на плащането
не представлява пречка и необуславя недопустимост на разхода. С оглед на
изложеното се приема, че отказът да се верифицират средства в размер на 53
763.34лв. е постановен в нарушение на материалния закон и на основание чл. 146,
т. 4 от АПК ще се отмени.
Вторият диспозитив, с който е намален размера на веритифицираната сума със
7526.87лв. за сметка на БФП по дейност № 3 „Организация и управление, мерки за
информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на
обществени поръчки“ от бюджетен ред „ІV.8.1
Непреки разходи-14% и е верифицирал
непреки разходи в размер на 6008.26лв., е пряка функция на неверифицираната
сума от 53 763.34лв. посочена в т. 1 от обжалваното решение. Същото
се явява математическа функция от
претендираните и неверифицирани разходи, и макар направените от органа
изчисления напълно да съответстват на чл. 59 и сл. от Раздел ІV, условия за извършване на окончателно
плащане, като намаляването на размера на верифицираната сума е постановено на
основание на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 61,
ал. 7 от Условията за изпълнение на одобрения проект по процедурата предвид
установената незаконосъобразност
на решението в по т. 1, същото се явява незаконосъобразно и в частта си по т.
2.
Въз основа на изложеното настоящия
състав приема, че жалбата е основателна. Оспорвания акт е издаден от
компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, но е постановен в
нарушение на материално правните разпоредби. Решението ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед приетото и вземайки предвид, че верификацията на средства е
изцяло от компетентността на ответника преписката следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне, в тази част, съобразно мотивите на съдебното решение.
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са
придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разноските се претендират
в общ размер на 3068.00лв., представляващи 200.00лв., заплатен депозит по
приета съдебно-икономическа експертиза и 2868.00лв., адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 27000 от 07.10.2021г.. Ответната
страна прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Възражението е направено своевременно, но разгледано по
същината си е неоснователно. Адвокатското възнаграждение е определено в
минимален размер, при материален интерес
в хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с пар. 2а от ДР на Наредбата и
е в размер на 2868.00лв.. Представени са и доказателства да плащането му по
банков път. Въз основа на горното ответникът ще бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски направени по делото в размер на 3068.00лв.
/три хиляди и шестдесет и осем лева/
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на община ***, представлявана от Кмета на община *** Решение от 18.08.2021г. на ръководител на Управляващ
орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г“, с което е отказано
верифициране на разходи в общ размер на 61 290.21лв. и ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне, в тази част по подаденото от Община
***, искане за окончателно плащане № 6 от 09.07.2021г. на стойност
96 379.56лв.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Община ***, общ. П., обл. П., с
ЕИК ** направените в производството разноски в размер на 3068.00лв. /три
хиляди и шестдесет и осем лева/.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република
България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/