Решение по дело №7112/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260613
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 22 септември 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330207112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260613

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

26.08.2021 г.                                                                                  гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                 VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 7112 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

       ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 2011736, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Г.Ш., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на Д.Г.Ш., с ЕГН ********** сумата в размер на 300 /триста/ лева,  представляваща сторените в настоящото производство разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 2011736, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Г.Ш., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева.

Жалбоподателят Д.Ш., в жалбата и депозирана писмена молба оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/като незаконосъобразен при нарушение на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените в производството разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя Д.Ш. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 30.03.2018г. в 14:14ч. в гр.Пловдив, на бул.“Цариградско шосе“ до № 51, в посока бул.“Княгиня М.Луиза“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 за превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег.№ …. Моторното превозно средство, собственост на „Аутотехника“ ООД и ползвател „Пневматика – Серта“ АД, се е движело с 78 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч.        Електронният фиш бил съставен на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя Д.Г.Ш., за който било прието, че е законен представител на ползвателя на процесното МПС - „Пневматика – Серта“ АД .

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото доказателствен материал се доказа осъществен състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 30.03.2018 г. в 14:14 часа в гр.Пловдив, на бул.“Цариградско шосе“ до № 51, в посока бул.“Княгиня М.Луиза“,  е установено нарушение за скорост с лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег.№ …, който се е движил със скорост от 78 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, което съставлява нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въпреки горното, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден срещу лице, което не разполага с пасивна материална легитимация, поради което следва да се отмени.

Съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато МПС е собственост на ЮЛ електронния фиш се издава на неговия законен представител.

По делото е приложена справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е „Аутотехника“ ООД, като от същата справка се установява също, че лекия автомобил е с ползвател „Пневматика – Серта“ АД, за чийто законен представител е посочен жалбоподателя Ш.. От извършената служебна справка в Търговския регистър се установява, че „Серта България“ АД е актуалното наименование на дружеството, вписано като ползвател на МПС, а именно „Пневматика - Серта“ АД. Именно дружеството ползвател на МПС е с правно организационна форма акционерно дружество.

В чл.235 от Търговския закон ТЗ/ е предвидено, че при едностепенна система на управление акционерното дружество се представлява колективно от членовете на съвета на директорите, освен при две изключения: 1. Ако е предвидено друго в устава- чл. 235, ал.1 от ТЗ; 2.         Ако членовете на съвета на директорите са избрали помежду един или повече изпълнителни членове /изпълнителни директори/, които да осъществяват представителството на юридическото лице и техните имена са вписани в търговския регистър- чл. 235, ал.2 от ТЗ. От представената по делото официално заверена разпечатка от Търговския регистър се установява, че в процесния случай относно „Серта България“ АД е налице втората хипотеза, доколкото в Търговския регистър нарочно и изрично са вписани имената на членовете на съвета на директорите, които са изпълнителни членове и единствени разполагат с представителни правомощия по отношение на акционерното дружество.

Същевременно, както теорията, така и съдебната практика са категорични, че ако е реализирана опцията по чл. 235, ал.2 от ТЗ и в Търговския регистър са вписани изпълнителни членове, като представляващи дружеството, само те, но не и останалите членове на съвета на директорите, са  негов законен представител и само те разполагат с активна и пасивна представителна легитимация да ангажират правната сфера на акционерното дружество. Предвид на това в случаите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 от ЗДвП, когато е установено нарушение на режима на скоростта с МПС, с ползвател  акционерно дружество, електронния фиш може да бъде издаден само на името на изпълнителния член, вписан в търговския регистър като представляващ, но не и на останалите членове на съвета на директорите, които не са представляващи.

В разглеждания казус от посочената по-горе заверена справка от Търговски регистър се установява, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят действително е бил член на съвета на директорите, но не е бил вписван в Търговския регистър  като представляващ акционерното дружество. Поради това и жалбоподателя Ш. не е имал качеството законен представител на дружеството ползвател на МПС и не е разполагал с материална легитимация да бъде наказан за допуснатото нарушение.

С оглед изложените съображения Електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 300 лв., представляваща  реално заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските в така претендирания размер са в предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, поради което възражението на въззиваемата страна за прекомерност следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                   /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!