Решение по дело №39/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. Разград, 08.04.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 39 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Разград против Решение № 338 от 06.11.2020 г., постановено по АНД № 520/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление № 1873-15-164 от 26.06.2020 г. на директора на ОД на МВР – Разград. С отмененото наказателно постановление на Л. Т. Л. на основание чл. 209а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в подкрепа на което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна

 

 

 

 прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

 

 

 

 

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на Л. Т. Л. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1873-15-164 от 22.04.2020 г. за това, че на 22.04.2020 г. около 14,50 ч. в гр. Разград на ул. „Арда“ е посетил спортна площадка, с което е нарушил Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. Актът е подписан от нарушителя с възражението, че нямало маркировка и табела, че това е спортен обект, нямало лента и заграждения, които да указват, че е затворен.

Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура – Разград с оглед престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С постановление от 24.06.2020 г. прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, поради което е отказал да образува наказателно производство.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление наказващият орган е приел, че е налице нарушение на забраната, установена с посочената заповед на министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложил на Л. глоба в размер на 300 лв.

Въззивният съд е приел, че към процесния период са действали забрани за всички граждани да посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие тези забрани са отпаднали и не са въведени отново, въпреки че епидемиологичната обстановка била значително по-тежка. Това означавало, че тези изисквания са били явно завишени и е дадена нова оценка на ситуацията, обуславяща извод за липса на необходимост от тях. Съдът е заключил, че деянието е маловажно и неприлагането на института по чл. 28 ЗАНН е основание за отмяна на наказателното постановление.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.)  при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на това правомощие с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020 г., на територията на Република България са преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на действието й е бил до издаването на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени друг вид мерки. Но до отмяната й Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била валиден общ административен акт, установяващ забрана за гражданите да посещават изброените обществени места.

При действието на горната заповед Л. Л. е посетил спортна площадка на открито обществено място, с което е нарушил въведената противоепидемична мярка и правилно на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ му е наложена глоба в минилния размер от 300 лв.

Касационната инстанция не споделя съображенията на въззивния съд за маловажност на случая. В условията на оперативна самостоятелност министърът на здравеопазването е органът, който преценява епидемичния риск, избира съответните противоепидемични мерки и определя срока на действието им. Съдът няма правомощието да обсъжда целесъобразността на тези мерки и е недопустимо да извежда общ извод за маловажност на всички деяния, нарушаващи определените мерки. Преценката за маловажност се прави самостоятелно за всяко отделно нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не се твърдят и не се доказват обстоятелства, които да понижават обществена опасност на деянието.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 338 от 06.11.2020 г., постановено по АНД № 520/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1873-15-164 от 26.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Разград, с което на Л. Т. Л. на основание чл. 209а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                     2./п/