Решение по дело №8698/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 581
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110208698
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208698 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 542667-F555038/19.10.2020 г., издадено от *********** - началник на отдел
„Оперативни дейности” - София в ЦУ на НАП, на ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА”, с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, представлявано от М. ИСМ. АЙВ., за това, че:
На 16.06.2020 г. в 16:21 часа при извършване на проверка на търговски обект по
смисъла на §. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – баничарница, находящ се в гр. София, *********,
стопанисван от ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, било установено,
че за извършена покупка на 1 брой баничка на стойност 1,70 лева, е извършено плащане от
ПЛ. К. В. с банкнота от 5,00 лева, за което плащане не била издадена фискална касова
бележка от фискално устройство (ФУ) модел ДАТЕКС с № на ФУ DT835654 и № на ФП
02835654, като плащането било прието от *************ова на длъжност продавач в обекта
и собственик. ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА” едновременно с плащането не е представило на
клиента фискална касова бележка от ФУ, с което била нарушена разпоредбата на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА” е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА”, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба и в с. з. моли НП да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН не били посочени
обстоятелствата около твърдяното нарушение и доказателствата в негова подкрепа, както и
нарушените законови разпоредби, което създавало затруднение у жалбоподателя да разбере
какво нарушение било осъществено. Оспорва се компетентността на АНО, като се твърди,
че в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН атакуваното НП било антидатирано, за да се спази
шестмесечния срок. НП било издадено на 19.10.2020 г., но връчено повече от 11 месеца по-
1
късно – на 31.05.2021 г. В с. з. се допълва, че разпитаните свидетели не били допринесли за
изясняване на фактическата обстановка, тъй като не си спомняли посетения от тях обект и
къде се намирал.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Допълнително представените доказателства
сочили, че НП било издадено именно на дата 19.10.2020 г. Късното му връчване не било
нарушило правото на защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на
120 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложеното по преписката заверено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на
изп. директор на НАП, относно компетентността на актосъставителя и АНО); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; АУАН и НП са изготвени в сроковете
на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и
НП по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл.
42 и 57 от ЗАНН.
По повод изложените доводи за антидатиране на атакуваното НП, следва да се посочи,
че видно от приобщената на съдебното следствие разпечатка от Регистър АНП на НАП,
атакуваното НП № 542667-F555038/19.10.2020 г. е заведено в Регистъра именно на
19.10.2020 г., поради което НП е издадено в срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и не може да
бъде определено като антидатирано. Връчването на вече издаденото НП не е обвързано със
законоустановен срок.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 16.06.2020 г. в 16:21 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, в лицето на
св. К.И. и актосъставителя П.В. извършили проверка в търговски обект – баничарница,
находящ се в гр. София, *********, стопанисван от ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА”, с ЕИК по
БУЛСТАТ *********. В обекта се намирала *************ова на длъжност продавач, както
и собственик.
В началото на проверката и преди легитимация св. П.В. осъществил контролна
покупка на 1 брой баничка на стойност 1,70 лева, за което платил в брой с банкнота от 5,00
лева. Сумата била приета от Галя А.ова. За покупката не бил издаден фискален бон от
намиращото се в обекта и работещо ФУ модел ДАТЕКС с № на ФУ DT835654 и № на ФП
02835654. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка
2
№ 0038514 от 16.06.2020 г. Съгласно приложен дневен фискален отчет общият оборот за
деня до този момент бил 39,90 лева.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите непосредствено участвали
в проверката К.И. и П.В., както и от приложените по преписката писмени доказателства –
Протокол за извършена проверка № 0038514 от 16.06.2020 г и заверени копия от дневни
фискални отчети.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, хронологично подредени,
логични и кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Свидетелите в достатъчна степен описаха вида на търговския обект, закупената стока при
контролната покупка и обстоятелството около неиздадената за това касова бележка.
Гласните доказателства кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с
тях допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава
от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка Съдът безспорно констатира, че ЕТ
„А. – ГАЛЯ А.ОВА” е било задължено по ЗДДС лице и като такова е стопанисвало
търговски обект по смисъла на §. 1, т. 41 от ПР на ЗДДС – баничарница, находящ се в гр.
София, *********. В посоченият търговски обект е било регистрирано и експлоатирано ФУ,
функциониращо на 16.06.2020 г. в 16:21 часа (датата и часа на процесната проверка). С
оглед фактите по делото, безспорно е доказано, че при извършената контролна покупка на
един брой баничка на стойност 1,70 лева не бил издаден едновременно с плащането
фискален бон от намиращото се в обекта и работещо ФУ, с което дружеството е
осъществило формално нарушение на изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС („Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ ”). На
посоченото нарушение съответства и приложената от АНО относима санкционна разпоредба
на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът обаче счита, че са налице предпоставките случаят да бъде третиран като
«маловажен» по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следните аргументи: На първо място,
касае се за формално нарушение, от което не са произтекли щети за държавния фиск и
нарушението не е довело до неотразяване на приходи (в противен случай АНО би следвало
да приложи санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС). На второ място,
нарушението е извършено от ЕТ за първи път, както изрично е посочено и в атакуваното
НП. На следващо място, касае се за неиздаване на фискален бон при контролна покупка на
баничка на стойност от 1.70 лева, което е определено изолиран случай (доколкото видно от
приложените копия от дневни фискални отчети и касови бонове за същия ден, ЕТ е
3
отразявал във ФУ другите извършени продажби), а стойността на покупката е несъразмерно
незначителна на фона на размера на наложената имуществена санкция, макар и в
законодателно предвидения минимум. На последно място, самото административно-
наказателно производство е постигнало целите на административните наказания, заложени в
чл. 12 от ЗАНН, още с момента на издаване на АУАН, поради което налагането на
имуществената санкция дори и в минималния й размер е било прекомерно тежко и
излишно. Последното дава основане на въззивната инстанция да отмени атакуваното НП,
поради маловажност на случая, като същевременно приложи новата и действаща към
момента на изготвяне на настоящото решение разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН,
даваща правомощия на съда да отмени наказателното постановление и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това е
така, доколкото в ПЗР на ЗИДЗАНН от 2020 г. не са предвидени особени правила за влизане
в сила на процесуалните норми, но по силата на ограничителното препращане, съдържащо
се в чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да намери чл. 3 от НПК, съгласно който
разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия,
които предстоят по незавършени наказателни производства.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение от юрисконсулта
на АНО, съдът следва да посочи, че съдебният акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е различен
от отменителния по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, доколкото в случая НП се отменя не поради
неправилно приложение на материалния закон или допуснати съществени процесуални
нарушения, а поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, която не променя извода за
наличие на административно нарушение, а предвижда единствено отпадане на наложената
административна санкция срещу задължително предупреждение, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение на
нарушителя ще му бъде наложено административно наказание. Неслучайно законодателят
говори за „нарушителя“ при приложение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Тази
особеност на съдебния акт по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН дава основание на въззивната
инстанция да счита, че следва да бъдат присъдено в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение. С оглед гореизложеното, искането на упълномощения юрисконсулт на
АНО за присъждане на разноски се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
(в сила към момента на изготвяне на настоящото решение), с оглед процесуалното
представителство в рамките на въззивното производство. В тази връзка, на основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) както и с оглед съдебното решение, ЕТ „А. –
ГАЛЯ А.ОВА” следва да заплати в полза на НАП сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 542667-F555038/19.10.2020 г., издадено от *********** - началник на
отдел „Оперативни дейности” - София в ЦУ на НАП, на ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА”, с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, поради „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА”, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, ЕТ „А. – ГАЛЯ А.ОВА” да заплати в
полза на НАП сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5