Р Е Ш Е Н И Е № 260407
гр. Хасково, 18.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО,
7 –ми граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христина Жисова
при участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от
съдия Жисова гр. д. № 2263 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сгр.14, против А.Г.З., ЕГН **********, с правно
основание на обективно кумулативно съединените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
определение № 260741 от 20.05.2021г. по гр.дело № 2263 по описа за 2020г. на
Районен съд – Хасково, производството е прекратено по отношение на предявените евентуални
осъдителни искове със същото правно основание от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България срещу А.Г.З., ЕГН ********** за
сумите от 1 496.14 лева, представляваща главница по договор за револвиращ кредит № CARD-15335058,
сума в размер на 287,12 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 01.03.2019г. до 12.08.2019г. и сума в размер на 73,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2019 г.
до 11.02.2020г. Определението в тази му част е влязло в сила на 07.06.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD – 15905831 от
15.04.2018г. Съгласно от този договор, кредиторът издадавал на
кредитополучателя кредитна карта MasterCard с определен кредитен лимит
(одобрена сума от издаделя, с която се захранвала картата). Първоначално
максималният кредитен лимит по договора бил уговорен в размер на 1000 лева, а
впоследствие увеличен на 1500 лева, считано от 17.12.2018г. Картата позволявала
чрез нея да се извършва теглене в брой от банкомат, да се извършват плащания
чрез терминални устройства и други услуги в страната. В договора била
предвидена и възможността кредитополучателят да се възползва от услугата
„Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“. Чрез втората функционалност кредитополучателят
изплащал избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния
лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака
за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта. На 15.04.2018г.
ответницата се възползвала от горепосочената възможност и било извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код
на усвояването CRЕХ – 15905831 за закупуване на стоки и услуги на изплащане на
стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от договора в параграф „Параметри и
услуги“ за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до
01.05.2019г. съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните
погасителни вноски. Договорено било кредитът за стоки и услуги да бъде заплатен
на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 62,24 лева. За използването
на услугата „покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора“ в договора бил уговорен ГЛП и ГПР, като била посочена и общата
стойност на плащанията. В случай на неплащане на тази вноска на падежа (1-во
число), тя щяла да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена.
Кредиторът се задължавал да изготвя и изпраща
месечно извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя
по кредитната карта. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът,
в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита, като били
налице две възможности за изпълнение на задължението: 1) посредством пълно
погасяване на усвоения кредит или 2) частично погасяване на задълженията чрез
внасяне на сума в размер на минималната сума за плащане или по-голям. В
месечните извлечения била посочена както минималната месечна вноска, така и
дължимата сума за пълно погасяване на задължението. Месечните погасителни
вноски следвало да се направят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението.
Ответницата преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.03.2019г., когато било извършено последното плащане по
нея и кредитната карта била блокирана. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, предвид което на 12.08.2019г. на длъжника била изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която ищецът твърди, че договорът бил обявен
за предсрочно изискуем.
Ето защо ищецът намира, че ответницата дължи сума
в размер на 1496,14 лева за главница, както и възнаградителна лихва в размер на
287,12 лева от 01.03.2019г. (първа пропусната вноска) до 12.08.2019г. Ответницата
дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 73.85
лева за периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020г.
Поради тази причина ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените суми, за
което било образувано ч.гр.д. № 488 по описа за 2020г. на РС-Хасково.
Заявлението било уважено и била издадена заповед № 398 от 08.06.2020г. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и
съдът дал указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да
установи по отношение на ответника, че ищецът дължи сума в размер на
1496,14 лева, представляваща главница по договор за револвиращ кредит №
CARD-15335058, сума в размер на 287,12 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г. и сума в размер на 73,85 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.04.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 488 по описа за 2020г. на РС - Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни.
Твърди се, че предсрочната изискуемост не е била
надлежно обявена. Действително в чл. 17 от договора е била предвидена
възможност за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми при неплащането
на две месечни вноски, но това не дерогирало задължението за уведомяване на
длъжника. Към исковата молба били приложени покана и квитанция, но същите били
в нечетливо състояние и от тях не се установявало уведомяването на ответницата.
Искът за главницата се оспорва и на друго основание. Ответницата, чрез
назначения й особен представител, твърди, че няма сключен договор, споразумение
или анекс, с който максималният кредитен лимит да е увеличен въз основа на
взаимното съгласие на страните до размер от 1 500 лева, поради което
претенцията за сумата над 1 000 лева била неоснователна. След като главницата
трябва да е в размер не по-висок от 1 000 лева, то съгласно разпоредбите на ЗПК
ГПР не следвало да бъде повече от 50 % от размера на главницата, а съгласно
приложения погасителен план, общата дължима сума, която дължникът следвало да
върне е в претендирания размер. Предявените искове се оспорват и като недоказани,
тъй като от представените от ищцовата страна доказателства не се установявали
фактическите твърдения от исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за кредит CARD-15905831,
усвояване CREX-15905805 е, че същият е
сключен на 15.04.2018г. между ищцовото дружеството, като кредитор, и ответника,
като кредитополучател. Предмет на договора е финансирането покупката на стока с
посочена цена и на услугата „сигурност на плащанията“ със застрахователна
декларация CREX- 15905805, по групова застраховка № 5/2008г. Общата стойност на
плащанията е 652,91 лв.
От договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD– 15905831,
сключен на същата дата и между същите страни, се установява, че е с
първоначален кредитен лимит от 1 000 лв., при годишна лихва и такси, посочени в
договора (чл.1). Месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в минимален размер,
според тарифата (чл.13). За ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от кредитния лимит, за срока на ползването му; както и да заплаща такси по
тарифата (чл.14). Съгласно чл.15, кредиторът може да преразглежда размера на
лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на новите им размери става след
обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и
съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с
промените, той трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по
посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка
трансакция с кредитната карта след влизане в сила на новите лихва и такси
означава, че същите са приети. Кредиторът ще блокира картата по собствено
решение, по искане на кредитополучателя, при изтичане на валидността и ии при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски (чл.16). При забава на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска (чл.17). ГПР е изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от
една година и ще се погасява на равни месечни вноски с неизменни до края на
срока разходи, съгласно условията на договора (чл.20). Разходите, различни от
погасителните вноски и свързани с кредита и с изпълнението на задълженията са
изцяло за сметка на кредитополучателя, като стойността им се определя по
действащата тарифа на съответния доставчик (чл.21). С подписването на договора,
кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията му (чл.26).
Договорът съдържа в себе си тарифа за следните допълнителни плащания за
ползването на кредита: годишен лихвен процент – 35%, годишен процент на
разходите – 44,90 %, теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина –
2 лв.+2% от изтеглената сума; справка за разполагаем лимит на банкомат в
страната – 0,40 лв.; месечна такса за обслужване (начисляваща се при трансакции
и/или задължения в отчетния период) - 4 лв.; обезщетение за забава – в размер
на законната лихва (ОЛП на БНБ + 10 %); минимална погасителна вноска при усвоен
кредитен лимит до 1 000 лв. – 60 лв. Договорът е подписан от
кредитополучателя и от представител на кредитора.
Като доказателства по делото са приложени и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, подписан от представител
на кредитодателя, както и Служебен бон № 0176637/15.04.2018г. от „Технополис
България“ ЕАД за 599.00 лева. Видно от представеното месечно извлечение по
кредитната карта, от 15.07.2019г., за отчетен период 15.06.2019г. –
15.07.2019г., разполагаемата сума към отчетната дата е „-283.26 лв.“. С
уведомление, озаглавено „последна покана“ изх. № CARD-15905831 от 12.08.2019г.,
адресирано до ответника същият е поканен от ищеца, в седемдневен срок, от
получаване на уведомлението, да погаси задължението си, в размер на 1496.14
лева главница, 287.12 лева договорна лихва и 2.09 лева обезщетение за забава –
в общ размер на 1785.35 лева, като в противен случай, ще се прибегне до съдебно
събиране.
От материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 488/2020г. по описа на РС-Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 3817/25.02.2020г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение № 398/08.06.2020г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2020г., както и направените разноски в общ размер на 155.85. По заповедното
производство са приложени и
издадените месечни извлечения за кредитна карта CARD – 15905831 , както и писмо
от ищеца до ответника, че считано от 17.12.2018г. кредитният лимит по кредитна
карта CARD – 15905831, ще бъде увеличен на 1500 лева. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 11.09.2020г.
на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че пластиката на кредитната карта е с
присвоен уникален номер. Първото месечно извлечение по кредитната карта е с
дата 15.05.2018г и се носи информация за периода 15.04.2018г до 15.05.2018г.
Видно от извлечението е, че на 16.04.2018г по кредитната карта е отразена
транзакция за сумата от 652,91лв - покупка от Технополис България. Транзакцията
е отразена като „покупка на равни вноски в кредитния лимит". Сумата от
652,91лв се формира от стойността на закупената стока: смартфон HUAWEI
-599.00лв. и застраховка "Сигурност на плащанията" за 53,91лв. Проследявайки
хронологично месечните извлечения по кредитната карта, експертизата констатира,
че на 04.09.2018г е извършено погасяване, с което лимита е бил напълно и изцяло
погасен до сумата от 5,04лв. Операцията намира отражение в месечното извлечение
с дата 14.09.2018г. На 09.11.2018г. е извършено пълно усвояване на лимита от
1000,00лв., чрез превод от карта в сметка, което движение намира отражение в
месечното извлечение с дата 15.11.2018г. В периода от 18.12.2018г. до 02.01.2019г.,
е извършено усвояване на суми в общ размер от 639,73лв. Извършени са погасявания:
60,00лв. на 03.12.2018г. и 121,00лв. на 22.02.2019г. с постъпилите суми са
погасени лихви, такси за 36,79 лв. и главница за 144,21 лв., което според
вещото лице формира размер на дължима главница: 1495,52лв. След тази дата няма
регистрирани движения по кредитната карта. Последното месечно извлечение по
кредитната карта е генерирано на 15.07.2019г и обхваща периода 15.06.2019г. до
15.07.2019г. В месечното извлечение задължението по кредитната карта е в размер
на 1783,26лв., в т.ч. 1495.52лв. главница - усвоена и непогасена и 287.74лв.
натрупани непогасени възнаградителни лихви, застрахователни премии и такси за
месечно обслужване.
Към 25.02.2020г., размерът на задължението по
кредитна карта с титуляр А.Г.З. по CARD-15905831 е както следва: Главница:
1495.52лв.; Начислена възнаградителна лихва до 07.06.2019г: 219,31лв; Начислени
такса за месечно обслужване: 20,00лв; Начислени застрахователни премии:
48,43лв; Начислена лихва за забава от 12.08.2019г. до 11.02.2020г: 76,44лв.
Вещото лице сочи, че размерът
на законната лихва е формиран върху сумата от 1495,52лв., което представлява
усвоена и непогасена главница. Начисляване на законна лихва започва да тече от
датата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, която дата кредиторът
посочва като 12.08.2019г.
Вещото лице е изчислило и размерът на начислена и
непогасена възнаградителна лихва върху усвоена и непогасена главаница от 1000
лв. във връзка с оспорването на ответника чрез особения му представител, която
в този случай за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г. възлиза на 160.42 лв.
При тази хипотеза мораторната лихва за периода
от 01.04.2019г. до 11.02.2020г. е 88.06 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, първият и
вторият иск са частично основателни, а третият изцяло основателен, поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това
правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD - 15905831 от 15.04.2018г., и приложение към него стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта. Договорът
е подписан и от ответника, като автентичността му не е оспорена. Установи се
още, че кредитният лимит по него е бил увеличен, считано от 17.12.2018г., а от
заключението на експертизата се установи, че същият е усвояван, вкл. и до така
увеличения кредитен лимит. Поради това, възраженията на особения представител
на ответника в тази връзка, а именно за нужда от писмено съглашение и в тази
насока, се явяват неоснователни. Ето защо следва да се приеме, че са се породили
уговорените с договора правни последици, а именно дружеството е отпуснало
кредит, който ответникът е трябвало да погасява чрез изплащането на определени
вноски (или поне минимални такива) в предвидените срокове и размери. На
следващо място няма спор, а и от кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е погасявал
текущите си задължения съобразно уговореното. Следователно,
в случая са били налице предпоставките на чл. 17 от договора за настъпване на
незабавна изискуемост на целия кредит. При липса на плащане, съдът приема, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 22.02.2019г.,
след което кредиторът е блокирал използването й. Установи се настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от страните в
договора да настъпи при неплащане на две или повече погасителни вноски, т. е.
налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретната
хипотеза съдът не счита, че следва да разглежда предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като връщането на сумите не се търси на това основание, а поради
просрочване на две или повече месечни вноски. Още повече, че в случая се
установи, че и към момента ответникът не пребивава на посочения в договора за
кредит адрес, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в заповедното производство и призоваванията му в настоящото са
извършвани по реда на чл. 47 от ГПК,
т. е. чрез залепване на уведомления. Следва да се вземе предвид и факта, че
ответникът не е намерен и от съда за връчване на заповедта за изпълнение и за
призоваване по настоящото дело, което сочи на извода, че трайно не пребивава на
този адрес, а няма друг известен. Съществено в случая е да се отбележи, че
страните са уговорили, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем в целия му размер, е безусловно, т. е. не е необходимо изпращане на
съобщение (уведомление) до длъжника - чл. 17 от договора. От друга страна,
става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е
формиран нейният размер, кога е падежът на всяка една вноска. Тоест и второто
възражение на ответника, за ненастъпила поради несъобщаване, предсрочна
изискуемост по кредита се явяване неоснователно.
Освен това, съдът не констатира противоречие между
размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват
данни, от които да се установи неравноправно третиране на ответника в
конкретния случай. Договореният между страните размер на лихвения процент не
надхвърля максималния, за да се правят изводи в обратната насока. Следва да се
отбележи също така, че този въпрос е разрешен в същия смисъл и в Определение № 919
от 03.06.2020г. по в.ч.гр.д. № 475 по описа на ОС Хасково за 2020г.,
постановено по повод ч.гр.д. № 488 по описа на РС Хасково за 2020г.
От кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в случая размерите на
непогасените вземания на ищеца за главница са 1495.52 лв., съответно 219.31 лв. възнаградителна
лихва.
По отношение на лихвата за забава следва да се посочи,
че съгласно чл. 17 от договора за кредит при забава на една или повече месечни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на забавата до окончателното й погасяване. Тази клауза е
съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която ограничава базата
за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на законната
лихва. При
това положение и с оглед установената по делото липса на плащания от страна на
ответника, той дължи обезщетение за
забавено плащане върху непогасената главницата, но не за посочения от ищеца
период 01.03.2019г. – 11.02.2020г., а от момента, в който той сам твърди, че е
настъпила такава - от 12.08.2019г. В случая размерът на това обезщетение,
определен от вещото лице за релевантния период, възлиза на 76.44 лв. С оглед
прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само
въведения с исковата молба размер – 73.85 лв. и не може и да присъжда по-голям.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени частично - за сумата от
1495.52 лв. и за сумата от 219.31 лева, а в останалите им части - за
разликата над тях до пълния предявен размер от 1496.14 лв. и 287.12 лв. – да
бъдат отхвърлени, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен за
сумата от 73.85 лв.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 488/2020 г. по описа на РС – Хасково -
24.02.2020г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 488/2020г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно установените по
делото размери на спорните вземания, те следва да се намалят на общо 84.02 лв.
С оглед изхода на настоящото производство
и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на
същият следва да се присъдят такива в размер общо 599.68 лв., съразмерно на
уважената част от исковете и представения списък по чл. 80 ГПК. На ответника не
се дължат разноски, тъй като по делото липсват твърдения и доказателства за
извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.Г.З., ЕГН **********
***, че дължи на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. № ********* в Търговския и
фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1,
75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост
ОСЪЖДА А.Г.З., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Франция, с рег. №
********* в Търговския и фирмен регистър на Париж, седалище и адрес на
управление: бул. „Осман“ № 1, 75009, Париж, Франция, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
(Хр.Жисова)
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!