№ 7051
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110153748 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от адв. В. И. Т. за изменение на rешение № 12254 от
11.07.2023 г. постановено по гр. д. № 53748/2022 по описа на СРС, 39 състав,
в частта за разноските.
В молбата се твърди, че адв. В. И. Т. е назначен като особен
представител и му е определено възнаграждение от 250 лв., като иска
допълване с 493 лв. до пълния минимален размер. Поддържа, че в открито
съдебно заседание настоящият състав е оставил искането без уважение като
не е изложил конкретни мотиви.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е
депозирала становище по искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането на адв. В. И. Т. е направено в рамките на законоустановения
срок по чл. 248 ГПК в качеството на лицето като особен представител.
Съгласно константната съдебна практика, обективирана в определение № 18
от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6797/2014 г., IV г. о., определение № 491
от 9.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 285/2020 г., II т. о., определение № 179 от
27.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 463/2020 г., II т. о. и др., подобни искания
са допустими и следва да бъдат разгледани по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С
оглед особеното процесуално качество на представителя на ответника
1
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК обаче, са налице и отклонения от общия
ред по чл. 248 ГПК, приложим за страните в процеса. Настоящият състав
намира, че особеният представител няма задължение да представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК, тъй като той нито извършва разноски, нито му се
присъждат такИ.. Предвид изложеното, молбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр. д. № 53748/2022 по описа на СРС, 39 състав е
образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. П. Д..
На последния е назначен особен представител при внесен депозит от 250 лв.
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
С решение № 12254 от 11.07.2023 г. постановено по гр. д. № 53748/2022
по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявените искове
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „** срещу П. П. Д., ЕГН: **********, с адрес гр.
София, ж.к. „***, ап. 14, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. П. Д. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1610.07 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „***, ап. 14, аб. № 8545, ведно със законна лихва от 28.08.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 2 07.29 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.08.2020 г.,
както и сумата от 22.32 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 28.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41211/2020 г. по описа на СРС, 39
състав, като е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 1610.07 лв., до пълния претендиран размер от 1683.70 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.08.2020
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до
30.06.2017 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 207.29
лв., до пълния претендиран размер от 218.21 лв., искът за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 22.32 лв., до пълния
2
претендиран размер от 23.32 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.08.2020 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., както и иска за сумата от
4.80 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2017 г. до 20.08.2020г. С решението П. П. Д. на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1026.77 лв. разноски в исковото и заповедното
производство, изчислени по съразмерност, съобразно уважената част от
исковете.
С настоящото искане назначеният като особен представител адв. В. И. Т.
иска увеличение на размера на определеното от съда възнаграждение. Следва
да се отбележи, че исканото увеличение от страна на особения представител
не е първото такова в хода на производството. С молба от 22.05.2023 г. адв. В.
И. Т. е поискал увеличение на възнаграждението до сумата от 493 лв.,
явяваща се минималния размер според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В протокола от
проведено на 19.06.2023г. заседание съдът се е произнесъл и изрично е
посочил, че в случая правилно е определено възнаграждение на особения
представител, доколкото разпоредбата чл. 47, ал. 6 ГПК дава възможност с
оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на
възнаграждението да бъде по-малко от минималния по наредбата, но не по-
малко от ½ от него, в който именно размер е определен и депозитът за
особения представител. В този смисъл твърдението на адв. В. И. Т., че съдът
не е изложил конкретни мотиви за оставяне на искането без уважение, е
несъстоятелно.
Все пак за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК особеният представител се
назначава на разноски на ищеца. Според т. 6 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.
47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноските се възлагат върху страните в зависимост от
крайния резултат по спора по делото съобразно чл. 78 ГПК. Дължимостта на
възнаграждението на особения представител не е поставено в зависимост от
3
резултата от извършеното от него процесуално действие. Размерът му обаче
се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, като той
може да бъде и до 1/2 от предвидения минимален размер за съответния вид
работа /определение № 180 от 1.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4173/2019 г., III
г. о., ГК/. В случая данните по делото сочат, че то не разкрИ. висока степен на
фактическа и правна сложност, както и съдът вече е отбелязал. В настоящото
производство е проведено и само едно заседание. Ето защо не е допуснато
нарушение на законовите правила при определяне на адвокатско
възнаграждение за осъщественото от особения представител процесуално
представителство при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, в размер на 250 лв.
Последният съответства на 1/2 от минималния размер на възнаграждението,
посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, който минимален размер с оглед материалния интерес възлиза
на 493 лв.
С оглед на гореизложеното молбата на адв. В. И. Т. за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 207948 от 20.07.2023 г. от
адв. В. И. Т. за изменение на Решение № 12254 от 11.07.2023 г. постановено
по гр. д. № 53748/2022 по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4