МОТИВИ към присъда №
175/02.12.2014 г. по Нохд.№ 459/2014 г. ЧРС
Повдигнато е обвинение против
подсъдимата Й.М.Я. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че в периода от 18.11.2008 г. до 01.07.2014 г. в с.
Горник, обл. Плевен, като осъдена с Решение № 207/18.11.2008 г. по
гр.д.270/2008 г. по описа на РС-Червен бряг, в сила от 18.11.2008 г. да издържа
низходящите си С.Л.Л. и С. Л.Л., като им заплаща чрез техния баща Л.И.Л. *** ежемесечна издръжка в размер на 50 лв. за всяко от тях в общ размер за периода 6 700 лв.
– или по 3 350 лв. за всяко дете, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - по 67 месечни вноски за
всяко от децата.
Представителят на РП Червен бряг поддържа
обвинението. Пледира за наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2
т.1 и т.2 от НК в размер на 8 месеца и по т.6 от НК безвъзмезден труд в полза
на обществото 200 ч. за една година.
Подсъдимата участва в процеса лично и с
адвокат Н.Н. ***. Защитникът пледира за оправдателна присъда, поради липса на
един от елементите от състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК – деянието
да е извършено умишлено.
Подсъдимата дава обяснение по повдигнатото
обвинение. Заявява, че съзнава и знае, че нeдаването
на издръжка на децата е престъпление. Излага теза, че след развода със св.Л. е
изпаднала трайно в невъзможност да дава такава.
Съдът като прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимата е родена
на *** г. в гр. София, българка, с българско гражданство, с постоянен адрес с.
Сухаче, обл. Плевен, ул. “Дядо Вълко” № 16, с основно образование, разведена, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********.*** във
фактическо съжителство със свидетеля Г.Й. И..
С
Решение № 207/18.11.2008 г. по гр.д.№ 270/2008 г. постановено от РС-Червен бряг гражданският брак
между нея и свидетелят Л.И.Л. бил прекратен с развод. Съдът одобрил постигнато между двамата споразумение, по
силата на което упражняването на родителските права
върху родените от брака деца С.Л.Л. и С. Л.Л. били предоставени на бащата. Майката –
подсъдимата М.
се задължила да заплаща на двете деца чрез техния баща месечна издръжка в размер на по
50 лв. за всяко от децата, считано от датата на постановяване на решението за прекратяване на брака,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена
или закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното изменяване или
прекратяване. Съдебното решение е в
сила от 18.11.2008 г.
След
прекратяване на брака двете деца
останали при баща си. Той единствено и изцяло поел възпитанието и издръжката им.
Тъй като не постъпвали суми за издръжка на децата св.Л., в качеството на законен представител
на децата подал молба и в СИС при ЧРС било образувано изпълнително дело №
56/2014 г. Въпреки поканата за доброволно изпълнение подсъдимата продължила да
не изпълнява породеното и от влязлото в законна сила съдебно решение да заплаща
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. От влизане в сила на решението до 01.07.2014 г. подсъдимата не превела нито една месечна вноска за издръжка на което и да е от децата - ученици.
Тези фактически обстоятелства се установяват
от показанията на свидетелите Л. детето на подсъдимата С.Л.. Техните показания
кореспондират и с показанията на св. Б.Н. и Ася Л. - майка и сестра на подсъдимата;
св. Г. И., живущ с последната на семейни начала; не се отричат и от подсъдимата,
поради което съдът ги кредитира.
В хода на съдебното следствие
съдът възприе заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза. От
същото, изготвено след проверка и на доказателствата в изпълнителното дело при
СИС при ЧРС и което съдът възприе за компетентно се установява, че подсъдимата
не е изпълнявала задължението си да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, породено от влязлото в сила решение от влизане
в сила на съдебния акт до 01.07.2014 г. включително - по 67 месечни вноски за
всяко дете или в размер на по 3350 лв. за всяко едно от тях.
Установява се от изложените обяснения
на подсъдимата и показания на цитираните по-горе свидетели Б.Н., Ася Л. и св. Г.
И., че едни от причините последната да не дава издръжка на децата си са
следните: след развода останала трайно безработна, нямала възможност да посреща
и личните си потребности от дребните суми, които получавала от труда и полаган
като помощник на възрастни хора в селото където живее; това, че мъжът с когото
живее на съпружески начала също е безработен; че неговите родители и
св.Николова подпомагат семейството с храна и средства за заплащане на
консумативи, а сестра и осигурява дрехи. Тези показания кореспондират помежду
си, с писмените доказателства че е безработна, че няма декларирани МПС,
земеделски земи и гори, че не е получавала парични обезщетения от НОИ за процесния
период, поради което съдът ги кредитира.
От
събраните в хода на ДП писмени доказателства – писмо 20-04-16-7/05.08.2014 г.
на Дирекция БТ гр.Червен бряг, удостоверение **********/05.08.2014 г. на Община
Червен бряг; писмо 05-324/06.08.2014 г. на ОбСЗГ Червен бряг; писмо
94Й-505/06.08.2011 г. на НОИ – ТД Плевен се установява, че подсъдимата Я. е
била регистрирана като безработна в периодите 17.02.2004-27.02.2007 г.;
24.03.2009-22.04.2009 г.; 23.07.2010 -16.05.2011 г.; и от 30.05.3014 г. и до
към 05.08.2014 г. За целия този период не са и били изплащани парични
обезщетения за безработица, такива за временна нетрудоспособност,
трудоустрояване, пенсия; че не е собственик или ползвател на моторни превозни
средства; не притежава земеделски земи и гори на територията на община Червен бряг.
Горните фактически обстоятелства съдът
установи при съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства – показанията на свидетелите посочени по-горе и
обясненията на подсъдимата, заключението на вещото лице; писмените
доказателства събрани в хода на ДП - заверено копие на решение на ЧРС по гр.д.
№ 270/2008 г., копие на ИЛ от 04.07.2014 г. и призовка за доброволно
изпълнение; удостоверение изх. № **********/05.08.2014 г. на Община Червен бряг;
писмо 05-324/06.08.2014 г. на ОбСЗ Червен бряг; писмо изх. №94Й-505/06.08.2011
г. на НОИ – ТП Плевен.
При така установената фактическа обстановка
съдът призна подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение при следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказателна отговорност за лицата, осъдени да плащат
издръжка на свои низходящи, когато съзнателно не изпълняват задължението си в
размер на две или повече месечни вноски.
Или, за да е съставомерно едно деяние по
чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
При събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че подсъдимата е била осъдена с влязло в сила
решение на граждански съд да заплаща по 50 лв. месечна издръжка за всяко едно
от двете си деца; от влизане на съдебния акт в сила и до 01.07.2014 г. същата трайно
не е изпълнявала това си задължение - за
повече от две поредни месечни вноски за всяко едно дете, в продължение на
повече от пет години в размер на по 67 месечни вноски за всяко дете. С това си
бездействие изразено в трайно и непрекъснато, в продължение на повече от пет
години /повече от две поредни месечни вноски по смисъла на закона/ неплащане на
издръжка на двете си деца, след като е била осъдена с влязло в сила решение на
граждански съд подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време, каквито са и събраните
в хода на съдебното следствие доказателства.
Деянието е
осъществено и от субективна страна - не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
Нищо не освобождава осъдения да плаща издръжка
родител от това му задължение, дори да няма доходи. Това е заложено в
разпоредбата на чл.82 ал.1 от Семейния кодекс, съгласно която родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението
на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е
задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна
отговорност.
Престъплението
по чл.183 ал.1 от НК е на просто
извършване. Законът не се интересува от нищо друго освен от факта на неплащане
на издръжката. Без
значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че подсъдимата не е
разполагала със средства за издръжката на децата, доколкото не е поискала по гражданско
правен ред намаляване размера на издръжката, за която е била осъдена с влязлото
в сила решение. Подсъдимата не е реализирала тези си права в продължение на пет
години и през този период съвсем съзнателно не е давала издръжка на децата си. Липсата на достатъчно средства по никакъв начин не
отрича наличието на умисъл за осъществяване на престъпното деяние. Има значение
само при определяне размера на наказанието. Съгласно установената съдебна
практика всякакви други обстоятелства - трудовия
статус, размер на получавано трудово възнаграждение; задължения към кредитори;
ново фактическо съжителство на осъдения да плаща издръжка; наличието на други
деца; поведението на родителя, комуто са възложени родителските права /
изпълнява ли задължението да представя децата на другия родител да установи
лични контакти с децата/; образувано ли е или не изпълнително дело; търсена ли
е или не издръжка от държавата - са без значение. От наказателно-правна
гледна точка са от значение единствено следните обстоятелства: че в тежест на
подсъдимата има парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски по силата на влязъл в сила съдебен акт и че
същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два месечни периода, т.е. в
размер на две или повече месечни /минимум две/
вноски. А това, че задължението не
е изпълнявано съзнателно съдът установи от обясненията на подсъдимата дадени в
хода на съдебното следствие и показанията на свидетелите. На въпрос на
прокурора колко пъти е търсила работа подсъдимата обясни, че е търсила
веднъж - като магазинерка в Червен бряг.
Същата е физически здрава, в този смисъл е работоспособна и е имала възможност да намери пазар за труда си. Макар и да е била в
тежко положение подсъдимата е намирала начини и средства да поддържа за себе си определен стандарт на живот: самата тя
си е заработвала някакви парични средства; такива е заработвал и живеещият с
нея на съпружески начала; била е подпомагана и обгрижвана парично /посредством
осигуряване на храна, дрехи, средства за заплащане на консумативи/ от своите
роднини и тези на съпруга си. В същото време съвсем безкритично се е отнесла към децата си и ги е лишила от такава
грижа.
При горните съображения съдът прие, че деянието е осъществено от
подсъдимата и от субективна страна - умишлено, при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Знаела е, че като
не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките нарушава влязло в
сила съдебно решение.
При така
установеното и при горните доводи съдът призна подсъдимата за виновна по
повдиганото обвинение.
Относно вида и
размера на наказанието
В разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК законодателят е предвидил алтернативно две санкции – “лишаване от свобода”
до две години или “Пробация”.
При индивидуализация на наказанието съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Тази на деянието не е завишена, тъй като не се
касае за извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Съдът като прецени обществената
опасност на подсъдимата счита, че се касае за личност с невисока степен на
обществена опасност предвид чистото съдебно минало, липсата на доказателства за
други наказателни производства, нейното
съдействие за установяване на фактите по делото.
От друга страна обаче съдът
отчете проявената упоритост у подсъдимата при извършване на деянието - същата
не е изпълнявала задължението си трайно и непрекъснато в продължение на над пет
години и не е предприела действия по изплащането на издръжката до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Анализирайки посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства като съобрази разпоредбата на чл.54 от НК, съгласно
която при алтернативно предвидени наказания за конкретен вид престъпление се
налага по - лекото наказание съдът прие, че не следва да бъде налагано на
подсъдимата наказание по първата алтернатива на чл.183 ал.1 от НК - лишаване от
свобода. Приема, че наказанието пробация с пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични пробационни срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 ч. в
рамките на една година с оглед ниската степен на обществена опасност на
подсъдимата е по-подходящо като санкция предвид и конкретните фактически
положения. Съдът прие, че наказанието пробация е напълно съответно на
извършеното от подсъдимата деяние и в пълна степен осигурява възможност за
изпълнение, както на задълженията за заплащане на издръжка, така и за постигане
на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – да поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да
въздейства предупредително към него и да му отнеме възможността да върши други
престъпления, а освен това да въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото /и най-вече върху неговите деца и бивш съпруг/.
Съдът счете, че така определеното по вид и
размер наказание ще гарантира справедливото осъществяване на наказателната
репресия и превъзпитанието на подсъдимата с оглед предотвратяване извършването
за в бъдеще на подобно деяние
При този изход на делото на осн. чл.189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка Областна Дирекция на МВР
гр. Плевен разноски за вещо лице в размер на 35.00 лв. по ДП № 486/2013 г. по
описа на РП гр. Червен бряг, както и 45 лв. съдебно-деловодни разноски за вещо
лице по бюджетната сметка на РС Червен бряг.
На основание чл.309 ал. 2 предл. 3-то от НПК
отмени взетата на ДП спрямо подсъдимата мярка за неотклонение „подписка”.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: