Определение по дело №624/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2009 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20081200600624
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

274

Година

30.12.2005 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.16

Година

2005

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Пламен Александров Васил Панайотов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20055100500210

по описа за

2005

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 215 от 31.05.2005 г., постановено по гр.д.№ 36/2005 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Банка ДСК” ЕАД Районен клон на “Банка ДСК” ЕАД гр.Кърджали да заплати на Емилия Райчева Савова от гр.Кърджали сумата от 1 062.60 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка, за периода от 28.07.2005 г. до 29.11.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2004 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 087 лева, като неоснователен. С решението си съдът е отхвърлил иска предявен от Емилия Райчева Савова срещу Вера Иванова Добринска- главен директор на “Банка ДСК” ЕАД гр.Кърджали, с правно основание чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ за осъждане солидарно с “Банка ДСК” ЕАД Районен клон на “Банка ДСК” ЕАД гр.Кърджали да заплати сумата от 1 087 лева и е осъдил “Банка ДСК” ЕАД Районен клон на “Банка ДСК” ЕАД гр.Кърджали да заплати на Емилия Райчева Савова разноски в размер на 195.51 лева, а по сметка на съда – разноски в размер на 72.50 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – “Банка ДСК” ЕАД, районен клон Кърджали, който чрез своя представител го обжалва в срок, в частта, с която е осъдена “Банка ДСК” ЕАД Кърджали да заплати на Емилия Райчева Савова сумата от 1 062.60 лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за вреди от незаконно задържане на трудова книжка, за периода от 28.07.2004 г. до 29.11.2004 г., както и в частта за разноските. Счита, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява да е било налице незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Напротив, счита, че по делото са събрани доказателства, установяващи, че ищцата е отказала в деня на връчване на заповедта й за прекратяване на трудовото правоотношение да получи трудовата си книжка. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части, като постанови решение по същество, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата – Емилия Райчева Савова, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, а атакуваното решение - правилно, поради което моли съда да го остави в сила, като й се присъдят и разноските по делото.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Емилия Райчева Савова против „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали и Вера Иванова Добринска, за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка за периода от 28.07.2004 г. до 29.11.2004 г. в размер на 1 087 лева, с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.

Не е спорно по делото, че със заповед № 11-01-619/28.07.2004 г. на главния директор на „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали е прекратено трудовото правоотношение с ищцата /въззиваема пред настоящата инстанция/ на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.187, т.3, 9 и 10 от КТ, като заповедта е била връчена на 28.07.2004 г.

С молба № 11-01-926/20.10.2004 г. до „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали, Емилия Савова е поискала да й бъде предоставена трудовата й книжка. От молба от 15.11.2004 г. до „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали, се установява, че въззиваемата отново е поискала да й бъде предадена трудовата книжка, като молбата е била получена на 26.11.2004 г. – видно от представеното по делото заверено копие от известие за доставяне.

По делото е представено № 11-01-1080/26.11.2004 г. на главния директор на „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали, с която въззиваемата Савова е поканена да се яви на 29.11.2004 г. да си получи трудовата книжка, като не се спори, че на посочената дата – 29.11.2004 г. последната е получила трудовата си книжка.

При така тези доказателства съдът намира предявения против „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали, иск за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка за основателен. Съгласно чл.226, ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на следните юридически факти: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно – следствена връзка с незаконното задържане.

В тази връзка от цитираните по – горе доказателства се установява, че трудовото правоотношение с въззиваемата е било прекратено на 28.07.2004 г., като от тази дата до 29.11.2004 г. трудовата книжка на последната е била във въззивника. Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Що се касае до вредите, то същите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - те са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на т­удовото правоотношение до предаване на трудовата книжка.

Неоснователни са направените в жалбата доводи, че от разпитаните по делото свидетели се установявало, че ищцата отказвала да получи трудовата си книжка. Видно от показанията на св.Румяна Младенова, същата установява, че в деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата не й била връчена трудовата книжка, тъй като не била представила обходен лист и служебна карта. Свидетелката установява също, че когато на 20.10.2004 г. Емилия Савова дошла да депозира молба за получаване на трудовата си книжка, тя й казала, че следва да представи обходен лист и служебна карта, след което ще й бъде върната трудовата книжка. Пак свидетелката установява, че в крайна сметка трудовата книжка на въззиваемата й е била върната когато тя внесла такса за служебна карта, тъй като не върнала старата. Свидетелката Фердигюл Алиосма също установява, че на 20.10.2004 г. служителката от личен състав поискала от въззиваемата обходен лист и служебна карта на банката.

Що се касае до показанията на разпитаните свидетелки в частта им, с която твърдят, че на 20.10.2004 г. св. Румяна Младенова поискала да върне трудовата книжка на въззиваемата, но последната отказала, то същите са непоследователни в тази си част, противоречиви, неубедителни и не кореспондират с представените по делото писмени доказателства, поради което не следва да се кредитират в тази им част. Така и двете свидетелки установяват, че служителката от личен състав Румяна Младенова е искала от въззиваемата обходен лист и служебна карта на банката за да й върне трудовата книжка, като в същото време заявяват, че въпреки че такива не били представени, св.Младенова поискала да й върне трудовата книжка, но Савова отказала. Тези показания са неубедителни и противоречиви, още повече, че самата св.Младенова заявява, че не си спомня защо е искала да върне на въззиваемата трудовата й книжка без обходен лист и служебна карта. В тази им част показанията на разпитаните свидетелки противоречат и на цитираните по – горе два броя молби от въззиваемата за получаване на трудовата й книжка, като следва да се отчете и служебната ангажираност на свидетелките с въззивника.

Впрочем, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички тези доказателства и правилно е приел, че искът за обезщетение с правно основани ечл.226, ал.2 от КТ е основателен. Що се касае до размера на причинените вреди, то заключението на назначената по делото съдебна експертиза и разпоредбата на чл.226, ал.3 от КТ подкрепят приетият от районния съд размер – 1 062.60 лева.

Ето защо като е уважил предявения срещу „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджали иск, с правно основание чл.226, ал.2 от КТ, за имуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка за периода от 28.07.2004 г. до 29.11.2004 г. в размер на 1 062.60 лева, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се осъди „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджалида заплати на Емилия Райчева Савова направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 31.05.2005 г., постановено по гр.д.№ 36/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, клон Кърджалида заплати на Емилия Райчева Савова от гр.Кърджали, ул.”Иван Вазов” № 44, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове : 1.

2.