р е ш е н и е
N
гр.Плевен,
02.10.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІV състав,
гражданска колегия в публично заседание на
осемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Стела Цветкова ..................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 6054 по описа за 2018 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.
В ***е постъпила искова молба от В.Н.М., като
майка и законен представител на малолетната Д.И.К., ЕГН **********, от ***,
чрез адв.Д.М. от *** против И.Ц.К., ЕГН **********,***. В исковата молба се
твърди, че от съвместното си съжителство страните имат родено едно дете,
припознато от бащата, но от 5-6 години родителите не живеят заедно. Сочи се, че
детето се отглежда от майката, като бащата не участва по никакъв начин в
отглеждането на детето. Излага се, че детето е с увреждане и има нужда от
по-специфични грижи, което е пречка ищцата да започне работа на пълен работен
ден. В заключение се отправя искане за постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплаща издръжка на детето Д. в размер на 200,00 лева
месечно, включително и за периода една година назад преди подаване на ИМ.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че в момента
е безработен и няма възможност да плаща повече от минималната по закон
издръжка.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това е
видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищцата В.М.
и ответника И.К. са родители на детето Д.И.К., родена на ***г.
Безспорно е също така и се установява
от приложения препис на експертно ***на ***, че малолетната Д. е с поставена
диагноза ***с *** и ***, ***, поради което са й определени 75% вид и степен на
увреждане с чужда помощ.
По делото е постъпил писмен социален доклад от *** в който
се излага, че ответника не работи по трудово правоотношение, а до м.март 2018г.
бил регистриран в *** и получавал обезщетение за безработица. Изразено е
становище, че е в интерес на детето двамата родители да му осигурят
необходимата финансова издръжка, в зависимост от потребностите му.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
За ответника съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК да издържа своето
малолетно дете.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си -
една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК).
Считано от 01.01.2018г. МРЗ е в размер на 510лв. или една четвърт от нея се
определя на 127,50лв. През 2017г. размерът на МРЗ е 460лв., като една четвърт
от нея се определя на 115лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето Д. месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на десет
годишна възраст, с която нормално са свързани: сравнително чести разходи за
закупуване на дрехи и обувки, с оглед израстването на детето; разходи за
пособия и материали, свързани с обучението му; обичайните разходи за храна и
отопление. В случая се установи, че малолетната Д. има и специфични
потребности. Детето страда от ***с *** и ***, поради което се нуждае от непрекъснати грижи и контрол, както и е
препоръчително наблюдение от психолог и психиатър, и обучение с помощта на
ресурсен учител. При тези установени обстоятелства, съдът счита, че
ежемесечната сума, която би могла да задоволи нормалните и специфични потребности
на детето Д. е в размер на поне около 320лв. месечно.
Съдът счита, че бащата следва да
осигурява 160лв. от тази издръжка. Установи се, че към момента е безработен, но
същият е в работоспособна възраст и добро здравословно състояние, поради което
съдът приема, че той е в състояние да реализира доходи поне в размер на
минималната за страната работна заплата. Касае се за изпълнение на безусловното
му задължение към дете, което има специфични потребности и родителят следва да
положи всички възможни усилия да се реализира на трудовия пазар, за да осигури
своето адекватно участие в издръжката на дъщеря си. Останалата част от издръжката следва да се
поеме от майката и от получаваната сума, изплащана във връзка с увреждането на
детето, за чийто размер се съдържа признание в исковата молба.
Предвид изложеното,съдът счита, че
на основание чл.143, ал.2 от СК ответника следва да бъде осъден да заплаща на
ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете Д. издръжка в
размер на 160 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2018г.
до настъпването на предвидените в закона условия за изменение или прекратяване
на издръжката. Исковата претенция в
останалата част до претендирания размер от по 200 лв. месечно следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Ищцата претендира заплащане на издръжка
за минало време за период от една година преди завеждане на делото, т.е. за
периода от 20.08.2017г. до 20.08.2018г. в размер на по 200лв. месечно или
2 400лв. общо за периода. Поначало издръжката се дължи само за бъдеще
време. Но от това правило законодателят е допуснал едно изключение с
разпоредбата на чл.149 от СК, според която издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди завеждане на иска. За този период ищцата
претендира месечна издръжка за детето в размер на 200лв. месечно. Въз основа на
обсъдените доказателства и изхождайки от социално-икономическите условия и
размерът на минималната работна заплата за страната през този период, съдът
приема, че нуждите на детето от издръжка са били в размер на около 270лв.
месечно. При същите възможности на родителите, съдът приема, че ответника е
следвало да осигурява 130лв. от необходимата месечна издръжка на дъщеря му или
за претендирания период от една година преди завеждане на исковата молба от 20.08.2017г. до 20.08.2018г. общо в размер на 1 560лв.
Предвид горното, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл.149 от СК се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 1560лв. и следва да бъде уважена като такава, а за
разликата до пълния претендиран размер от 2400лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка
на *** държавна такса върху размера на уважените искове, както следва – 230,40лв.
върху иска по чл.143, ал.2 от СК и 62,40лв. върху уважената част от иска по
чл.149 от СК или общо 292,80лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК И.Ц.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на
В.Н.М. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Д.И.К.
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 20.08.2018г.,
до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълният му размер от 200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК И.Ц.К.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.М. с
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Д.И.К. с
ЕГН **********, сумата от 1 560лв., представляваща дължима издръжка за
времето от 20.08.2017г. до 20.08.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълният размер от 2 400лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК И.Ц.К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***
държавна такса в размер на 292,80лв.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
***в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му - 02.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: