Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
град Плевен, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм. дело №277/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 257, ал.1, вр. чл. 253, ал.2, т.3 от ЗВД /отм/, вр. чл. 145 и и сл. АПК.
Производството по адм. д.№277/2020г.
по описа на АдмС-Плевен, е образувано въз основа на
жалба от „КАПИНА 71“ ООД, гр. Плевен, чрез адв. М. Б.,
против Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от
животински произход №0000363/04.03.2020г. на официален ветеринарен лекар към
Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен. Посочва се, че
насочените за унищожаване суровини и храни от животински произход, са описани в
протокол за подлежащи на унищожаване №000400/04.03.2020г, явяващ се неразделна
част от оспореното разпореждане и които стоки се нахождат в обект „хладилно
помещение №1“ в гр. Плевен, УПИ ХIII , кв. 609,
собственост на жалбоподателя. Посочва се, че са насочени за унищожаване
4516,806кг. млечни продукти, с посочено основание- съхранение в обект,
нерегистриран по реда на чл. 12 от ЗХ. Твърди се, че обжалваният адм. акт е незаконосъобразен, тъй като е нарушена нормата
на чл. 59, ал.1, т.4 от АПК, като се излагат съображения в тази насока. Посочва
се, че в процесното разпореждане, не се сочат фактически основания, досежно изводите на адм. орган,
коя от хипотезите на чл. 257, ал.1-т.4 от ЗВД, е приел, че е налице, не е
посочен и начина, по който са установени основанията за насочване към
унищожаване. Посочва се, че в никоя от хипотезите на чл. 253, ал.2 от ЗВД, не
предвижда „съхранение“ на стоките, като
в т. 5 изрично се предвижда само производство. Посочва се, че не е приложена
правилно и съответната материална норма, тъй като само „съхранението“ в
нерегистриран обект, липсва като предпоставка за унищожаване. Твърди се, че
липсва конкретно посочване на съответната алинея от чл. 12 от ЗХ, която да се
приеме за основание за налагането на ПАМ. Посочва се също, че в процесното
разпореждане не е прието, че е налице търгуване със установените стоки. Посочва
се също, че за установеното количество стоки, са налице документи за произход,
същите не са с изтекъл срок на годност, съхраняват се в изрядни температурни
режими. Посочва се също, че в процесното разпореждане, липсва описание на
продуктите, като е посочено само общото им количество. Твърди се също, че
разпореждането не мотивирано. Твърди се също, че е нарушен принципа на
съразмерност, по реда на чл. 6, ал.3 от АПК. Посочва се също, че адм. орган е предприел и други мерки, по чл. 253, ал.2, т.2
от ЗВД- предписание №0001110/04.03.2020г и отделно от това, обектът е запечатан
с обозначителни знаци, независимо, че няма издадено
нарочно разпореждане, по реда на чл. 253, ал.2, т.3 от ЗВД. Заедно с това се
твърди, че процесното разпореждане е издадено от некомпетентен орган.
В заключение моли съда да отмени оспореното Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход №0000363/04.03.2020г. на официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В о.с.з., жалбоподателят, чрез адв.М. Б., поддържа депозираната жалба и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното разпореждане. Представя се писмена защита. Допълнително, в ход по същество на спора, същата посочва, че хода на проверката не извършено надлежно измерване на продуктите, налице е разминаване в установеното количество, с около 200 кг. Посочва, че описът на стоките не извършен на място, липсва индивидуализация на описаните стоки. Посочва, че в хода на проверката не е присъствал надлежен представител на жалбоподателя.
По делото, от страна на ответника е депозирано писмено становище, във връзка с искането по чл. 60, ал.5 от АПК, но се излагат и съображения по същество на спора. Посочва се, че процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и реквизити. Твърди се, че мярката по оспореното разпореждане, е наложена, тъй като складовете за търговия на едро с храни, стопанисвани от жалбоподател, не са регистрирани по чл. 12 от ЗХ., която предвижда, че производство и търговия се извършва само в обекти, регистрирани по съответния ред. Посочва се, че на основание §1, т.60 от ДР ЗХ, в понятието „търговия“, се включва процесите на внос, износ, съхранение, транспорт и продажба на храни. Посочва се също, че по делото е безспорно, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя, са открити значителни количества храни от животински произход- 4516,806кг., за което обстоятелство се твърди, че е достатъчно за извода, че тези продукти, са били предоставени за продажба, което е търговия по смисъла на §1, т. 60 от ДР ЗХ. Твърди се, че насочените за унищожаване храни от животински произход, пряко застрашават здравето на гражданите. В заключение моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С определение № 437/10.03.2020г., съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл. 166, ал.4, вр. ал. 2, вр. чл. 60, ал.5 от АПК, като неоснователно. Определението е влязло в сила.
Предмет на настоящето адм.д.
№277/2020г. на АдмС- Плевен, е оспореното
Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход №0000363/04.03.2020г., на официален ветеринарен лекар към Областна
дирекция по безопасност на храните- гр. Плевен, издадено на основание чл. 257,
ал.1, вр. чл. 253,
ал.2, т.3 от ЗВД, въз основа на което, са насочени за унищожаване
суровини и храни от животински произход, посочени в протокол
№000400/04.03.2020г., неразделна част от Разпореждането, в общо количество от
4516,806кг.- млечни продукти, находящи се в обект
„хладилно помещение №1“, в гр. Плевен,
УПИ ХIII , кв. 609, собственост на жалбоподателя „КАПИНА 71“ ООД, гр. Плевен,
който обект не е регистриран по реда на чл. 12 от ЗХ.
Безспорно е по делото, че в случая, не е проведено
обжалване на Разпореждането за насочване за унищожаване на суровини и храни от
животински произход №0000363/04.03.2020г., по административен ред, което не се
отразява върху допустимостта на настоящето производство по оспорване на
издаденият индивидуален адм. акт.
По делото не се установява, доколкото не се твърди, а и няма представените доказателства в тази насока, към датата на приключване на съдебното дирене, процесното разпореждане да е изпълнено.
Съдът намира, че процесното Разпореждане №0000363/04.03.2020г., е издадено от компетентен орган- официален ветеринарен лекар към Областна дирекция за безопасност на храните- Плевен, д-р Д. К.. Видно от приложената по делото Заповед №ОСПД-1348//01.03.2011г. на Изпълнителен директор на БАБХ, д-р К., е назначена на длъжността „главен инспектор“ в отдел „Контрол нахраните“, в ОДБХ- гр. Плевен, считано от 01.03.2011г. Представена е и длъжностна характеристика на длъжността.
По делото се установява, видно от приложеният констативен протокол №000400/04.03.2020г., съставен също от д-р К., че същият е резултат от извършена проверка в хладилна камера /помещение/ №1, находяща се в гр. Плевен, УПИ ХIII, кв. 609, собственост на жалбоподателя „КАПИНА 71“ ООД, гр. Плевен, който обект не е регистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните/ЗХ/, и в който са установени процесните 4510,806 кг. млечни продукти, насочени за унищожаване. Съдът констатира, че съставеният протокол е подписан от името на собственика, от лицето Х. С. Х.. Изрично е посочено в протокола, че същият съставлява неразделна част от процесното Разпореждане №0000363/04.03.2020г.
Видно от приложеният констативен протокол №034191/04.03.2020г., се установява, че същият е съставен от комисия, след проверка в три броя хладилни камери/№1, №2 и №3/, находящи се на посочения по- горе адрес в гр. Плевен. В протокола е посочено, че хладилните помещения, са отдадени под наем на „ДЕЙВ“ ЕООД, но се стопанисват от жалбоподателя „КАПИНА 71“ ЕООД- по сведение от лицето Х. Х., присъствало на проверката. Изрично е посочено също, че проверката е извършена, на основание заповед №410/02.03.2020г, съвместно от ОДБХ и служители на ПКП при ОДМВР- Плевен, и в присъствието на посоченото лице Х. Х.- като представител на жалбоподателя. В обстоятелствената част на протокола е посочено, че при проверката, в проверяваните хладилни камери №1, №2 и №3, е установено съхранение на месо, месни и млечни продукти, без тези помещения да имат регистрация по чл. 12 от ЗХ. Посочено е, че в процесната хладилна камера №1, са установени 4516,805 кг. млечни продукти, като е приложен опис към протокола. Към протокола, е приложен опис на камера №1, неразделна част от него, в който опис, в т.1 – т. 12, са описани установените на място млечни продукти, с посочване на вида на продукта, разфасовка, количеството му и срок на годност, с общо установено количество- 4516,806 кг. Съдът констатира, че към датата на проверката- 04.03.2020г, всички установени продукти, са били в срок на годност. По делото се установява също, че въз основа на предписание №00001110/04.03.2020г. на главен инспектор Контрол на храните, въз основа на установено нарушение на чл. 275 от ЗВД, по реда на чл. 253, ал.2, т.1 от ЗВД, за отстраняването му, е дадено задължително указание, за представяне на договор с фирма за обезвреждане на СЖП, кат.3, със срок за изпълнение на предписанието- 09.03.2020г. Същото е връчено на лицето Х., на посочената дата. По делото няма представени доказателства за изпълнението на това предписание , от страна на жалбоподателя, в срок.
По делото, по реда на чл. 174 от ГПК, вр чл. 144 от АПК, са поставени въпроси на ответника, в отговорите на които същата посочва, че конкретно в хладилна камера №1, лично тя не е присъствала, там са били други две служителки от екипа, като е била на проверката в камера №2. Посочва, че по принцип ръчно измерване на установените продукти не се прави, а се записва теглото по опаковка и не й е известно да е имало такова измерване с кантар. Посочва също, че е извършено запечатване на обекта, но не може да посочи с какъв акт и за какъв срок. Посочва също, че в обекта е констатирано само съхранение, но не и производство.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.253, ал.1, т.3 от ЗДВ, отменена, но действаща към момента на
издаване на процесното Разпореждане, в зависимост от вида и степенна на нарушенията, посочени в протокол- какъвто е настоящия
случай, се предприема следната мярка: насочване за преработване или унищожаване
на суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински
продукти, като на основание ал.2 на същата норма, мярката се налага от
официалните ветеринарни лекари, с разпореждане, което се връчва на собственика,
на ползвателя на обекта или на негов представител. В случая, съдът приема, че с
връчването на процесното разпореждане, както и на останалите съставени
протоколи и предписание, във връзка с извършената проверка, на посоченото в тях
лице- Х. Х., не съставлява нарушение на процесуалните правила. Действително,
това лице не е посочено като управител, в представената по делото справка от
ТР, и в този смисъл – както представляващ по реда на ТЗ дружеството-
жалбоподател, но законът не следва да се тълкува стеснително и съдът намира, че
няма пречка, разпореждането да бъде връчено и на друго лице, посочило себе си
като представляващо на дружеството, в рамките на извършената внезапна проверка,
и без да има качеството на управител на същото или да е натоварено по силата на
нарочно пълномощно. Следва да се посочи също, че в депозираната жалба няма
изложени твърдения във връзка с връчването на процесното разпореждане, като
именно считано от посочената дата на връчване- 04.03.2020г., жалбоподателят е инициирал
настоящето производство и е упражнил процесуалните си права. Поради изложеното,
съдът приема, че от страна на адм. орган няма
допуснато нарушение, ограничаващо правата на жалбоподателя, респ. същото не
съставлява съществено процесуално нарушение.
Нормата на чл. 253, ал.1 от ЗВД,
кореспондира с нормата на чл. 257, ал.1 от ЗВД, посочена като основание за
издаване на процесното Разпореждане, също отменена, но действаща към процесната
дата, съобразно която, официалните ветеринарни лекари с разпореждане по чл.
253, ал. 2, т. 3, насочват за унищожаване суровини и храни от животински
произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, в следните
случаи, когато: 1. установят, че са негодни за консумация или опасни за
здравето на хора и/или животни; 2. установят, че са с неизвестен произход; 3.
установят, че са внесени в нарушение на изискванията по чл. 61; 4. е получена
официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни; 5.
установят, че са произведени в обекти, спрени от експлоатация по реда на този
закон или на Закона за храните, или в обекти, нерегистрирани по реда на Закона
за храните; 6. суровините и храните са
добити от животни, отглеждани в обекти, които не са регистрирани по чл. 51 или
по реда на чл. 137. Съобразно нормата на чл. 257, ал.2 от ЗВД, в случаите по
ал. 1 официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида,
количеството, броя и други характеристики на обектите, подлежащи на
унищожаване, който протокол съставлява неразделна част от Разпореждането. С
оглед на изложеното по- горе, като установено от фактическа страна, съдът
намира, че от страна на адм. орган е налице
изпълнение на установената процедура. Както бе посочено, в съставеният протокол
№034191/04.03.2020г., и опис, неразделна част от него, от страна на
проверяващите- комисия, съставена от служители на длъжност главен инспектор
Контрол на храните към ОДБХ- Плевен, в съответствие с цитираната норма, са
описани находящите се в хладилна камера №1, млечни
продукти, като изрично в протокола е посочено, че се прилага опис на
продуктите. Съдът намира, че същите са индивидуализирани в достатъчна степен, а
дали е налице грешка в пресмятането на общото им количество, не се отразява
върху законосъобразността на извършеното действие. Съдът приема, че няма
пречка, органът да опише констатираните на място продукти в отделен опис,
особено при множество продукти/ обекти/. Следва да се посочи също, че по
настоящето дело спорът не касае количеството на установените млечни продукти,
установени в хладилно помещение №1.
Съдът приема, че в случая, с оглед на
отразеното основание- „съхранява 4516,805 кг. млечни продукти в обект,
нерегистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните“, че процесната мярка е
наложена на основание чл. 257, ал.1, т.5 от ЗВД. Липсата на изрично посочване
на конкретното предложение не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като заради това точно нарушение, а не за другите нарушения, се
прилага процесната ПАМ и не е довело до ограничаване правото на защита на ответника,
така че да няма яснота относно характера на допуснатото нарушение и не
съставлява основание за отмяна на оспорения
административен акт. С оглед изложеното, съдът приема, че процесното Разпореждане отговаря на
изискванията на чл. 59, ал.1, т.4 от АПК, и съдържа съответните фактически /мотиви/ и правни основания за неговото
издаване.
Спорен по делото е въпросът приложима ли е
цитираната норма спрямо процесния случай, доколкото по делото е безспорно, че
се касае само до „съхранение“ на млечни продукти и в обекта- хладилна камера
№1, находяща се на посоченият по- горе адрес в гр.
Плевен, не е налице производство, респ. „съхранението“ на установените млечни
продукти, съставлява ли основание за налагане принудителна адм.
мярка, по реда на ЗВД, или е основание за носене само на административна
отговорност, по реда на чл. 42 от ЗХ,
както твърди жалбоподателя.
В настоящето производство от страна на
дружеството- жалбоподател „КАПИНА 71“ ООД, не се оспорва факта, че са
ползватели на проверяваните помещения /хладилни камери/ , в гр. Плевен, УПИ
ХIII, кв. 609, нито се представят доказателства, че същите са регистрирани по
реда на чл. 12 от ЗХ, като обекти за производство и/или търговия с хранителни
продукти. Съобразно нормата на чл.12, ал.1 от Закона за храните /отм/, производство и търговия с храни
в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на
същия закон, които, отговарят на конкретно посочените в нормата изисквания,
като по силата на ал.2, регистрацията на обекти за производство или търговия с
храни, се извършва от ОДБХ, по местонахождение на обекта. Съобразно §1, т. 60
от ДР на ЗХ, „търговия“, е процес на внос, износ,
съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане
на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите
на безплатни мостри от храни. От друга страна, нормата на §1, т. 37 от ДР на ЗХ
постановява, че: „Обект за производство на храни, е всяко помещение или сграда,
в което се извършва добив, частична или цялостна подготовка, приготвяне,
пакетиране, препакетиране, етикетиране, бутилиране и
съхранение на храни предназначени за консумация от човека“. По делото е
безспорно установено, че дружеството - жалбоподател „Капина
71“ ООД, е търговец на храни по смисъла на § 1, т. 61 ЗХ /отм/.
Съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1-13 от ЗХ /отм/,
компетентните органи имат право на свободен достъп до всички обекти за
производство и търговия с храни, както и до транспортните средства т.1; да
изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни,
и да получават копия от тях- т.2; да посочват в писмен вид конкретно
установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават
указания за начина на отстраняване-т.4; да спират реализацията на храни, които
пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат
върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели т.8; да
съставят актове за констатиране на административни нарушения-т.9; да
ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци-т.10; да
ограничат или забранят пускането на пазара на храни- т.11; да предприемат
необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с
нормативните изисквания- т.12; да предприемат всякакви други действия,
необходими за изпълнение на правомощията им-т.13. От своя страна, производителите
и търговците на храни, по силата на чл. 21а, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ /отм/, са длъжни да осигурят възможност за проследяване на
храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се
предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство,
преработка и дистрибуция.
На основание гореизложеното, съдът намира,
че възражението на жалбоподателя, че процесната ПАМ в случая не може да се приложи,
тъй като в проверявания обект не е установено извършването на „производство“ на
храни и суровини от животински произход, за неоснователно. Съдът приема, че
нормата на чл. 257, ал.1, т.5 от ЗВД/ отм/, като
основание за налагане на процесната ПАМ, е относима и
правилно приложена от страна на адм. орган, като
приема, че цитираната норма, следва да се тълкува във връзка с посочената норма
на §1, т. 37 от ДР на ЗХ, даваща легална дефиниция на понятието „обект за
производство на храни“. Заедно с това, по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗХ /отм/, официалният контрол се извършва на всички етапи на
производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите
за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни. Настоящият
състав намира, че буквалното тълкуване на посоченото в чл. 257, ал.1, т.5 от
ЗВД/отм/ „производство“ на храни, по начин, изложен в
депозираната жалба, е едностранчив и неправилен, в противоречие с общо
заложените принципи от законодателя в ЗВД и ЗХ, по официален контрол над
храните.
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразност на наложената ПАМ, поради налагането в
случая и на други такива мерки, вкл. и запечатване на обекта. Законът не
предвижда подобно ограничаване, при налагането на принудителните адм. мерки по реда на ЗВД- чл. 257 /отм/.
Следва да се посочи, че налаганото на ПАМ само по себе си не съставлява
санкция, а има за цел да обезпечи някаква нужда на органа, който я налага в
защита на обществен интерес. Производството по
налагането на принудителни адм. мерки е
независимо и от административнонаказателното производство,
по арг. 256, ал. 1 от ЗВМД/отм., съобразно
който, мерките по чл. 253, ал. 1 могат
да се налагат самостоятелно или едновременно с налагане на административно
наказание.
Изхождайки от обществените отношения,
които наложената принудителна административна мярка брани – защита и
осигуряване на животът и здравето на гражданите, съдът приема, че процесното
разпореждане е в съответствие и с целта на закона.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
процесното Разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и е в съответствие с целта на закона, поради което жалбата против
същото следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ депозираната от „КАПИНА 71“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
Гренадирска, № 40, вх.А, ап.22, представлявано от П.И.К., чрез адв. М.Б., жалба, с правно основание чл. 257, ал.1, вр. чл. 253, ал.2, т.3 от ЗВД /отм/, вр. чл. 145 и и сл. АПК. против Разпореждане за
насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход
№0000363/04.03.2020г., на Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по
безопасност на храните- гр. Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба,
в 14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: /П/