РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Радомир, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./06.02.2024 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с адрес: гр.Р., жк.
“Т.“, бл.., вх.., ап.., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 200
лева, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от същия закон, за
нарушение по чл.14б, ал.8, вр. чл.14б, ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските
територии, вр. чл.148, ал.12 от Закона за горите за това, че на 08.10.2023 г. в териториалния
обхват на РДГ Кюстендил, землище на с. Углярци, отдел 313, буква „б“ като ползвател на
МПС с ДКН РК.АС транспортира дървесина с превозен билет №......... от 08.10.2023г. без да
е снабдено превозното средство е изправно и функциониращо устройство за позициониране
и проследяване на движението му / GPS устройство/.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокат-
пълномощника си, адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По
подробно изложени във въззивната жалбата и в представените по делото писмени бележки
адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са
допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Развиват се доводи за липса в
АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за нарушение на изискванията на чл.40 и чл.43 ЗАНН при
1
изготвяне е връчване на АУАН на доверителя му. По същество на правния спор се твърди,
че Д. не е извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП, както и че
липсват убедителни писмени и гласни доказателства в тази насока, а именно дали Д. е
собственик или ползвател на процесния товарен автомобил. Претендират се на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна - Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното
НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ - Кюстендил направените по
делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му до
минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 11.10.2023г. Л. В. И., на длъжност „главен специалист“ при РДГ - Кюстендил, в
изпълнение на служебните си задължения по повод подаден сигнал е извършил проверка в
електронната система на ИАГ като е установил, че товарен автомобил с рег. № РК.....АС
чиито ползвател е жалбоподателят Д., за който са издадени 3 бр. превозни билета, а именно:
........................... не е регистриран в регистъра на ИАГ за автомобил с GPS устройство.
При същата проверката е установено от И., че за товарния автомобил не е
представено удостоверение издадено от фирмата, монтирала GPS устройства и доставяща
услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
информацията от GPS устройството по реда на чл.14б, ал.8, вр.ал.1 от Наредба за контрола
и опазването на горските територии.
Проверката е обективирана в Констативен протокол №ПК07-...... от 11.10.2023г.
изготвен от Л. В. И. на длъжност „горски инспектор“ в РДГ-Кюстендил.
Въз основа на констатациите отразени в горепосочения констативен протокол е
2
съставен АУАН на жалбоподателя Д. №.../13.10.2023г . от св. Л. И., като свидетел по
съставянето на АУАН е св. Д. З. за това, че на 08.10.2023 г. в териториалния обхват на РДГ
Кюстендил, землище на с. Углярци, отдел 313, буква „б“ като ползвател на МПС с ДКН
РК.АС транспортира дървесина с превозен билет № ......................... от 08.10.2023г. без да е
снабдено превозното средство е изправно и функциониращо устройство за позициониране и
проследяване на движението му /GPS устройство/.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство
наказателно постановление №..../06.02.2024 г., с което е наложено на жалбоподателя А. Д.,
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2 от
Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от същия закон, за нарушение по чл.14б, ал.8, вр. чл.14б,
ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии, вр. чл.148, ал.12 от Закона
за горите .
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът
намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото му на защита.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от
АНО нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните
съображения:
На първо място нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
3
процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което се доказва и от показанията
на свидетелите И. и З.. Последният свидетел З. твърди от една страна, че жалбоподателят е
бил надлежно поканен по телефона и не е се е явил при съставянето на АУАН, от друга
страна същият свидетел заявява, че в същият телефонен разговор жалбоподателят след като
е заявил, че няма да се яви за съставяне на АУАН е бил надлежно уведомен, че ще му се
състави акт за административно нарушение, като в същият ще се отрази, че е отказал да го
подпише и да получи препис от акта. Напълно кореспондиращи с показанията на свидетелят
З. са показанията на св.И.. Въз основа на така проведения телефонен разговор, пресъздаден в
хода на съдебното следствие от свидетелите З. и И. е съставен Констативен протокол серия
ПК №... от 11.10.2023г. от свидетелят Л. И., в който е отразил изявлението на Д., че няма да
се яви за съставяне на АУАН и за предявяване и получаване на препис от същия. Така
приемайки, че жалбоподателят с това си изявление в телефонният разговор е бил надлежно
поканен за съставяне на АУАН и е бил надлежно запознат със съдържанието на АУАН, и му
е бил надлежно предявен, актосъставителя е съставил процесният АУАН №461 от
13.10.2023г., като е оформен по реда на чл.43, ал.2 ЗАНН, при отказ от страна на Д. да го
подпише независимо, че А. Д., както е заявил по телефона не се е явил за съставяне на акта и
не се запознал със съдържанието му, и не е отказал изрично пред контролните органи да го
подпише съгласно задължителния процесуален ред предвиден в чл.43 ЗАНН. Свидетел по
така оформения отказ на Д. да подпише АУАН е св.Б. К. на длъжност „ главен експерт“ при
РДГ-Кюстендил.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът намира, че е опорочен
изцяло процесуалния ред за съставяне и предявяване на АУАН на нарушителя Д., като по
този начин е нарушено и правото му на защита. При положение, че акта е бил съставен в
отсъствието на нарушителя, то е следвало, след съставянето му, актосъставителят да
продължи с процедурата по чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, която не е осъществил. Нарушителят
може да бъде поканен по телефона за явяване с оглед съставяне на АУАН в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, но няма как акта да бъде връчен акт по телефона, още по-малко да се
оформи отказ да се получи АУАН от нарушителя.
Предвид горното и след като актосъставителят не е изпълнил процесуалните си
задължения по чл.43, ал.4 от ЗАНН е допуснато процесуално нарушение както бе посочено
по-горе от настоящия състав от категорията на съществените, тъй като е лишило
жалбоподателя от възможността да упражни редица процесуални права, които има в този
стадии от административнонаказателното производство. В този смисъл настоящият съдебен
състав намира, че административно-наказателното производство развило се срещу Д. е
образувано в нарушение на правилата в ЗАНН за лично участие на нарушителя.
По така изложените правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
За правна пълнота по същество на правния спор настоящият състав на съда намира за
основателни и възраженията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че не е доказано
4
предвид представените в АНП писмени доказателства извършено от доверителя му
адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП.
След като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите
събрани в хода на съдебното дирене и писмени доказателства приложени по
административно-наказателната преписка и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
във вр. с чл.84 ЗАНН съдът достига до следните правни изводи:
Не е доказано по безспорен начин в административно-наказателното производство от
страна на наказващият орган извършено от Д. адм.нарушение по чл.14б, ал.8, вр. чл.14б,
ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии, вр.чл.148, ал.12 от Закона
за горите.
Чл.14б ал.1 от Наредба № 1/2012 г. възпроизвежда дословно разпоредбата на чл.148,
ал.12 ЗГ. В следващите ал.2, 3 и 4 е регламентирано, че GPS устройството по ал.1 следва да
осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните
превозни средства и мобилните обекти, съответните дата и час, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни. Задължение на
собствениците или ползвателите на товарни превозни средства е да осигурят
непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ
копие от регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS
устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ монтирането и функционирането
на устройството; удостоверение, издадено от фирмата, монтирала устройствата и доставяща
услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
информацията от устройствата – последното изискване важи за собственици/ползватели на
товарни превозни средства, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев. Като тези
лица /собственици или ползватели/ на товарни превозни средства трябва да предоставят
изброените документи в съответната РДГ. Тези данни се предоставят преди товарното
превозно средство да се използва за транспортиране на дървесина. А в чл.14б ал.8 от
наредбата се съдържа обща забрана за транспортирането на дървесина с товарни превозни
средства, за които не са изпълнени изискванията на чл.14б ал.1 – 4.
В случая Д. е санкциониран за нарушение на чл.148, ал.12 ЗГ вр. чл.14б ал.1 от Наредба
№ 1/2012 г., като липсват доказателства за собствеността на автомобила към момента на
извършване на нарушението. Липсват и категорични доказателства към момента на
извършване на адм.нарушение дали Д. е бил ползвател на товарния автомобил.
Субект на нарушението по чл.148, ал.12 ЗГ е собственикът или ползвателят на
товарното превозно средство, чието е и задължението съгласно чл.14б, ал.1 от Наредба №
1/2012 г. да оборудва автомобила с устройство за позициониране и проследяване на
движението му от натоварването на дървесината от временен склад в горските територии,
където е добита до местоназначението й. Не бе доказано към момента на извършване на
нарушението, именно Д. да е бил ползвател на МПС-то.
5
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.Б. е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се явява
завишено и следва да бъде намалено на 400 лева, който размер е съобразен с разпоредбата
на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3 т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №./06.02.2024г. на Директора на Регионална
дирекция по горите-Кюстендил, с което е наложено на А. А. Д., с адрес: гр.Р., жк. “Тр.“, бл..,
вх.., ап., с ЕГН:********** административно наказание глоба в размер на 200 лева, на
основание чл.275, ал.1, т.2 и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.14б,
ал.8, вр. чл.14б, ал.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии, вр. чл.148,
ал.12 от Закона за горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр.К., бул. „Б.“ №.
ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., жк. „Тр.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.
., сумата от 400,00 /четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишки
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6