Решение по дело №6259/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1353
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20185530106259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           21.10.2019 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и четвърти септември                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 6259 по описа  на съда за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Е.И. по ч.гр.д. № 2356/2018г. по описа на РС – Стара Загора. Същата била връчена на ответника И.Е.И. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на  вземанията по заповедта.

Обстоятелствата, на които основава вземанията си, са следните:

Бил подписан договор за паричен заем № 5355310 от 08.05.2017 г. между „Вива Кредит” ООД, като заемодател и ответника И.Е.И., като заемател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Вземанията по този договор за заем били прехвърлени от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 01.02.2018 г.

Съгласно сключения договор за заем заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 800 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът И.Е.И. се задължил да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в общ размер на 940,23 лв., включваща главница и договорна лихва, на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 144,69 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 800 лв., а  начислената договорна лихва била в размер на 140,23 лв. за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.

Заемателят доброволно се съгласил да ползва допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставен от заемодателя, поради което дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 361,98 лв.

Съгласно сключения между страните договор ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 361,98 лв.

Ответникът трябвало да изплати целия заем на 02.02.2018 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същия дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 69,52 лв. от 03.02.2018 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 10.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ответникът дължал и разходи  и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лева.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има  следните вземания срещу ответника И.Е.И. 800 лева - главница по договор за паричен заем № 5355310 от 08 май 2017 г.; 140,23 лв. - договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.; 361,98 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 361,98 лв. – такса за експресно разглеждане на документите, 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 69,52 лв. от 03.02.2018 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението – 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира за направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника И.Е.И. – мл. адв. М.М. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Излага следните съображения за недължимост на претендираните суми:

Уговореният годишен процент на разходите по кредита - (ГПР) от 49.46 % не отговарял на изискванията на чл.19, вр.с чл.11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит - липсвало каквато и да била обосновка за формирането му, поради което на основание чл.21 от ЗПК, счита клаузата за недействителна.

Твърди, че клаузата, с която е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна. Позовава се на чл.143, т.5 от ЗЗП.

Твърди, че претендираните такси по договора не били описани никъде в него.

Отделно била прибавена сумата от 69.52лв., представляваща мораторна лихва. При сбора на всички гореописани суми се получавало общо задължение от 1978.71лв. Т.е. получавало се така, че за отпуснат кредит в размер на 800 лева, ответникът ще трябва да върне сума от 1978.71 лева! Сума почти два пъти и половина по- голяма, което било недопустимо, неморално и противозаконно (чл.26, ал. 1, предл.3 ЗЗД)!

Считам, че единствено основателна би била претенцията на ищеца в частта й досежно реално предоставената на ответника и не върната от него сума по кредита, завишена е договорената лихва и то ако по делото се установяло реалното предоставяне на кредита на ответника.

В допълнение, счита че приложения към ИМ договор за кредит страдал от редица пороци. Не било изпълнено основното условие на чл.11 ал.( 1) - договорът за потребителски кредит да се изготвя на разбираем език. Не изпълнявал императивното предписание на чл.11, ал.1, т.27 ЗПК - не били положени подписите на страните. Нарушени били чл.22 ЗПК - не били спазени изискванията па чл.11. ал.1, т.7-12 и ал.2 ЗПК, което водило до недействителността на договора за потребителски кредит.

Оспорва и извършената цесия, като излага съображения за ненадлежно извършено уведомяване на длъжника

В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД не изпраща представител, депозира по делото писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени.

В съдебно заседание особеният представител на ответника – мл. адв. М. оспорва исковете по наведените доводи в отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2356/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу И.Е.И. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 800 лева - главница по договор за паричен заем № 5355310 от 08.05.2017 г.; 140,23 лв. - договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.; 361,98 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 361,98 лв. – такса за експресно разглеждане на документите, 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 69,52 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница от 03.02.2018 г. до 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и за разноските в заповедното производство – 75 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

По делото е представен възпроизведен на хартиен носител електронен документ: договор за паричен заем № 5355310 от 08.05.2017 г., в който е отразено, че се сключва между „Вива Кредит“ ООД, като кредитор и И.Е.И., като кредитополучател, посочено е още, че размерът на кредита е 800 лева, размерът на погасителната вноска 144,69 лева, а броят на погасителните месечни вноски е 9.

Видно от договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД  и  Приложение 1/02.02.2018г. към него, вземането на „Вива Кредит“ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5355310 от 08.05.2017 г. с кредитополучател -  ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Вива Кредит“ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.20 от делото. Уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба с искане да бъде връчено на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В настоящия случай по делото е представена разпечатка от договор, но липсват доказателства, както че ответникът е автор на електронна заявка за сключване на такъв, така и че ищецът е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 ЗПФУР.  Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.

Ищецът не доказа изпълнението на посочените по – горе условия.

Следователно по делото остана недоказано възникване на облигационно правоотношение между цедента и ответника, породено от горепосочения договор.

И не на последно място, в случая липсва и надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено на особения представител на ответника. Налице е противоречива съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса. Настоящият съдебен състав приемаше за надлежно такова връчване, позовавайки се на решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС. Това виждане обаче не се споделя от съдебните състави на ОС – Стара Загора, които застъпват противното становище, че в този случай не е надлежно съобщена цесията. Такава е наложилата се съдебна практика понастоящем, съгласно която връчването на особен представител не може да се приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат поради невъзможността този особен представител да доведе до знанието на длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното право. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който той е назначен, като приложение намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 ГПК – ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т.6. Тази представителна власт е ограничена – арг. чл.29, ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Доколкото ОС – Стара Загора е по – горестоящата съдебна инстанция на настоящия съд, то настоящият съдебен състав следва да изостави досегашното си разбиране и да възприеме наложилата се съдебна практика с аргументите посочени по - горе относно това, че връчването на уведомлението за извършената цесия на особен представител не е надлежно връчване, поради което цесията не е надлежно съобщена.

Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на горепосочените основания и като такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3, против И.Е.И., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за следните суми: 800 лева - главница по договор за паричен заем № 5355310 от 08.05.2017 г.; 140,23 лева - договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.; 361,98 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 361,98 лева – такса за експресно разглеждане на документите, 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 69,52 лева - мораторна лихва върху непогасената главница от 03.02.2018 г. до 21.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 2356/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: