Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 24.09.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, граждански
състав
На четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гр. дело № 521
по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от А.К.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Ц.Д.П.
- адвокат от САК, срещу А.Ж.Ж. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.Е.И.,***,
служебен адрес за призоваване и съобщения: ***,
с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да плати на ищеца сумата
5100,00 (пет хиляди и сто) лева, представляващи обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, причинени от изявленията на ответника в интервю пред
Българското национално радио и в публикуван в интернет на адрес *** материал, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
плащане, както и всички направени по делото разноски.
С исковата молба
са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на
експертиза.
С разпореждане от 20.08.2019
год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим,
но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на
гласни такива и на експертиза.
С исковата молба се твърди,
че ищецът А.К.П.
заема длъжността ***, а ответникът А.Ж.Ж.
е заемал длъжността *** като според
ищеца, служебното правоотношение на ответника е било прекратено. Според
исковата молба, ответника е дал интервю за Българското национално радио на дата
30.03.2018 г. пред журналиста М. И., като аудиофайлът в който се съдържа
интервюто, е бил достъпен в интернет на адрес: *** и е със заглавие: „***“. Според
ищеца, в интервюто ответникът заявил и разпространил няколко неверни твърдения
по отношение на ищеца: 1) че прекратяването на служебното му правоотношение
„идва" от А.П., 2) че на А.П. му е звъннато и той помолен да бъде
прекратен договора на ответника с ИА „АА“ 3) че ищеца го е изпратил да
проверява една фирма визирайки „***“, което е определено в интервюто и като
поръчка. В исковата молба се твърди, че правоотношението между *** и ответника
не е прекратено от ищеца, тъй като той няма законовите правомощия да направи
това- назначаването и освобождаването на директорите на областните отдели на
агенцията е в правомощията на нейния директор, а не на заместник-министъра на
транспорта. Според исковата молба, не отговаря на истината твърдението, че на А.П.
му е звъннато и той е помолен да бъде прекратен договора на ответника. Според
ищеца, същия не е изпращал ответника да проверява фирма „***“ а проверката на
това дружество е извършена по възлагане на Върховната административна
прокуратура съгласно писмо вх. *** Според исковата молба, с посочените неверни,
обидни и клеветнически твърдения срещу ищеца, се накърняват неговия авторитет,
достойнство и чест, засегнато е и доброто му име. Според ищеца, след като е чул
интервюто, същия дълбоко се е разстроил, изпитал е силен гняв от това, че са му
приписани несъвместими с ценностната му система и морални схващания действия, почувствал
се е унизен, потиснат и дълбоко засегнат от тези неверни твърдения. За
продължителен период от време е бил изнервен, притеснен и е изпитвал силна
тревожност от това, как ще се отразят на обществения му образ изказаните от
ответника неверни твърдения. Бил е притеснен и от това, как интервюто ще бъде
възприето от неговите близки. Според исковата молба, изявленията на ответника
съставляват клеветнически твърдения, тъй като са неверни, не съответстват на
обективната реалност и са унизителни за достойнството на ищеца пред семейството
му, близките му, приятелите му и цялата общественост. Те са причинили сериозен
психически тормоз над ищеца и са го принудили да чувства срам и неудобство за
нещо, което не бил извършил, поставен е бил в ситуация да опровергава
изложеното от ответника, като всичко това му причинило неизмерими емоционални
вреди.
С отговора на исковата
молба, ответника твърди, че предявените искове са неоснователни. Алтернативно
се претендира, че същите за завишени и като размер. С отговора на исковата
молба се твърди, че изложените
в молбата цитати от интервю, са извадени от контекста на цялото такова и
обрисуват непълна картина откъм съдържание и смисъл. На първо място се твърди,
че изразът, че прекратяването на трудовото правоотношение идва от ищеца е
пояснителен на останалия такъв, че ответникът, като визира „хора от София”, е
комуникирал само с А.П., от което си прави извода, че прекратяването идва от
него. На следващо място се твърди, че видно от даденото от ищеца интервю,
същият е детайлно запознат с назначаването, кореспонденцията и прекратяване на
отношенията на ответника с *** като същата информираност е изложена и в
исковата молба. Според отговора на исковата молба, ответника не е твърдял, че
правоотношението му с Агенцията е прекратено от ищеца, а е изложено
предположение, че неизвестно лице е помолило ищеца да се прекрати договора на ответника,
като липсва твърдение, че ищецът е сторил каквото и да било в тази насока.
Твърди се, че в интервюто си ответника не е твърдял на какво се дължи
настояването на ищеца по отношение на проверката на конкретна фирма. Твърди се,
че ответника не отрича, че е извършвана такава насочена и конкретна проверка,
както и не отрича неговото знание и участие в същата, като останалото изказано
от ответника, представлява единствено и само негово предположение. Според
отговора на ответника, нито едно от изложените твърдения в исковата молба, не
се съдържа в интервюто на ответника.
Пред съда, чрез представляващия го
адвокат, ищеца ангажира гласни и писмени
доказателства. Счита предявените искове за основателни и моли съда да ги уважи.
Ответника, чрез своя процесуален
представител оспорват исковете. Ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си. Счита предявените искове
за неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло.
Царевският районен съд, като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното :
Не се спори по делото, че
ищецът А.К.П.
заема длъжността ***, а ответникът А.Ж.Ж. е заемал длъжността ***
Не се спори между страните и се
установява от представените по делото доказателства- извлечения от интернет и
публикация на интернет на адрес: *** както и от заключението на назначената по
делото експертиза, че ответника е дал интервю за Българското национално радио
на 30.03.2018 г. пред журналиста М. И..
От пълния текст на интервюто- приложен
към заключението на вещото лице- се установява, че ответника заявява : „За много хора в сектора е изгодно
да цари анархия“ „Това е благодарение на влиянието на едни такива външни
фактори върху хора в София. Лично в моя случай мога да спомена само едно име ***
А.П.. В моя личен случай аз съм комуникирал само с него и моето прекратяване на
трудовите взаимоотношения идва от него. Всичко което ще се случва в Бургаска
област занапред зависи от него“. На
въпрос на журналиста „Той ли ви се обаждаше по телефона“ /има се предвид
ищеца/, ответникът отговаря „Да, и той, и той. Има и други, но и той ми е
звънял“. На въпрос на журналиста „С молба да не бъдете толкова активен?“
ответникът отговаря „Не, той ме изпрати да проверявам една фирма“. На въпрос на
журналиста „Какъв е случая ?“ ответникът отговаря: „Катастрофата на „***“ около
***. Там по мое мнение защитавахме „***“, а гонихме „***“. На въпрос на журналиста:
„Да разбирам едва ли че е имало поръчка че „***“ трябва да се покажат, че
автобусите им не са изрядни ? “ ответника отговаря: „Имаше, правилният термин е
имаше поръчка да проверяваме конкретна фирма, което не е правилно. Няма как
контролен орган да проверява някой, а друг не.“ „Нашата работа беше когато
автобусът пристигне на *** или когато тръгва *** да се мъчим да намерим
нередности.“ Журналистът заявява: „Г-н Ж. това което казвате е изключително
скандално“ на което ответникът отговаря „Ми практика е...“. Ми то е практика.
Най вероятно и на самия А.П. някой му се е обадил. Аз съм сигурен че на него му
е звъннато и са го помолили да ми се прекрати договора. Този човек най вероятно
няма нищо против мене. Аз затова казах - има едни хора извън системата които се
молят на дадени хора и ако склонят дадените хора нещата се случват“.
Съгласно показанията на разпитаните по
делото свидетели:
От показанията на св. Д.В.В. се
установява, че същия е заемал длъжността *** Според показанията на този
свидетел, същия е разбрал за интервюто на ответника, като го е открил
публикувано, общодостъпно в интернет. Според същия свидетел, в резултат на
изявленията на ответника в интервюто, ищеца бил притеснен, ядосан от изказванията,
същите му се отразили на работата, някои колеги започнали да странят от него,
да избягват преки разговори, ищеца станал раздразнителен на тази тема и не се
чувствал комфортно, когато става въпрос за това. Според същия свидетел, ищеца е
споделил, че това се отразило негативно по отношение на семейството му, както и
във взаимоотношенията с други колеги. Свидетеля изяснява, че ответника е бил
назначен като държавен служител, с едногодишен изпитателен срок, като в
последствие, договора му не е бил продължен. По отношение проверките на
дружеството „***“ свидетеля заявява, че същите са били продиктувани от инцидент
с автобус на „***“ и разпоредени от прокуратурата. В заключение свидетеля
заявява, че интервюто на ответника е
станало достояние на много широк кръг от хора- в това число колеги и роднини на
ищеца, както и че това се е отразило изключително негативно на ищеца.
От показанията
на св. К.П. се установява, че е бил колега
на ищеца. Установява се, че процесното интервю е станало достояние на много
широк кръг от хора, че е било обект на коментари между колегите на ищеца.
Свидетеля потвърждава, че проверката на дружеството „***“ е била назначена от
прокуратурата, като не е упражнен никакъв натиск от страна на ищеца, да се
оказва въздействие върху въпросното дружество. Според този свидетел, в лични
разговори ищеца му е споделял, че интервюто не му се е отразило добре, тъй като
го злепоставя, а самото интервю е излъчено от национална медия с голям брой
аудитория. Според този свидетел, след това интервю ищеца станал по- затворен в
отношенията си. Чувствал се недобре поради факта, че интервюто го злепоставя
пред множество хора.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени в условията на главност и акцесорност, искове с правно основание в
чл. 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
В обстоятелствената част на исковата
молба, се съдържат твърдения, че поради виновно
поведение от страна на ответника, ищеца е претърпял
неимуществени вреди, поради което е налице интерес от съдебното разрешаване на
възникналия спор. В тази връзка, съда намира, че иска е предявен от лице, имащо
правен интерес от неговото предявяване, произтичащ от претендираните от него
права, поради което той се явява допустим.
По основателността на исковете:
По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД: Съгласно чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като съгласно втората алинея на същия член, във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. При
твърдения, че са разпространени клеветнически позорящи обстоятелства,
пострадалият не е длъжен да реализира правата си по наказателен ред за
извършено престъпление по смисъла на НК, като негово право да избере пътя си на
защита – наказателно или гражданскоправен /решение № 12/06.02.2013 г. по гр. д.
№ 449/2012 г. на ВКС, 3 г. о., в производство по чл. 290 ГПК/.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез своето виновно поведение- действия или
бездействия. Тази отговорност обаче, се поражда единствено при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане води до неоснователност на искането и
репариране на причинените вследствие непозволеното увреждане вреди. В тежест на
ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си
последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД-
противоправно деяние, вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между
деянията и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения. При
установяване на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, вината на дееца се предполага до
доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай според съда, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, по безспорен и категоричен начин се установи,
че фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД
е осъществен, като кумулативно изискуемите предпоставки на състава са налице–
на ищеца е причинена вреда, тя е причинена виновно и същата е в резултат на
противоправното поведение на ответника.
По делото бе безспорно установено, че в интервю за БНР, ответника е изрекъл твърдения
за ищеца, уличаващи последния в организиране на проверки и указване на натиск
на определено търговски дружество- „***“ във връзка с изпълнения на търговската
дейност на същото- „той ме изпрати да проверявам една фирма“, „имаше поръчка да
проверяваме конкретна фирма“ „Нашата работа беше когато автобусът пристигне на ***
или когато тръгва *** да се мъчим да намерим нередности“. Отделно от това, в
същото интервю се заявява, че трудовото правоотношение на ответника, е било
прекратено под давление на ищеца- обстоятелство което категорично се опроверга
от събраните в хода на делото доказателства. Според съда, като цяло, преценени
поотделно и в контекста на цялото интервю, изказаните от ответника реплики,
водят до обидни и клеветнически твърдения срещу ищеца, с които се накърняват
неговия авторитет, достойнство и чест. Изявлението е извършено публично, като
чрез излъчването на интервюто в радио
ефир, както и публикуването му в сайта на радиото интернет, то е достигнало до
неопределен кръг лица. Ищецът е възприел твърденията на ответника като позорни,
а тъй като същите не отговарят на истината, той е изпитал стрес и притеснение
от публичното им разгласяване. От гледна точка на обществения морал, сочените
от ответника обстоятелства са неприемливи. Според казаното от ищеца, ответника
стои в основата на нерегламентирани /с намек за корупционни/ дейности против
определено търговско дружество, с цел да се облагодетелства друго, със същия
вид търговска дейност. Също според казаното от ищеца, по отношение на ответника
се създава впечатление, че същия е човек без собствено мнение, подвластен и на
други лица /нещо несъвместимо с длъжността която заема/, човек, който може да
бъде принуден да извърши нещо (да уволни ответника) като му бъде „звъннато“ по
телефона, т.е. на човек упражняващ нерегламентиран натиск срещу определени лица,
по повод определени дейности. Нормално и обяснимо е, че тези твърдения могат да
предизвикат негативна реакция във всеки, който е гледал интервюто. Още повече, като се има предвид и изначало негативното
отношение на голяма част от българите към политическия елит. В хода на
производството не се установи твърденията на ответника да отговарят на
обективната действителност, като в тази насока не бяха ангажирани каквито и да
е доказателства. Напротив- категорично се доказа, че те не отговарят на
обективната действителност и реално извършените от ищеца действия. Възраженията
на ответника изложени в хода на делото, се свеждат до това, че в процесното интервю той единствено е изразил своите мисли и
съждения, като не е конкретизирал лицето, за което същите се отнасят, както и
че не му е вменил твърдените действия. Съдът намира, че в процесния случай не
се касае за изразени мисли и съждения, а за твърдения за осъществяване на
конкретни факти. Ответникът ясно и недвусмислено заявява, че ищецът стои в
основата на указания, за указване на натиск на определено търговски дружество-
„***“ във връзка с изпълнения на търговската дейност на същото- „той ме изпрати
да проверявам една фирма“, „имаше поръчка да проверяваме конкретна фирма“ „Нашата
работа беше когато автобусът пристигне на автогара юг или когато тръгва
автогара юг да се мъчим да намерим нередности“, като по същия начин стои и въпроса
с изказванията на ответника, че именно под давление на ищеца, ответника е бил
освободен от заеманата от него длъжност- т.е. тук не е налице изказано
предположение или разсъждение от страна на ответника, а се сочи конкретно,
противоправно поведение от страна на ищеца. Съдът не споделя изложеното от
страна на ответника, че от интервюто не
може да се направи извод, че твърденията са насочени именно против ищеца.
Процесните реплики са изречени с ясна насоченост, недвусмислено се сочи ищеца,
в целия контекст на даденото интервю, ясно се разбира, че твърденията са
насочени именно към ищеца, а не към някакво трето лице, или пък неопределен
субект. В процесния случай не се касае за даване на оценка на действията на ищеца,
а става въпрос за излагане на конкретни фактически твърдения. Така, ответника приписва
на ищеца както вменяване на задължения на определени лица, да указват натиск на
определено търговски дружество, така и организирането на прекратяването на
трудовото правоотношение на ответника. Стремежът явно е, в зрителите да бъде
създадено впечатление, че ищеца злоупотребява със служебното си положение, в
личен свой или чужд интерес. Явно е, е в случая не става въпрос за изразено от
ответника съмнение, подозрение или за предаване на чужди твърдения- ответника
говори с убеждението на пряк свидетел, който лично и непосредствено е възприел
поведението на ищеца /още повече като се има предвид и длъжността, която е
заемал ответника/, поради което зрителят трудно би могъл да се усъмни в
достоверността на изреченото от него. Следва да се има предвид, че по делото не
се събраха каквито и да е доказателства, които да сочат, че ищеца по какъвто и
да е начин е замесен проверките на дружеството „***“- напротив- категорично се
установи, че те нямат нищо общо с него, а са инициирани от прокуратурата. По
същия начин стои и въпроса за прекратяване на трудовото отношение с ответника-
доказа се, че ищеца не е имал нито правомощията, нито необходимите инструменти,
за да прекрати, респ. да продължи правоотношенията на ответника. По делото не
бе установено ищеца да е нареждал проверки на „***“ в полза на друго търговско
дружество, както и да е оказвал натиск, за прекратяване на трудовото
правоотношение на ответника.
С оглед на горното, за съда са налага извода, че с
публичното разгласяване на клеветническите твърдения от страна на ответника, на
ищеца, обяснимо, са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
честта, достойнството му, накърняване на личния и обществения му авторитет;
изпитване на негативни душевни емоции, като стрес, безпокойство,
раздразнителност, избухливост и др. Между противоправното деяние на ответника и
вредоносните последици е установена пряка причинна връзка, а както бе посочено,
в хипотеза на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Събраните в хода на производството доказателства, обосновават извод
за ангажиране гражданската отговорност на ответника, тъй като виновно
изнесените от него фактически твърдения са позорящи ищеца, като едновременно с
това, същите са неверни.
При определяне на вредите, подлежащи на
обезщетяване, съдът съобрази следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените неимуществени вреди и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и интензивността на
причинените неудобства, продължителността във времето, физическото и психическо
състояние на ищците, тяхното социално положение и др. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/ 64 г. понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са например характера на извършеното,
начина и обстоятелствата, при които е осъществено и последиците от него. Следва
да се отчетат и всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
В случая според съда, справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
следва да се изведе от позициите, които заемат и ищеца и ответника- към него
момент- /отговорни политически и държавни, ръководни длъжности/, публичното
разпространяване на процесните твърдения, силното обществено недоволство
свързано с проблемите при обществения транспорт в РБългария, особено след
тежката катастрофа на *** с автобус на „****“ довела до смърт на няколко лица и
множество наранявания на други, обществената нетърпимост към прояви на нерегламентирано
влияние върху определени държавни институции и мн. др. свързани с политическите
и управленски кадри в страната.
Като взе предвид горните обстоятелства и съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и предвид
установеното, че ищеца е приел тежко извършеното
спрямо личността му, че разгласените обстоятелства, че злоупотребява със
служебно положение са станали достояние на множество други хора, че ищеца се е
ползвал с много добро име в обществото, че същия е видна политическа личност на
висок пост в йерархията на държавното управление и че стореното от страна на
ответника е провокирало негативен отзвук за личността му и са засегнати честта
и достойнството му, както и накърнено доброто му име, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението следва да се определи на сумата от 2500,00
лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
За да определи този размер, съдът съобрази вида,
характера, дълбочината и интензитета на претърпените душевни болки и страдания
на ищеца, негативното въздействие върху неговото емоционално и психическо
състояние. Съдът съобрази и фактите изложени от самия ищец и от свидетелите по
делото, сочещи на преживени психически травми, негативните емоционални
преживявания, унижение и засягане на личното достойнство, но при определяне на
справедливия размер на обезщетението, съдът счете, че за разликата над сумата
от 2500,00 лв. до пълния претендиран размер от 5100,00 лв. искът ще следва да
се отхвърли, тъй като според съда, интензитет на търпените неимуществени вреди,
не отговаря по размер на заявената претенция за обезвреда за тази разлика.
По
иска по чл. 86 от ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. В
съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана. А според чл. 86 от ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди в
уважения размер се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаването
на исковата молба до Районен съд- Царево- 25.07.2018 г. до окончателното им
изплащане
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Ищеца
е направил съответно искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК, както и
доказателства за сторени такива разноски, в размер на 1260,31 лева. Съразмерно
на уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски от 617,80 лева,
които да се присъдят в тежест на ответника.
Ответникът също претендира разноски, за които е представил
списък по чл. 80 от ГПК. В представения списък се претендират разноски в размер
на общо 1316,00 лева, както и доказателства за сторени такива разноски. Съразмерно
на отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят разноски от 670,90
лева, които да се присъдят в тежест на ищците.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. с ЕГН **********, да заплати на А.К.П. с
ЕГН **********, сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от последния неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и
достойнството му, преживяване на негативни емоционални състояния и др.
вследствие на клеветнически твърдения, които ответникът публично е отправил, в
интервю пред Българското национално радио на 30.03.2018 г. пред журналиста М. И.,
публикувано и в интернет на адрес ***
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. с ЕГН **********, да
заплати на А.К.П. с ЕГН **********, сумата от 617,80 лева, представляваща
направени в настоящото производство съдебни разноски, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА А.К.П. с ЕГН **********, да
заплати на А.Ж.Ж. с ЕГН **********, сумата от 670,90 лева, представляваща
направени в настоящото производство съдебни разноски, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните,
пред Окръжен съд, гр. Бургас.
СЪДИЯ: