Присъда по дело №1987/2021 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ НОХД 1987/21.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от
прокурор от РП Пазарджик.
Обвинението е против М. М. Б. за това, че на 14.04.2018 г., в гр.
Пазарджик, при управление на МПС - лек автомобил „Опел Зафира“, с per.
№ ******, при извършване на маневра „завой наляво“ от ул. „С.
Захариев“ по бул. „Цар Освободител“, е нарушила правилата за движение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДП, а именно не е контролирала непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявала и по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на КР. Н. М., изразяваща се в спукване на
навикуларната кост на левия крак, довела до трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК, за период от
около 2,5-3 месеца от датата на увреждането- престъпление по чл. 343, ал. 1, б
„б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК , вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДП.
Съдебното производството, въпреки наличие на съответните
предпоставки, не бе проведено по реда на гл. ХХVІІІ НПК, като при
разглеждането му по общия ред бе конституиран частен обвинител, но пък
делото приключи с постановяване на осъдителна присъда, при което не може
да се претендира нарушаване правото на защита.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
поддържа повдигнатото обвинение, настоява подсъдимата да бъде призната за
виновна и получи справедливо наказание.
Частният обвинител , чрез повереника си, поддържа тази позиция.
Защитникът категорично отрича съставомерност на приписаното
деяние като престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“ НК и пледира невиновност,
каквато е и позицията на подсъдимата.
Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 14.04.2018г. свидетелките И.А. и К.М. се движели по западния тротоар
на бул. „Цар Освободител“ в гр. Пазарджик, идвайки от ул. „Хаджи Поп Т.“.
По същото време подс. М.Б. управлявала в гр. Пазарджик технически
изправен лек автомобил „Опел Зафира“, като потеглила от знак Б2 „Стоп“ по
ул. „С. Захариев“, предприемайки „завой наляво“, в посока към двете
пешеходки.
В това време свидетелките предприели пресичане на бул. „Цар
Освободител“ от западния тротоар срещу автобусната спирка, южно от зоната
на пешеходната пътека. Автомобилът изминал известно разстояние,
1

постигайки максимална скорост от около 17 км/ч.. Подсъдимата дочула звук,
за половин секунда погледнала в огледалото за обратно виждане, което
отклонение на вниманието й попречило своевременно да възприеме
пресичащите пред автомобила пешеходки. Със закъснение от половин
секунда тя забелязала критичната ситуация и предприела рязко спиране, но не
успяла да спре преди линията на движението им и след лек контакт с А.,
блъснала пострадалата М.. Контактът /ударът/ с пострадалата настъпил около
1 метър преди да спре автомобилът, със скорост около 13 км/ ч.
Пострадалата първоначално политнала наляво към капака на автомобила,
протягайки рефлекторно лявата ръка, за да се подпре, но поради инерцията на
тялото политнала напред и паднала от ляво пред автомобила.
На място пристигнала линейка и тя била откарана в МБАЛ Пазарджик,
където от Спешния кабинет ( л. 9, ДСП) била насочена за преглед от
специалист – ортопед. Същият назначил рентгенография, разчетена от
рентгенолог ( л. 34, НОХД д-р С.) с констатация, че „ не личат травматични
изменения“ . Въпреки това заключение, ортопедът д-р М. възприел наличие
на „фисура на навикуларна кост“ на ляво ходило ( л. 30, НОХД) и затова на
пострадалата била поставена гипсова мобилизация, подменена на 23.04.18г. (
л. 71, НОХД) и свалена на 21.05.18. ( л. 72, НОХД).
Междувременно, при изясняване на обстоятелствата по настъпване на
ПТП, полицейският служител, пристигнали на място св. К., получил
информация от МБАЛ Пазарджик, че на пострадалата не е причинена средна
телесна повреда, поради което не била повикана дежурна оперативна група за
започване на разследване.
На Б. за процесния инцидент бил съставен АУАН „Д“/0262456 за
нарушения на ЗДвП, а въз основа на него на 20.04.2018 г. било издадено
наказателно постановление № 18-1006-001116, влязло в сила на 12.06.2018 г.
На 16.05.19г. пострадалата М. подала в РП Пазарджик жалба, въз основа
на твърденията в която било образувано процесното разследване. В хода на
същото било изготвено еднолично заключение по СМЕ от д-р М., съдебен
лекар, който въз основа на консултацията от 14.04.2018г. с д-р М.,
обективирана в листа за допълнителен преглед ( приложен тогава в ДСП - на
л.10 там) възприел спукване на навикуларната кост на лявото ходило, което
отговаряло по време и начин да е получено при станалото ПТП по механизма
„удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец“. Заключил, че
спукването на навикуларната кост на левия крак води до трайно затрудняване
на движенията на ляв долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК, за период
от около 2,5-3 месеца от датата на увреждането.
С постановление на РП- Пазарджик ДСП било спряно поради дублиране
на наказателните производства за едни и същи факти. По прокурорско
предложение и с решение №771/27.10.2021г Административен съд-
Пазарджик :възобновил административно- наказателното производство по
влязлото в сила НП № 18- 1006-001116/20.04.2018 г., отменил НП и
2

прекратил производството по акта.
Спряното ДСП било възобновено и предвид горната фактология за
настъпване на пътно-транспортния инцидент и заключението по едноличната
СМЕ подсъдимата била привлечена като обвиняема за това, че нарушила чл.
20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което причинила по непредпазливост
инкриминираната средна телесна повреда, засегнала ляв долен крайник на
пострадалата.
За такова транспортно престъпление е предадена и на съд.
Предвид проведеното съдебно следствие, не са спорни обстоятелствата по
настъпване на процесния пътно-транспортен инцидент и възприетото от
лекуващия ортопед увреждане, причинено вследствие на инцидента. Тези
обстоятелства са изводими от показанията на пострадалата и св. А.,
обясненията на подсъдимата и заключението на САТЕ, данните от които
източници са съответни и взаимнодоплъващи се. Те очертават движение
извън зоната на пешеходната пътека на М. и А. и движение към тях след
завой на автомобила, управляван от подсъдимата, която за половин секунда
погледнала в огледалото за обратно виждане, в което време лишила
автомобила от контрола си като водач и той блъснал М.; тя била откарана
минути по-късно в МБАЛ Пазарджик , където от лекар в Спешно отделение е
насочена за консултация с ортопед ( л. 9, ДСП ) , който – д-р М. (л.10 ,ДСП и
л.30, НОХД) приел, че се касае до фисура на навикуларна кост на ляво ходило
( озн. непълно счупване –виж разяснение от д-р М. в с.з. ) .
Именно този документ на специалист е послужил като основание да се
възприеме със едноличното заключение по СМЕ от ДСП телесната повреда
като средна, доколкото е причинила затруднение движението на процесния
долен крайник за период повече от 30 дни. Тази оценка, както сам призна при
разпита си в с.з. на 21.02.22 (л. 104-105, НОХД) съдебният лекар д-р М., е на
база на приетото от ортопеда в листа за преглед ( л. 10,ДСП и л.30, по НОХД)
и при липса на други медицински документи и на рентгенографията, дала
основание за това становище на ортопеда. Допълнително представените от
МБАЛ Пазарджик документи, основно – рентгенографията, направена на
увредения крайник непосредствено след инцидента, както и нейното
разчитане от специалист по образна диагностика ( л. 34, НОХД) промениха
вещото становище относно вида на телесното увреждане. И тази промяна е
напълно обоснована, поради което неоснователно експертът се критикува за
нея от прокурора.
На първо място тук следва да се има предвид, че решението на
ортопеда д-р М., който е възприел наличие на фисура ( непълно счупване –
виж разпита на в.л. на л. 104, гърба) е съвсем изолирано, доколкото експертът
по образна диагностика не е установил по направената на 14.04.18г.
рентгенова снимка на увредения крайник никакви травматични изменения (д-
р С., л. 34, НОХД ).
На следващо място – такова е и становището на тримата експерти по
3

представеното допълнително заключение от екип специалисти, към който,
освен съдебният лекар д-р М., се включиха специалист – образна
диагностика д-р Т. и специалист – ортопед –травматолог д-р П..
Изясни се от разпита на тримата експерти в с.з. на 15.03.22г., че за да се
даде вещ отговор на поставената допълнително задача и при липсата на мед.
документация за предходно лечение на пострадалата в Специализираната
болница по ортопедия – София, тя е била лично прегледана и са били
направени нови ( за експертното изследване) рентгенографии на двете
ходила, които са съобразени наред със снимката от инцидента, разчитането на
която от специалист – по образна диагностика д-р И. С. е, че „не се
установяват пресни травматични промени на изследваните кости“ (л. 34,
НОХД). По новите рентгенови снимки на лявото ходило експертите всъщност
са установили „наличие на акцесорна/ добавъчна/ навикуларна кост с резки
очертания, размери 4-5 мм. и разположена върху медиалния край на
ладиевидната кост, както и неравни дефекти и импресии по медиалната
повърхност на ладиевидната кост“. Не са установени данни за пресни
травматични промени на ладиевидната кост.
Открили са следните обективни находки : двустранно плоскостъпие,
„бледи, едва забележими, оперативни цикатрикси на двете ходила медиално в
областта на навикуларните кости с дължина около 4 см., като двете
навикуларни кости леко деформирали медиалния контур на ходилата; на
представените актуални рентгенови снимки била установена акцесорна
/допълнителна кост на лявото ходило и наличие на неравни дефекти, като
самата навикулярна кост на пострадалата била малко по-голяма от
нормалната ( в с.з. д-р П.) .
При липсата на документи за предходно лечение на стъпалата на
пострадалата, преди около 10 години, експертите са обяснили на първо
място, че актуалните рентгенографии не показват в процесния участък да е
имало травма, налагала предходното лечение, за което сподели пострадалата
и баща й при разпита им ( „операция в болница в Горна баня, София).
Касаело се до индивидуална и рядко срещаната особеност на навикуларната
кост, която имала две сухожилия, които поддържали надлъжния свод на
ходилото - едното над костта, а другото с 1/3 било захванато за нея; при
плоскостъпие, каквото има пострадалата, сводът спадал и тези сухожилия се
разтягали повече от нормалното, поради което те били в постоянно
напрежение, от където се появявала болката, по повод на която ортопедът д-р
П. приема, че е предприето лечение в Специализираната болница по
ортопедия, София, Горна баня.
Като са съобразили всички тези обстоятелства и информацията от
рентгенографиите, експертите са приели, че поради описаната горе особеност
на навикуларната кост преди години тя следвало да е била
скъсена/кюретирана в детската възраст на пострадалата ( л. 3-4, протокола с.з.
15.03.22). Тази интервенция не е оказала влияние върху процесната травма,
4

категорични са експертите.
Категорични са и тримата, че на рентгенографията от деня на
инцидента също няма травматични изменения. Обясниха възприетото от д-р
М. непълно счупване ( фисура) като заблуда – допълнителната навикуларна
кост погрешно е била възприета като отчупено парче от тази кост , а не като
акцесорна кост , каквато всъщност е .
Предвид горното обсъждане и разпита на експерта – ортопед в съдебно
заседание, Съдът прие, че се касае не до инкриминираното телесно
увреждане, свързано с фрактура на процесната кост , а до увреждане на
меките тъкани – навяхване ( виж заключението и разпита на експертите).
Според ортопеда д-р П. – „срокът за имобилизация по принцип е три седмици
при навяхване, каквото в случая е имало „, но това зависи от конкретната
травма – дали да се имобилизира и за какъв срок. Не се изясни обаче дали за
процесния случай се е налагало такова и за какъв срок. Това, което е
несъмнено установено в случая е, че от погрешното заключение на ортопеда
д-р М. за наличие на фисура (непълно счупване/отчупване), той предписал
лечение чрез гипсова имобилизация, която е продължила до 21.05.18г. Тя е
била подменена на 23.04.18г. ( л. 71, НОХД), като подмяната като част от
лечението чрез такъв вид имобилизация е обяснена от в.л. д-р М. ( л. 104):
първият период на имобилизацията имал за цел да осуети движението, така че
да се намали болката и да се овладее и намали отока, чиято редукция след
време налага подмяна на гипсовата шина, каквато е и извършена девет дни
след травмата и свалена - на 21.05.18. ( л. 72, НОХД).
В случая травмата неправилно е била приета като фисура – спукване,
непълно счупване ( л. 104, гърба, НОХД) на навикуларната кост и поради
тази погрешна преценка на д-р М. гипсът е поставен, като погрешната
диагноза на ортопеда е обусловила и срока за гипсовата шина - 30 дни,
посочен в листа, издаден от д-р М.. Към настоящия момент е невъзможно
тези обстоятелства – необходимостта от имобилизация и срока й да се
установят безспорно.
При това положение могат да се формират само предположения дали се
е налагало за какъв период да се обездвижи крайника, тъй като няма
доказателства за тежестта на това навяхване и респективно необходимостта
от имобилизация, още по-малко за срока й .
Експертът д-р П. посочи при разпита си, че при навяхване срокът за
имобилизация по принцип е три седмици, каквото в случая има в
действителност. Посочи също, че в „някакъв документ било отразено оток,
зачервяване , болка“, от което описание може дапоради което можело да се
постави гипс, но по делото такъв документ липсва, а и дори и да е наличен,
той не би изяснил продължителността на имобилизацията. Освен това- на
23.04.18г. и видно от амб. Лист ( л. 71, НОХД) гипсът е бил подменен, но това
решение – за продължаване на гипсовата имобилизация е свързано отново с
неправната квалификация на травмата,тъй като в документа е посочена
5

диагноза „счупване “, а в графата изследвания не се сочи да е правена нова
рентгенография, която да установява продължаваща необходимост от гипса ,
а и такава не е представена от МБАЛ Пазарджик, от която бяха изискани
всички мед-.документи, съставени във връзка с диагностичното уточняване и
лечение на пострадалата по повод на инцидента.
Действително, в случая е била поставена гипсова шина от 14.04.18г. до
21.05.18г. ( л. 30 и 72 ,НОХД), но това е било поради грешка във вида на
травмата. Към момента не може да се прецени дали действителната –
навяхване - е изисквала обездвижване на увредения долен крайник и за какъв
период, поради което и доказателствено необезпечен възприетия от
прокурора елемент от състава на процесното престъпление „средна телесна
повреда“, каквато е налице при трайно обездвижване, тоест такова за период
не по-малко от 30 дни.
Навяхването, както са посочили изрично тримата експерти в своето
писмено заключение съставлява разстройство на здравето, извън случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК.
В този смисъл и вмененото транспортно престъпление е
несъставомерно, поради което подсъдимата бе призната за невиновна и
оправдана по обвинението за престъпление по чл. 343,ал.1,б.“Б“ вр. чл. 342
ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.1 от ЗДвП.
Предвид чл. 305, ал.6 от НПК и с оглед възприетата и напълно
безспорна фактология по механизма на настъпване на ПТП, се прие, че е
извършено административно нарушение - чрез бездействие от водача по
отношение на изискването по чл. 20, ал.1от ЗДвП за постоянен контрол на
управляваното МПС. М. е отклонила за половин секунда погледа си в
огледалото за обратно виждане и това я е възпрепятствало своевременно да
забележи пресичащите пешеходки и своевременно да реагира за екстрено
спиране ( виж СТАЕ и разпита на експерта М. в с.з. на 21.02.22, л. 106,
НОХД). При тези обстоятелства автомобилът, ударил М., е причинил
коментираното горе навяхване, което е телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 от НК, но санкционната норма на чл. 179, ал.2 е неприложима, тъй като
фактите не покрИ.т нито една от хипотезите по ал.1, към които втората
алинея препраща. Поради това и на основание чл. 185 от ЗДвП се ангажира
административно-наказателната отговорност на подсъдимата с налагане на
определената в твърд размер глоба 20 лева. Вярно е, че административно-
наказателното производство по съставения АУАН е било възобновено,
влязлото в сила НП – отменено и производството по акта прекратено, което е
сложило край на двете паралелни наказателни производства ( Решение по
тълкувателно дело № 3/ 2015 година, ВКС, докл. съдия ГАЛИНА
ЗАХАРОВА), като е приключило с влязъл в сила съдебен акт
административно-наказателното и е продължило съществуването си
настоящото наказателно. Последното приключи с призната невиновност,
доколкото не се установи съставомерно престъпление, а с установено
6

административно нарушение от посочения горе вид, за което бе ангажирана
административно –наказателната отговорност на извършителя.
По отношение на СД-дисковете по делото се постанови унищожаването
им по съответния ред, с делото.
Доколкото подсъдимата е призната за невинна, разноските съгласно чл.
190, ал.1 НПК се оставиха за сметка на държавата.

По изложените мотиви Съдът постанови оправдателната си присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	30
Дата:	15 март 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20215220201987
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Присъда по дело №1987/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите