Р Е Ш Е
Н И Е № 124
Гр.
Сливен, 31.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора К.
Маринов
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 114 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 355 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 1194/2021 г. по описа на Районен
съд - Сливен е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К №
2827313 на ОД на МВР – Сливен, с който на П.Й.К., с ЕГН **********, е наложено
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 6 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в полза на държавата в размер на
700 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 от ЗДвП.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател П.Й.К., който
го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд –
Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът
посочва, че: електронният фиш формално отговарял на изискванията относно форма
и съдържание; в обстоятелствената част същият не отговарял на изискванията, тъй
като по никакъв начин не ставало ясно дали е отчетен толерансът от -3%, защото
нямало приложен снимков материал към електронния фиш, а и никъде в него нямало
и следа от това. Заявява, че не било ясно поради липсата на приложен снимков
материал дали няма разминаване между датата и часа на електронния фиш и на
снимката, има ли „застъпване“ на автомобили, или е сниман само процесният автомобил, като счита че това са само едни от
многото предпоставки за отмяна на електронния фиш. Посочва, че лек автомобил
Опел Астра с рег. № ****** не е личен автомобил, а
бил собственост на ДЗЗД „К. и сие“ със седалище и
адрес на управление в гр. Горна Оряховица. Счита, че на практика той не може да
се защити, тъй като не може да посочи на въпросната дата дали той като
собственик/ползвател или пък някой друг от дружеството е управлявал автомобила.
Посочва, че в случая липсата на покана за съставяне на електронен фиш с обратна
разписка била предпоставка за неговата отмяна. Моли съда да отмени решението на
Районен съд Сливен.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява
адв. К.С. от ВТАК, който поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени
решението на първоинстанционния съд, с което е
потвърден електронният фиш на ОД на МВР – Сливен.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила
първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че са налице условията
да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния
съд.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд
писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 14.06.2019г. в
10,52 часа по главен път I- 6, километър 363+500, в посока от гр. София за гр.
Бургас се движело моторно превозно средство, лек автомобил марка „Опел Астра 1,6 И“ с рег. № ******. Издаден
бил електронен фиш серия К №2827313, който бил връчен на касатора
на 28.08.2021г. Водачът на лекия автомобил е извършил нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1- M №584. С техническото средство била отчетена скоростта,
с която се движело моторното превозно средство, а именно със 126 км/час при
разрешена до 60 км/час, тъй като имало въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч с пътен знак В- 26 за движение извън населено място. С издадения
електронен фиш за налагане на глоба било прието, че автомобилът на
жалбоподателя се е движел със скорост 122 км/час, т. е. с превишение
от 62 км/час.
На основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона
за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер.
К № 2827313 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство в размер на 700,00 лева на П.Й.К.
за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗДвП.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция: снимков материал с отразени в същия локация, скорост на движение на
заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и час (клип № 9904);
Протокол за използване на АТСС АТС TFR1- M №584, съгласно който на 14.06.2019
г. АТС
TFR1- M №584 е било разположено на ГП I- 6, километър 363+500, с начало на
работа 09.50 ч. и край – в 11.20 часа, в който времеви интервал са установени
17 бр. нарушения; Протокол за извършено обучение от 22.05.2012 г.; Протокол №
5-44-18/09.11.2018 г. от
проверка на БИМ, според чието съдържание, техническото средство съответства на
одобрения тип; разписка от 28.08.2021 г.; справка от информационната система на
МВР за собственик на моторното превозно средство; справка за прекратяване на
регистрация на МПС; извадка данни от регистър БУЛСТАТ за ДЗЗД „К. и сие“ с код по БУЛСТАТ ******.
За да потвърди
Електронния фиш, Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час,
както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички
представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в
която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел
законосъобразност на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява
по безспорен
и категоричен начин, че на 14.06.2019г. в 10,52 часа по главен път I- 6,
километър 363+500, в посока от гр. София за гр. Бургас при ограничение на
скоростта от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26 и
приспаднат толеранс от 3 % при движение с лек автомобил марка „Опел Астра 1,6 И“ с рег. № ****** е извършено административно
нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M №584“, разположено към
гр. София, като водачът на автомобила управлявал същия със скорост от 122 км/ч.
Скоростта на
движение на процесния автомобил е локализирана извън
населеното място, при регламентирано с пътен знак В-26 ограничение на скоростта
от 60 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно
нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната
норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на
автомобила да превишават строго фиксирани стойности на скоростта, като
допустимата максимална стойност в случая е въведена като ограничение до 60
км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е
управлявал лекия автомобил със скорост над допустимата за участъка от пътя,
което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства,
в т. ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Необоснован е отменителният довод, че не ставало ясно дали е отчетен
толерансът от -3% при определяне на скоростта. От доказателствата, приобщени по
делото и обсъдени по – горе ясно се установява, че с АТС е измерена скорост от
126 км/ч, като за наказуема скорост е приета 122 км/ч, съответно – наказуемо превишение от 62 км/ч. Тези данни са изрично посочени в клип
№ 9904 (л. 5 от делото на СлРС). В издадения ЕФ като
установена скорост е вписана 122 км/ч, с превишена стойност от 62 км/ч над
разрешената такава – 60 км/ч, т.е. при определяне на скоростта е
отчетен толерансът от -3%.
На
следващо място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че ЕФ не е бил връчен на касатора. От
представеното пред Районен съд Сливен и приобщено по делото копие на разписка
(л. 9 от делото на СлРС) се
установява, че на 28.08.2021 г. ЕФ серия К №2827313 за налагане на глоба в
размер на 700 лв. за нарушение по ЗДвП е бил връчен на П.Й., за което същият се
е подписал. По делото не се спори, че автомобилът е бил собственост на ДЗЗД „К.
и сие“ с код по БУЛСТАТ ******, което към датата на
извършване на административното нарушение е с у.- касационният жалбоподател. Последното
се установява и от приложена по делото справка за данни от регистър БУЛСТАТ. По
делото липсват данни, а и касаторът не твърди, в законоустановения 14-дневен срок от връчване на ЕФ да е
упражнил предоставената му възможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В жалбата доводи в тази насока не са релевирани. Ето защо касационният съдебен състав не
споделя изложените от касационния жалбоподател доводи.
В представената от
наказващия орган преписка се съдържат в пълнота доказателства, които ясно и
недвусмислено удостоверяват фактическото положение към момента на установяване
на административното нарушение и чиято доказателствена сила не е опровергана от
санкционираното лице. Видно от
съдържанието на процесния електронен фиш, всички нормативно изискуеми реквизити
са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен
на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден.
Мотивите на Районния съд в горната насока напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което и не е необходимо да бъдат приповтаряни.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна
страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за
което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно.
В атакуваното
решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност
на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, № 2827313, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на П.Й.К. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в
полза на държавата в размер на 700 лева. По изложените съображения, обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото, основателно се явява и следва да се уважи искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на разноски по делото във вид
на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се
определи
в размер на 80,00 (осемдесет) лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ и се възложи в тежест на касационния
жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с
чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 355/ 17.12.2021 г., постановено по АНД № 1194/2021 г. по описа
на Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА П.Й.К. с ЕГН
**********, адрес: *** да заплати на ОД на
МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.