Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 500 от 10.04.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на десети март две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 221 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. Р. М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат К.К. *** със съдебен адрес ***, партер против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0769-002766/ 23.12.2019 год., издадена от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) спрямо В.М. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.12.2019 год., като е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 4259 НА. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановената заповед е неправилна и необоснована, в подкрепа на което твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв. К.К. ***, който поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни гласни доказателства, формулира искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответникът по оспорване - Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция”, редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и съответства на изискванията
по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 22.12.2019 год. около 21.50 часа жалбоподателя В. Р. М. е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ярис” с рег. № А 4259 НА в гр. Бургас от ул. „Крайезерна” към „Свободна безмитна зона Бургас”, когато е бил спрян за проверка от полицейски патрул при Второ РУ към ОДМВР Бургас. В хода на извършената проверка, полицейския служител е усетил мирис на алкохол, поради което е потърсил съдействие на служителите от Сектор „Пътна полиция” /”ПП”/ за изпрабване на водача. След пристигане на служителите от Сектор „ПП” е извършена проверка на водача М. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+” с фабр. № ARBB-0029, който е отчел наличие на алкохол в количество от 1,04 промила в издишания от водача въздух. На водача е съставен талон за медицинско изследване № 0069956. Във връзка с така установеното, против М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 692759/22.12.2019 год., в който е описана идентична фактическа обстановка, която е квалифицирана като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В цитирания АУАН е вписано, че са иззети като доказателства СУМПС № *********, к.т. № 4968383, СРМПС част II № ********* и 2 бр. рег. табели № А 4259 НА.
Във връзка с така посочената фактическа обстановка, Началника на група към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП”, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год. е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-0769-002766/23.12.2019 год., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП спрямо В. Радостинов М. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.12.2019 год., като е разпоредено и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с рег. № А 4259 НА.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото производство се твърди, че оспорената заповед е неправилна и необоснована. В подкрепа на това твърдение е заявено, че жалбоподателя е работил като охрана в „Свободна безмитна зона Бургас”, като на 22.12.2019 год. в района на зоната е въздникнал пожар. След като жалбоподателя е уведомил прекия си ръководител за пожара, последния е разпоредил на М. да отиде към пожара, за да установи щетите и възможността от разпространението му върху други имоти. По данни на жалбоподателя, пожара се е намирал на около 1 км. от мястото, където е бил той, поради което, същия се е качил на личния си автомобил и е тръгнал към пожара. На около 150 метра след портала, в района на „Свободна безмитна зона Бургас” автомобила на жалбоподателя е бил спрян за полицейска проверка, в хода на която са извикали и служители от КАТ, като след пристигане на последните е извършена проверка за алкохол с техническо средство, което е отчело 1,04 промила. Заявено е, че жалбоподателя не е оспорил показанията на уреда. В сезиращата съда жалба е заявено твърдение, че в съставения АУАН са вписани неверни обстоятелства, относно мястото на извършване на нарушението, като се твърди, че мястото е в района на „Свободна безмитна зона Бургас”, а не както е вписано в АУАН – на ул. „Крайезерна”. В хода на съдебното дирене, с цел удостоверяване на така заявеното твърдение, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допуснат и разпитан свидетеля Д.Х.Г.. В показанията си, свидетеля Г. дава разяснения, относно възникналия пожар, като удостоверява и обстоятелството, че лично е възприел как полицейските служители са извършвали проверка на жалбоподателя М.. По мнение на свидетеля, разстоянието между ул. „Крайезерна” и място, където полицейските служители са проверявали М. е било около 30м.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, в съответствие с административно производствените правила за неговото
издаване и при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че заповедта е постановена от материално и териториално компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Анализът на приложените по административната преписка писмени доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на административния акт на собствено основание. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалните правила и в частност на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната правна норма, когато административния акт се издава в писмена форма следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Видно от оспорената заповед, същата безспорно съдържа фактически основания – описаната в мотивната част фактическа обстановка съставлява фактическото основание, като е вписано и изискуемото се правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с относимите материалноправни норми по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка по отношение на собственик е фактът на управлението на МПС при наличие на посочените обстоятелства, в конкретния случай – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /1,04 промила/.
В настоящия случай, видно от текста на оспорената заповед, принудителната административна мярка е приложена по отношение на лице, което е собственик на управляваното МПС и при наличието на фактическите основания за това – управление на МПС с концентрация на алкохол в количество от 1,04 промила. В подкрепа на извода за наличие на обстоятелствата по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е приложения по административната преписка АУАН с бл. № 692759/22.12.2019 год., в който е вписана приетата за установена фактическа обстановка, както и приложения талон за медицинско изследване.
В случая, по съществно жалбоподателя не оспорва установената фактическа обстановка. Същия не заявява твърдение, че не е управлявал МПС, нито оспорва резултатите от техническото средство, установило наличието на алкохол в количество от 1,04 промила. Основното възражение, обективирано както в жалбата, така и в устните прения е твърдението, че в АУАН е вписано невярно обстоятелство, относно мястото на извършване на наруиението. По същество не се оспорва извършеното нарушение, а мястото, където това нарушение е установено.
Настоящият съдебен състав не споделя така заявените възражения. На първо място следва да се има предвид, че дори и при съставянето на АУАН да са допуснати нарушения /каквито според съда в случая липсват/, то тези нарушения не особсновават незаконосъобразност на настоящата заповед, доколкото законосъобразността на АУАН подлежи на проверка в производство по реда и при условията на ЗАНН, а не в настоящото производство, което се развива при условията на АПК, т.е. законосъобразността на АУАН не е предмет на проверка в настоящото производство. На следващо място, съда намира, че в случая не е налице твърдяното нарушение, относно мястото на установяване на нарушението. Видно от мотивите на оспорената заповед, а и от текста на приложения по делото АУАН се установява, че никъде в същите не е записано и не се твърди, че нарушението е установено на ул. „Крайезерна”, както неправилно се интерпретират текстовете на тези два документа от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Правилния прочит на АУАН и на мотивите на заповедта показва, че жалбоподателя е управлявал собствения си лек автомобил от ул. „Крайезерна” към „Свободна безмитна зона Бургас”, а не както се твърди в жалбата – по ул. „Крайезерна”. Не на последно място съда намира за изцяло ирелевантни възраженията относно точното място на установяване на извършеното нарушение. Дали нарушението е установено на ул. „Крайезерна” или на 30 метра от нея, /както твърди свидетеля Г./ е изцяло без отношение към настоящия правен спор относно законосъобразността на постановената ЗППАМ. По същество, жалбоподателя не оспорва нито осъщественото от него управление на МПС, нито установеното наличие на алкохол в количество от 1,04 промила, каквито са изискуемите се от нормана на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП материално правни предпоставки за постановяване на заповедта.
При постановяване на заповедта не са допуснати нарушение и при определяне на срока на наложената ПАМ. Действително, в случая липсват конкретни мотиви относно продължителността на ПАМ, но в случая, административния орган е определил минимално установения срок – 6 месеца, поради което излагането на конкретни мотиви относно продължителността не е необходимо.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат К.К. *** със съдебен адрес ***, партер против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-0769-002766/ 23.12.2019 год., издадена от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със Заповед № 251з-209/18.01.2017 год.
На основание чл. 172, ал. 5,
изр. 2 от ЗДвП (доп. ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: