№ 685
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500186 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Витоша“ №89Б, срещу решение №260837/23.10.20г., поправено с решение
№261765/22.12.2020г., постановени по гр.д. №3223/20г. на ВРС, с което е осъдено „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД да заплати на М. Д. Д., сумата от 6284,85лв, представляваща
дължимо обезщетение по договор за имуществена застраховка Каско +, полица
№440119031045591, за претърпените имуществени вреди на л.а. Порше Кайен с рег.№ ***,
настъпили на 18.11.19г. на пътя Варна-Звездица, и изразяващи се в следните увреждания-
предна броня, преден десен спойлер, решетка предна дясна броня, преден десен подкалник
PVC, преден десен фар за мъгла, дифузьор радиатор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събрания по делото доказ.материал.
Твърди се, че ищцата, чиято е доказ.тежест, не е успяла да докаже настъпването на
застр.събитие. Оспорва извода на съда за доказаност на настъпването на ПТП на конкретна
дата, който не кореспондирал на събраните по делото гласни доказателства. Излагайки
твърдения за съществени противоречия и разминавания в заявените от ищцата
обстоятелства пред застрахователя, счита за законосъобразен отказа на застрахователя,
1
основан на договорките по т.9.1.9 и т.9.3.1 от раздел 1 Общи положения, 9.Общи
изключения от ОУ. Излага, че изрично в договора са посочени ясно изключените рискове,
като за щети, настъпили в резултат на действия на застрахования собственик, които
представляват опит за измама, измама, в т.ч. и деклариране на обстоятелства, които са
различни от действително случилите се, не се предоставя застр.покритие. Излага, че от
страна на ищцата е налице неизпълнение на вмененото й по договора задължение да
съдейства на застрахователя за изясняване на обстоятелствата, при които е възникнало
застр.събитие, което счита за значително с оглед интереса на застрахователя съгл. чл.408,
ал.1, т.3 КЗ. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна М. Д. Д. от гр.Варна е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от М. Д. Д. от
гр.Варна срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на
М. Д. Д., сумата от 6284,85лв/ с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1
ГПК/, представляваща дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а.
Порше Кайен с рег.№ ***, настъпили на 19.11.19г. на пътя Варна-Звездица, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–
06.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество
застраховка Каско на собствения си автомобил Порше Кайен с per. № *** със срок на действие от
08.08.19г. до 07.08.20г. Излага, че на 19.11.19г. на път гр.Варна-с.Звездица автомобилът бил
увреден от сблъсък с изскочило внезапно диво прасе , като за настъпването на ПТП били
уведомени органите на Пътна полиция чрез обаждане на телефон 112. Излага, че пристигналия на
място патрул отказал да състави конст.протокол, тъй като го нямало трупа на дивото прасе. Сочи,
че в резултат на ПТП били нанесени щети на предна броня, спойлер предна броня, преден
десен спойлер, декор.решетка предна дясна броня, подкалник, десен халоген, дифузьор
радиатор. Излага, че на 20.11.19г. подал уведомление и била образувана щета при
застрахователя, но последният отказал плащане, считайки , че ПТП не е настъпило на посоченото
място. .
В отговор на исковата молба „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застр.правоотношение по
застраховка Каско за притежавания от ищеца автомобил и действаща за процесния период,
както и факта на заявяване на щетата пред застрахователя на 20.11.19г. Излага, че
постановения отказ за заплащане на застр.обезщетение се основава на т.9.1.9, т.9.3.1 и т.10.8
от ОУ. Прави възражение и за проявена груба небрежност съгл. т.9.1.8 от ОУ.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в
процеса в тежест на ищцовата страна по предявения иск е да установи валидно възникнало и
съществуващо към датата на твърдяното застрахователно събитие договорно
правоотношение между ищеца и ответника – застраховател по сключена имуществена
застраховка Каско на МПС; настъпило в срока на осигуреното с този договор
застрахователно покритие застрахователно събитие; щетите, настъпили за застрахованата
вещ и размера на претендираното като справедливо обезщетение за репариране на тези
щети. Ответникът от своя страна носи тежестта да установи, че са налице изключенията,
посочени в общите условия, които го освобождават от отговорността му да обезщети
имуществените вреди.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка Каско на МПС, както и относно факта на
завеждането на щета при застрахователя за това, по която е постановен отказ за заплащане
на застр.обезщетение.
Оспорването на застрахователя на настъпило застрахователно събитие по
време, място и начин, сочени от застрахования, изисква установяване на тези факти от
страна на ищеца и то по пътя на пълно и главно положително доказване. Това в конкретния
случай означава ищецът да установи, че именно на сочените от него дата и място – на
19.11.2019г., на път гр.Варна –с.Звездица по автомобила са настъпили увреждания по
начина, посочен от него.
В хода на процеса тази доказателствена тежест не е изпълнена от ищеца. По
делото не са представени доказателства, от които по несъмнен или поне по достатъчно
обоснован начин да се установяват твърдените в исковата молба факти досежно начина и
механизма на настъпване на твърдяното събитие. Видно от приложеното писмо от Четвърто
РУ гр.Варна се установява, че на 19.11.19г. около 19,45ч. е получен сигнал от тел.112 за
станало ПТП по пътя за с.Звездица, като е изпратен екип и от огледа е установено, че ПТП
3
не е станало на това място. От събраните пред ВРС гласни доказателства на св.В.Ангелов и
св.Д.Атанасов безспорно се установява, че отивайки на подадения сигнал същите са
установили, че ПТП не било станало на момента, като водачът впоследствие им казал, че е
станало предния ден на същото място. Заявяват, че по платното нямало следи, като при
поискване той казал, че ги няма счупените парчета, само имало едно-две в багажника. При
така събраните доказателства не може да се изведе по несъмнен и обоснован начин извода,
че на сочената дата - 19.11.19г. на път гр.Варна –с.Звездица е настъпило твърдяното ПТП.
Липсват безспорни преки доказателства, които да установяват както факта на настъпване на
ПТП на посочената дата и място, така и такива, които да установяват причиняване на
твърдените, несъществували до този момент, увреждания по автомобила в този отрязък от
време по съответния начин. Показанията на св.Елюсеф съдът намира, че не следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите като противоречащи на останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства не се преценяват като достоверни. Изслушаната по делото
експертиза установява само възможен механизъм на настъпване на вредите/ пряк контакт
между автомобила и твърд предмет с височина до зоната на счупване/, но същата не
съставлява доказ.средство, установяващо останалите обстоятелства на твърдяното събитие,
посочени по-горе.
При недоказаност от страна на ищеца на основни релевантни за спора факти –
застрахователно събитие, настъпило по твърдените в подаденото до застрахователя
уведомление за щета време, начин и място, именно при което на застрахованата вещ са били
причинени увредите, чието обезщетяване се претендира, и като съобразява тяхното значение
за дължимата преценка за това, налице ли е спрямо този конкретен момент неизпълнение от
страна на застрахования на предвидени в застрахователния договор негови задължения и
значително ли е това неизпълнение с оглед интереса на застрахователя, съотв. налице ли е
изключен риск, съдът приема предявената от ищеца претенцията за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение за щети по застрахованата вещ, твърдени като причинени при
застрахователно събитие, настъпило на 19.11.2019г., за недоказана. Ето защо същата следва
да се отхвърли.
Като е изложил други съображения и е достигнал до противоположен краен
извод по същество на спора първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от отв. „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в първоинстанционното и въззивно
производство разноски. С оглед на представените доказателства и списък по чл.80 ГПК
дължимите на ответника разноски за първа инстанция възлизат на 565лв, а за въззивното
производство са в размер на 831,70лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260837/23.10.20г., поправено с решение
№261765/22.12.2020г., постановени по гр.д. №3223/20г. на ВРС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ****, срещу
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Витоша“ №89Б, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на М. Д. Д., сумата от 6284,85лв ,
представляваща дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а. Порше
Кайен с рег.№ ***, настъпили на 19.11.19г. на пътя Варна-Звездица, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба– 06.03.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Витоша“ №89Б, сумата от 1396,70лв, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5